Р Е Ш Е Н И
Е
№
930/14.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав,
на осми октомври, през две хиляди
и деветнадесета година,
в публично
заседание, в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3113 по описа на ШРС за 2018 год.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 99 от ЗЗД
и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.
86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество излага, че на
***г.
е сключен договор за
потребителски кредит PLUS №*** между „БНП П. П. Ф.“
ЕАД и ответника Я.Ж.Я., ЕГН **********, за сумата от 7000лв., който е следвало
да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитодателя,
на 36 месечни вноски. Сумата по договора за потребителски кредит PLUS
№*** била преведена по банкова сметка ***. Я.Ж.Я. преустановил плащанията по
кредита си на 03.02.2016г.
По силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.11.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП П. П. Ф.“
ЕАД и ищеца „А. кзп“ ООД с ЕИК ***и Приложение № 1
към него, задължението на кредитополучателя Я.Ж.Я. било прехвърлено на ищеца,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности. Поради поведението на длъжника, от
ищеца било подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, и било образувано ч.г.д.№ ***/***г. по описа на
ШРС и издадена Заповед № ***/******г. за изпълнение на парично задължение за 3087,43лв. главница по договор за паричен заем.; за 685,98
лв. мораторна лихва за периода 03.02.2016г. до 31.05.***г. Доколкото книжата по
заповедното производство били връчени по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на
длъжника, на основание чл. 415, т.2 от ГПК били дадени указания на заявителя за
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника за следните
суми: 3087,43
лв. -главница, представляваща вземане
по Договор за потребителски кредит PLUS № ***, сключен на ***г.
между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и ответника Я.Ж.Я., ЕГН **********; и 685,98 лв. мораторна лихва за забава върху непогасената главница по Договор за потребителски кредит PLUS
№ *** за периода 03.02.2016г. до 31.05.***г., представляващи задължения по
договор за потребителски кредит PLUS № *** сключен между
„БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Я.Ж.Я., ЕГН ********** за сумата от 7000лв., вземане, цедирано на ищеца чрез договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2017г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и
ищеца „А. кзп “ ООД, с ЕИК ***, за плащането на което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№***/***г. на ШРС. Ищецът моли уведомлението
на за извършената цесия да бъде връчено на ответника, заедно с писмените
доказателства по иска.
Прилага писмени доказателства. Претендира разноски в
настоящото и в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, особеният
представител на ответника не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание заявява, че искът
е допустим, но неоснователен, с твърдение, че всички представени доказателства във връзка
с доказване на иска са частично негодни да докажат неговото основание и размер.
Особеният представител възразява, че длъжникът не е уведомен за цесията.
По делото е назначена, изготвена и приета в съдебно
заседание съдебно - счетоводна експертиза. Експертът посочва, че на ***г., по
сметка на ответника като титуляр, в „ПИБ“ АД е преведена сума в размер на
6703лв. с основание: PLUS № ***.При превода е
удържана такса в размер на 245 лв. и 52 лв. сума - застраховка „Защита на
семейството“, както и че ответникът до 02.02.2016г. е
погасил сума в общ размер от 6298,28лв., от която са погасени 3912,57лв.
главница, 1396,71 лв. лихви, 812 лв. застраховки и 204 лв. такси и разноски.
От събраните по делото доказателства, прецени поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени
в едномесечния законов. Направено е възражение от особения представител за
неуведомяване на ответника за извършената цесия. Изискването за уведомяването
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е необходимо, за да има възможност длъжникът да се
позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на
цесията, като такива възражения са направени в производството. В този смисъл е
съдебната практика и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., ТК. Ищецът не представя доказателства за извършено надлежно
уведомяване както в заповедното производство, където ответникът е уведомен при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, а в настоящото производство е заявил искане уведомлението
за цесия да бъде връчено на ответника, заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
Основателността
на предявените искове предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване, че е налице валидно кредитно правоотношение, че е извършено валидно
прехвърляне на вземанията в полза на ищеца по делото. Настоящият състав на съда
изцяло възприема съдебната практика на ВКС - Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК, съобразно
която уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба
и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК като нов
факт, настъпил в хода на делото. Както и съобщаването на цесията по начало
следва да се извърши от стария кредитор, но последният може да упълномощи новия
кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа
като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие.
Направеното от особения представител на
ответника възражение за липса на материално правна легитимация на ищеца,
поради факта, че съобщението за настъпилата цесия не е връчено лично на
длъжника, а на назначения му от съда особен представител в процеса, съдът
намира за неоснователно. В ГПК са налице конкретно и изчерпателно изброени
правила, приложими при връчване на съдебни книжа на ответника, а именно-
търсене на ответника от съответните длъжностни лица на отразения в НБД
“Население“ постоянен и настоящ адрес или на посочения от ищеца адрес за
призоваване, респ. по отразена в съответните регистри месторабота на ответника /длъжника/
или място на осъществявана от последния стопанска дейност. Разпоредбата на
чл.47, ал.5 от ГПК, тълкувана във взаимна и логическа връзка с останалите
текстове от чл.47 регламентира, че съобщението, адресирано до ответника,
връчено по реда на цитирания текст, се смята за връчено с изтичането на срока
за получаването му от канцеларията на съда или общината, т.е. законодателят е
предвидил т.нар. „фингирано връчване”, при което
прилагането на призовката или съобщението в цялост е приравнено на връчване. С
цел допълнителна защита правата на ответниците,
законодателят в тези случаи предоставя и допълнителни гаранции за защита
правата на последните, като задължава съдът да им назначи особен представител
/чл.47, ал.6 от ГПК/, който следва да защити правата и интересите им в процеса.
Съобразявайки текстовете на процесуалния закон, съдът стига до извода, че
особеният представител е процесуален представител на ответника в образуваното
срещу него гражданско производство, който има право свободно да упражнява, респ.
изпълнява всички права и задължения на ответника в процеса, с изключение на
тези, за които се изисква изрично пълномощно, т.е има т.нар. общо пълномощие /арг. от чл.29, ал.5 от ГПК/. В нормата на чл.34 от ГПК
общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени
действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване,
като ал.3 от същия нормативен текст гласи, че за сключване на спогодба, за
намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично
пълномощно. Действието по формалното получаване на книжата по делото, конкретно
на уведомлението за прехвърляне на вземанията на ищеца, не представлява
действие, за което законодателят предвижда изрично овластяване /изрично
пълномощно/.
От друга страна, както е посочено по- горе,
длъжникът е търсен на отразените в регистрите адреси и не е открит нито от
заповедния съд, нито от настоящия, водещ исковото производство съд. Да се
отрече възможността ищецът, като цесионер да търси
вземанията си, поради неоткриване на длъжника дори и в образувано срещу
последния исково производство, би представлявало незаконосъобразно лишаване на
кредитора от възможността да търси защита на нарушеното си право и би било в
противоречие на основни принципи на гражданското съдопроизводство. Поради
изложеното, съдът счита, че в случая цесията е надлежно съобщена на длъжника и
носител на вземанията по процесния договор за заем е
ищеца. Съгласно приетото заключение по ССЕ към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, дължимата
главница е в размер на 3087,43лв., а законната лихва е в размер от 696,49лв./т.е.
по-голям от претендирания с ИМ/.
Вещото лице посочва, че по сметка на ответника,
на ***г са преведени 6703,00лв с основание PLUS № ***, като при превода
е удържана такса в размер на 245 лв. и 52 лв. сума застраховка „Защита на семейството“,
както и, че ответникът до 02.02.2016г. е погасил сума
в общ размер от 6298,28лв., от която са погасени 3912,57лв. главница, 1396,71
лв. лихви, 812 лв. застраховки и 204 лв. такси и разноски.
Съдът намира, че по делото безспорно се
установява възникване на главното задължение на ответника, неговия размер, както
размера на мораторната лихва, като се установи и
размерът на извършваните плащания от длъжника, съдът стига до извода, че за
ответника са останали следните претендирани от ищеца
задължения по договора: 3087,43лв. главница и претендиранта
сума за лихва от 685,98 лв. С оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК и приетото по
делото заключение по извършената ССЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно дадено, което не е оспорено от страните, съдът счете за основателен
претендирания размер за главница и търсеният размер
от 685,98 лв., представляващ лихва за забава.
Съдът не споделя становището на особения
представител заявено в писмените му бележки. Предвид изложеното, съдът
заключава, че така предявените установителните искове
са основателни и следва да се уважат за следните суми: 3087,43 лв.,
представляваща главница по Договор
за потребителски кредит PLUS № ***, сключен на ***г.
между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и ответника Я.Ж.Я., ЕГН **********; и 685,98 лв. мораторна лихва за забава върху непогасената
главница по Договор за потребителски
кредит PLUS № *** за периода 03.02.2016г. до 31.05.***г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски- общо сумата от 1382,49лв.,
включваща държавна такса 108,02лв. в
исково производство, депозит за вещо лице 200лв.,
възнаграждение за особен представител 373лв.,
адвокатско възнаграждение 576лв., както
и 75,47лв.
заплатена държавна такса в заповедното
производство и 50лв. юрисконсултско възнаграждение определено също в заповедно производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
Я.Ж.Я., ЕГН **********, адрес: ***, дължи
на „АКЗП” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: град С., бул. „В.Л.“
№ ***, представлявано от Т. Я. К., следните суми: 3087,43лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит PLUS № ***, сключен на ***г.
между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и ответника Я.Ж.Я., ЕГН **********; и 685,98 лв. -мораторна лихва за забава върху непогасената главница по Договор за потребителски кредит PLUS № *** за периода
03.02.2016г. до 31.05.***г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане, вземане, цедирано на ищеца
чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017г. между
„БНП
П. П. Ф.“ ЕАД и „Акзп “ ООД, с ЕИК ***, за плащането на което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№***/***г. на
ШРС.
ОСЪЖДА Я.Ж.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „АКЗП” ЕООД, ЕИК ***, 1382,49лв./ хиляда триста осемдесет идва лева и 49 ст/,
включваща държавна такса 108,02лв. в
исково производство, депозит за вещо лице 200лв.,
възнаграждение за особен представител 373лв.,
адвокатско възнаграждение 576лв.,
както и 75,47лв. заплатена държавна
такса в заповедното производство и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение определено също в заповедно производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: