321/8.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 28 (двадесет и осми) март Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3071 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 237 от ГПК.
Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, представлявано от Д.К.К. твърди, че на 13.03.2013 г.,
на 25.08.2014 г., на 14.07.2016 г. и на 20.09.2016 г. сключило с ответника Д.Р.Е.
договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги – мобилен достъп до
интернет-услуги, пакетни услуги и закупуване на мобилен апарат. Въз основа на
договорите били издадени фактури, но последният не заплатил задълженията си в
сроковете, уговорени между страните и останал задължен. Ищецът депозирал пред ШРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била
издадена такава по ч.гр.д. № 2069/2018 г. по описа на съда. Заповедта била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за
установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на
15,20 лв., представляваща неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода
20.10.2016 г. – 19.01.2017 г. по договор № 008171991 от 14.07.2016 г., в
размер на 25,26 лв., представляваща
неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за
периода 20.10.2016 г. – 19.01.2017 г. по договор № 615966137 от
14.07.2016 г., в размер на 199,80 лв.,
представляваща неплатени двадесет лизингови вноски по договор за лизинг от
14.07.2016 г., в размер на 21,62 лв.,
представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода 20.10.2016 г. – 19.01.2017 г. по договор №
616391153 от 20.09.2016 г., в размер на 220,57 лв., представляваща неплатени двадесет лизингови вноски по
договор за лизинг от 20.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от депозиране на заявлението
– 19.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като претендира и
разноските по заповедното и по настоящото исково производство.
В
отговора си по чл. 131 от ГПК, ответникът признава изцяло обстоятелствата в
исковата молба и основателността на всички претенции.
С писмено изявление от 27.03.2019
г., пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на решение при
признание на иска.
Съгласно разпоредбата на
чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В първото по делото
заседание на 28.03.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника поради наличие, респ. липса на
следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:
– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът признава исковете. С определение
от 06.12.2018 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на
ответника е указана възможността да признае исковете, както и последиците от
посоченото процесуално действие. В писмена молба от 27.03.2019 г. ищецът прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
– по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на
закона и добрите нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът
може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРИЗНАНИЕ на исковите претенции от страна на ответната страна, съдът приема, че предявените от „Теленор България” ЕАД гр. София искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото
исково производство в размер на 585,00 лв. и по заповедното производство в
размер на 385,00 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Е. с ЕГН **********,***,
обл. Шумен, ул. „Б.Л“ № 4
и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес
на управление: гр. София п.код 1766, обл. София, район Младост, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Р.Е. в размер на 15,20
лв. (петнадесет лева и 20 стотинки), представляващо неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода
20.10.2016 г. – 19.01.2017 г. по договор № 008171991 от 14.07.2016 г., сключен между страните, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното ѝ плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 986/19.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2069/2018 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
228 от ЗЕС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Е. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, с ЕИК ***, представлявано от
Д.К.К., че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Р.Е. в размер на 25,26 лв. (двадесет и пет лева и 26
стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода 20.10.2016 г. – 19.01.2017 г. по договор №
615966137 от 14.07.2016 г., сключен между
страните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2018 г. до
окончателното ѝ плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 986/19.07.2018 г. по ч.гр.д.
№ 2069/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
345, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Е. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, с ЕИК ***, представлявано от
Д.К.К., че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Р.Е. в размер на 199,80 лв. (сто деветдесет и девет лева
и 80 стотинки), представляващо неплатени двадесет лизингови вноски по договор за лизинг
от 14.07.2016 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното ѝ плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 986/19.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2069/2018 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
228 от ЗЕС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Е. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, с ЕИК 130460283,
представлявано от Д.К.К. че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Р.Е.
в размер на 21,62 лв. (двадесет и
един лева и 62 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 20.10.2016 г. –
19.01.2017 г. по договор № 616391153 от
20.09.2016 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното ѝ плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 986/19.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2069/2018 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Е. с ЕГН ********** и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, с ЕИК ***, представлявано от Д.К.К., че
съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Р.Е. в размер на 220,57 лв. (двеста и двадесет лева и 57
стотинки), представляващо неплатени двадесет лизингови вноски по договор за
лизинг от 20.09.2016 г., сключен между
страните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2018 г. до
окончателното ѝ плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 986/19.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 2069/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Д.Р.Е. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 585,00 лв. (петстотин осемдесет и пет лева) и по заповедното производство в размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Районен съдия: