Р Е
Ш Е Н
И Е
417/7.5.2019г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Съдия
: Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия
З.И. гр.д.№3281 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск по чл. 422 , ал.1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ” ЕИК:***, седалище и
адрес на управление : гр.София , ж.к.”***, представлявано от Д. Д. срещу Ц.Д.Ц.
, ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , че съгласно Договор за
потребителски заем с № ***от
24.03.2017 г. отпуснал паричен кредит в размер на 599.50 лв. на ответника, като
сумата била изплатена по начина,
уговорен в т.1 от договора. Усвояването на
сумата ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле
„Удостоверение на изпълнението“, като за
него възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 58.35
лв. които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 34.94 % и годишния
лихвен процент – 30.34 % посочени в параметрите на договора. Ищецът твърди, че
ответникът е заплатил само 2 месечни погасителни вноски, поради което на
основание чл. 3 от договора вземането ставало
изискуемо в пълен размер, ако
кредиторът просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска. Ответникът е следвало да заплати остатъка от
заема в размер на 585.50 лв., представляващ оставащите 10 бр. погасителни
вноски към 20.07.2017 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.
Алтернативно ищецът счита всички претенции за дължими на основание изтичането
на падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която била на
20.03.2018 г., т.е., към датата на депозираното заявление по чл. 410 от ГПК по кредита била изтекла и последната падежна
дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на посоченото
основание.. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 509.93 лв. представляваща
главница, 73.57 лв. – възнаградителна лихва
по договора, 49.92 лв. – законна лихва за забава за периода от
20.07.2017 г. до 06.07.2018 г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателно
изплащане на дължимата сума. Претендира заплащане на разноски в заповедното и
исковото производство.
В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото ,
ответникът , чрез назначен особен представител възразява , че на длъжника не е
съобщено за предсрочната изискуемост на кредита , следователно същият няма
действие , твърди , че договора е недействителен , т.к. не отговаря на
императивните изисквания на ЗПК .
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д.№2105/2018г. по описа на ШРС ,
по реда на чл. 410
и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за следните суми: от 509,93
лева - главница по Договор за
потребителски заем № ***., със 73,57 лева
- възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.03.2018 г., с
49,92 лева - мораторна лихва за периода от 20.07.2017 г.
до 06.07.2018 г. и законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 75,00 лева
- разноски по делото, от които 25,00 лв. – разноски за заплатена
държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта в резултат на което е образувано
настоящото производство .
По делото не е спорно , че между
страните е сключен Договор за
потребителски заем № ***от 24.03.2017 г. , по силата на който на ответника е
предоставен потребителски заем в размер на 599.50 лв. ,
като сумата била изплатено по
начина, уговорен в т.1 от договора. В
резултат на горното , за ответника като кредитополучател възникнало
задължение да погаси заема на 12 месечни
вноски, всяка по 58.35 лв. които вноски съставлявали изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването и , съгласно годишния процент на разходите – 34.94
% и годишния лихвен процент – 30.34 % посочени в параметрите на договора. Също не е спорно , че ответникът е заплатил
само първите две месечни погасителни вноски в общ размер на 116,70
лева . Ищецът твърди , че т.к.
ответникът е преустановил плащанията на вноските , съобразно чл.3 от Договора
за кредит е настъпила предсрочна изискуемост на задължението , поради което
вземането предмет на Заповедта по чл.410 от ГПК съществува и ответникът му
дължи процесните суми .
Ответникът е
изложил доводи за липсата на предвидените от договора и закона предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост ,
които съдът споделя . Както беше посочено по-горе , ответникът е заплатил само
първите две месечни погасителни вноски ,
след което е преустановил изцяло погасяването на кредита . Съгласно посочения чл.3 от Договора за кредит
, вземането по договора става изцяло и предсрочно изискуемо , ако кредиторът просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
От цитираната договорна клауза и безспорният факт , че ответникът е просрочил
заплащането на повече от две месечни погасителни вноски , очевидно следва
изводът , че са настъпили предвидените от договора предпоставки за настъпване
на предсрочна изискуемост . Такава обаче не настъпила , защото предсрочната изискуемост не възниква автоматично
, каквито са доводите на ищеца . В съдебната практика няма противоречие относно
релевантният момент в който предсрочната изискуемост се счита за настъпила .
При възникване на предпоставките за предсрочна изискуемост , предвидени в
съответния договор , следва кредиторът
да е уведомил длъжника , че предсрочната
изискуемост е настъпила . В настоящият
случай не се твърди , респ. не се доказва , че до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК , длъжникът е уведомен
за настъпване на предсрочната
изискуемост . В съдебната практика не е спорно , че вземането, предмет на заявлението по чл. 410
от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.
422 от ГПК ( Решение № 123/09.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2561/2014 г., II т. о.). Подробни
мотиви за изискването за предварително , надлежно уведомяване на длъжника за
упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем се съдържат в ТР№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
. Според последното, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без
да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.
Независимо от изложените правни изводи , следва да се приеме , че вземането е станало
изискуемо , т.к. е настъпил падежа на всяка от вноските по погасителни план по
договора за кредит . В посочения документ е отразено , че последната вноска по
кредита е на 20.03.2018г. или до датата на последното съдебно заседание по
делото , когато е релевантният момент за преценка на обстоятелствата свързани с
изискуемостта на спорното вземане , всички вноски по кредита са с настъпил падеж . Съобразно постановките в ТР №8/2017г. по
т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС , съдът задължително следва при постановяване на
решението по чл.422 от ГПК да вземе предвид горните обстоятелства . Поради
посоченото , а именно , че целия кредит е изискуем и ответникът не е изпълнил задължението за
върне в срок дължимите суми , възниква
необходимост да се разгледат възраженията на ответника за недействителност на
Договора за кредит . Възражението касае
размера на шрифта на който е изготвен договора , като се твърди , че е нарушена императивната
разпоредба на чл.10 , ал.1 от ЗКП , изискваща договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Процесният договор за кредит е съставен на шрифт по -малък от 12.
Съдът намира , че твърдението на ищеца , че това обстоятелство може да бъде
установено единствено със съответна експертиза е неправилно . Използваният от
ищеца образец на договор е свободно достъпен в интернет и след изследването му съдът установи , че
това шрифтът Garamond , размер 11.5 . Такъв е размера и в подписания от страните договор , което води до
неговата недействителност , на основание чл.22 от ЗПК . За извършване на
визуално сравнение между два текста , относно размера на шрифта не са
необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК . Разликата може
да бъде визуализирана , чрез цитиране на част от текста на договора (например част от т.4) , изписан на различни размери шрифтове :
„
4.Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в
последователност разноски , лихви , главница .“ . – шрифт 11
„4.Месечните погасителни
вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски ,
лихви , главница .“ – шрифт 11.5
„4.Месечните погасителни
вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски ,
лихви , главница .“ - шрифт 12 .
Вярно
е , че разликата е почти незначителна , но текстът на чл.20 от ЗПК не дава
възможност за тълкуване и преценка , шрифтът е по-малък от 12 , поради което
договорът се явява недействителен . За прецизност следва да се посочи , че по
делото процесният Договор е
представен като частно заверен препис ,
което обаче не е пречка съдът да приеме , че същият е точно копие на оригинала
. Ищецът е заверил копието , като е удостоверил , че изцяло съвпада с
оригинала , въпреки направеното оспорване от ответника , касаещо текста на
договора , не е представен оригиналният екземпляр , поради което , съдът приема
, че процесуално допустимо е да формира изводите си въз основа на представени
препис .
Поради
посоченото и на основание чл.23 от ЗКП ответникът дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита . Съобразно договора чистата стойност е 599,50 лева
, от която следва да се приспаднат извършените от ответника плащания в общ
размер на 116,70 лева или искът претенцията се явява основателна до размер от
482,80 лева – неплатена главница
.
По изложените мотиви – недействителност
на договора за кредит , изцяло неоснователна се явява претенцията за
разликата от 482,80 лева до пълния предявен размер от 509,93 лева
за главницата , както и изцяло за
сумата 73,57 лева - възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.03.2018 г. и 49,92
лева - мораторна лихва за периода
от 20.07.2017 г. до 06.07.2018 г.
Съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство
с осъдителен диспозитив, съобразно постановките в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК , които съразмерно на уважената част от иска са
457,24 лева .
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл.422,ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц.Д.Ц. , ЕГН **********
, адрес *** дължи на “ БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ” ЕИК:***, седалище и
адрес на управление : гр.София , ж.к.”***, представлявано от Д. Д. , сумата 482,80 (четиристотин
осемдесет и два лева и осемдесет ст.) лева – главница
(чистата стойност )по Договор за потребителски заем с № ***от 24.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от 24.07.2018 г. за която сума е
издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2105/2018г. по описа на ШРС .
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
по чл.422,ал.1 от ГПК , за признаване за
установено , че Ц.Д.Ц. , ЕГН **********
дължи на “ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж“ чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ” ЕИК:***разликата
от 482,80 (четиристотин
осемдесет и два лева и осемдесет ст.) лева до пълния
предявен размер на главницата от 509,93 (петстотин
и девет лева и деветдесет и три ст.) лева , както
и 73,57 (седемдесет и три
лева и петдесет и седем ст.)лева - възнаградителна лихва за периода от
20.06.2017 г. до 20.03.2018 г., и 49,92 (четиридесет
и девет лева и деветдесет и две ст.) лева -
мораторна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 06.07.2018 г. по Договор за потребителски заем с № ***от 24.03.2017 г. , за които суми
има издадена Заповед по чл.410 от ГПК , по ч.гр.д.№2105/2018г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Ц.Д.Ц. , ЕГН ********** , да заплати на “ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ” ЕИК:***, сумата 457,24 (четиристотин петдесет и седем лева и двадесет и четири ст.) лева -деловодни разноски извършени в заповедното и в настоящото производство съразмерно на уважения иск .
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС
.
СЪДИЯ
: