Р Е Ш Е Н И Е

276/28.3.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и пети март 2019 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3026/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 2 от КТ.

Искова молба от пълномощник на М.Д.И., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 2 КТ и цена от 510 лева главница.

Ищцата сочи, че била в трудово правоотношение с ответника, прекратено със заповед № 219 от 16.09.2018г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Считайки уволнението незаконосъобразно претендира отмяната му и осъждане ответника да и заплати сумата 510 лева обезщетение за недопускане до работа, в едно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищцата отказала да изпълнява задълженията си в срока на предизвестие, поради което дължала обезщетение посочено в заповедта за прекратяване на правоотношението. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните лично/ищцата/ и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователен, този за незаконност на уволнението и основателен, този за обезщетение, при недопускане до работа, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата изпълнявала длъжността „мениджър“, прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, със заповед № 219/16.09.2018г., връчена на 17.09.2018г.. Няма спор и, че месечното уговорено възнаграждение е 510 лева. На 16.08.2018г., ищцата изпратила предизвестие до работодателя си, с молба за прекратяване на правоотношението, считано от 16.09.2018г.. На следващия ден, по разпореждане на управителя на ответното дружеството, колега на ищцата иззел ключовете и от офиса. На 20 и 21.08.2018г., при опит да отиде на работа, ищцата заварила офиса заключен, втория ден, а на първия, колегата си който и заявил, че трябва да заключи, тъй като следвало да пътува. На 30.08.2018г., назначеният на 21.08.2018г., нов мениджър изготвил уведомление до управителя на дружеството, по нейно разпореждане, че на същата дата, в офиса, не се е явявала ищцата.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на уволнението по чл. 326, ал. 1 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки – отправено е предизвестие от работника до работодателя и трудовия договор е прекратен след изтичане уговорения в него или КТД срок на предизвестие.

В конкретния случай предвид приложените писмени доказателства посочените са налице. Работникът е изпратил предизвестие до работодателя си и договора им е прекратен считано от дата следваща с месец получаването му, какъвто е и уговорения срок на предизвестие. Единствения ищцов аргумент за незаконност на уволнението – търсената от работодателя сума като обезщетение за неспазено предизвестие, няма връзка с уволнението, а със спора по съединения иск, съответно законността на уволнението не рефлектира върху дължимоста на сумата.

Изложеното налага извода за наличие на всички предпоставки, за законност на уволнението на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, поради което искът, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се отхвърли, като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ – за уважаването му е необходимо да се установи готовност на работника да изпълнява възложената работа, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение и недопускане от работодателя. Времето на предизвестие безспорно е част от трудовото правоотношение и през него работникът, е длъжен да изпълнява възложената работа, а работодателят, да осигурява нормални условия за изпълнението и. В случая ищцата, е била лишена от тази възможност, ден след получаване на отправеното предизвестие. С изземването на ключовете за офиса, тя е нямала достъп до работните помещения, съответно, не е могла да изпълнява задълженията си описани в длъжностната и характеристика. Само това е достатъчно, да се приеме наличие на незаконно недопускане до работа. Независимо от това, ищцата предприела няколко безуспешни опита, в срока на предизвестие, да изпълнява задълженията си, въпреки явно демонстрираното намерение на работодателя, да не и го позволи. В тази насока, е достатъчно да се посочи само провеждането на интервю/16 или 17.08.2018г./ и назначаването на заеманата, все още от нея длъжност, на друго лице/21.08.2018г./ – св. Т., непосредствено след получаване на предизвестието и/16.08.2018г./. Във връзка с нарочно изготвения документ на л. 34 от делото и спора между страните за посещаването или не, и в колко часа на 21.08.2018г., на офиса от ищцата, е достатъчно да се отбележи, че работникът, не е длъжен през целия период, докато трае трудовото правоотношение, в случая срока на предизвестие, да прави опити, да изпълни възложената работа. В този смисъл и Р № 105812.04.2011г. на ВКС, IVг.о..

Изложеното налага уважаване на предявения иск за претендираната сумата от 510 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 лева държавна такса по уважения иск с правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 150 лева разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.

Ответното искане за присъждане на разноски, независимо от изхода на спора, по предявения иск за незаконност на уволнението, е неоснователна. Няма данни по делото за реално изплащане на уговореното в представения договор за защита и съдействие, възнаграждение от 672 лева, съобразно разрешенията на ТР № 6/2013г. на ОСГТК ВКС, т. 1.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.И., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за признаване на уволнението на М.Д.И., ЕГН : **********, извършено със заповед № 219/16.09.2018г., на посоченото в нея основание – чл. 326, ал. 1 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, като неоснователен.

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на М.Д.И., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 510 лева – обезщетение за незаконно недопускане на работа, на основание чл. 213, ал. 2 от КТ, в едно със законната лихва върху нея от 23.10.2018г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на М.Д.И., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 150 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 лева държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: