Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

         195/5.3.2019г.

 

Шуменският  районен  съд, в публичното заседание, на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното  от  районния  съдия  гр. д. №3551 по описа за 2017  г., за да се произнесе взе предвид следното:

                   Предявени са брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК и небрачни искове за определяне на мерки по отношение на ненавършили пълнолетие лица.

           В молбата си до съда ищецът Ф.Н.Х., ЕГН **********, излага, че с ответника Л.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, са сключили граждански брак на 02.12.2007 г., като от брака си имат родени две деца Е. Л.А., ЕГН ********** и Е. Х., ЕГН **********. Сочи се в молбата, че след сключване на брака, съпрузите заживели в дома на родителите на ответника в гр. Ш*. Семейството изпитвало трудности, тъй като ответникът нямал постоянна работа, а ищцата била в майчинство. Родителите и на двамата им помагали както финансово, така и при отглеждане на детето. Родителите на ищцата сезонно работили в Република Франция и им предложили да отидат и те, поради което съпрузите взели решение да заминат за сочената държава, което и сторили през 2009 г. От тогава до датата на подаване на молбата преимуществено живеят и работят във Франция. На 25.07.2014 г. се родил вторият им син Е.. Ищцата твърди, че още от начало на брачния ѝ живот с ответника, последният я ревнувал болезнено, като я обвинявал, че има връзка с други мъже и я заплашвал, че ще я убие. Употребявал алкохол и ставал агресивен спрямо нея и децата. Посягал ѝ е физически многократно, карали се, поради което водили разговори за развод, но в крайна сметка ответникът не се съгласявал. Сочи се в молбата, че ответникът многократно е поддържал извънбрачни връзки с други жени, като ищцата търпяла тормоза и унижението. Положението станало нетърпимо, когато на 15.09.2017, когато ответникът наранил големия им син, като в яростта си се опитал да го удуши, а на 16.09.2017 г., след пореден скандал нанесъл побой над ищцата, за което последната сезирала полицейските органи в Република Франция. След като подала жалба, ответникът, на 17.09.2017 г., изгонил ищцата и децата от семейното им жилище, като преди това прибрал документите им за самоличност. Ищцата заявява, че не поддържа каквито и да е контакти с ответника от горепосочения момент, като грижи за децата от същия момент полага тя, като е подпомагана от родителите си. Предвид изложеното счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и същият следва да бъде прекратен. Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде да се прекрати брака между страните по вина на Л.А.Х., ЕГН **********. Ищцата моли да ѝ се предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака ни деца Е. Л.А., ЕГН ********** и Е. Х., ЕГН **********; да се определи местоживеенето на децата на постоянния ѝ адрес в Република България, а именно: гр. Шумен. ул. „С." № 14, вх.3, ет.5. ап.58 и на настоящия ѝ адрес в Република Франция, ул. „Ч.Ч.”, ***, ***; на бащата Л.А.Х., ЕГН **********, да бъде определен следния режим на лични контакти с децата: всяка първа и трета седмица на месеца от събота 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск; да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка за Е. Л.А., ЕГН ********** в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, както и да заплаща ежемесечна издръжка за Е. Х., ЕГН ********** в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване;         да се предостави ползването на семейното жилище на страните в Република Франция, ***, на Л.А.Х., ЕГН **********, тъй като същото е напуснато от ищцата и тя няма претенции за ползването му;    да се възстанови предбрачното фамилно име на ищцата- Илиязова. Първоначално ищцата моли да се разреши на малолетните деца Е. Л.А., ЕГН ********** и Е. Х., ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България и да се завръщат неограничен брой пъти до Република Франция и до страните членки на Европейския съюз в посочени периоди, със съгласието на своята майка Ф.Н.Х., ЕГН **********, с придружител - майката или посочено и упълномощено от нея лице, без за това да е необходимо съгласие на бащата Л.А.Х., ЕГН **********, както и да се разреши на малолетните деца да бъдат издадени лични документи – паспорти, без за това да е необходимо съгласие на бащата Л.А.Х., ЕГН **********, които претенции в хода на делото са оттеглени и производството по отношение на същите е прекратено. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който оспорва част от фактическите твърдения на ищцата. Излага твърдения за брачното поведение на ищцата. Предявява претенции за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две деца, като се определи посочен в отговора режим на лични отношения на майката с децата. Моли бракът да бъде прекратен по вина на съпругата. Претендира и разноски.

            След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак №0462/02.12.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен и 2 бр. частно заверени преписи от удостоверения за раждане, издадени от Община Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 02.12.2007 г., и от брака си имат родени две деца Е. Л. А., ЕГН ********** и Е. Х., ЕГН **********, малолетни към датата на приключване на устните състезания. Не се спори между страните, че съпрузите са разделени и не живеят заедно. Не се спори, че двамата съпрузи и двете деца преимуществено живеят в Република Франция. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните гласни доказателства. Няма спор, че съпругата, заедно с децата е напуснала семейното жилище и живее в друго жилище в Република Франция, с родителите си. От събраните по делото гласни доказателства, се установи, че причина съпрузите да са разделени е възниквалите между тях чести скандали, предизвикани от поведението на ответника, който проявявал, без повод, болезнена ревност, като по този начин упражнявал спрямо ищцата психически и физически тормоз- „Причината за тези спорове е, че Л. употребява алкохол и ревност. Тя като излезе някъде и като се върне, карат се и алкохол като употреби почва да ѝ натяква – майка ти така, баща ти така, това ми казаха, онова ми казаха. Почва да я удря и да се карат.“,  са показания на свидетелката М.. По делото са представени и писмени доказателства, от които е видно, че ищцата е сезирала компетентните органи в Република Франция, заради упражнено от страна съпруга ѝ физическо насилие, както и за отнети документи, включително и документи на децата. От представения по делото документ- частно заверен препис от първоначално медицинско удостоверение, издадено от Отделение за прием и консултации клиника „К.“, се установи, че на ищцата е извършен преглед, на който е констатирано, че същата има външен хематом на клепача на дясното око, следи от наранявания на външната и вътрешната страна на дясното коляно, като е била в емоционален шок. От разпитаната в полза на ищцата свидетелка, се установи, че съпругът често употребявал  алкохол, в следствие на което биел съпругата си. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, поради обстоятелството, от една страна, че свидетелят е от тази категория близки на страните, които предвид родствената връзка с ищцата, са в състояние пряко и непосредствено да възприемат емоциите на ищцата и случващото се между съпрузите, а от друга страна- показанията на свидетелят са ясни, конкретни, вътрешно непротиворечиви и са в синхрон с останалия събран доказателствен материал. По делото е разпитан и свидетел, воден от ответника, но доколкото свидетелят заяви, че познава ответника след фактическата раздяла между страните, съдът счита, че същият няма преки и непосредствени впечатления от брачния живот на съпрузите. В по- голямата си част показанията на този свидетел се основават на предадени му от ответника разкази за семейния му живот.  

                  Позовавайки се на изложеното и категоричното нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в тяхна и на детето им вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.

                  Досежно вината, счита, че тя принадлежи на съпруга, тъй като по делото единствено се събраха доказателства за негово противобрачно поведение /упражнено физическо и психическо насилие над съпругата/, с което той е нарушил основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6 и т.7, чл.14, и чл.16 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство и зачитане на личността в семейството. Данни за осъществено противобрачно поведение от страна на съпругата не се събраха. Изложените от ответника твърдения за осъществено от страна ищцата  спрямо него насилие не се доказаха. По делото се събраха доказателства за извършени наранявания на ответника, но се установи, че не ищцата е причина за тях, а трети лица.

                  Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид желанието на ищцата, заключава, че след прекратяването на брака съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно име- И..

                  По въпроса за упражняване на родителските права върху родените през време на брака деца Е. Л.А., ЕГН ********** и Е. Х., ЕГН **********, се установи, че към момента на приключване на устните състезания децата живеят с майка си в Република Франция, като се виждат и с баща си. Съдът след като съобрази гореизложеното и имайки предвид желанието на по- голямото дете, вината за разпадане на брачната връзка, възпитателските качества на родителите, възрастта на децата, и като цяло интересите на малолетните, заключава, че упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие Е. и Х. следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на децата бъде на адреса, на който живее майката. За да стигне до този извод, съдът се съобрази със събраните по делото доказателства относно поведението и отношението на  ответника както към съпругата му, така и към децата. Изслушано в съдебно заседание, по- голямото дете заяви, че се чувства добре при баща си, а при майка си се чувства най- добре. По делото се установи, че част от скандалите, респ. ударите, отправени от ответника към ищцата са извършени в присъствието на децата. На следващо място, съдът се съобрази и с процесуалната активност на всяка една от страните, демонстрирана в настоящия съдебен процес. Ответникът не се яви и не присъства в нито едно от проведените четири съдебни засадения, за да изрази ясно желанието си да полага преки и непосредствени грижи към двете си деца, за разлика от ищцата, която категорично заявяваше желанието си да се грижи за двете си деца.    

Касателно режима на лични отношения на бащата с детето, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. В разглеждания случай безспорно се установи, че родителите на децата живеят в Република Франция, като до датата на приключване на устните състезания децата се виждат с баща си. От разпитания в полза на ответника свидетел, се установи, че след раздялата на родителите, децата, при срещите си с баща си се чувстват добре и ходят при него с желание. От същите показания става ясно, че ответникът иска да се вижда с децата си, поради което отказва допълнително работа през уикендите. Свидетелят заяви, че майката не възпрепятства срещите на децата с баща им. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като свидетелят е пряк и непосредствен свидетел на отношенията между бащата и децата, развивали се след фактическата раздяла на съпрузите. Ето защо съдът счита, че ще е подходящ следният режим на лични контакти: всяка първа и трета седмица на месеца от събота 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск, по един ден през Коледните и Новогодишни празници и по два часа на рождените дни на всяко едно от децата. Съдът счита, че този режим е изцяло в интерес на малолетните, тъй като по този начин ще се осигури възможност на децата да общуват пълноценно и с двамата си родители и най- вече да не се прекъсва връзката между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

         По отношение издръжката на децата, съобрази следното: не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, че родителите на децата живеят в Република Франция, в която държава реализират доходи. От представеното по делото удостоверение за възнаграждение, издадено от Търговско дружество „С.“, се установи, че ответникът получава нетно месечно възнаграждение /без възнаграждение за придвижване до работно място и без обезщетението за храна/ в размер на 1 140.00 евро. Няма спор, че ответникът ползва жилище под наем, за което плаща съответните за ползването разходи. От представените по делото писмени доказателства /удостоверение за плащане/, се установи, че ищцата за месец януари 2018 г.- е получила общо сума от 1004, 78 евро, от която 129, 86 евро- семейни помощи и 874, 92 евро- увеличен активен солидарен доход. От представените по делото удостоверения за обучения става ясно, че по-голямото дете е ученик, а по- малкото дете посещава обществена детска градина в група за малолетни. Съобразявайки се с изложеното, а от друга страна отчитайки възрастта и като цяло интересите на децата, както и предвидения в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален размер на издръжка, заключава, че на малолетния Е. следва да се определи месечна издръжка, в общ размер на 600.00 лева, от която бащата да заплаща 400.00 лв., месечно, а майката, полагаща непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му- разликата от 200.00 лева, а на малолетния Е. следва да се определи издръжка в общ размер на 450.00 лева, от която бащата да заплаща 300.00 лв., месечно, а майката, полагаща непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му- разликата от 150.00 лева. За да определи този размер на издръжка, която следва ответникът да заплаща на децата си, съдът се съобрази с обстоятелството, че както децата, така и ответникът живеят във Франция, в която държава доходите, респ. разходите са в по-висок размер от тези в България /общоизвестни факти/. На следващо място, първостепенна грижа на всеки един родител е грижата за ненавършилите пълнолетие деца. Ето защо счита, че с оглед доходите, които реализира в съответната държава, ответникът има финансова възможност за осигуряване на издръжка на децата си в горепосочените размери. Издръжките се дължат считано от датата на подаване на исковата молба- 24.11.2017 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи.

            Относно семейното жилище не се спори между страните, че последното обитавано жилище от страните е ползвано под наем и се намира в Република Франция, в гр. ***. Не се спори, че жилището е напуснато от съпругата. Доколкото ищцата не предявява искане за предоставяне ползването на семейното жилище, а жилището се използва от ответника, намира, че същото следва де се предостави за ползване на ответника. 

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се възложат върху виновния съпруг Л.А.Х., ЕГН **********.

          Съобразявайки се с данните по делото относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 75.00 лева, които констатира, че са внесени изцяло.

           На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да изплати на ищеца извършените по делото разноски, в размер на 804, 60 лева.

           На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС и сума от 1008.00 лева, представляваща държавна такса върху определения размер на издръжка на децата му.                   

                   Водим от горното, съдът

 

                                           Р           Е           Ш           И:

 

                    ПРЕКРАТЯВА, сключения на 02.12.2007 г., с акт № 0462/02.12.2007 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, граждански брак между Ф.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.  

                    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ- Л.А.Х., ЕГН **********.

                    ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата-  И..

                   ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху родените от брака деца Е. Л.А., ЕГН ********** и Е. Х., ЕГН ********** на МАЙКАТА Ф.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като определя местоживеенето на децата на адреса, на който живее майката.   

                   ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между БАЩАТА Л.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и ДЕЦАТА Е. Л.А., ЕГН ********** и Е. Х., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца, от събота 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск, по един ден през Коледните и Новогодишни празници и по два часа на рождените дни на всяко едно от децата.

                   ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в Република Франция, *** на Л.А.Х., ЕГН **********. 

        ОСЪЖДА Л.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на детето си Е. Л.А., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Ф.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка, в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/, считано от 24.11.2017 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи.

    ОСЪЖДА Л.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на детето си Е. Х., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Ф.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка, в размер на 300.00 лева /триста лева/, считано от 24.11.2017 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи.

               ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/.

               ОСЪЖДА Л.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд сума, в размер на 1008.00 лева /хиляда и осем лева/, представляваща държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжка за децата му.

               ОСЪЖДА Л.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ф.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 804, 60 лева /осемстотин и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски. 

                 Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: