17/9.1.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав
на осемнадесети декември, през две хиляди
и осемнадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 3721 по описа на ШРС за
2017 год.,
за да
се произнесе, взе предвид следното
Производството по Гр.д. № 3721/2017г.
по описа на ШРС е образувано по предявени искове с правно основание чл.415,
ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “В. К.” ООД
гр.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от К. М. чрез пълномощника
юрисконсулт Д. К. срещу Община Шумен, с ЕИК ***, представлявана от Кмета на Община
Шумен. Ищецът твърди, че ответникът бил титуляр на партида № *** за недвижим
имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”В.” ***, по която била консумирана вода за
периода 09.08.2016г. до 14.08.2017г., за сумата 240,28лв. - главница и
мораторна лихва в размер на 14,89лв. за период 03.11.2016г.-09.10.2017г.
Ищецът сочи, че водата не е платена,
поради което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № ***/2017г. по описа на ШРС, срещу ответника Община Шумен, с ЕИК *** и
наемателя на жилището З.М..
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК,
ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на установителни
искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Заповедта е била връчена
на другия длъжник по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепено уведомление на
адреса. На заявителя е било указано да предяви иск за вземането си, което не е
било сторено. С Определение от ***г., съдията - докладчик по заповедното производство
е обезсилил издадената заповед частично, само по отношение на втория длъжник.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът дължи на “В. К.” ООД гр.Шумен, сумата
240,28лв. - главница и мораторна лихва в размер на
14,89лв., за период 03.11.2016г.-09.10.2017г., както и законовата лихва от
датата на исковата молба върху главницата до окончателното изплащане.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Община Шумен представя
писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, в който е посочил
възражения, че имотът, за който е начислена консумирана вода, е бил отдаден под
наем и съгласно чл.7 ал.1 от договора, наемателят е задължен да заплаща
разходите за консумативи. Представя доказателства, които са допустими. В срока
и по реда на чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал искане с правно основание чл. 219, ал. 1 от
ГПК, за привличане на тяхна
страна на трето лице помагач
-на наемателя З.П.М., както
и е предявил в условията на евентуалност обратен иск за осъждането на
третото лице да заплати сума в размер на 240,28лв., представляваща главница за консумирана вода и
14,89лв. мораторна лихва, за период 03.11.2016г.-09.10.2017г., както и
разноските по делото.
Искането за привличане на трето
лице помагач на страната на
ответника
е било уважено с Определение от ***г. и обратните искове с правно основание чл.232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД, са били приети за съвместно разглеждане.
Моли съда в условията на
евентуалност, ако прецени, че исковете на „В. К.” ООД гр.Шумен срещу Община
Шумен са основателни, да постанови решение, с което да осъди третото лице
помагач З.П.М.,*** сумата 240,28лв. - главница и мораторна лихва в размер на
14,89лв., за период 03.11.2016г.-09.10.2017г. Претендира и деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, от третото лице
и ответник по
обратния иск З.П.М., с ЕГН **********,***,
представлявана от особен представител, е депозиран отговор на обратния иск, в който сочи, че претенцията включва и
месеци, през които между страните не е съществувало облигационно отношение.
В съдебно заседание се явяват процесуален представител
на ищеца, процесуален представител на ответника и особеният представител на
третото лице.
На основание чл. 214 от ГПК, представителят на ищеца “В. К.” ООД гр.Шумен
прави искане за изменение на
исковете, като същите да се считат за предявени за 232,36лв. - главница и за
лихва в размер на 14,82лв. за период от 09.08.2016г. до ***г. Заявява, че
сумите по фактури №***/***г. и № ***/***г., са заплатени от лице потребител,
настанено след ***г.
Процесуалният представител на ответника Община Шумен поддържа
отговора, като по отношение на обратния иск прави също искане за изменение на
обратните искове, като същите да се считат за предявени за 232,36лв. - главница
и за лихва в размер на 14,82лв., за период от 09.08.2016г. до ***г.
Ответникът по обратния иск, чрез особения представител
заявява становище за неоснователност на исковите претенции спрямо него.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
В приложената по делото справка-извлечение от 09.10.2017г.
за дължимите суми за консумирана вода от Община Шумен относно обект с адрес:
ул.“В.“ ***, общинско жилище с ползвател З.П.М., съставена от „В. К. – Шумен” ООД гр. Шумен, е отразено
по партидата ***, че е изразходвана вода и не е платена цената на услугата за
предоставянето ѝ на обща стойност 240,28 лв. считано от 09.08.2016 г.
От представената покана за доброволно плащане изх. № ***/***г. се установява, че ищцовото дружество поканило ползвателя – третото лице З.П.М., да плати доброволно дължимите суми. По делото са приложени карнети, отразяващи показанията на водомера за изразходваното
количество вода по процесната партида, както и издадените от ищеца фактури за
цената ѝ. Приложена е и Заповед № *** от ***г. за
настаняването на ползвателя З.П.М. в процесния апартамент -
собственост на Община Шумен. Представено е копие на Общи условия за предоставяне на ВиК - услуги на потребителите от ВиК - оператор “В и К – Шумен” ООД гр. Шумен, утвърдени от ДКЕВР, с Решение №
ОУ-09/11.08.2014г. Според чл. 5, т. 6, вр. чл. 33,
ал. 2 от същите, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К - услуги в 30 - дневен срок, след датата на
фактуриране.
Разпитаният в качеството на свидетел служител при
ищеца- Н. Ж. описва, че работейки като инкасатор, именно той посещавал процесния общински имот, който е бил обитаван от ответника
по обратния иск –наемателката на общинското жилище. Излага, че наемателката винаги
е присъствала лично при отчитанията.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2017 по описа на ШРС се
установява, че ищецът „В. К. – Шумен“ ООД гр. Шумен, подал на ***г. по реда на
чл. 410 от ГПК, заявление срещу ответника и наемателя на жилището, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/***г.
за суми, по-големи, но включващи тези – предмет на предявените в настоящото
исково производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в
общ размер 30,00лв. Срещу издадената заповед, длъжникът Община Шумен, в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 31.10.2017 г., депозирал възражение по чл. 414 от
ГПК, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. На другия длъжник заповедта била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. На заявителя било указано да предяви иск за вземането си, но това
не било сторено, поради което, на ***г. съдията по заповедното производство е
обезсилил издадената Заповед по отношение на другия длъжник – наемателят З.П.М..
По допустимостта на
исковете:
Исковете са предявени от „В. К. – Шумен“ ООД гр. Шумен
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Община
Шумен, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ***/***г. по ч.гр.д. № ***/2017г. на ШРС, и след
направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на част от задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на установителните искове:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за
признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу
ответника за следните парични суми: 232,36лв. – главница, представляващо
неплатена цена на изразходвана през периода вода от 09.08.2016г. до ***г., по партида № ***,
за недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”В.”***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
***г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 14,82лв.,
за периода от 09.08.2016г. до ***г.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общите условия,
потребители на ВиК - услуги са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Не се
спори между страните и се потвърждава от ответника обстоятелството, че
апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул.“В.“ ***, е
собственост на Община Шумен. От представените по делото доказателства се
установява, че именно този имот е отдаден под наем на третото лице по
настоящото дело - З.П.М., която е
обитавала апартамента в периода на претенцията на ищеца ВиК
- Шумен.
Съгласно чл. 8, ал.9 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, наемателят
на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя,
като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора. Когато
наемателят не спазва задълженията, съгласно общите условия и договора,
отговорен за тях е наемодателят. В случая сме изправени именно в такава
хипотеза.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение, очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № ***/2017г. на ШРС, общите условия, при които е
сключен договорът за продажба на вода и горепосочените фактури.
В настоящото производство ищецът
следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по
смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от
ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за предоставяне на ВиК - услуги.
Доказа се, а и не се спори между страните по делото, че същите са насрещни
страни по двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на
договор за предоставяне на услугите „В. К.”, който в случая представлява
търговска сделка. По силата на същия, дружеството, в качеството му на оператор
по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004г. за УРПППВКС, предоставяло в жилището
- собственост на ответника, находящо се на ул.“В.“ ***, по партида № ***, цитираните услуги за
питейно-битови нужди. Получаването на услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от КЕВР. Установи се,
чрез представените от ищеца писмени документи, че за процесния период,
съобразно допуснатото изменение, ответникът, чрез наемателя на жилището, е
изразходвал в имота, находящ се в гр. Шумен, ул.“В.“ ***, по партида № ***, отразеното в карнетите
количество вода.
Предвид така установеното от фактическа и правна
страна, съдът намира, че искът, се явява изцяло основателен и доказан.
Ето защо, следва да бъде признато за установено по
отношение на Община Шумен, че съществува вземане на „В. К. – Шумен” ООД гр.
Шумен, за парична сума в размер на 232,36лв.
– главница, представляващо неплатена цена на изразходвана вода през периода от
09.08.2016г. до ***г., по партида № ***, за недвижим имот, находящ се в
гр.Шумен, ул.”В.”***, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – ***г. до окончателното изплащане.
Възражението, направено от представителя на Община
Шумен за неравноправност на нормата на чл.8, ал.9 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, съдът намира за неоснователно, доколкото същият
представлява юридическото лице Община Шумен, която е страна по договорните
отношения със ВиК - Шумен, а същевременно и съгласно § 13 от ДР
на ЗЗП, по смисъла
на този закон: "Потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, т.е. възражение в
горния смисъл може да направи само физическо лице - страна по договор.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (към които препраща и
чл. 44 от приложимите по спора Общи условия), при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. Предвид горното,
следва да бъде признато за установено по отношение на Община Шумен, че
съществува вземане на „В. К. – Шумен” ООД гр. Шумен от последния, за парична
сума в размер на 14,82 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от
09.08.2016г. до ***г.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по заповедното производство в размер на 29,06лв. /съразмерно с
предявените в исковото производство вземания/.
По обратния иск с правно основание по чл. 232, ал.2 и
чл. 86 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност.
С оглед наведените в исковата молба по обратния иск
твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящия
процес е предявен обратен иск за заплащане на консумативи за използвана вода на
нает обект.
Видно от приложеното по делото копие от Заповед № РД-25-***/ 16.06.2001г.
на Община Шумен и договор №
ЖИ ***г. за отдаване под наем, сключен между страните по делото –ответникът по установителния иск и ищец по обратния иск - Община Шумен и
трето лице З.П.М., има за предмет предоставяне за временно ползване на общински
жилищен имот, намиращ се на ул.В. ***, в гр. Шумен, срещу изплащането от страна
на ответника на наемна цена в размер на 98лв. месечно, до тридесето число на
текущия месец. Бил уговорен срок на договора- три години, считано от датата на
неговото сключване.
Със Заповед от ***г. на кмета на Община Шумен са
прекратени наемните отношения между страните. Имотът бил освободен на ***г.,
видно от съставения Протокол- опис, II част, приложен на стр.96 по делото.
От гореизложеното следва да се приеме, че между ищеца по
обратния иск и ответника трето лице, съществувал надлежно сключен договор, по
който ищецът Община Шумен имал качеството на наемодател, а ответникът - трето
лице З. П. М. - на наемател. Страните са постигнали съгласие по основните
елементи на този договор. Не е оспорено твърдението на ищцовата
страна, че ответникът е ползвал през процесния период
жилището - предмет на договора за наем, което обстоятелство следва да се приеме
като изпълнение на задълженията на наемодателя по договора за предоставяне
ползването на жилището и като възникване на задължение за заплащане на наемна
цена и консумативни разходи от страна на наемателя. В чл.7.(1) на договора било уговорено,
че всички разходи за консумативи –ел.енергия, вода , топлоенергия и други за
имота, се заплащат от наемателя ежемесечно.
Видно от приложените фактури по делото за партидата № ***,
за недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”В.” ***, съобразно направеното
изменение, възлиза на 232,36лв. – главница,
представляваща неплатена цена на изразходвана вода през периода от 09.08.2016г.
до ***г. Поради
изложеното, съдът намира, че обратният иск за тази парична сума се явява
основателен и доказан. Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение от деня на забавата. Основателна и доказана в този
смисъл е и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 14,82лв., представляваща 14,82 лв.,
представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода
от 09.08.2016г. до ***г.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът по обратния иск З.П.М., ЕГН **********, следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца по обратния иск Община Шумен направените разноски
за възнаграждение на особен представител в размер на 300лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Шумен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.“ ***, представлявана
от Кмета на Община Шумен, и „В. К. –
ШУМЕН” ООД, с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на
управление гр. Шумен, пл. „В.” ***, законен представител К. Г. М., че
съществува вземане на „В. К. – Шумен“ ООД от Община Шумен, в размер на 232,36
лв. (двеста и тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки), представляващо
неплатена цена на изразходвана вода през периода от 09.08.2016г. до ***г., по партида № ***,
за недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”В.” ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от ***г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/***г. по ч.гр.д.
№ ***/2017г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Шумен,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.“ ***, представлявана
от Кмета на Община Шумен, и „В. К. –
ШУМЕН” ООД гр. Шумен, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
пл. „В.” ***, законен представител К. Г. М., че съществува вземане на „В.
К. – Шумен“ ООД от Община Шумен, в размер на 14,82 лв. (четиринадесет
лева и осемдесет и две стотинки) представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода
от 09.08.2016г. до ***г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/***г. по ч.гр.д. № ***/2017. по
описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.“ ***, представлявана от Кмета на Община
Шумен, да заплати
на „В. К. – Шумен” ООД гр. Шумен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. „В.“ ***, законен представител К. Г. М., направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 29,06 лв. (двадесет и девет лева и шест стотинки).
ОСЪЖДА З.П.М., ЕГН **********,***, да заплати
на Община Шумен, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, бул. „С.“ ***, представлявана
от Кмета на Община Шумен, сумата от 232,36лв. (двеста тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща неплатена цена на изразходвана вода през периода от 09.08.2016г.
до ***г., по партида № ***, за недвижим имот, находящ се в
гр.Шумен, ул.”В.”***, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното ѝ изплащане и да заплати сумата 14,82 лв. (четиринадесет лева и осемдесет
и две стотинки),
представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода
от 09.08.2016г. до ***г. по партида № *** за недвижим имот, находящ се в гр.Шумен,
ул.”В.” ***.
ОСЪЖДА З.П.М., ЕГН **********,***, да заплати на Община Шумен, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, бул. „С.“ ***, представлявана
от Кмета на Община Шумен, сумата от 300,00лв./триста/ лева - направени
разноски за възнаграждение на особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: