673/5.7.2019г.
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 3299 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е брачен иск, с правно основание
чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда, ищецът М.Х.М. /М.М.М./,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 13, чрез адв. Ив.К. от ШАК, излага,
че с ответника Х.Н.М., ЕГН **********,***, са сключили граждански брак на 08.10.1979
г., като от брака си имат родени две деца Н.М.Х., ЕГН ********** и Н.М.Х., ЕГН **********,
пълнолетни към датата на подаване на молбата. Ищецът твърди, че е живял заедно
с ответницата до 1989 г. в дома на нейните родители в с. Риш, след което същият
бил изгонен. Съпругата му заминала за Република Турция, а той останал в
България. От него момент съпрузите не поддържали отношения по между си и
ответникът нямал информация за ответницата. Предвид изложеното ищецът счита, че
бракът по между им е изчерпан от съдържание и няма възможност да бъде заздравен,
поради което моли съда да бъде прекратен сключения между страните граждански
брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения й от съда особен
представител представя писмен отговор, в който излага становище за
основателност за иска. В хода на устните състезания заявява, че счита бракът
между страните за изчерпан от съдържание.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак №9/08.10.1979 г., съставен от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Смядово, се установи, че страните са законни съпрузи от 08.10.1979
г. От представените официално заверени преписи от удостоверения за раждане,
издадени от Община Шумен, се установи, че от брака си страните имат родени две
деца Н.М.Х., ЕГН ********** и Н.М.Х., ЕГН **********, пълнолетни към датата на
подаване на молбата. Не се спори между страните, а се установява и от събраните
гласни доказателства, че съпрузите са разделени окончателно от 1989 г., като
съпругата е отишла да живее в Република Турция. От гласните доказателства се
установи, че след раздялата страните не са поддържали някакви отношения по
между си. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни,
конкретни и непротиворечиви по между си, а от друга страна са в синхрон с
останалия доказателствен материал.
Позовавайки се на изложеното и най- вече на настъпилата
и продължила дълго фактическа раздяла между страните, а от друга страна,
отчитайки изразеното от единия съпруг
изрично и категорично нежелание да възобнови съвместното си съжителството със
съпругата си, като в този смисъл заявява, че желае развод, заключава, че бракът
между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална,
духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални
перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, съобрази следното: От
събраните гласни доказателства, се установи, че страните са се разделили, като
съпругата е заминала за Република Турция, а съпругът е останал в Република
България. Предвид изложеното съдът стига до извода, че в случая не се доказа по
безспорен и категоричен начин, че вината за разстройството на брака е само и
изключително на съпругата. Напротив от събраните по делото гласни доказателства,
съдът стигна до извода, че вината е обща, т.е. принадлежи и на двамата съпрузи,
доколкото те, с поведенията си са нарушили основни принципи, залегнали в
основата на брачните отношения, а именно грижа, подкрепа, разбирателство и
съвместно живеене.
Относно фамилното име на съпругата след
прекратяване на брака, доколкото същата не заяви изрично дали желае да й бъде
възстановено предбрачното фамилно име счита, че след прекратяване на брака същата
следва да продължи да носи фамилното име, придобито със сключване на брака М..
По отношение ползването на семейното жилище,
се установи, че същото е напуснато от съпруга, като няма заявена претенция от
някой от съпрузите за ползването му. Предвид изложеното и с оглед на факта, че
от брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца, съдът счита, че не дължи
произнасяне относно ползването на семейното жилище.
По делото не са ангажирани доказателства за
реализираните от страните доходи, но с оглед възрастта им, съдът определя
окончателна държавна такса за разглеждане на брачния иск, в размер на 50.00
лв., от които приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лв. Остатъкът от
сумата следва да се доплати от ответника.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните
разноски остават в тежест на всеки един от съпрузите така, както са направени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключения с акт №9/08.10.1979 г., издаден от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Смядово, граждански брак между М. Х.М. ЕГН **********,*** и
Х.Н.М., ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ЗАПАЗВА фамилното име на
съпругата, придобито със сключване на брака- М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на по 50.00 лв.
/петдесет лева/, от които приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лева.
ОСЪЖДА Х.Н.М., ЕГН **********,***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд държавна такса за
разглеждане на брачния иск, в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: