Р Е Ш Е Н И Е

249/21.3.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на осемнадесети март 2019 година

В открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3276/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу Т.С.Ч., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 761 лева главница и 12,91 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 773,91 лева, представляваща – 761 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били издадени фактури в периода 13.03.2018г. – 13.06.2018г., и 12,91 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 13.09.2018г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издадената заповед по ЧГД № 2652/2018г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в производствата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен, чрез особен представител, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че имота за който се претендира заплащане на ел. енергия, не е обитаван през исковия период и такава, не е консумирана.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Приложените писмени доказателства – договор от 10.05.2016г., установяват, че ответникът е клиент на ищеца по смисъла на чл. 98а ЗЕ. Той, издал 5 счетоводни документа /фактури/, за дължима цена на ел. енергия, в общ размер на 761 лева, за период от 23.01.2018 до 22.05.2018г.. Задълженията, не се оспорват от ответника, с изключение на един от документите на стойност 19 лева – фактура от 21.05.2018г., с посочено основание „възстановяване на захранване“. Заявлението по ЧГД № 2652/2018г., по описа на ШРС, е подадено на 13.09.2018г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор и/или ответникът е потребител, по смисъла на ЗЕ), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника ел. енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението. Всички посочени, са налице, но не и по отношение сумата от 19 лева. Тя не се дължи и ищецът няма вземане за нея, при условие, че не следва да е възстановил захранването. То, се възстановява по искане на ответника, и преди да се възстанови се дължат разходите за това, както и изпълнение на всички задължения, неизпълнението на които е станало основание за прекъсването, както действително сочат общите условия/чл. 21, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ОУ/, но няма данни ответникът да е направил такъв избор. За това в посочения период обхванат от петитума, не е дължал сумата от 19 лева на ищеца, за възстановяване на ел.захранване, което не е възстановявано. За тази сума искът за главницата е неоснователен и следва да се отхвърли. В останалата им част исковете са основателни и следва да се уважат.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 536,50 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 2652/2018г., по описа на ШРС, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу Т.С.Ч., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане, за сумата от 754,91 лева, представляваща – 742 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода 23.01.2018 до 22.05.2018г., за което били издадени фактури, и 12,91 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 13.09.2018г., в едно със законната лихва върху главницата, от 13.09.2018г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу Т.С.Ч., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата от 19 лева, представляваща стойност на услуга „възстановяване на захранване“, за което е издадена фактура № 3301370894/21.05.2018г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.С.Ч., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 536,50 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 2652/2018г., по описа на ШРС, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: