Р Е Ш Е Н И Е

 

275/28.3.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд                                                                                десети състав

На деветнадесети март                                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3820 по описа на ШРС за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

Производство по чл.40 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.С.Р. с ЕГН **********, чрез адв. П.Х.от ШАК, съдебен адрес *** срещу Етажната собственост на ***, представлявана от А.Д.Д..

В исковата молба ищецът сочи, че е собственик на 1/6 ид.ч. от апартамент, находящ се в Етажната собственост – ответник по иска. На 06.04.2016г. за председател на ЕС била избрана А. Н-Д., която предприела действия за събиране на повече от 10 000 лв., които не били  отчетени от предходния председател. Действията предприети от нея не били приети добре от няколко човека в етажната собственост, като в резултат на това на 24.02.2017г. било проведено общо събрание на ЕС, чието решение било обжалвано и било предмет на гр.д. № 655/2017г. по описа на ШРС, което към момента на подаване на исковата молба било висящо и спора по него бил преюдициален за настоящия.  На 20.11.2017г. било проведено Общо събрание, на което били избрани членове на Управителния и Контролния съвет. При провеждането на същото били нарушени правилата на ЗУЕС, а именно свикването му не било по предвидения в чл.12 от ЗУЕС ред, тъй като нямало отправено искане от страна на етажни собственици, желаещи провеждането му, нито било свикано от УС или КС; не бил оформен протокол за оповестяването му; отсъстващите етажни собственици не били уведомени за свикването на общото събрание; неправилно бил изчислен и отбелязан кворума за провеждане на събранието, тъй като идеалните части от собствеността притежавана от всеки етажен собственик не съвпадали със идеалните части на самостоятелните обекти от общите части на сградата; на общото събрание участвали лица без представителна власт като пълномощници на етажни съсобственици, тъй като не били упълномощени по надлежния начин, а и нямало представителство на ап.3, ап.9, ап.4, ап.33, ап.47, ап.35 и ап.31 и ап.50; общото събрание не било председателствано от член на управителния съвет; протоколчика на събранието не бил избран с обикновено мнозинство; протоколът от събранието не отразявал определеното от закона съдържание, като липсвали явилите се лица и техните идеални части, не бил посочен и дневния ред.

В заключение се иска признаване незаконосъобразността на решение от 20.11.2017г.  на Общото събрание на ЕС, с което са избрани членове на Управителния и Контролния съвет и неговата отмяна. Моли се за присъждане и на направените по делото разноски.

С молба рег. № 18955 от 20.12.2017г. е направено искане за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението на Решение от 20.11.2017г. на Общо събрание на Етажната собственост.  С Определение № 2844 от 21.12.2017г.  съдът е отхвърлил молбата, като неоснователна. С Определение № 56 от 08.02.2018г. по в.ч.гр.д. № 12/2018г. състав на ШОС е потвърдил обжалваното определение на първоинстанционния съд.

В последствие съдът с Определение № 730 от 14.03.2018г. прекратил производството по делото, поради неизпълнени от съда указания в дадения срок.  Определението е обжалвано, като въззивния съд с акта си по в.ч.гр.д. № 106/2018г. на ШОС отменил цитираното определение  и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.  

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че събранието е проведено съгласно закона и правилника за етажната собственост. Твърди се, че семейството на ищеца не живее в сградата, не заплаща индивидуалните месечни парични вноски. Сочи се, че никой не контактува с тях, като не само не са допринесли за подобряване на сградата, а обратното провалили са планувания ремонт на покрива. Поради поведението им сградата се руши, отломки падат върху паркирани автомобили, при дъжд се наводняват последните етажи.  Представят се доказателства.

С Определение № 1628/19.06.2018г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на гр.д. № 655/2017г. на ШРС. Поради приключване на гр.д.№ 655/2017г. на ШРС с влязло в законна сила решение, производството по настоящото дело е възобновено.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се явява адв. П.Х.от ШАК, като се поддържа исковата молба и се прави искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК относно авторството на подписа положен в пълномощните по отношение на апартаменти, собственост на Общината. В хода на съдебните прения и в представените допълнителни писмени бележки се излагат аргументи за основателността на искането за отмяна на решението на събранието на етажната собственост.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Д.Р.от ШАК, която оспорва допустимостта и основателността на иска, като поддържа писмения отговор. Основния довод на недопустимост на иска е, че ищецът е собственик на по-малко от половината идеални  части на апартамент в етажната собственост, като следва да бъде упълномощен от другия собственик да оспорва решения на събранието и да предявява иск срещу взети такива. В  представената по делото писмена защита се  развиват доводи за недопустимост и за неоснователност на искането. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени и гласни доказателства  установи от фактическа страна следното:

Видно от документ за собственост - Нотариален акт за покупко продажба № 198, том VIII, рег. № 11626, дело № 1130 от 07.11.2016г. на Нотариус рег. № 024 на НК на РБ и Удостоверение за наследници изх. № 2099 от 04.07.2017г. на Община *** ищецът притежава в наследство 1/6 ид.ч. от апартамент № 26, находящ се на шести етаж, вх. 1  на ул.***

По делото е представена подписка на желаещите етажни собственици на свикване на Общо събрание на етажната собственост, като е посочен дневния ред и датата и часа на събранието (стр.147 от делото). Събрани били подписи на 37 етажни собственици от общо 50 самостоятелни обекта в етажната собственост. За поставяне на поканата за общото събрание и неговото разгласяване бил изготвен Протокол от 11.11.2017г., в който бил обявен часа, датата и мястото на провеждане на събранието, както и дневния ред, при който щял да протече, а именно вземане на решение за избор на управителен и контролен съвет.

Видно от изготвения протокол от 20.11.2017г. се установява, че в насрочения час не се събрал необходимия кворум за провеждането на общото събрание,  като същото било отложено за по-късен час. Тогава присъствали представители най – малко на 33% от идеалните части от общите части в етажната собственост и събранието било проведено, като редовно. На него били поставени на обсъждане двете точки от дневния ред, като били взети решения по тези точки. В протокола бил съставен и списък на присъстващите, като срещу името си и апартамента всеки от присъстващите положил подпис. Срещу собственици под № 31, № 9, № 8, № 50, № 48, № 10, № 4, № 47, № 33, № 35 и № 3 било вписано, че се явяват упълномощени представители. Протоколът бил подписан от председателстващия общото събрание И.П.и протоколчика А.М..

В последствие били изготвен и поставен на информационното табло Протокола от събранието и взетото с него Решение, като за тези действия били оформени протоколи.

По делото е представено Решение № 216 по Протокол № 14 от 27.09.2012г. на Общинския съвет за създаване на Общинско предприятие «Общински жилища и имоти», чиято дейност е управление, отдаване под наем и поддържане на общински жилища и нежилищни сгради, като е посочен общия брой на общинските имоти.

Ищецът  е оспорил своевременно автентичността на подписа, положен в пълномощно от собственика на ап. № 4, ап.№ 33 и ап. № 47 – Община *** (стр.155 от делото), като съдът е допуснал производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на авторството на документа. Счел е, че тежестта за доказване автентичността на подписа е върху ищецът, съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. В тази връзка е разпитан свид. Ю.П.В., директор на „ОЖИ“, който сочи, че подписа положен под пълномощното не е негов, тъй като работи в общинското предприятие след датата на провеждане на събранието.

За установяване на релевантни по делото факти са разпитани свид. А.И. Н-Д. – бивш председател на управителния съвет на ЕС и  майка на ищеца, както и свид. Й.С.К.– упълономощеното лице от собственика Община ***. Свид. Н. в показанията си обяснява как е разбрала за процесното събрание, както и какви нарушения е констатирала. Съдът кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки личната заинтересованост на същия от изхода на делото, доколкото се иска отмяна на решения, с които е сменена същата като председател на УС на ЕС, както и че към момента е имало и има няколко съдебни производства инициирани от нея срещу същата Етажна собственост. Свид. К. заяви, че не е посещавал лично офиса на ОЖИ, като не знае кое лице се е подписало под пълномощното, но предполага, че е представител на ОЖИ. Изяснява, че няма жилище в етажната собственост, но живее в домакинството на етажен собственик.

Така установената фактическа обстатовка се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива.

По допустимостта на иска: В хода на съдебните прения се прави възражение от страна на ответника за недопустимост на иска, поради липсата на активна легитимация на ищеца да го предяви, тъй като не е собственик на повече от половината от самостоятелен обект в етажната собственост. Възражението е неоснователно. Действително процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и принадлежи на лицето, претендиращо, че е носител на материалното право, засегнато от спора. За легитимацията на едно лице обаче като етажен собственик да иска отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост е достатъчно да се установи, че притежава права в собствеността на самостоятелен обект.  В този смисъл е Решение № 67 от 14.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 768/2011г. II г.о. Позоваването на ответника на разпоредби от Закона за собствеността в случая не се възприема от съда. Правилата на ЗУЕС се прилагат за сгради в режим на етажна собственост (чл.1 от закона), съществуваща при наличие на поне четири самостоятелни обекта, принадлежащи на повече от един собственик (чл.3 от закона), като аналогия със разпоредби от Закона за собствеността в случая не е удачна.  Предвид и спазването на преклузивния едномесечен срок за предявяване на иска, то съдът намира, че е допустим и следва да се разгледа по съществото на спора. 

По основателността на иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС:  Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В настоящия случай ищецът обжалва двете решения взети на общото събрание на 20.11.2017г., сочейки нарушения на правилата на ЗУЕС при процедурата на провеждане на общото събрание,  конкретизирани в девет отделни точки, като моли за отмяната им.

По отношение на соченото нарушение по чл.12 от ЗУЕС, съдът намира следното: В настоящия случай общото събрание на етажната собственост е свикано по инициатива на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Видно от приложения по делото списък на собствениците, желаещи провеждането на общо събрание на 20.11.2017г. (стр.147 от делото), то това са общо 37 собственици от общо 50, поради това съдът намира, че изискването свикващите събранието да притежават над 20%  идеални части от общите части на сградата е спазено. Действително,  съгласно чл.12, ал.3 от ЗУЕС искането на собствениците следва да се отправи до управителния съвет, който свиква събранието в 10 дневен срок, като едва след отказа му,  то се свика от собствениците притежаващи над 20 % ид.ч.  Поради това и съдът намира, че обстоятелството, че искането не е отправено до управителния съвет е процесуално нарушение на чл.12 от ЗУЕС. Или съдът намира, че  е налице твърдяното от ищеца нарушение на правилата на чл.12, ал.3 от ЗУЕС, като по делото няма доказателства искането на собствениците да е отправено към управителния съвет на ЕС и не може да се счита, че същото е редовно свикано по този ред.

По отношение на нарушението, че не е оформен Протокол за оповестяване насрочването на ОС: Твърдяното нарушение остана недоказано, предвид, че по делото е представен Протокол № 1 (стр.152 от делото), видно от който инициативен комитет е оповестил насрочването на общото събрание. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание (в случая е приложен списъкът на лицата, желаещи събранието), като поканата се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.  Предвид представения Протокол, изготвен на 11.11.2017г. за оповестяване на насрочено на 20.11.2017г. общо събрание, то съдът намира, че разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС е спазена.  Така също самата Н. твърди в разпита си, че лично е видяла поканата за насроченото събрание на информационното табло, находящо се на видно място - срещу асансьорите на входа на блока, с което опровергава твърдението, че покана  не е поставена.  Отделен е въпросът, че хипотезата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС  не може да бъде приложена, доколкото има констатирано нарушение в процедурата по свикването на събранието, тъй като  няма искане до управителния съвет на ЕС за насрочване на събрание.

По отношение на твърдението за нарушения на чл.13, ал.3 и ал. 4 от ЗУЕС ( в редакцията им  ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп., бр. 26 от 2016 г.):  За да гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелните си обекти в сградата или при отсъствието им повече от месец, за тях се поражда задължението да уведомят писмено управителя, като посочат електронна поща или адрес в страната, на които да им бъдат изпращани съобщенията. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на общото събрание по реда на чл.13, ал.1 от ЗУЕС - чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени. В този смисъл  Решение № 161 от 29.10.2015г. на ВКС по гр.д. № 6875/2014г. I г.о.. Предвид събраните доказателства – гласни и писмени такива, че поканата е поставена на информационното табло във входа на блока, осем дни преди провеждане на събранието, съдът намира, че не е налице твърдяното нарушение.

По отношение на твърдението за нарушение на правила, поради неправилно изчисляване на кворума за провеждане на ОС:  Съгласно чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час, поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. По делото е представен Протокол от 20.11.2017г. (стр.142), видно от който след като е било установено присъствие в обявения час 17.30 ч. на 30.38 % ид. ч. от общите части на сградата, събранието е отложено с един час, когато в 18.30 ч. са присъствали 63.227 %.  За горното е изготвен и списък на присъстващите, в който фигурират подписите на собствениците и представляващите ги лица (стр.146 от делото).  Така съдът намира, че общото събрание е проведено при спазване на процедурата, предвидена в чл.15, ал.2 от ЗУЕС, тъй като на събранието са присъствали лица с повече от 33 % ид.ч. от общите части на сградата. За пълнота следва да се отбележи, че идеалните части от общите части на сградата,  посочени в списъка на лицата присъствали на събранието,  съответстват изцяло на тези, вписани лично от свид. Н. в представената от нея книга на етажните собственици. Предвид това възражението, че събранието е проведено при неизчислен правилно кворум е неоснователно.

По отношение на извършено нарушение на чл.14 от ЗУЕС: В проведеното на 20.11.2017г. общо събрание, част от етажните собственици са били представлявани от пълномощници, за което към протокола от събранието има приложени писмени пълномощни, като те са неразделна част от протокола от общото събрание. Видно от представените пълномощни (стр. 154, 156 от делото)  собственика на ап. 31 - Я.Т.М.е упълномощил друг етажен собственик – Д.А.П.(майка на собственик на ап.42); собствениците на ап. 9 – Р.Б.Н., на ап. 8 П.А.А.и на ап. 50 Н.Д.М.упълномощават етажен собственик А.Д.Д. (собственик на ап.36). Същевременно обаче в нарушение на чл.14, ал.4 от ЗУЕС,  собственика на ап.48 - В.С.Т.е упълномощила отново А.Д.Д. (собственик на ап.36), с което той е представлявал вече четирима етажни собственика.  Съгласно чл.14, ал.4 от ЗУЕС едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели. Така също не отговарят на изискванията на  чл. 14, ал. 3 ЗУЕС и представените пълномощни, с които собственика на ап.4, ап.33 и ап.47 - Община ***, както и собствениците на ап.35 – Н.Б.Н.и ап.3 Н.К.Т.,  упълномощават лицето Й.С.К.,  тъй като пълномощните не са заверени нотариално. Нотариалната заверка на подписа е наложителна, тъй като упълномощеното лице не е собственик на самостоятелен обект в сградата. Съгласно чл.14, ал.2 от ЗУЕС разпоредба когато собственик на самостоятелен обект в сградата е общината, то упълномощаването се извършва от кмета на общината. В тази връзка по откритото производство по чл.193 от ГПК остана недоказано твърдението, че пълномощното е подписано от кмета, чрез упълномощено лице – представител на ОЖИ. Тъй като доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника, то съдът намира, че е налице нередовно представляване на тези етажни собственици.

По отношение на соченото нарушение на правилата за провеждане на общото събрание, съдът намира следното: Правилата за провеждане и председателстване на общо събрание на Етажната собственост са ясни и точни и не предполагат тълкуване. Разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗУЕС предвижда, че общото събрание се председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от управителя на етажната собственост. За провеждането на събранието се води протокол, като протоколчика се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия. В настоящия случай събранието е било председателствано от И.П., който видно от представени по делото доказателства – Покана за провеждане на събрание от 24.02.2017г. (стр.31 от делото) и Молба до Районна прокуратура и Районен съд от 09.01.2018г. (стр. 21 от делото) се е подписал, като член и председател на контролния съвет на етажната собственост. Няма представени доказателства от ответника Етажна собственост на *** това лице да е имало друго качество към датата на провеждане на Общото събрание на 20.11.2017г., т.е. да е бил приет за член на Управителния съвет или да е избран за председател на Управителния съвет. Следва да се отбележи, че служебно известно на съда е, че с Решение № 224 от 08.11.2018г. по в.гр.д. № 127/2018г. на ОС – *** са отменени като незаконосъобразни взетите от общото събрание на ЕС проведено на 24.02.2017г. решения за избор на управителен и контролен съвет, като по този начин не са настъпили промени в техния състав. Така също в протокола от събранието от 20.11.2017г. не е отразено предложение на председателя за протоколчик на събранието да бъде избрана А.М., каквото е изискването на чл.16, ал.4 от ЗУЕС. Това налага изводите, че събранието не е проведено по правилата, посочени в чл.16 от ЗУЕС, като възражението на ищеца за нарушаване на процедурните правила е основателно.

По отношение на възражението, че протоколът не съдържа предвидения в закона минимум, съдът намира следното: Съставеният протокол от проведеното ОС на ЕС не отговаря на изискванията чл. 16, ал.5 от ЗУЕС. В него, наред с участвалите на събранието етажни собственици и идеалните части от общите части, които представляват, кой от тях как е гласувал по отделните решения и самите решения, не се съдържат изявленията, разискванията и направените предложения от участниците на събранието при вземането на решенията.

Поради гореизложеното, съдът намира, че са налице нарушения на нормите на ЗУЕС, уреждащи свикването и провеждането на общо събрание на етажната собственост, които нарушения водят до незаконосъобразност на  взетите на събранието решения и тяхната отмяна.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на общо 435 лв., от които 30 лв. заплатена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,  5 лв. за съдебно удостоверение. На свидетеля не са присъдени внесените от ищеца разходи от 20 лв. за явяването му, поради което и искането за осъждането на ответника за тези разходи е неоснователно.  Така също въззимния съд не е присъдил като разноски заплатените 15 лв. за предявяване на частна жалба, поради което ответника не следва да ги заплаща на ищеца. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от адв. Р.по отношение на хонорара на адв. Х., съдът намира, че същото е неоснователно. По делото са проведени няколко съдебни заседания, като възнаграждението на адвоката е определено по правилата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

 

 ОТМЕНЯ като незаконосъобразни, взетите на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост на ул***, в гр.***, провело се на 20.11.2017г. Решения за избор на членове на управителен и контролен съвет, обективирани в Протокол от 20.11.2017г.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК направеното от ищеца оспорване авторството на подписа, положен в Пълномощно на живущите в ап.4, ап.47 и ап.33, собственост на Община ***, находящ се на стр.155 по делото. 

ОСЪЖДА Етажната собственост на ул***, в гр.***  да заплати на Д.С.Р. с ЕГН ********** сумата от 435 лв. (четиристотин тридесет и пет лева), представляващи разноски по делото, съобразно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

             Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                                                

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: