Р Е Ш Е Н И Е
768/31.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
първи юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията ГД № 3027/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, по
реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, положителни искове от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
гр. София, чрез пълномощника юриск. П., против
И.К.Ц. ***, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 592484545/20.02.2015 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на
28.07.2016 г., с Договор за цесия от „Провидент
Файненшъл България“ ООД в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, за което по Заявление на цесионира има образувано
заповедно производство - ЧГД № 1871/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има
издадена Заповед № 888/26.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, както следва: с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 650.08 лева (шестстотин и
петдесет лева и осем стотинки) - непогасена главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 592484545/20.02.2015 г., ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г.
/датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане; с
правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и цена 95.79 (деветдесет и пет лева и седемдесет и девет
стотинки) лева - неплатена договорна (възнаградителна) лихва върху главницата за периода от 30.05.2015 г. до
14.06.2015 г.; с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 296.88 лв. (двеста деветдесет и шест лева
и осемдесет и осем стотинки) – възнаграждение по договор за услуга „Кредит у дома“ и оценка на досие, разсрочени
за плащане през периода от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г.;
с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена
40.41 лв. (четиридесет лева и четиридесет и
една стотинки) – лихва за забава върху
претендираното парично вземане, за периода от 30.05.2015 г. до 31.05.2018 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 20.02.2015 г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставил сума в размер
на 750.00 лева, която да бъде върната, ведно с уговорените лихви и такси, на 60
седмични погасителни вноски. За предоставената сума в чл. 25 от Договора длъжникът
се съгласил да плати, както следва: фиксирана лихва в размер на 147.93 лева
(буква „З“); такса за оценка на досие в размер на 37.50 лева (буква „Б“);
допълнителна услуга „Кредит у дома“, представляваща домашна доставка на заетата
сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която също се дължало
такса в размер на 587.23 лева (буква „Д“). С подписване на Договора длъжникът
удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер, но не изпълнявал
всички свои задължения по договора и преустановил плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска била настъпила на 30.05.2015 г., вследствие на което
изпадал в забава и му било начислявано обезщетение (лихва за забава) в размер
на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
14.06.2015 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главницата,
договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси,
като било дължимо и обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на
изпадането на длъжника в забава. На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по Договор за
потребителски кредит № 592484545, станал ищецът, който бил упълномощен да уведоми
длъжника за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В изпълнение на това
задължение изпратил писмено Уведомление, но пратката се върнала в цялост като
непотърсена от адресата, предвид което прави искане същото да бъде връчено на
ответника ведно с исковата молба. На 31.05.2018 г. ищецът подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което е
образувано ЧГД № 1871/2018 г., по описа на ШРС. Заповедният съд уважил
претенция и издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи, както следва: 650.08 лева - главница
по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението; 95.79 лева -
договорна лихва, за периода от
30.05.2015 г. до 14.06.2015 г.; 40.41 лева - лихва за забава за периода от 30.05.2015 г. до
14.06.2015 г.; 296.88 лева - такси за периода
от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г.. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
Ответникът не е намерен на своя постоянен
и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От
справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният
съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК особеният
представител на ответника е подал писмен отговор. Намира исковете за
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени,
за което излага правни и фактически доводи и възражения. Счита, че
ищецът няма представителната власт да уведомява длъжника за извършената цесия
от името на първоначалния кредитор, поради което и намира, че не е налице
валидно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Твърди,
че от представеното Приложение № 1 се установява, че ответникът дължи сумата от
1042.75 лв., а в исковата молба се претендира
сумата от 1083.16 лв., както и че Приложението не било придружено от
легализиран превод от английски на български език, поради което правото на
защита на ответника било нарушено. Прави възражение за нищожност на клаузи от
договора, както поради противоречие с добрите нрави, така и като неравноправни
и възражение за настъпила погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД относно претенциите
на ищеца за лихви и такси в размер на 269.88 лв., за периода 30.05.2015 г. -
14.06.2015 г..
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а особеният
представител на ответника отговора.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
От приложеното ЧГД № 1871/2018 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 888/26.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е
осъден да плати на ищеца следните суми: 650,08 лв. - главница за погасяване на
парични задължения по Договор за потребителски кредит № 592484545/20.02.2015 г.
и Договор за цесия от 28.07.2016 г.; 95,79 лв. - договорна възнаградителна лихва
за периода от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г.; 40,41 лв. /четиридесет лева и
четиридесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от 30.05.2015 г. до
31.05.2018 г.; 296,88 лв. - такси за периода от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г.
и законната лихва от 25.06.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата
75,00 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок, съобщението за което му е връчено на 27.09.2018
г. и на 24.10.2019 г. с писмо рег. № 16561/24.10.2019 г., по описан на ШРС, е
подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява
допустимо.
От приетия по делото Договор за
потребителски кредит от 20.02.2015 г. /л. 8/, се установява, че кредиторът - Провидент
файненшъл България“ ООД е предоставил на длъжника - ответник в настоящото
производство потребителски кредит в размер на 750 лв. Договорена била такса за
оценка на досие в размер на 37.50 лв.; фиксирана лихва в общ размер на 147.93
лв., както и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 587.23 лв. Така общият
размер на дължимата сума по договора била в размер на 1 522.66 лв., като срокът
на договора бил 60 седмични плащания, всяко в размер на 25.38 лв. От приложените по делото
Договор за прехвърляне на вземания /л.
12-20/ и Приложение № 1 към договор за цесия /л. 9/, се установява, че на 28.07.2016 г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД /в качеството
на цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството на цесионер/, са
сключили договор, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания,
произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1 към договора съдържащо списък на длъжниците и
прехвърлените вземания, от които е видно, че вземането на цедента по
процесния договор за кредит, е включено в предмета на договора за цесия от
28.07.2016 г.. Доколкото съдържението на въпросното Приложение № 1 е, както на
английски така и на български език, съдът не намира основание да приеме, че
това писмено доказателство следва да бъде изрично превеждано, поради което
счита възражението на особения представител в тази връзка за необосновано.
Към исковата молба е приложено Уведомление
до ответника /л. 4/ за извършеното прехвърляне на вземания от „Провидент
файненшъл България“ ООД на ищеца - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 28.07.2016 г.,
както и Пълномощно /л. 7/ от цедента „Провидент файненшъл България“ ООД, с
което упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведомява длъжниците за
сключения Договор за цесия.
От приетото по делото и неоспорено от
страните Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че Общият размер на дължимата
сума от ответника, по сключения на 20.02.2015 г. Договор за потребителски
кредит е 1 522.66 лева, дължима на 60 броя едноседмични вноски в размер на
25.38 лева, включваща: главница 750.00 лева, договорна лихва в размер на 147.93
лева, такса оценка на досие в размер на 37.50 лева и такса за услуга кредит у
дома в размер на 587.23 лева. Съгласно погасителния план падежната дата на първата
вноска е 27.02.2015 г., а на последната - 15.04.2016 г. За времето от
02.03.2015 г. до 02.09.2015 г. на 10 погасителни вноски длъжникът е платил сума
в общ размер 384.00 лева, като при плащането не е спазвал погасителния план. След
02.09.2015 г., когато са внесени 5.00 лева, плащанията са преустановени. Падежът
на първата неплатена вноска, съгласно чл. 13 от договора, е настъпил на 14.06.2015
г., а предвид, че крайния срок за изпълнението е 15.04.2016 г., то договорът
става изискуем за целия неизплатен остатък от главницата. Остатъчното
задължение е сума в общ размер на 946.04 лева, както следва: главница в размер
на 650.08 лева; договорна (възнаградителна) лихва в размер на 95.79 лева, лихва
за забава в размер на 200.17 лева.
От ответника не са ангажирани
доказателства за погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в
посочения смисъл.
Представени са и други неотносими
към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна
следното:
Относно възражението на особения
представител на ответника, че длъжникът не е редовно уведомен за цесията, тъй
като приложеното Пълномощно се отнася до Договор за цесия от 28.06.2018 г.
докато сключеният между „Провидент файненшъл България“ ООД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, Договор за цесия е от 28.07.2016 г., както и че фактически
Уведомлението от цедента не е връчвано на длъжника преди завеждане на иска,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1
ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. По делото е представено Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на ищцовото
дружество адресирано до длъжника, но не са представени доказателства то да е изпращано
преди завеждане на делото. Съобразно съдебната практика обаче цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента Уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си, уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД /в този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД № 12/2009 г., II т. о.;
Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД №
1711/2013 г., I т. о./. От една страна макар по делото да е представено
пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците за
сключен Договор за цесия с посочена дата 28.06.2016 г. - различна от този на представения
по делото Договор между „Провидент файненшъл България“ ООД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД - 28.07.2016 г., съдът намира, че цесионерът е надлежно
упълномощен по силата на чл. 7, ал. 1 от Договора за цесия да уведомява всички
длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за
прехвърлянето на вземанията по договорите за кредит. Този извод на съда не се
променят и от факта, че страните са уговорили за целта съставянето на изрично
пълномощно, тъй като законът не поставя допълнителни изисквания към формата на
упълномощаването. В този смисъл липсата на представено по делото валидно изрично
пълномощно не може да дерогира волята на цедента, изразена от него в сключения
Договор за цесия и не се отразява на действителността на упълномощаването. От
друга страна процесуалният закон предвижда ясни и изчерпателно изброени
правила, приложими при връчване на съдебни книжа на ответника, а именно търсене
на ответника от съответните длъжностни лица на отразения в НБД “Население“
постоянен и настоящ адрес или на посочения от ищеца адрес за призоваване, респ.
по отразена в съответните регистри месторабота на ответника/длъжника/ или място
на осъществявана от последния място на стопанска дейност. Разпоредбата на чл.
47, ал. 5 ГПК, тълкувана във взаимна и логическа връзка с останалите текстове
от чл. 47, гласи, че съобщението, адресирано до ответника, връчено по реда на
цитирания текст, се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда или общината, т. е. в случая прилагането на призовката
или съобщението в цялост е приравнено от законодателя на връчване. В тези
случаи с оглед допълнителна гаранции за защита правата на ответниците
законодателят задължава съдът да им назначи особен представител /чл. 47, ал. 6
ГПК/, който следва да защити правата и интересите им в процеса. Водейки се от
текстовете на процесуалния закон, съдът стига до извода, че особеният
представител е процесуален представител на ответника в образуваното срещу него
гражданско производство, който има право свободно да упражнява, респ. изпълнява
всички права и задължения на ответника в процеса, с изключение на тези, за
които се изисква изрично пълномощно, т. е има т. нар. общо пълномощие /арг. от
чл. 29, ал. 5 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК, общото пълномощие
дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително
получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, за сключване на спогодба, за намаляване,
оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за
получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно. В случая
действието по формалното получаване на книжата по делото, респ. на
уведомлението за прехвърляне на вземанията на ищеца, не представлява действие,
за което законодателят предвижда изрично овластяване /изрично пълномощно/. Както
бе посочено по-горе, длъжникът е търсен на отразените в регистрите адреси и не
е открит нито от заповедния съд, нито от настоящия, водещ исковото производство
съд. Да се отрече възможността на цесионера да търси вземанията си, поради
неоткриване на длъжника дори и в образувано срещу последния исково
производство, би лишило кредитора от възможността да търси защита на нарушеното
си право, което би противоречало на основни принципи на гражданското
съдопроизводство. В процесния случай препис от исковата молба и приложенията
към нея в това число Уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез
ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, са надлежно
връчени на особения представител на ответника. Предвид изрично сключения
Договор за цесия и Уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник,
съдът приема, че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за
кредит е ищецът. В този смисъл като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на Уведомление от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК, което налага извода, че законовите изисквания, залегнали
в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът - настоящ ответник
е уведомен редовно за извършената цесия, а възражението за липса на
представителна власт упълномощения цесионер да уведоми длъжника за извършената
цесия от името на цедента, тъй като приложеното Пълномощно се отнасяло до
Договор за цесия от 28.06.2018 г., намира за неоснователно.
Основателността на претенцията за
непогасена главница, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1ЗЗД и цена 650.08 лева, е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата
на сключен Договор за заем са се намирали във валидни облигационни
правоотношения с ответника; че действително е предал договорената по кредита
сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл. От
приетия по делото и неоспорен от страните Договор за потребителски паричен
кредит № 592484545/20.02.2015 г., се установи, че на посочената дата -
20.02.2015 г., „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника са постигнали
съглашение, по силата на което дружеството предоставило в заем на ответника
сума в размер на 750.00 лева, при насрещното задължение да върне сумата на 60
седмични погасителни вноски. Постигането на съгласие между страните относно
предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и
предаването на сумата в държане на ответника по делото се установяват по
несъмнен и категоричен начин /арг. от чл. 27 от ОУ на подписания договор,
според който ответникът е декларирал, че с подписването на договора е получил
сумата по кредита/. Самият договор има характер на разписка за предаване на
средствата, поради което и други доказателства не са необходими. Следователно с
подписване на Договора длъжникът удостоверил получаването на заемната сума в
пълен размер. Длъжникът преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпила на 30.05.2015 г., вследствие на което изпадал в
забава и му било начислявано обезщетение (лихва за забава) в размер на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 14.06.2015
г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главницата като било
дължимо и обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на
длъжника в забава. Ответната страна не е представила доказателства за
изпълнение на задължението в пълен размер. От приетото по делото и неоспорено
от страните Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че остатъчното задължение
за главницата е в размер на 650.08 лева, поради което искът следва да бъде
уважен в претендирания размер.
Основателността на претенцията за неплатени
договорни лихви върху главницата за периода от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г., с
правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и цена 95.79, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: основанието, от което произтича вземането за възнаградителна лихва
/наличие на валиден договор /клауза от договор/ за възнаградителна лихва/;
размера на претенцията за претендираната възнаградителна лихва; настъпването на
предпоставките за плащане на възнаградителна лихва. Съгласно клаузата на чл. 25 буква „з“ от
процесния Договор за потребителски паричен кредит № 592484545/20.02.2015 г., за
предоставената сума от 750 лева длъжникът се съгласил да плати фиксирана лихва
в размер на 147.93 лева, разпределена за плащане във всяка дължима едноседмична
вноска - 60 броя. От приетото по делото и неоспорено от страните Заключение по
допуснатата ССчЕ се установява, че след като на 02.09.2015 г., плащанията на
вноските са преустановени и на 14.06.2015 г. договорът е станал изискуем целия
неизплатен остатък, остатъчното задължение за договорна (възнаградителна) лихва
е в размер на 95.79 лева, поради което искът следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Относно претенциите за неплатени възнаграждения
за услуги „Кредит у дома“ и „Оценка на досие”, с правно основание чл. 11, ал. 2
ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 296.88 лв., разсрочени за
плащане през периода от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г.. Съгласно клаузата на
чл. 25, буква „б“ от процесния Договор за потребителски паричен кредит №
592484545/20.02.2015 г., за предоставената сума от 750 лева, длъжникът се
съгласил да плати: такса за оценка на досие в размер на 37.50 лева и такса за
допълнителна услуга „Кредит у дома“, буква „б“, в размер на 587.23 лева, при
която кредиторът е поел задължение да достави заемната сума в дома на длъжника,
като събира седмичните, дължими от длъжника, вноски също при посещение дома на
последния. Особеният представител на ответника оспорва дължимостта на така договорените
суми, твърдейки че в ЗПК липсват институти като „такса за оценка на досие”,
„такса за Кредит у дома” и др. подобни, а включването им в процесния Договор за
потребителски кредит представлява противоречие със закона още повече, че
максималния размер на лихвата, която можело да бъде начислявана за
потребителски кредити включва всички разходи на длъжника като обща сума и не
може да надвишава определен процент на база действащата лихва, обявена от БНБ. Съдът
намира възраженията на ответника за нищожност на тези клаузи за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
В разглежданата хипотеза между страните са уговорени допълнителните услуги,
които кредиторът е поел ангажимента да предоставя на длъжника /да направи оценка
на досие, да събира седмичните вноски чрез посещение на представител на
дружеството в дома на длъжника/, при насрещния ангажимент длъжникът да заплати възнаграждения
за тази услуга, поради което тези клаузи са действителни, респ пораждат
предвидените права и задължения за страните. Основателността на тези искови
претенции е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: основанието, от което произтича всяко едно от
претендираните вземания /наличие на валиден договор /клауза от договор//;
размера на всяка от претенциите, както и настъпването на предпоставките за
плащане на всяка от претенциите. Относно наличието на предпоставките за плащане
на всяка от претенциите – че кредиторът е направил оценка на досие и че е извършил
конкретни фактически действия да събира седмичните вноски чрез посещение на
представител на дружеството в дома на длъжника, от ищеца не са представени
никакви доказателства, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като
недоказани и неосноветелни.
Основателността на обуславящата искова
претенция за непогасена главница, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1ЗЗД и цена 650.08 лева, предпоставя
основателност и на обусловената претенция за обезщетение за забава в размер
законната лихва /мораторна лихва/, върху претендираната главница, за периода от
30.05.2015 г. до 31.05.2018 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 40.41 лв. Няма
спор, че ответникът е спрял плащанията по договора 02.09.2015 г., като падежът
на първата неплатена вноска е настъпил на 14.06.2015 г.. От приетото по делото
и неоспорено от страните Заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът намира за
обективно и компетентно дадено, се установява, че лихвата за забава върху
неизплатения остатък от главницата следва да се изчисли за периода от
14.06.2015 г. до 25.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), при което сумата е в размер на 200.17 лева, а предвид
доспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в
претендирания размер от 40.41 лв.
Относно възражението, че процесния Договор
за потребителски кредит е нищожен поради неспазване изискването произтичащо от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /форматът и размерът на шрифта да е 12/. Съдът
намира, че текстът на договора е на ясен и разбираем език. По делото е приложен
заверен препис на договора, а събиране на доказателства за формата и размера на
шрифта на подписаните от страните оригинали възразяващата страна не е поискала
и такива не са допуснати. Случаят не е сред допускащите служебно събиране на
доказателства, поради което настоящият състав намира възражението за недоказано.
Относно възражението, че ГПР по
отпуснатия кредит е по – восок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута, определена с ПМС, поради което счита
договорът за изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В случая по
процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем
сума от 750.00 лева, при уговорена фиксирана лихва в общ размер на 147.93 лв.,
представляваща 31.82% годишно. Лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор
са действали разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014
г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Доколкото сумата в общ
размер от 296.88 лв., е договорено възнаграждения за допълнителни услуги същата
не следва да се включва в ГПР поради което съдът намира, че този показател не
надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на
договора /определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка/.
Относно възражението за изтекла 3 –
годишна погасителна давност за вземането на ищеца за лихви и такси. Съгласно
общите правила, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В разглежданата хипотеза безспорно се установи, че вземането произтича
от Договор за кредит и началния момент на давността следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане срока на кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора
за кредит, същото става изискуемо след изтичане на уговорения срок. Процесното
вземане произтича от Договор за кредит, разновидност на Договора за заем, а за
вземания, произтичащи от Договор за заем се прилага общата петгодишна давност.
В този смисъл е и съдебната практика, в това число и разясненията, дадени в ТР
№ 2/28.09.2011 г., ТД № 2/2010 г. ОСГТК, в което е прието, че договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В настоящия
казус, безспорно се установява, че крайният срок на договора е 15.04.2016 г., а
Заявлението на ищеца за издаване на процесната заповед за изпълнение е
депозирано в ШРС на 25.06.2018 г., т. е. предвидения в закона давностен срок не
е изтекъл. Съдът следва да отбележи, че в случая давностния срок започва да
тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. Ето защо заключава, че
в случая не са налице материално правните предпоставки за погасяване вземанията
по давност и възражението на ответника е неоснователно.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от
исковете. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37
ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл.
26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в
исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален
интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на
ищцовото дружество, следва да се определи в общ размер на 150,00 лева, от
които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 200 лева, 100 лева – възнаграждение за вещо лице,
както и 305.82 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, като
с оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сума в размер на 548.65 лева, от която 54.44 лв. разноски
в заповедното производство и 494.21 лв. разноски в исковото. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски. Особения представител на
ответника претендира разноски, но доколкото не е представил доказателства в
тази насока, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр.
415 ГПК, по отношение на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: Област София (Столична), Община Столична, гр. София, район
Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, че ответникът И.К.Ц., с ЕГН ********** и адрес:
***, дължи на ищеца, сумата
650.08 лева (шестстотин и петдесет лева и осем стотинки) - непогасена главница
по Договор за потребителски паричен кредит № 592484545/20.02.2015 г., платима
по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Юробанк и Еф
Джи България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.06.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно
плащане, за която въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 10324/25.06.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 1871/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника е
издадена Заповед № 888/26.06.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на
основание, вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава
за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: Област София
(Столична), Община Столична, гр. София, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15,
че ответникът И.К.Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 95.79 лв. (деветдесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки) - неплатена договорна (възнаградителна) лихва върху главницата за периода от 30.05.2015 г. до
14.06.2015 г. платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Юробанк и Еф Джи България“ АД, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 10324/25.06.2018г., по реда на чл. 410 ГПК,
е образувано ЧГД № 1871/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е
издадена Заповед № 888/26.06.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр.
415 ГПК, по отношение на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: Област София (Столична), Община Столична, гр. София, район
Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, че ответникът И.К.Ц., с ЕГН ********** и адрес:
***, дължи на ищеца, сумата 40.41
лв. (четиридесет лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за забава върху претендираното парично
вземане, за периода от 30.05.2015 г. до 31.05.2018 г. платима по банкова сметка
***: ***, BIC: ***, Банка: Юробанк и Еф Джи България“ АД, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 10324/25.06.2018г., по реда на чл. 410 ГПК,
е образувано ЧГД № 1871/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е
издадена Заповед № 888/26.06.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на
основание чл. 86 ЗЗД.
Отхвърля
предявения по реда на чл. 422, вр.
415 ГПК иск от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: Област София
(Столична), Община Столична, гр. София, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15,
срещу И.К.Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, за признаване като установено
между страните, че ответникът дължи на
ищеца, сумата 296.88 лв. (двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки) – възнаграждение по договор за услуга
„Кредит у дома“ и „Оценка на досие“, разсрочени за плащане през периода от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г., с правно основание чл. 11,
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Осъжда И.К.Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: Област София (Столична), Община Столична, гр. София, район Лозенец,
ул. Хенрик Ибсен № 15, сумата 548.65
лв. (петстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и пет
стотинки), от които 494.21 лв. (четиристотин деветдесет и
четири лева и двадесет и една стотинки) разноски в настоящото
производство и 54.44 лв. (петдесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки) разноски в заповедното
производство, съразмерно уважената част
от исковете, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Юробанк и Еф Джи България“ АД, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № № 1871/2018 г., по
описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: