Р Е Ш Е Н И Е
477/21.5.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Н.,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №3383
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с
чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на
вземането.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „РАЙФАЙЗЕНБАНК- БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
ЕИК/БУЛСТАТ *** срещу В.П.М., ЕГН ********** с адрес ***, положителен
установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 318.64 лева
/триста и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница по Договор
за студентски кредит от 06.03.2014 г.;
сумата 8.62 лева /осем лева и шестдесет и две стотинки/ - редовна лихва за периода от 05.10.2017 г. до
05.03.2018 г. включително; сумата 1.89 лева /един лев и осемдесет и девет
стотинки/ - наказателна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 15.03.2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2018
г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разходите в заповедното и съдебното производство. При
условията на евентуалност предявява и осъдителен иск.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между
ответника и ищцовото дружество
бил
сключен Договор за студентски кредит от 06.03.2014г., като общото задължение
било в размер на 329.15 лева. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Същата е връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с
всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не
сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *** срещу В.П.М., ЕГН ********** с адрес ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 318.64
лева /триста и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница по
Договор за студентски кредит от 06.03.2014 г.;
сумата 8.62 лева /осем лева и шестдесет и две стотинки/ - редовна лихва за периода от 05.10.2017 г. до
05.03.2018 г. включително; сумата 1.89 лева /един лев и осемдесет и девет
стотинки/ - наказателна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 15.03.2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2018
г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да
предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок.
Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1
ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с
разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.П.М.
ЕГН ********** с адрес ***,
дължи на кредитора от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***
с адрес: Област София (Столична), Община Столична, гр.София, бул. ***,
представлявана от А. В. А. и М. Т. П. ,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №485/05.04.2018г.,
постановена по ч.гр.д. №983/2018г. по описа на РС-Шумен:
318,64 лева /триста и осемнадесет
лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница по Договор за студентски кредит
от 06.03.2014 г.;
8,62 лева /осем лева и шестдесет и
две стотинки/ - редовна лихва за периода
от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г. включително;
1,89 лева /един лев и осемдесет и
девет стотинки/ - наказателна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 15.03.2018
г. включително,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.03.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.П.М. ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *** с
адрес: Област София (Столична), Община Столична, гр.София, бул. Никола Вапцаров
№ 55, представлявана от А. В. А. и М. Т. П. - сума в общ
размер на 300,00 лева, от които 225,00 лева
– разноски в исковото производство и 75,00 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се
приложи ч.гр.д.№983/2018г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: