Р Е Ш Е Н И Е

535/3.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3025 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата от 47.65 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, както и осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.205 от ЗЗД за сумата от 123.69 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09.2016г.

Настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от “Теленор България” ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.*** чрез адв. В. П.от АК – София със съдебен адрес *** срещу О.Й.Н. с ЕГН ********** с адрес ***. Ищецът сочи, че на 12.03.2015г. между страните по делото било подписано Допълнително споразумение, с което абонатът преминал на план Резерв 34.99 лв. за срок до 10.05.2017г. Клиентския номер на абоната бил № 000229846. За потребените от ответника услуги за периода 20.08.2016г. – 19.10.2016г. била издадена фактура № 7246307203 от 20.09.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.49 лв. платима до 05.10.2016г. Поради неплащането на сумата оператора прекратил едностранно договора и е начислил сума в размер на 51.97 лв., която включвала 27.48 лв. за месечни и еднократни такси и сума от 24.49 лв. за мобилни услуги. След направена корекция ответника дължал 41.70 лв. С Договор за лизинг от 07.09.2016г. на ответника било предоставено мобилно устройство марка Huawei модел Y3 II Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.89 лв. всяка за периода 12.2016г. до 08.2018г. Поради неплащането по договора, ищецът го прекратил и начислил неустойка в размер на 222.01 лв., която не претендира в настоящото производство. Предвид неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 2283/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 1111/09.08.2018г. Поради депозиране на възражение от длъжника, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск. Установителен иск бил предявен само за част от вземането, поради което и заповедта била частично обезсилена за сумите, за които не е предявен иск. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски в производствата.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, който депозирал отговор, в който оспорва изцяло иска по размер и по основание, както и всички факти в исковата молба. Предявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на упълномощения представител на ищеца. В молба до съда рег. № 6512 от 12.04.2019г. ответникът оттегля изцяло изложените от него в писмения отговор твърдения, като признава изцяло исковете.

За ищецът не се явява представител в съдебното заседание по делото, като се депозира становище във връзка направеното признание, като моли съда да постанови решение на основание чл.237 от ГПК с оглед направеното признание, като присъди и дължимите разноски в производствата.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично, не изпраща представител и не депозира молба за отлагане на делото, поради уважителни причини.

Съдът намира, че предпоставките за приложение на чл.237 от ГПК са налице. В депозираното становище се прави ясно и недвусмислено признание на претенцията на ищците, а именно да бъде признато за установено в отношенията между страните, че за ищеца съществува вземане от ответника в претендирания размер. Поради горното съдът не следва да излага мотиви по основателността на исковете, като решението се основава изцяло на направеното признание и ответникът е бил предупреден за последиците при направеното от него признание, а именно, че решението се основава изцяло на него и че същото не може да бъде оттеглено.

По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В заповедното са направени такива в общ размер от 205 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение. Същите се дължат в размер на 43.08 лв., предвид частичното обезсилване на заповедта. В исковото производство са направени такива общо в размер на 255 лв., от които 75 лв. заплатена държавна такса и 180 лв. възнаграждение за адвокат. Тези разноски следва да се присъдят на ищеца, предвид доказателствата, че са направени такива и предвид уважаването на исковете. Предвид оттеглянето на писмения отговор в цялост, то съдът не дължи произнасяне и по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, доколкото същото не се поддържа от ответника.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че О.Й.Н. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. В.Г.от АК – гр.София, със съдебен адрес ***.70лв. (четиридесет и един левa и седемдесет стотинки), представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Допълнително споразумение от 07.09.2016г., сключено към договор за мобилни услуги от 16.08.2010г. за абонатен номер 003392102 за отчетен период от 25.08.2016г. до 24.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1111/09.08.2018г. по ч.гр.д. № 2283/2018г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.205 от ЗЗД О.Й.Н. с ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 сумата от 123.69 лв.(сто двадесет и три лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сбора от дължимите и незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.09.2016г. за предоставяне за възмездно и временно ползване на устройство марка Huawei модел Y3 II Black за периода от месец декември 2016г. до месец август 2018г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.Й.Н. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК 130460283 сумата от 43.08 лв.(четиридесет и три лева и осем стотинки), представляваща извършените от ищеца разноски в хода на ч.гр.д. № 2283/2018г. на ШРС, както и сумата от 255 лв.(двеста петдесет и пет лева), представляваща извършените от ищеца в хода на исковото производство разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: