Р Е Ш Е Н И Е

493/23.5.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесети май 2019 година

в открито заседание, в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3078/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу А.Р.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и цена от 985,10 лева главница.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 985,10 лева, представляваща главница, неплатена цена по фактури за доставка на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски за мобилно устройство - № 7248342787/05.11.2016г. – 164,63 лева; № 7250965029805.01.2017г. – 16,11 лева; № 7249653038/05.12.2016г. – 94,77 лева и 7252404081/05.02.2017г. – 709,59 лева. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 2067/2018г. на ШРС,връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен, иска отхвърлянето му.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договор за лизинг. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги и лизингови вноски, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 18-22/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно приетото заключение по ССЕ, няма данни за извършени плащания, нито на ползвани мобилни услуги, нито на лизингови вноски, през исковия период. Заявлението по ЧГД № 2067/2018г. е постъпило в ШРС на 19.07.2018г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги и лизингови вноски за ползвано мобилно устройство; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, поради неоснователност на ответните възражения. Нищо, не подкрепя твърденията на ответния представител, че услугите, за които се търси плащане, не са предоставяни. Както се посочи всяка фактура съдържа срок за плащане, изтекъл много преди предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, което изключва основателност на възражението за липса на изискуемост. Не е нищожна поради накърняване на добрите нрави и клаузата на чл. 3 от договор за лизинг от 18.10.2016г.. Неустойката от 33,79 лева, равна на месечната лизингова вноска, не е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тя се дължи, в съответствие с последните две, затова, че лизингополучателят, в уговорен срок, не върне ползваното устройството, или, не заяви ще го закупи, или не. Аналогично е положението и с дължимоста на сумата представляваща сбор от дължими лизингови вноски – 709,59 лева. Според чл. 12, ал. 2 от договора за лизинг месечните плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване, не само на договора за мобилни услуги, а и на лизинговия договор, а той се прекратява при което и да е неизпълнение на задължение по тях, което е установено по делото. Обявяването и е достигнало до ответника с издаване на посочената фактура.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1170 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2067/2018г., представляващи 50 лева държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение за всяко от производствата, 100 лева възнаграждение за вещо лице и 300 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от 985,10 лева, представляваща главница, неплатена цена по фактури за доставка на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски за мобилно устройство - № 7248342787/05.11.2016г. – 164,63 лева; № 7250965029805.01.2017г. – 16,11 лева; № 7249653038/05.12.2016г. – 94,77 лева и 7252404081/05.02.2017г. – 709,59 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 985,10 лева, считано от 19.07.2018г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А.Р.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1170 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2067/2018г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: