Р Е Ш Е Н И Е

226/14.3.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 14 (четиринадесети) февруари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3573 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба (уточнена и допълнена), Е.Я.М. твърди, че е собственик на следното моторно превозно средство: лек автомобил марка „Субару Легаци“ с рег. № Н ***АР, рама № ***, двигател № без номер, цвят зелен металик. В началото на 2013 г. решил да продаде автомобила, като се свързал с ответника В.Г.В.. Двамата се срещнали в гр. Варна и постигнали съгласие за сключване на договор за продажба, като М. предал на ответника владението на автомобила и всички документи, свързани с него, а В. му платил сума в размер на 1400,00 лв. Ищецът и съпругата му подписали пълномощно с нотариална заверка на подписите, като упълномощили ответника да извършва всички действия, свързани с превозното средство, вкл. да прехвърля правото на собственост, да плаща данъци, глоби и т.н. Срокът на пълномощното бил три години. Ответникът не предприел действия за сключване на окончателен договор. Малко по-късно през 2013 г. Е. М. станал едноличен собственик на автомобила. Впоследствие, започнал да получава известия за дължими данъци, глоби във връзка с управлението на автомобила, като срещу него било образувано и изпълнително дело от публичен изпълнител. Ищецът се принудил да плати сума в общ размер 725,28 лв., представляваща платени данъци за превозните средства за периода 2011 г. – 2017 г. и 163,98 лв. – лихви върху дължимите данъци. Моли съда да постанови решение, по силата на което, след като бъде признато, че е собственик на моторното превозно средство, ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху същото; при условията на евентуалност, ако се установи, че автомобилът е погинал – да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1400,00 лв., представляваща обезщетение за претърпяната загуба; ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 889,26 лв., представляваща платени от М. без основание суми, представляващи данък върху превозните средства за описания лек автомобил за периода 2011 г. – 2017 г. и лихви върху същия, както и да му заплати направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите на ищеца. Твърди, че никога не е бил собственик на автомобила, за да плаща дължимите данъци за него. Моли съда, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131, ответникът В.В. предявява срещу ищеца иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че двамата постигнали уговорка за сключване на договор за продажба на автомобила, но такъв не бил подписан. При постигане на уговорката предоставил на ищеца по делото уговорената продажна цена – 1400,00 лв., като същата била получена от М. на неосъществено основание. Моли съда да постанови решение, по силата на което М. да бъде осъден да му плати сумата от 1400,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

В отговора на насрещната искова молба, ищецът прави възражение за прихващане с претендираната от ответника сума в размер на 1400,00 лв., с дължима от него сума в същия размер, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на автомобила за периода 04.06.2013 г. – 28.11.2017 г. Поради това, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното пълномощно рег. № ***/04.06.2013 г. на нотариус рег. № 024 на НК е, че Е.Я.М. и В.Д.Д. упълномощили В.Г.В. да управлява и стопанисва , да продава, да заменя, за зарява и да се разпорежда по какъвто и да е начин, с когото намери за добре и при каквито условия намери за добре, вкл. да договаря сам със себе си, собствения им лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № Н ***АР, цвят зелен металик, рама № ***, двигател № без номер, като заплаща дължимите за автомобила данъци, такси, мита, застраховки, глоби, да минава технически прегледи и т.н. Описано е, че пълномощното важи за срок от три години. Съдът констатира от представеното решение от 07.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1216/2013 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 07.06.2013 г., че при прекратяване на брака между двамата упълномощители, било утвърдено постигнатото между тях споразумение, по силата на което описаното моторно превозно средство било поставено в дял на Е.М.. По делото са представени акт за установяване на задължения № ***19.02.2016 г. на Община Шумен и уведомление № 036118/28.08.2017 г. на Гаранционен фонд, в които се сочи, че ищецът, като собственик на описания лек автомобил дължи данъци върху превозното средство и сключване на договор за задължителна застраховка. От приходни квитанции №№ 196955, 196958/05.12.2016 г. и 194113/14.11.2017 г. на Община Шумен се установява, че М. платил дължимите данъци върху превозно средство и лихви върху тях за процесния автомобил. Видно от приложената разписка от 04.06.2013 г. е, че Е.М. удостоверил, че получил от В.В. сума в размер на 1400,00 лв. срещу предоставения му лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № Н ***АР. По делото са представени застрахователни полици за сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност“ за обсъждания автомобил през периода 2013-2017 г., в които като собственик е посочен В.Г.В..

По реда на чл. 176 от ГПК, по делото са допуснати обяснения на ответника, чрез задаване на конкретно формулирани въпроси. Същият, обаче, не се явява в съдебно заседание и не отговаря на поставените му въпроси.

Разпитаният в съдебно заседание като свидетел Г.Т. излага, че през 2013 г. ищецът имал желание да продаде автомобила си марка „Субару“, но имал натрупани данъчни задължения. Същият му споделил, че намерил купувач за превозното средство и му предоставил същото.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, стойността на процесния лек автомобил към 28.11.2017 г. възлиза на 1285,00 лв. Според вещото лице, размерът на пазарната наемна цена на същия за периода 04.06.2013 г. – 28.11.2017 г. възлиза общо на 789,59 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Касателно претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:

– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;

– вещта да се намира във владение или държане на ответника;

– ответникът да владее или държи вещта без основание.

Относно обекта на ревандикация:

Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на движима вещ, представляваща моторно превозно средство: лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № Н ***АР, цвят зелен металик, рама № ***, двигател № без номер.

По първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността:

Доказа се по делото, че Е.М. е собственик на обсъждания лек автомобил, като при прекратяване на брака му с Виолета Доган, същият бил предоставен в негов дял. Съобразно приложените официални документи, съдът счита, че и понастоящем ищецът притежава собствеността върху движимата вещ.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС – Е.М. е собственик на претендирания лек автомобил.

Досежно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника: по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, по делото са допуснати обяснения на ответника, като един от поставените му въпроси е „владее ли процесната вещ понастоящем“. Същият не се явява, не отговаря на поставения въпрос, поради което в съответствие с нормата на чл. 176, ал. 3 от ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че В.В. владее процесния лек автомобил.

Ето защо, съдът приема за доказано, че ответникът осъществява фактическата власт върху претендираното превозно средство, собственост на ищеца, поради което настоящият състав счита, че е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.

По последната, предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:

По делото не се събраха доказателства, сочещи, че в полза на ответника съществува основание да упражнява владение или държане върху претендираната движима вещ.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява основателен. Ответникът следва да бъде осъден да предаде владението на процесния лек автомобил на собственика – Е.Я.М..

По отношение на иска с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно цитираната разпоредба, ако се дължи връщане на определена вещ и подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Действително, установи се, че ответникът дължи връщане на лек автомобил марка „Субару Легаци“ с рег. № ***АР. Не се събраха, обаче, доказателства, че вещта е погинала или е отчуждена от последния. В тази насока, не може да се приеме за доказано наличието на тези обстоятелства по силата на чл. 176, ал. 3 от ГПК поради начина на формулиране на въпроса към ответника.

Ето защо, предявеният иск за сума в размер на 1400,00 лв., представляваща действителната стойност на процесния лек автомобил, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Касателно претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД:

Ищецът твърди, че в негова полза се е осъществил института на неоснователното обогатяване. За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже: наличност на обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, липсата на основание за имущественото разместване, и обеднелият да не разполага с друга възможност за правна защита. С оглед релевираните твърдения, че М. платил дължими данъци върху превозните средства и лихви върху тях, дължими от ответника, то предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 59 от ЗЗД – вземане за неоснователно обогатяване.

Установи се по делото, че М. е собственик на процесния автомобил. Според нормата на чл. 53 от ЗМДТ, данъците върху превозните средства се плащат от собствениците им. Ищецът, обосновавайки иска си, се позовава на съдържанието на подписаното от него пълномощно от 04.06.2013 г., с което упълномощава ответника да плаща местните данъци за автомобила. Пълномощното, обаче, като едностранно волеизявление на упълномощителя не представлява договор и по силата на същото не може да възникне задължение за ответника да плаща тези публични задължения. Поради това, изпълнявайки публичното си задължение за плащане на данъци, М. е обеднял законосъобразно, а от друга страна В. не се е обогатил.

Предвид горното, депозираният иск за сумата 889,26 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:

В.В. претендира вземане срещу М. поради неоснователно обогатяване и по-специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.

В конкретния случай, ищецът по насрещния иск цели връщане на получена от ответника парична сума при неосъществено основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД се характеризира с това, че престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. В случая, не се спори по делото, че страните са имали намерение да сключат договор за продажба на процесното моторно превозно средство, като сумата в размер на 1400,00 лв. е предоставена /безспорно доказано чрез представената разписка/ на продавача от купувача именно на това основание. Впоследствие, обаче, договор за продажба не бил сключен. Ето защо, М. дължи връщане на предадената му парична сума с оглед неосъществено основание и претенцията на В. е основателна.

Е.М. прави възражение за прихващане с дължимата от него сума в размер на 1400,00 лв. поради неоснователно обогатяване с дължима му сума в същия размер от В., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му лек автомобил през периода 04.06.2013 г. – 28.11.2017 г.

В настоящото производство се доказа, че правото на собственост върху лекия автомобил принадлежи на Е. М., както и че същият се владее от В. без основание. От представените документи е видно, че последният ползвал превозното средство след 04.06.2013 г., когато му било предоставено от собственика, като до предявяване на исковата молба ежегодно сключвал договори за задължителна застраховка за същия. Поради това, съдът намира за доказано, че Е. М. понесъл имуществени вреди, в резултат на създадена от В. невъзможност да упражнява правомощието си ползване, изключено от ползването от последния на превозното средство, без да е носител на вещно или облигационно право по отношение на същия автомобил. Това, обаче, се отнася само за периода след изтичане на действието на пълномощното, подписано от М., тъй като през тригодишния период В. имал основание да ползва автомобила. Поради това, за времето през което ответникът препятствал ищеца да упражнява правата си, дължи обезщетение в размер на пазарната наемна цена за този вид вещи. Чрез заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че размерът на пазарната наемна цена на процесния автомобил за периода 04.06.2013 г. – 28.11.2017 г. възлиза общо на 789,59 лева. В. дължи такова обезщетение за периода 04.06.2016 г. – 28.11.2017 г. Съдът, като взе предвид посоченото заключение и в съответствие с нормата на чл. 162 от ГПК, счита, че размерът на обезщетението за този период възлиза на 279,65 лв. Тоест, ответникът дължи на ищеца тази сума.

Ето защо, претенцията на В. за заплащане на сума в размер на 1400,00 лв., предоставена на М. с оглед неосъществено основание, макар изцяло основателна по основание и размер, така както е предявена, следва да бъде частично уважена, като М. следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1120,35 лв. /разликата между дължимото от последния по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в размер на 1400,00 лв. и прихванатия размер на обезщетението за лишаване от ползване/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Искът в останалата му част, до пълния предявен размер от 1400,00 лв. следва да бъде отхвърлен поради уважено частично възражение за прихващане.

По разпределението на разноските по делото:

Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно единствено от ищеца.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ответникът В. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете по първоначалната искова молба и съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск – в размер на 160,29 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. следва да бъде осъден да заплати на В. направените разноски по предявения насрещен иск, съразмерно с уважената част от него – в размер на 49,22 лева.

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на В.Г.В. с ЕГН **********,***, че Е.Я.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.Т. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 9-13, офис 21, е собственик на следното моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № Н ***АР, цвят зелен металик, рама № ***, двигател № без номер.

ОСЪЖДА В.Г.В. да предаде на Е.Я.М. неоснователно владения от него лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № Н ***АР, цвят зелен металик, рама № ***, двигател № без номер.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Я.М. с ЕГН ********** срещу В.Г.В. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 57, ал. 2 за сумата 1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща действителна стойност на лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № Н ***АР, цвят зелен металик, рама № ***, двигател № без номер поради погиването му, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Я.М. с ЕГН ********** срещу В.Г.В. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 59, ал. 1 за сумата 889,26 лв. (осемстотин осемдесет и девет лева и 26 стотинки), представляваща платени от М. данъци върху превозно средство и лихви върху тях за лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № Н ***АР, цвят зелен металик, рама № ***, двигател № без номер, за периода 2011 г. – 2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Я.М. с ЕГН ********** да заплати на В.Г.В. с ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, сума в размер на 1120,35 лв. (хиляда сто и двадесет лева и 35 стотинки), представляваща предоставена сума на 04.06.2013 г. с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над 1120,35 лв. до пълния предявен размер от 1400,00 лв., поради уважено възражение на Е.Я.М. за прихващане на сумата от 279,65 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № Н ***АР, цвят зелен металик, рама № ***, двигател № без номер, за периода 04.06.2016 г. – 28.11.2017 г.

На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА В.Г.В. да заплати на Е.Я.М. сума в размер на 160,29 лв., представляваща направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете по първоначалната искова молба и съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Е.Я.М. да заплати на В.Г.В. сума в размер на 49,22 лв., представляваща направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от насрещния иск.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: