Р
Е Ш Е Н И Е
816/13.8.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при
секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3305/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София,
чрез пълномощника юриск. С., против Т.И.В. ***, в която са предявени, по
реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно
съединение, положителни искове за признаване като установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от
Договор за потребителски заем № CREX-13153327/04.04.2016., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за което по Заявление от
последния има образувано заповедно производство - ЧГД № 2103/2018 г., по описа
на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, с правно основание, както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 275.84 лева – непогасена главница; по чл. 86 ЗЗД и цена 21.00 лева – начислена мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.10.2016 г. до 11.07.2018 г., ведно с
възражения от ответника, че
договорът е недействителен, обосновано с твърдение, че не отговаря на
законовите изисквания на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и за нищожност на клаузи по т. 2 и т.
3 от Условията по потребителски договор, с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с Договор № СREX-13153327/04.04.2016 г. на
ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 636.12 лв., която сума се задължи
да върне на 12 месечни вноски, всяка по 64.67 лв., които съставлявали
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 41.59 % и годишния лихвен процент - 35.28 %, посочени в параметрите
на договора. Сумата била платена по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с
което счита, че е изпълнил задължението си по него, а усвояването длъжникът
удостоверил с полагането на подписа в поле „Удостоверение на изпълнението“.
Твърди се, че след като ответникът
погасил 4 месечни вноски, спрял плащанията. Ищецът счита, че поради неплащане
на две и повече вноски, на основание чл. 3 от Договора, вземането станало
предсрочно изискуемо в пълен размер към 20.10.2016 г.. На ответника била
изпратена Покана, с която бил уведомен за предсрочната изискуемост за заема в
общ размер на 275.84 лв., представляваща оставащите 8 броя погасителни вноски.
Поканата била изпратена на адреса деклариран от ответника в Договора за кредит.
Алтернативно намира, че с изтичане последната падежна дата по кредита,
вземането станало изискуем, поради което счита към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК всички претенции за дължими, на основание изтичането
и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните Погасителен
план, която била на 20.04.2017 г.. Твърди се, че преди подаване на Заявлението
по чл. 410 ГПК ответникът доброволно погасил дължимата договорна лихва, поради
което ищецът не претендира такава, но претендира мораторна лихва в размер на 21.00
лв., за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.10.2016 г. до
11.07.2018 г. Въз основа
на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2103/24.07.2018 г., по описа на РС Шумен, като
на ищеца била издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено решение,
с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, както
следва: 275.84 лв. – главница по Договор за потребителски заем и
21.00 лв. – мораторна лихва върху главницата, за периода от 20.10.2016 г. до
11.07.2018 г., както и да
му бъде присъдена законна лихва върху претендираните суми от датата на
заявлението – 24.07.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
се е установило, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е
успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител, е подал писмен отговор. Намира исковите претенции за допустими, но
неоснователни. Счита процесния
Договор за потребителски кредит за недействителен, като изготвен в разрез с
изискваното на чл. 10, ал. 1 ЗПК, обосновано с твърдениета, че приложените по
делото препис на Договора и Общите правила към договора са с шрифт по-малък от 12. Намира, че на основание чл. 23 ЗПК, ответникът
дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, в случая
претендираната главница в размер на 275,84 лв., поради което счита иска за
основателен само относно претенцията за главница и неоснователен относно претенцията
за мораторна лихва от 21 лв.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а особеният
представител на ответника поддържа отговора.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав
прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД № 2103/24.07.2018 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 1009/25.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е
осъден да плати следните суми: 275.84 лв. - главница по Договор за
потребителски заем № CREX 13153327/04.04.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане; 21.00
лв. - мораторна лихва за периода от 20.10.2016г. до 11.07.2018г., както и 75.00 лв. -
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена
възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
съобщението за което му е връчено на 22.10.2018г. и на 16.11.2018 г. с писмо
рег. № 18045/16.11.2018 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова
молба, поради което производсвото се явява допустимо.
От приетия по делото Договор за
потребителски паричен кредит № CREX-13153327/04.04.2016г.
/л. 14/, се установява, че ищецът е предоставил на ответник парична сума за
закупуване на стока в размер 589.00 лева, при годишен процент на разходите 41.59%
и лихвен процент 35.28%., при срок за връщане - 12 месеца, на равни погасителни
вноски платими на определени
дати, съгласно
Погасителен план обективиран в Договора, наречени „падеж“ - двадесето число на
съответния месец, всяка
по 64.67 лв., първата
дължима на 20.05.2016 г., а последната на 20.04.2017 г..
Съгласно чл. 2
от Договора всяка месечна погасителна вноска включва, компонента за погасяване
на главницата, компонента за покриване разноски по подготовка и обслужване на
кредита и компонента за изплащане на надбавка съставляваща печалба на
кредитора.
Сумата по кредита била предоставена
с цел плащане на телевизор от „Техномаркет България“ АД, за чието получаване
доставчикът е издал неоспорена от страните Фактура № 0070022213/04.04.2016 г.
/л. 28/, а длъжникът, съгласно съдържанието на поле „Удостоверявания“, е
потвърдил, че с подписването
на Договора сумата е платена на търговския партньор при
получаване на стоката.
От приетото
Извлечение от банковата сметка по кредит № CREX-13153327
/л. 29/, се установява, че по счетоводни записвания при кредитора първоначално са
внесени 4 месечни вноски, първата от които е на 16.05.2016 г., а последната на
19.08.2016 г. общо 258.68 лева, които са разнесени за погасяване на вноските с падежи
20.05.2016 г. 20.06.2016 г. 20.07.2016 г. и 20.08.2016 г.
С „Последна
покана“ от 08.11.2016 г. /л. 32/, кредиторът уведомява длъжника, че поради
преустановени на 20.09.2016 г. плащания на вноски по Договора за кредит № CREX-13153327/04.04.2016 г., вземането е обявено за
предсрочно изискуемо, както и за размера на дължимите към тази дата суми. От Известие
за доставка № 7201611110174/1756777.1 /л. 33/ се установява, че Поканата е
получена на 15.11.2016 г. от бащата на длъжника със задължение да предаде.
Съгласно приетото
Извлечение от банковата сметка по кредит № CREX-13153327
/л. 31/ за времето от 30.12.2016 г. до 11.10.2017 г. са внесени още общо 280
лева с шест частични вноски, първите три от които за общо 160 лева до датата на
изтичане срока на договора - 20.04.2017 г., а последните три за общо 120 лева -
след този срок.
От приетото Заключение
по допусната по делото СТЕ се установява, че шрифтът на приложеното към
исковата молба копие на Договор за потребителски заем № CREX 13153327/04.04.2016 г., е „Garamond„
с размер 11.5
От приетото по
делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че Общият размер на
дължимата сума от ответника към датата на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер
на 297.60 лв., от която: 275.61 лв. - главница и 21.99 лв. - законна лихва.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмен доказателства.
Съдът, въз
основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Предявените
по реда чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК положителни установителни искове са процесуално допустими, с оглед подаването на исковата
молба в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок, идентичността им
със заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
установимо от приетото ЧГД № 2103/2018 г., по описа на РС - Шумен.
Предмет
на предявените искове е установяване на вземането, за което е издадена Заповед № 1009/25.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение. Произнасянето
по основателността на предявените искове е предпоставено от изследване на
предпоставките за валидност на издадената Заповед за изпълнение, една от които
е вземането срещу длъжника – ответник да е
установено, изискуемо и подлежащо на изпълнение. В този смисъл в тежест на ищеца, по пътя на пълно и главно доказване, е да
установи настъпила изискуемост на вземането си
преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В уредбата на
заповедното производство издаването на Заповед за изпълнение не е изрично
предпоставено от изискването вземането да е изискуемо (за разлика от Закона за
гражданското съдопроизводство /отм./), но предвид, че целта на заповедното
производство е да се създаде изпълнително основание, то е несъмнено, че
вземането трябва да е изискуемо - когато вземането не е изискуемо, кредиторът
не може да иска доброволно изпълнение, а още по-малко принудително изпълнение.
В този смисъл, предмет на Заявлението могат да бъдат само изискуеми вземания. Този
извод следва от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която съдът
разглежда Заявлението в разпоредително заседание и издава Заповед за изпълнение
в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави. При наличие на доказателства, че вземането не е изискуемо
издадената Заповед за изпълнение по арг. чл. 411, ал. 2 ГПК би противоречала на
закона.
В процесният
случая ищецът /заявител в заповедното производство/, се позовава на уговорена
между страните предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита, която да
настъпи в зависимост от обстоятелства, предвидени в Договора. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20 а, ал. 2 ЗЗД, настъпва не автоматично, не и по взаимно
съгласие, а с волеизявление само на едната от страните и възниква от сложен
юридически факт, при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането /факта на неизпълнение на договорното задължение/ и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита тъй като предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора. Това обстоятелство следва да се удостовери от кредитора с документи:
по принцип с покана до длъжника, изпратена и получена преди иницииране на
заповедното производство. В случая е налице хипотезата, при която предсрочната
изискуемост е поставена в зависимост от упражняване правомощието на кредитора
да обяви вземането за предсрочно изискуем, изявлението за което, съгласно
клауза от договора, следва да се счита узнато от длъжника чрез фингирано
връчване на съобщения - в чл. 7 е предвидено, че всички
съобщения и изявления на кредитора, отправени към длъжника се считат за
получени и узнати, ако бъдат изпратени на адрес посочен в договора, съответно
изпратени по факс или на електронна поща, или съобщени по телефон предоставен
от длъжника, който с подписването на договора дава изричното си съгласие за
получаване на съобщенията отправени от кредитора чрез описаните начини и
средствата.
Следователно, тъй като са предвидени
конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на
връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането се преценява според клаузите на договора. При тълкуването на
договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната
уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на
правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално
недобросъвестно поведение на получаващата страна – в този смисъл е Р. №
148/2.12.2016 г., ТД № 2072/2015 г., І т. о. От една страна представеното от ищеца
доказателство „Последна покана“ от 08.11.2016 г. получена от бащата на
ответника, установяват редовност обявяването на кредита за предсрочно изискуем
преди подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение. От друга
страна с настъпване падежа на последната погасителна вноска по Погасителния план кредитът е
станал изискуем на 20.04.2017 г., а заповедното производство е образувано на 24.07.2018
г. – след изискуемостта на кредита. Следователно вземането срещу длъжника – ответник е установено, изискуемо и
подлежащо на изпълнение, а издадената Заповед № 1009/25.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение отговаря на
изискванията за валидност.
Възражението на
особения представител на ответника, че договорът за паричен заем е
недействителен, обосновано с твърдение, че не отговаря на законовите изисквания
на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, тъй като представения по делото препис е с шрифт
по-малък от 12, съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗПК предвижда изискване за действителност Договорът за потребителски кредит да
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните. Следователно изискването за форма и шрифт е предвидено за
екземплярите предоставени на всяка от страните по договора, но не и за преписи
на други лица или приложени към искови молби. Доколкото възражението на
особения представител на ответника е относно приложения по делото препис на Договора
сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а не относно
екземпляр предоставен при сключване на договора на някоя от страните, както и,
че ответникът не е представил по делото своя екземпляр от договора и не е
поискал по реда на чл. 183 ГПК другата страна да представи оригинала на своя
екземпляр, то и предметът на изследване от вещото лице е копието на Договора,
приложен към исковата молба. От друга страна в гражданския
процес е недопустимо служебно събиране на доказателства, тъй като в закона
изрично са предвидени само изключенията от забраната, а процесният случай не е
сред тях. В този смисъл съдът намира заключението на вещото лице
за обективно и компетентно дадено, но извода, че шрифтът на приложеното към
исковата молба копие на Договор за потребителски заем № CREX 13153327/04.04.2016 г., е „Garamond„
с размер 11.5, а не с размер 12, като иревантен за решаване на спора.
Основателността
на претенцията за непогасена главница с цена 275.84 лева, е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен
Договор за заем са се намирали във валидни облигационни правоотношения с
ответника; че действително е предал договорената по кредита сума, както и че
срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл.
От приетите по
делото и неоспорени от страните Договор за потребителски паричен кредит № CREX-13153327/04.04.2016 г. и Препис - извлечение от банковата
сметката на длъжника, се установи, че на посочената дата - 04.04.2016 г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.И.В. са постигнали съглашение, по силата на
което дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в
размер на 589.00 лева, при годишен процент на разходите 41.59% и лихвен процент
35.28%., с цел плащане на телевизор от „Техномаркет България“ АД, при насрещното
задължение сумата да бъде върната на 12 равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план обективиран в
Договора, всяка в размер на 64.67 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил 20.05.2016
г., а падежа на последната погасителна вноска бил 20.04.2017 г.. С подписването
на Договора заемателят удостоверил, че сумата е платена от заемодателя
изцяло на търговския партньор „Техномаркет България“ АД, при предаване на стоката
- телевизор, който той
получил - по арг. от съдържанието на поле „Удостоверявания“, от подписания договор и Фактура №
0070022213/04.04.2019 г..
Самият договор има характер на разписка за предаване на средствата и други
доказателства не са необходими, поради което следва да се приеме, че длъжникът
е удостоверил получаването на заемната сума в пълен размер. Постигането на
съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за
неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по
делото се установяват по несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е
представила доказателства за изпълнение на задължението в пълен размер. От
приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че направените
от длъжника редовни вноски са разнесени съгласно Погасителния план, в резултат
на което са погасени изцяло задълженията до 20.08.2016 г.. След обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита с направените шест вноски са погасени
частично вземанията в последователността: разноски, лихва и главница. От същото
Заключение се установява, че остатъчното задължение за главницата е в размер на
275.61 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен до пълно предявения размер от 275.84 лева, като неоснователен.
Основателността
на обуславящата искова претенция за непогасена главница, предпоставя
основателност и на обусловената претенция с цена 21.00 лв. - обезщетение за забава в размер законната
лихва, върху претендираната сума /мораторна лихва/, за периода от 20.10.2016 г., до 11.07.2018 г. Предвид
установеното по делото, че ответникът е спрял плащанията по договора на 19.08.2016
г. като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.09.2016 г., а
предсрочната изискуемост е валидно обявена на длъжника преди подаването на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение следва, че от този момент,
поради изпадането на длъжника в забава, е дължимо и обезщетение за забава. От
приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът намира за
обективно и компетентно дадено, се установява, че лихвата за забава върху
неизплатения остатък от главницата за периода от 20.10.2016 г. до 24.07.2018 г. (датата на подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение), е в размер на 21.99 лева, а
предвид доспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен
в претендирания размер от 21.00 лева за периода от 24.07.2018 г., до 11.07.2018 г.
Възражението
за нищожност на клаузи по т. 2 и т. 3 от Условията по потребителски, договор, особеният
представител на ответника не обосновава, като препраща към практиката на съда
на Европейския съюз по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори дори и такова възражение да не
е направено от потребителя. Клаузата на чл. 2 от Условията по процесния договор
е относно компонентите на договорените между страните месечни вноски всяка
по 64.67 лв., част
от която е за погасяване на главницата – 49.08 лева, а другата част от 15.58
лева за подготовка и отпускане на кредита, както и надбавка – печалба за
кредитора, която съставлява 35.28% или ГПР - 41.59 %, който размер е под
предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП петкратен размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а Клаузата на чл. 3 от Условията се отнася до възможността при забава на кредитора да търси обезщетения,
каквито в процесния случай не са предявени. С тези съображения съдът намира
възражението за неоснователно.
При този изход
на спора искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, придружено с
доказателства за действително реализирани такива, под формата на платени:
държавна такса – 150 лева, юрисконсултско възнаграждение – 150 лева, възнаграждение
за особен представител – 300 лева и депозити за вещи лица – 170 лева, е основателно,
поради което следва да бъде уважено в размер от 770 лева, като ищецът, тъй като
в дадения едноседмичен срок от 15.07.2019г. не е представил доказателство за
внасяне, е останал задължен със сумата 64 лева (шестдесет и четири лева), за
довнасяне на депозит за изготвената СТЕ.
Мотивиран от
така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат ***
и седалище: Област София, Община Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, че
ответникът Т.И.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 275.61
лева (двеста седемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) – непогасена
главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-13153327/04.04.2016,
платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITI BG SF, ТБ „Ситибанк Европа“
АД – клон България, ведно законна лихва върху вземането, от датата на
заявлението – 24.07.2018 г. до окончателно плащане, за което по Заявление от
ищеца рег. № 11 922/24.07.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
заповедно производство - ЧГД № 2103/24.07.2018 г., по описа на РС Шумен, и
срещу ответника е издадена Заповед № 1009/25.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, като до предявения размер 275.84 лева, отхвърля като
неоснователен.
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат ***
и седалище: Област София, Община Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, че
ответникът Т.И.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 21.00 лева (двадесет и един лева) – мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.10.2016 г. до 11.07.2018 г., платима по
банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITI BG SF, ТБ „Ситибанк Европа“ АД – клон България,
ведно
законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 24.07.2018 г. до
окончателно плащане,
за което по Заявление от ищеца рег. № 11 922/24.07.2019 г., по реда на чл. 410
ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2103/24.07.2018 г., по описа на РС
Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 1009/25.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД.
Осъжда Т.И.В.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и седалище: Област София, Община Столична, гр.
София ЖК Младост № 4 Блок 14, разноски общо сумата 770 лева: държавна такса – 150 лева, юрисконсултско
възнаграждение – 150 лева, възнаграждение за особен представител – 300 лева и
депозити за вещи лица – 170 лева, платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITI BG SF, ТБ „Ситибанк Европа“ АД – клон България, съразмерно уважената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и седалище: Област София, Община Столична, гр.
София ЖК Младост № 4 Блок 14, да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с
IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 64.00 /шестдесет и четири/ лева,
разноски в производството, на основание чл. 77 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане
в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2216/2018 г., по описа на РС-Шумен,
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: