Р
Е Ш Е Н И Е
1030/30.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3116 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция,
рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, с адрес: Област
София (Столична), Община Столична, гр. София, ***, законен представител: Д.Д. –
заместник управител, пълномощник: Ц.Х.С. срещу М.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от
ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си,
което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор,
сумата от 1007.20 лв. /хиляда и седем лева и двадесет стотинки/ – главница, с
181.40 лв. /сто осемдесет и един лева и четиридесет стотинки/ - възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2017 г. до 10.11.2017 г., с 51.12 лв. /петдесет и
един лева и дванадесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г.
до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2018 г.
до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на
75.00 лв. /седемдесет и пет лева /, от които 25.00 - внесена държавна такса и
50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтичало от
неизпълнение на задължение по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard, с номер Card-14693765.
В
евентуалност се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца горните суми. Претендират се и разходите в заповедното и
съдебното производство.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
По
силата на сключен между ответника и кредитора договор за револвиращ кредит от
21.11.2016 г., ответникът, като кредитополучател е получил кредитна карта
„Мастер Кард“ с кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. На 17.05.2017г.,
ответникът активирал кредитната карта, като
оползотворил сумата по нея. Кредитополучателят не е заплащал вноски по
кредитната карта. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът не
е установен на постоянният си адрес, поради което за ищеца е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В
условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли установителните искове
поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, моли за осъждане на ответника
да заплати горните суми. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
Възражения
на ответната страна:
Ответникът,
чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, като изразява
становище, че предявените искове по същество са допустими, но неоснователни,
тъй като същият не дължи претендираните суми за плащане. Ответникът е изразил и
становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си
срещу него.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: пълномощно, извлечение от
основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г. – превод от
френски език, нотификация за презгранично сливане от 10.03.2018 г., писмо от
Канцелария на търговския съд в Париж – превод от френски език, списък с
разноски №1, договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-14157403/21.11.2016 г., условия на договора, сертификат
CREX-14157403/21.11.2016 г., декларация за предоставяне на лични данни на М.К.,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити – Приложение №2 към чл.5, ал.3 от ЗПК, фактура №3000003729/21.11.2016
г., приложение към Договор за потребителски кредит, известие за доставяне от
10.05.2017 г., месечно извлечение по кредитна карта на М.К. от 01.11.2017 г.,
покана до М.К. от 16.11.2017 г.
По
делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Същата е дала
заключение, че на 21.11.2016г. се подписва договор за кредит за покупка на
стоки с номер CREX-14157403 между страните, като М.К. се съгласява да му бъде
отпуснат и револвиращ кредит под формата на кредитна карта с номер
CARD-14693765 с максимален кредитен лимит от 1000лв. при годишна лихва от 35%.
Усвоените /изтеглените/ суми през месец май 2017г. възлизат на стойност 980,00
лв. Начислените такси при тегленето на суми са 25,60лв., като 1,60 лв. са таксите по проверка на баланс по
сметката. Общо формираната главница възлиза на стойност 1007,20 лева. По
кредитната карта не са налице данни за плащания на погасителни вноски. Към
датата на заявлението 29.05.2018г., размера на главницата по договора за
кредитна карта възлиза на стойност 1007,20лв., като е начислена и договорна
лихва до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение - 10.11.2017г.
общо в размер на 181,40лв. За периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г. с начислена
законна лихва върху главницата в размер на 51,12лв. Общият размер на задължението
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е 1239,72лв.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени следните фактически констатации:
От
приложеното ч.гр.д.№1515/2018 г. по описа на
РС-Шумен,
се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 1007,20 лв.
/хиляда и седем лева и двадесет стотинки/ – главница, с 181.40 лв. /сто
осемдесет и един лева и четиридесет стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2017 г. до 10.11.2017 г., с 51.12 лв. /петдесет и един лева и
дванадесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1007.20 лв. от
29.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски
в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева /, от които 25.00 - внесена
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение . Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно
от приложения по делото договор за потребителски кредит CREX-14157403 от
21.11.2016г. К. дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. На 17.05.2017 г. М.К. активирал,
предоставената му от кредитополучателя кредитната карта, с максимален кредитен
лимит в размер 1000,00 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит,
който кредитополучателят усвоява посредством теглене в брой от банкомати,
терминални устройства и др. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска. Ответникът К. не обслужвал кредитната карта. Това
принудило кредитора да блокира използването на картата и да направи опити за
контакт с длъжника, което не се осъществило.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са и отправени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД до длъжника покани, последната от които е от 16.11.2017г. като в
същата е посочено, че поради преустановено плащане по процесния договор, същият
дължи процесните суми.
Ищецът
е изпълнил точно и в срок задълженията
си, което е видно от приетите по делото доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото
лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена
оспорената заповед. В тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен
договор за кредит, че дружеството е изпълнило задълженията, длъжникът е получил
парите по кредита и не е погасил дълга си. Също така, налице ли са предпоставки
по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на
претендираното вземане.
Съдът
намира, че с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за
упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане
на предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане на
целия размер на предоставения му кредит. В тежест на ответника е да установи
факта на погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал
доказателства в този смисъл, поради което и предявения установителен иск за
дължимост на сумата от 1007,20 лева, както и за възнаградителна лихва следва да
бъде уважен. Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава от деня на
получаване на отговора на исковата молба – 18.03.2019г., към който момент
вземането на ищеца за целия размер на кредита е станал предсрочно изискуем.
Искането за присъждане на лихва за забава от деня на изпращане поканата за
доброволно изпълнение до 11.05.2018г., датата на подаване на заявлението,
следва да бъде отхвърлено по посочените по-горе съображения.
По
предявения евентуален иск.
Задължение
за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск.
Съдът по същество уважава главният иск, при което не следва да разглежда евентуалния.
Съдът
не споделя по принцип становището изразеното по същество, че ответникът, който
се явява неизправна страна по договора не следва да връща взетите от него в
заем парични средства. Независимо от видът на исковата претенция, всеки
дееспособен длъжник следва да върне дължимата от него парична сума, която е
получил непосредствено и лично.
Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно юрисконсултското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на кредитора БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., Франция, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, с
адрес: Област София (Столична), Община Столична, гр. София, ***, законен
представител: Д.Д. – заместник управител, пълномощник: Ц.Х.С. – юрисконсулт,
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №725/31.05.2018г., постановена по ч.гр.д.№1515/2018г.
по описа на РС-Шумен: сумата от 1007,20 лв. /хиляда и седем лева и двадесет
стотинки/ – главница; сумата от 181,40 лв. /сто осемдесет и един лева и
четиридесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2017 г. до
10.11.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 18.03.2019 г., до
изплащане на вземането - на
основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че М.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на кредитора БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: ***, с адрес: Област София (Столична), Община Столична, гр. София, ***,
законен представител: Д.Д. – заместник управител, пълномощник: Ц.Х.С. –
юрисконсулт, следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №725/31.05.2018г., постановена по
ч.гр.д.№1515/2018г. по описа на РС-Шумен: сумата от 51,12 лв. /петдесет и един
лева и дванадесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г., както и за лихва за забава, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 11.05.2018г. до 17.03.2019г., включително - на основание чл.
422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.
ОСЪЖДА
М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
плати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция, рег. № ***, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, с адрес: Област София (Столична), Община
Столична, гр. София, ***, законен представител: Д.Д. – заместник управител,
пълномощник: Ц.Х.С. – юрисконсулт, сума в общ размер на 867,00 лева, от които 792,00
лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от
ГПК и сумата от 75,00 лeва - разноски в
заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№1515/2018г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: