Р Е Ш Е Н И Е
103/5.2.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
31 (тридесет и първи) януари Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3304
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по глава ХХV от ГПК.
Предявен е
иск за издръжка на дете от родител за минало време, с правно основание чл. 149
от СК.
В исковата молба Ж.В.Л., действащ чрез своя родител и
законен представител Г.Ж.В. твърди, че ответникът В.Л.В. е негов баща. Родителите
на детето сключили граждански брак през 2004 г., като от м. януари 2018 г.
същите окончателно се разделили. Ответникът останал да живее в Кралство
Великобритания, а Г.В. и детето обитавали семейното жилище в гр. Шумен. Детето
поддържало постоянна връзка с баща си, но последният, от момента на
фактическата раздяла по никакъв начин не подпомагал съпругата си и не
предоставял издръжка на ищеца. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да осъди ответника да заплати месечна издръжка на детето си в размер на 250
лв. месечно, за периода 16.11.2017 г. – 15.11.2018 г., като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата
молба. Същият оспорва основателността на претенцията. Сочи, че не е спирал да
подпомага финансово сина си и преди, и след настъпилата фактическа раздяла
между родителите през м. юли 2018 г. Моли, искът да бъде отхвърлен като
неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното
по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане
№***/29.04.2005 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в
Община Шумен е, че Г.Ж.В. и В.Л.В. са родители на детето Ж.В.Л., род. на ***
година. От представената служебна бележка № 160/29.10.2018 г., изд. от СУ „В.Л.“
гр. Шумен се установява, че Ж. е ученик в шести клас през учебната 2018/2019 г.
Съдът констатира от писмо-оферта от 11.01.2018 г., подписано от В. В. на
18.01.2018 г., че последният сключил трудов договор с „Амазон ЮК сървисиз“ ООД,
като трудовото му възнаграждение е уговорено като възлизащо на 7,85 британски
лири на час.
Не са налице доказателства за алиментни задължения на
страните към други лица.
В обясненията си, депозирани на основание чл. 177, ал. 2
вр. чл. 176 от ГПК, законният представител на ищеца – Г.В. заявява, че
фактическата раздяла между нея и ответника е от м. януари 2018 г., че при
завръщането си в страната не е взела никаква парична сума и не е получавала
парични средства от майката на ответника.
Разпитаните в съдебно заседание като свидетели Й.Х. и Ж.П.
(дядо на ищеца) сочат, че от 2015 г. до края на м. януари 2018 г. детето било
отглеждано от своите баба и дядо по майчина линия в гр. Шумен, докато родителите
му полагали труд в Кралство Великобритания. През този период същите не подпомагали
отглеждането на детето, като единствено платили закупените за него брекети. В
края на м. януари 2018 г. родителите се разделили, като Г.В. се завърнала в
страната, а ответникът останал в чуждата държава. Оттогава Ж. и майка му
обитавали семейното жилище в гр. Шумен, като грижите по отглеждането му и
издръжката му били изцяло поети от В. От друга страна, В. по никакъв начин не
подпомагал съпругата си.
Разпитаните по искане на ответника свидетели П.В. (баба
по бащина линия на ищеца) и Х.В. (чичо на ищеца) сочат, че по време на престоя
на съпрузите в Кралство Великобритания същите имали общ бюджет, като работили
на едно и също място. При завръщането на Г.В. в Република България, по общо
съгласие тя взела обща парична сума, възлизаща на 5000 британски лири, която
била предназначена за издръжка на семейството и за ремонт на жилището. Ответникът
пребивавал в гр. Шумен през лятото, като в продължение на три седмици той
издържал детето.
В служебно изискания социален доклад се сочи, че Г.В. и Ж.
обитават семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Шумен. В него били
осигурени добри битови условия за отглеждането на детето, което редовно
посещавало учебни занятия. В. полагала труд като помощник-възпитател в ЦНСТДМУ
гр. Шумен и получавала трудово възнаграждение в размер на 570,00 лв. Същата
била подпомагана от своите родители при
отглеждането на детето. Контактите на Ж. с баща му не били ограничени, но
последният трайно пребивавал в Кралство Великобритания и двамата били заедно за
период около три седмици през лятото.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 149 от СК и предявения иск се явява
частично основателен и доказан. Предвид обстоятелството, че настоящото
производство е отделено от производството по предявен иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК, в което ще бъде определена първоначална издръжка, както и
установеното по делото (изводимо от показанията на разпитаните свидетели), че
родителите на детето са във фактическа раздяла, съдът намира, че са налице
предпоставките на цитирания законов текст. Установи се по делото, че Г. и В.В.
се разделили окончателно в края на месец януари 2018 г. В тази насока, съдът
кредитира изцяло показанията на свид. Й.Х., тъй като същите се базират на
личните ѝ възприятия и същата е незаинтересована от изхода на делото. Доказа
се по делото, че след настъпилата раздяла, детето Ж. се отглежда и възпитава
изключително от майка си – Г.В. Ответникът не се е дезинтересирал от
родителските си задължения по отношение на детето, но сторил това досежно
задължението си за плащане на издръжка на същото. В тази насока, съдът не
кредитира изложеното от свидетелите В. и В. относно обстоятелството, че В.
взела обща с ответника парична сума. Съобщеното от тях се базира не на лични
възприятия, а на споделеното им от В.. Освен това, настоящият състав съобрази и
близката им роднинска връзка с последния. Дори, обаче, да се приеме, че В.
получила по общо решение на двамата съпрузи цитираната парична сума, същата не
била предназначена за издръжката на детето, а за общи семейни разходи, вкл. за
извършване на ремонт. Ето защо, следва да се приеме за установено, че през
периода 01.02.2018 г. – 16.11.2018 г. В.В. не изпълнявал родителското си
задължение за плащане на издръжка на детето си. Обстоятелството, че за известен
период от време – около три седмици, ответникът осъществявал лични контакти с
низходящия си не променя този извод на съда.
Ето
защо, претенцията за плащане на издръжка за минало време следва да бъде
частично уважена – за периода 01.02.2018 г. – 16.11.2018 г., тъй като се
установи, че именно през този период Г.В. полагала грижите, вкл. издържала
детето си при предходно осъществяване на това от родителите на последната.
Съдът, като съобрази потребностите на детето Ж.,
обусловени от възрастта му, както и материалните възможности на родителите му,
определя обща месечна издръжка за посочения период в размер на 290 лв., от
които бащата следва да заплати по 190 лв. месечно. Претенцията за издръжка за
минало време, в останалата ѝ част до пълния предявен размер и за периода 16.11.2017
г. – 31.01.2018 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
горното, В. следва да бъде осъден да заплати издръжка за минало време за
времето от 01.02.2018 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба –
15.11.2018 г., включително, в посочения по-горе размер, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера
на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 72,20
лева.
По разпределението на
разноските по делото:
Претенции за разноски са предявени
от двете страни, като списък на разноските се представя единствено от
ответника.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния
представител на ищеца – Г.В. сумата 180,50 лв. – частта от направените разноски
по делото съразмерно с уважената част от иска.
На
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, законния представител на ищците следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 119,50 лева.
На основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА В.Л.В. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. С.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „П.В.“ № 10, ет. 3, офис
10, да заплати, на
основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Ж.В.Л. с ЕГН **********,
действащо чрез своя родител и законен представител Г.Ж.В. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. С.И. от ШАК, гр. Шумен, ул. „С“ № 68, вх. 2, ап. 20,
месечна издръжка за периода 01.02.2018 г. – 15.11.2018 г., вкл. в
размер на 190,00 (сто и деветдесет) лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2018 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.В.Л., чрез неговия
родител и законен представител Г.Ж.В. срещу В.Л.В. иск с правно основание чл.
149 от СК в останалата му част над 190,00 лв. месечно до пълния предявен размер
от 250,00 лева месечно и за периода 16.11.2017 г. – 31.01.2018 г., като неоснователен
и недоказан.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл.
69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ОСЪЖДА В.Л.В. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса
върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в
размер на 72,20 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.Л.В. да заплати на Г.Ж.В.
сумата 180,50 лв. – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част
от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Г.Ж.В. да заплати на В.Л.В. сумата 119,50 лв. – направени разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, считано от 05.02.2019
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: