Р Е Ш Е Н И Е
243/20.3.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 21 (двадесет и първи) февруари Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор. . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3035 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
6 от ЗПФУР и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба, ищецът „Кредитреформ България” ЕООД гр.
София твърди, че на 23.09.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника С.К.С. бил
сключен договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Била изцяло
изпълнена процедурата за сключване на договор за кредит от разстояние, като на
същата дата заявената сума в размер на 400,00 лв. била платена чрез клон на
„Изипей“. Кредитополучателят се съгласил да заплати такса за експресно
разглеждане на молбата му. Освен това,
по силата на договора, същият дължал и договорна лихва. С настъпване на уговорения
падеж – 23.10.2015 г., С. не погасил задълженията си и „4финанс“ ЕООД започнало
да начислява наказателна лихва в размер на 40,97% върху неплатената
главница. На 01.02.2018 г. между ищеца и
„4финанс“ ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който последното дружество прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД
вземанията си по цитирания договор за кредит срещу С.. В съответствие с
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното
прехвърляне. Моли съда да постанови решение, по силата на което моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответника С.С. да му заплати
следните суми: 400,00 лв.,
представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***. ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба; 465,92 лв., представляващо обезщетение („наказателна
лихва”) за неплатени в
срок, главни парични задължения по договора за кредит; 62,53 лв., представляващо такса за експресно
разглеждане на искането за кредит, уговорена в договора за кредит, както и разноските по делото,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от 23.09.2015 г. е, че въз основа на същия, „4финнас“ ЕООД се задължило да предостави на С.К.С. сума в заем, равняваща се на 400,00 лв. Същите постигнали съгласие срокът за издължаване на кредита да бъде 30 дни – до 23.10.2015 г. В договора е посочен ГПР и лихвен процент. По делото са представени Общи условия за договора за кредит на дружеството-кредитор, в които подробно е описана процедурата по предоставяне на сумите, сключване на договорите и т.н. съдът констатира от приложената разписка за извършено плащане № ***., че въз основа на нареждане от „4финанс“ ЕООД на С.С. била преведена сума в размер на 400,00 лв. чрез „Изипей“. Видно от представения договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., че „4финанс“ ЕООД прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приложение № 1 към договора, в което под № 322 фигурира вземането срещу ответника по описания по-горе договор. По делото е представено пълномощно от 02.02.2018 г., по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 01.02.2018 г. за сключването на последния. Съдът констатира от писмо от 14.02.2018 г., че „Кредитреформ България“ ЕООД изготвило уведомление до ответника за сключения договор за прехвърляне на вземания.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения договор за кредит, от ответника е усвоена сума в размер на 400,00 лв. на 23.09.2015 г. Вещото лице заключава, че задълженията на С. по процесния договор възлизат, както следва: главница в размер на 400,00 лв., такса за разглеждане в размер на 62,53 лв. и лихви за закъснение в размер на 140,92 лв., тъй като на 18.12.2018 г. същият платил сума в размер на 325,00 лв., с която погасил частично задължението си за лихви.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1
вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР:
Ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. В случая не се спори, а и се доказа, че на 23.09.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника С.К.С. бил сключен договор за предоставяне на кредит, по силата на който на последния била преведена сума в размер на 400,00 лева. Ответникът, обаче, не изпълнил задължението си за връщане на сумата до 23.10.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „4финаснс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу С.С. по процесния договор за кредит. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба, но надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
Доказа се, че ищцовото дружество придобило чрез сключения договор от 01.02.2018 г. вземанията срещу ответника по процесния договор за кредит. Съобразно приетото по-горе, следва да се счита, че С. е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 05.11.2018 г. и спрямо същия прехвърлянето има действие именно от тази дата.
Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 400,00 лв., както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на С.. Тоест, същият не е изпълнил задължението си по договора за кредит да върне заетата му сума.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 400,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 25.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно иска с правно основание чл. 288 от
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно
нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение
при неизпълнение в договора. Доказа се, че в случая е налице неизпълнение от
страна на ответника на парично задължение. Съгласно заключението по изготвената
ССЕ, размерът на обезщетението за забава за претендирания период 24.10.2015 г.
– 31.01.2018 г. възлиза на 465,92 лв. Вещото лице сочи, че на 14.12.2018 г.
ответникът платил сума в размер на 325,00 лв., с която погасил частично
задължението си за лихви. По този начин, дължимия понастоящем от него размер
възлизал на 140,92 лв.
Ето защо,
съдът намира, че тази претенция се явява частично основателна и доказана, при
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 140,92
лв., представляваща задължение за
плащане на обезщетение за забава върху заета сума по процесния договор, като иска в останалата част до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Касателно претенцията с правно основание
чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Установи се, че при сключване на
договора за кредит, страните по него се уговорили, че С. ще заплаща и такса за
експресно разглеждане на искането за кредит. Чрез заключението на вещото лице
се доказа, че не е налице изпълнение на това задължение, както и неговия
размер.
Предвид горното, съдът намира, че
този иск следва да бъде изцяло уважен, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 62,53 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искането
за кредит, уговорена в договора
за кредит.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство и материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 330,01 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********,***
да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр.
София, адрес на управление гр. София 1606, обл. София, район Красно село, ул. ***,
представлявано от Р. Х. В., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 6,
ал. 1 от ЗПФУР, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка ***, сума
в размер на 400,00 лв. (четиристотин
лева), представляваща задължение
за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ***/23.09.2015
г., сключен между „4финанс“
ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от
01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН ********** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София с ЕИК ***, на основание
чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 6 от ЗПФУР, по банкова сметка ***, сума в размер на 140,92 лв. (сто и четиридесет лева и 92
стотинки), представляваща обезщетение („наказателна
лихва”) за неплатени в
срок, главни парични задължения по договор за кредит от разстояние № ***/23.09.2015 г., сключен между
„4финанс“ ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия
от 01.02.2018 г. за периода от 24.10.2015 г. до 31.01.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част, до пълния предявен размер от 465,92 лв.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********
да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София с ЕИК ***, на основание
чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 6 от ЗПФУР, по банкова сметка ***, сума в размер на 62,53 лв. (шестдесет и два лева и 53 стотинки),
представляваща такса за експресно разглеждане на искането за кредит, уговорена в договор за кредит от
разстояние № ***/23.09.2015
г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен
договор за цесия от 01.02.2018 г.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД,
разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА С.К.С. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД направените в настоящото производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 330,01 лв. (триста и тридесет лева и 01 стотинка).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: