Р Е Ш Е Н И Е

112/7.2.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 31 (тридесет и първи) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3298 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, ищцата Г.Ж.В. твърди, че с ответника В.Л.В. са съпрузи от 07.08.2004 година. По време на брака си имали родено едно дете – Ж.В.Л., роден на *** година. Първоначално семейството заживяло в жилището на родителите на ищцата, а впоследствие – в придобит по време на брака апартамент в гр. Шумен. През 2015 г. съпрузите заминала в Кралство Великобритания, за да полагат труд. Още преди това, а и по време на пребиваването им в посочената държава, поведението на ответника било безотговорно. Същият подлагал ищцата на психически тормоз и ѝ отправял обиди. През 2017 г. детето Ж. се завърнало в Република България, а родителите му – не, като то било отглеждано от родителите на В. Тъй като отношенията между съпрузите се влошили, през м. януари 2018 г. ищцата се завърнала в гр. Шумен и заживяла в семейното жилище, заедно с детето. Ответникът, от своя страна останал в кралството, като съпрузите поддържали контакт единствено относно въпросите, свързани с Ж.Г.В. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен; упражняването на родителските права по отношение на детето Ж. да ѝ бъде предоставено; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа в събота; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от депозиране на исковата молба; ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „Д” № 19, вх. 4, ет. 5, ап. 110 да бъде предоставено за ползване на ищцата и детето; да ѝ бъдат заплатени направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва редица фактически твърдения в исковата молба. Моли, бракът между страните да бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината. Не се противопоставя да бъдат уважени обективно съединените искове, като отправя различни искания по отношение на режима на лични отношения, който следва да бъде определен и относно размера на дължимата от него издръжка. Отправя искане за определяне на свободен режим на лични отношения и присъждане на издръжка в размер, не по-голям от 170,00 лева. Моли да му бъдат присъдени деловодните разноски.

Никоя от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

В съдебно заседание, пълномощникът на ответника отравя искане брака да бъде прекратен по вина на ищцата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 07.08.2004 г., когато с акт №***/07.08.2004 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – Ж.В.Л., роден на *** г. (според удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 467/29.04.2005 г. от Община Шумен).

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Й.Х. и Ж.П. (баща на ищцата), излагат, че след сключване на брака съпрузите заживяли в дома на родителите на ищцата. Впоследствие закупили апартамент в гр. Шумен и се установили в него. След раждането на детето, Г.В. била подложена на психически тормоз от ответника, свързан с обиди и ограничения относно теглото ѝ. През 2015 г. двамата решили и семейството заживяло в Кралство Великобритания, където и двамата полагали труд. През 2017 г. детето Ж. било оставено на грижите на родителите на ищцата, тъй като не успяло да се адаптира в чуждата държава. И по време на пребиваването на страните в кралството, отношенията помежду им не били добри, което довело до завръщането на В. в родината. През м. януари 2018 г. същата заживяла заедно с детето в семейното жилище, а В. останал в Кралство Великобритания. След завръщането си, ищцата полагала труд, както и поела изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на детето, като не създала интимна връзка с друг мъж.

По делото, като свидетели са разпитани и Х.В. (брат на ответника) и Т.Т. Същите описват, че съпрузите нямало проблеми помежду си по време на брака. Ответникът се завърнал в страната за период от три седмици през м. август 2018 г., като при прибирането си в семейното жилище установил, че вещите му ги няма, а в апартамента са оставени чужди, мъжки, тоалетни принадлежности. В. В. разбрал, че съпругата му има желание да прекрати брака им едва два-три дена преди завръщането си в родината. Свидетелят Т. излага, че ищцата живяла през различни периоди след завръщането си в семейното жилище с детето, а през други – сама. Освен това, свидетелят няколко пъти я видял да влиза и излиза с непознат мъж.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: единственото основание за прекратяване на брака е установеното наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност, разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите, като брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Съдът намира, че в случая е налице ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около една година. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Относно вината за разстройството на брака: по делото се събраха доказателства за противобрачно поведение и на двете страни. От една страна, чрез свидетелските показания се установи, че по време на съвместното съжителство на съпрузите, ответникът осъществявал психически тормоз спрямо съпругата си. И двамата съпрузи не направили необходимото за преодоляване на възникналите противоречия и оттам за възстановяване на нормалния семеен живот, като не предприели каквито и да е действия в тази насока. Съдът намира за недоказано по делото обстоятелството, че Велкова създала извънбрачна интимна връзка след настъпилата раздяла между съпрузите. В тази насока съдът не кредитира изложеното от свид. Х. В. поради близката му роднинска връзка с ответника. Заявеното от свид. Т. не установява противобрачно поведение на ищцата, тъй като посещението на лице от мъжки пол в апартамента само по себе си е неукоримо. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

Досежно родителските права: страните имат от брака си едно малолетно дете – Ж., понастоящем на 13 години. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете предявява единствено ищцата. Установи се по делото, че детето живее с майка си, която полага непосредствените грижи за него.

В служебно изискания от съда социален доклад от 09.01.2019 г., изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се излага, че на детето са осигурени добри условия за отглеждането му. Непосредствените грижи за него били поети от майка му, която полагала труд в ЦНСТДМУ и била подпомагана от родителите си. Детето редовно посещавало учебно заведение.

Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗдет., детето Ж. заявява, че желае да живее при майка си и да поддържа контакти с баща си.

Предвид всичко гореизложено и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на ищцата – Г. В.

С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение издръжката на детето: ищцата претендира да бъде определена такава в размер на 250,00 лв. месечно. Видно от приложения трудов договор от 11.01.2018 г. е, че В.В. полага труд в Кралство Великобритания, като получава възнаграждение в размер на 7,85 британски лири на час. Съдът констатира от удостоверение изх. № 17/21.01.2019 г., изд. от ЦНСТДМУ „Слънчево детство 1“ гр. Шумен, че ищцата получава брутно трудово възнаграждение в размер на 570,00 лева месечно. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за детето следва да се присъди от датата на предявяване на иска – 15.11.2018 г. до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на детето, обусловени от възрастта му и материалните възможности на неговите родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка за детето Ж. в размер на 290,00 лв., от които ответникът следва да заплаща по 190,00 лв. Останалата част от сумата, до пълния размер следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлява апартамент – съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. Шумен, ул. „Д” № 19, вх. 4, ет. 5, ап. 110. Доказа се по делото, че понастоящем жилището се обитава от ищцата и детето, като ответникът го е напуснал. Претенции за ползването му е предявила единствено ищцата. Предвид факта, че родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, съдът счита, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ищцата, като следва да бъде констатирано, че ответникът го е напуснал.

На ищцата Г.Ж.В. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – Д.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 273,60 лева върху размера на определената издръжка.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 07.08.2004 г., с акт №***/07.08.2004 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен между В.Л.В. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „П.В.“ № 10, ет. 3, офис 10 и Г.Ж.В. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.И. от ШАК, гр. Шумен, ул. „С“ № 68, вх. 2, ап. 20, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Г.Ж.В. – Д.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Ж.В.Л. с ЕГН ********** на Г.Ж.Д., като определя режим на лични отношения на бащата В.Л.В. с детето Ж.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА В.Л.В. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Ж.В.Л. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Ж.Д., издръжка в размер на 190,00 (сто и деветдесет) лв. месечно, считано от 15.11.2018 г., с падеж всяко първо число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „Дч” № 19, вх. 4, ет. 5, ап. 110, представляващ съпружеска имуществена общност, на Г.Ж.Д. заедно с детето Ж.В.Л., като констатира, че В.Л.В. го е напуснал.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.Л.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 (петнадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.Ж.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 (петнадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА В.Л.В. да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 273,60 лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Г.Ж.Д. остават направените от нея деловодни разноски в размер на 625,00 лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на В.Л.В. остават направените от него деловодни разноски в размер на 600,00 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: