Р Е Ш Е Н И Е
413/7.5.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 3204/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ч.А.И.,
против С.К.И. ***, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е предявен
положителен установителен иск, за признаване, като установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от
Договор за заем от 15.10.2013 г., с падеж 29.10.2013 г., за което има образувано
заповедно производство - ЧГД № 1681/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има
издадена Заповед № 854/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 5980
лв. (пет хиляди деветстотин и осемдесет лева) – главница, ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението в съда – 07.06.2018 г. до окончателно плащане.
Ищецът обосновава
исковата си претенция твърдейки, че на 15.10.2013 г. с Договор за паричен заем
предоставил на ответника сумата от 5980 лв., за срок до 29.10.2013 г., който до
момента не е бил върнат. Поради неплащане на дължимата сума ищецът подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за което
обстоятелство е образувано ЧГД № 1681/2018 г., по описа на РС Шумен. Съдът е
уважил претенция и е издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Ищецът моли да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 5980 лв. - главница по
договор за паричен заем от 15.10.2013 г. с падеж 29.10.2013 г., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на подаване на Заявлението –
07.06.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
Препис от исковата молба е връчена на ответника чрез неговата
майка – Р. С. И., със
задължение да предаде. Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като не е
изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковата претенция, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора. Въпреки
предоставената възможност в първото заседание ответникът не се явява, не изпраща
представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено
решение по делото, с което същия бъде уважен.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните
искове, а доколкото същите биват уважени по предявените в условието на
евентуалност осъдителни искове съдът не дължи произнасяне.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под
формата на платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за
връчване на книжа чрез ЧСИ е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, по отношение на Ч.А.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, че
С.К.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи
на ищеца, сумата от 5 980.00 лв. (пет хиляди деветстотин и осемдесет лева) – главница
по Договор за заем от 15.10.2013 г. с падеж 29.10.2013 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 07.06.2018 г. до плащане на
задължението, платима по банкова сметка ***: ***, на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда С.К.И., с ЕГН **********, адрес: ***, да плати на Ч.А.И., с ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 239.20 лв. (двеста
тридесет и девет лева и двадесет стотинки), разноски по заповедното и
настоящото производство, съразмерно уважената
част от иска, платима по банкова сметка ***: ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: