Р Е Ш Е Н И Е

574/7.6.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

при секретаря Мария Найдева, като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 3265 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е водено по предявена искова молба от К.С.Д. срещу Т.Х.Й., двамата с постоянен адрес ***, с посочено правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с посочена цена на исковете: главница в размер на 1500,00 лева и акцесорен за мораторна лихва, в размер на 150,00 лева.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения:

Ищецът основава исковата си претенция твърдейки, че през месец февруари 2018г., предоставил в заем на ответника Й. сумата от 1500 лв. за покупка на автомобил. Двамата били в приятелски отношения, като колеги в офис на „Микро Кредит“ АД в гр.Шумен. Заемът предал пред продавач на автомобил в автокъща в гр. Враца. С този заем отв.Й. и съпругът й закупили автомобил - „Форд Фокус“. След август месец 2018г., ищецът поискал да му бъдат върнати парите. Ответникът не върнала дадената в заем сума, за това ищецът изпратил нотариална покана на 11.09.2018г.

В съдебно заседание и в писмено становище по делото, иска съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Твърди, че в търсенето на лекия автомобил се включили нейни колеги от фирмата, в която е работила. Д. и Й. били в приятелски отношения и семейно ходили на почивки заедно. Конкретният процесен заем бил обещан от Д. в хода на търсенето на автомобил, който тя искала да закупи, тъй като не разполагала със средства за закупуването му. Заемът бил даден на продавача на автомобила Е.И., в присъствието на Т.Й. в банкноти по 50 лв. Твърди, че е налице договор за заем, като реална сделка, сключен при предаване на сумата, като не е от значение, дали е налице лично предаване от кредитора на длъжника. Сочи, че това е станало със знанието и пред ответника Т.Й. и ползите са възникнали за същата, тъй като се е сдобила с автомобил. След като не били върнати парите след устни покани, същият изпратил нотариална покана. Иска от съда, предявената искова претенция да бъде уважена, като основателна и недоказана. Претендира разноски.

Възражения на ответната страна:

В отговора на исковата молба и в съдебно заседание, ответната страна посочва, че не са доказани основните елементи от договора за заем, който е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден и комутативен договор, т.е. правните последици при него настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка. Налице е липса на реално предаване на пари на отв. Й., което е съществен елемент на договора за заем, тъй като процесната сума е предадена на свидетеля Е.И. по твърденията на ищеца. Позовава се на практика на ВКС, посочена по делото, „че не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях". Твърди, че фактическата обстановка изложена от ищеца в исковата молба е житейски неправдоподобна, което се доказва от противоречивите показания на свидетелите. Иска от съда, предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба: нотариална покана от К.Д. до Т.Й. от 11.09.2018 г.; представените с отговора писмени доказателства: тъжба от К.Д. срещу Т.Й. от 26.10.2018 г., призовка за подсъдим по НЧХД №3084/2018 г. на ШРС до Т.Й., тъжба от И.Г. срещу Т.Й. от 26.10.2018 г., разпореждане №2384/28.11.2018 г. по НЧХД №3085/2018 г. на ШРС, призовка за подсъдим по НЧХД №3085/2018 г. на ШРС до Т.Й., както и писмо рег. №172900-5933/17.04.2019 г. от РУ Полиция Шумен.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, от страна на ищеца: С.И.И, Е.Д.И. и И.К., както и от страна на ответника: Н.Д.К., А.К.А. и М.Б.С..

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:

Отв.Т.Х.Й. в началото на 2018г. придобила от автокъща в гр.Враца лек автомобил „Форд Фокус“ за сумата от 1500,00 лева. Страните, заедно със св. А.К.А. – съжител на отв.Й., пътували до гр.Враца, откъдето бил закупен автомобила. Т.Й. закупила автомобила със заем даден й от ищеца Д.. Заемът бил даден на неформалният продавач на автомобила Е.И., в присъствието на Т.Й. в банкноти по 50 лв., от ищеца. Д. и А. се прибрали, същият ден в гр.Шумен, а Й. останала в гр.Враца. На следващият ден станало документалното оформяне на сделката. След август месец 2018г., ищецът поискал да му бъдат върнати парите. Ответникът не върнала дадената в заем сума, за това ищецът изпратил нотариална покана на 11.09.2018г.

При преценката на доказателствата, съдът формира мнение, че спорният въпрос по делото е: Явява ли се кредитор ищеца, спрямо ответника, във връзка със закупуването на посочения автомобил? Всички останали обстоятелства за отношенията между страните, наведени от същите, съдът намира за неотносими към спора по същество, поради тази причина няма да бъдат обсъждани.

По делото са разпитани две групи свидетели. В първата група са свидетелите присъствали на закупуването на автомобила: Е.Д.И. и А.К.А.. Втората група са всички останали свидетели, които описват отношенията между страните. Относно покупката на автомобила, същите не възпроизвеждат лични възприятия, във връзка с твърдяния договор за заем, а предават факти, които са им станали известни впоследствие или след разговори със страните.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Е.Д.И.. Същият съобщава свои преки и непосредствени впечатления от предаването на паричната сума. За този свидетел няма данни за възможна негова заинтересованост от изхода на делото. Съдът придоби непосредствени впечатления от свидетеля, който в собствен стил описва фактите при сделката за автомобила. Настоящият съдебен състав намира за напълно житейски нормална ситуацията свързана с покупката на автомобила, като в този смисъл не споделя мнението на ответната страна за нелогичност.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.К.А.. Този свидетел живее на съпружески начала с отв. Т.Й.. Житейски и субективно погледнато, няма как този свидетел да е обективен при даване на свидетелските показания. Едновременно с това, същият няма как да не е заинтересован от изхода на делото.

Съдът намира възможна заинтересованост на свидетелите С.И.И. и И.К., (за които се установи, че са страни по съдебни производства с участието на отв.Й.), както и на свидетелите Н.Д.К. и М.Б.С., (които са в приятелски отношения с отв.Й.). Както беше посочено и по-горе, тези свидетели не възпроизвеждат лични възприятия, във връзка с твърдяния договор за заем, а предават факти, които са им станали известни впоследствие или след разговори със страните.

СЪДЪТ, след като взе предвид установените фактически констатации, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД. Заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Доктрината е приела, че договорът за паричен заем е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, както и комутативен, т.е. правните последици настъпват при предаване в собственост на уговорената парична сума, като за заемодателя възниква правото да иска от заемателя връщане на дадената сума.

Основателността на предявения иск се обуславя от валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на длъжника.

От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че К.С.Д. поддържа, че с Т.Х.Й. са били в облигационно отношение – сключен неформален договор за паричен заем за сума в размер на 1500,00 лева. Ищецът отправил покана да му бъдат върнати парите, което не е направено от ответника.

         Преценявайки основателността на исковете, следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответника (длъжник) следва да докаже факта на плащането.

Съдът не споделя мнението на ответната страна, че не са доказани основните елементи от договора за заем, тъй като е налице липса на реално предаване на пари на отв. Й..

Съдебната практика /обобщена в Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о./ безалтернативно приема, че реалният характер на договора за заем не се нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя), както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение.

Както беше посочено по-горе, съдът кредитира показанията на свидетеля Е.Д.И.. Същият съобщава свои преки и непосредствени впечатления от предаването на паричната сума: „…Но после да добавя за парите как разбрах кой какво дължи, защото те като слизат от колата, той /ищеца/ ми брои на мен 1500 лв. и пита „Колко пари са транзитните номера?“ И аз му казвам „От 28 до 35 лв., 36 лв.“ И той се обръща към ответницата и я пита „Имаш ли си пари, да оставя още 100 – 200 лв.“ И аз му казвам „На жена не оставяй пари“, а той вика: „Не, не, тя не е моя жена“ и викам „Добре, щом не е твоя жена, вие си знаете“. Вика „Аз да ти оставя още 100 – 200 лв. да си имаш за номера. Тя вика „Аз всички пари имам и не искам повече пари да вземам, защото трябва да ти ги връщам“.

Показанията на посочения свидетел, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, потвърждават безспорното обстоятелство за предаване на процесната сума, като едновременно с това установяват наличие на насрещни волеизявления за сключване на договор за заем, включително и за постигнати уговорки относно връщането на сума по такъв договор.

         Видно от представената по делото като доказателство нотариална покана се установява, че ищецът по делото е поискал от ответника да му върне дадена в заем сума в размер на 1500,00 лева, с падеж за плащане 19.10.2018г. /един месец от датата на получаване, а именно 19.09.2018г./.

         В този смисъл съдът намира, че се доказа реалното сключване на договора за заем, съответно падежа – 19.10.2018г. и изискуемостта на вземането.

          Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в размера, в който е предявен – 1500,00 лв.

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същият се явява частично основателен и доказан. Претендира се вземане в полза на ищеца на парична сума в общ размер 150,00 лева, представляващо обезщетение за забава. Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая в нотариалната покана е посочен конкретен ден като падеж - 19.10.2018г. Доколкото претенцията за лихва за забава представлява  акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи в размер от 10,42 лева за периода 19.10.2018г. (датата на падежа)- 12.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба), който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, изчислен чрез електронен калкулатор.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските.

Относно исканията за разноски, съдът намира, че са своевременно предявени.

Предвид изхода на спора, исканията на страните и представените доказателства за извършените от тях разноски съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските, съобразно уважената част от исковете.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

 ОСЪЖДА  Т.Х.Й. с ЕГН **********, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ    на  К.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева, дължима по договор за заем с падеж за плащане 19.10.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 12.11.2018г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА  Т.Х.Й. с ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ    на  К.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 10,42 лева , представляваща законната лихва за забава върху главницата от 1500,00 лева, за периода от 19.10.2018г. до 12.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенцията за сумата над 10,42 лева до 150,00 лева.

ОСЪЖДА  Т.Х.Й. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ    на  К.С.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 466,00 лева, за направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: