1070/11.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен
седми
състав
На 10 (десети) октомври Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар
Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 3407
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗУЕС.
В подадената след указание по чл.
415, ал. 1 от ГПК искова молба ищците – собствениците
на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на жилищна
кооперация „Мечта“ с адрес гр. Шумен, ул. „Д.Д.“ № 12, представлявани от В.С.М.
твърдят, че ответницата В.П.Й. била собственик на самостоятелен обект в
сградата. През 2009 г. и през 2015 г., въз основа на сключени договори, били
извършени ремонти на покрива на сградата и за подмяна на водосточните тръби.
Ответницата, обаче, не платила полагащата ѝ се част от разходите, представляващи
платени възнаграждения на изпълнителите, като дължала съответно – по първия
договор – 145,27 лв., а по втория – 75,00 лева. Тъй като до 2009 г. именно Й.
била председател на етажната собственост, същата не отчела парична сума в
размер на 68,84 лв. Освен това, през периода 2010 г. – 2018 г. същата не
плащала дължимата от нея сума, представляваща цена на доставена електрическа
енергия за стълбището на жилищната кооперация. Общата дължима сума от
ответницата възлизала на 699,00 лв. След образуване на заповедното
производство, Й. внесла сума в размер на 30,00 лв., но независимо от
отправените многобройни покани, не платила останалата част от задълженията си.
Поради това, ищците депозирали пред ШРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по
ч.гр.д. № 2521/2018 г. по описа на ШРС. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК,
ответницата подала възражение срещу издадената заповед. Молят съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за
установено, че съществува вземане на ищците срещу ответницата в размер на 669,00 лв.,
представляващо задължение
за плащане на
разходите за ремонт и реконструкция на общите части на сграда в режим на етажна
собственост, с адрес гр. Шумен, ул. „Д.Д“
№ 12, по договори от 20.09.2009 г., 28.07.2015 г., неотчетена сума по
договор от 29.09.2009 г. и дължими суми за доставена електрическа енергия за
периода 2010 г. – 2018 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяването на иска – 15.01.2018 г., до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата подава
отговор на исковата молба, като оспорва като неоснователни по основание и размер всички
претенции на ищците и всички фактически твърдения
наведени в молбите по делото. Отговорът съдържа възражение за изтекла погасителна давност на
всички претенции, предявени над петгодишния срок респективно тригодишния за
периодичните плащания, считано назад от 30.08.2018г., и в условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата
от 271,62 лв. за ремонта на общите части
през 2016 г. и частта останала от 30 лв., с които е заплатена ел. енергията за
стълбището за периода от 30.08.2015 г. до 30.08.2018 г. С отговора се оспорва валидността на договора от
28.07.2015г. и решенията на ЕС. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен, като
ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложената регистрационна карта на сграда в режим на етажна собственост регистрационен № 666.402.11от 25.11.2015 г. е, че сградата, намираща се на ул. „Д.Д.“ № 12, бл. 1, вх. 1 в гр. Шумен (ЖСК „Мечта“) е регистрирана в Община Шумен, като неин представител е В.С.М.. По делото са представени нотариален акт № ***, том 8, дело № 3136/1996 г. на ШРС, нотариален акт №***, том 4, дело № 1390/1999 г. на нотариус рег. № 222 на НК и нотариален акт***, том 8, дело № 1384/2005 г. на нотариус рег. № 222 на НК, от които се установява, че В.П.Й. е собственик на 1/2 идеална част от източен апартамент на втори жилищен етаж от сградата на ЖСК „Мечта“ със застроена площ от 111,90 кв.м, ведно с изба и таван. По делото е приложен договор за строителство от 29.09.2009 г., сключен между председателя на ЖСК и „Круп“ ЕООД гр. Шумен, по силата на който на дружеството било възложено да извърши строително монтажни работи по сградата, описани в количествено-стойностна сметка. На обща стойност 1699,55 лева. Представени са и приходни касови ордери за плащане на различни суми от ищците по силата на този договор. Съдът констатира от договор от 28.07.2015 г., сключен между В.М., в качеството му на представляващ ищците и Г.М., по силата на който на последния било възложено да извърши подмяна на улуците на сградата. Представена е и разчетна сметка към договора, изготвена от В.М., в която е отразено, че стойността на договора възлиза на 795,00 лв., като ответницата не е платила дължими от нея 75,00 лева. Представен е и разходен касов ордер за сума в размер на 795,00 лв., платена на изпълнителя на ремонта. Видно от приложения протокол за проведено общо събрание на собствениците от 21.06.2015 г. е, че било взето решение да се извърши ремонт на улуците на сградата. Съдът констатира от договор за извършване на СМР от 21.07.2016 г., сключен между В.Й. и „РВ инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, че ответницата възложила на дружеството да изпълни ремонтни дейности в процесната сграда на обща стойност 1825,86 лв. Представена е разписка от 05.08.2016 г., отразяваща извършено плащане на цитираната сума.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза размерът на притежаваните от В.Й.
идеални части от общите части на процесната сграда, възлиза на 0,06515%. Дължимата
от ответницата сума за ремонт на общи части на сградата по договор от
28.07.2015 г., определен съразмерно с притежаваните от нея идеални части от
общите части на сградата възлиза на 51,79 лева.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Б. (сестра
на ответницата) и М.В. описват, че през 2016 г. Й. възложила на
представляваното от втория свидетел дружество извършване на ремонт на
собствения си апартамент. В хода на същия, обаче, се наложило извършването на
строително-монтажни работи и по общите части на сградата. Наложило се да се
извърши подмяна на керемиди и поставяне на улуци, тъй като при предходен ремонт
работата не била извършено качествено.
От приложеното ч.гр.д. № 2521/2018 г. по описа на ШРС
се установява, че ищците подали по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 30.08.2018
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1379/03.10.2018 г. за сума в размер на 699,00 лв. и за разноски в
размер 30,00 лв., направени по заповедното производство. В срока по чл. 414,
ал. 1 от ГПК, ответницата подала възражение срещу заповедта.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
Искът е предявен от ищците по реда и
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по тяхно заявление в качеството им на кредитори срещу ответницата В.П.Й.
*** в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1379/03.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2521/2018 г. на ШРС,
и след направено възражение срещу нея. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение, след
частичното ѝ обезсилване. Ето защо, настоящият състав, предвид единството
на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.
По
основателността на иска:
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск за признаване за установено, че съществува следното вземане в
полза на ищците срещу ответницата: в размер на 669,00 лв.,
представляващо задължение за плащане на разходите за
ремонт и реконструкция на общите части на сграда в режим на етажна собственост,
с адрес гр. Шумен, ул. „Д.Д“ № 12, по
договори от 20.09.2009 г., 28.07.2015 г., неотчетена сума по договор от
29.09.2009 г. и дължими суми за доставена електрическа енергия за периода 2010
г. – 2018 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска – 30.08.2018 г., до окончателното изплащане.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК
и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото
дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищците. В тази насока, доказателствените средства са материалите
по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2521/2018 г. на ШРС, представените
писмени доказателства в исковото производство, събраните гласни доказателства и
заключението по изготвената експертиза.
Доказа се по делото, че сградата, находяща се в гр.
Шумен, ул. „Д.Д.“ № 12, бл. 1, вх. 1 (ЖСК „Мечта“) е регистрирана в Община Шумен. Тоест, за
управлението на общите части на сградата е приложим ЗУЕС. Установи се, че
ответницата В.Й. е собственик на идеална част от самостоятелен обект в
процесната сграда, като притежава 0,06515% идеални
части от общите части на сградата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, собствениците на
самостоятелни обекти са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт
и обновяване“ и заплащат разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, съразмерно с притежаваните идеални части. Установи се, че
през 2009 г. между ищците и изпълнител бил сключен договор за извършване на СМР
на процесната сграда, като му било платено възнаграждение в размер на 795,00
лева. По отношение на участието си в разходите за извършване на този ремонт,
ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност. Действително, от
плащане на цитираната сума до предявяване на претенцията на ищците са изминали
значително повече от предвидените в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД пет години.
Ето защо, задължението на В. Й. за плащане на дължими суми за този ремонт е
погасено поради изтичане на давностния срок. Ищците не представят доказателства
за извършени от тях плащания за доставена електрическа енергия, но и по
отношение на тези евентуални плащания е изтекла погасителна давност за периода
2010 г. – 2015 г., а за последните три години, след извършено плащане от страна
на ответницата, същата е погасила задълженията си. Идентични са изводите
касателно претендирана неотчетена сума през 2009 г., за което не са представени
доказателства по делото.
По отношение на извършения ремонт
през 2015 г.: според чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, основно
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието
решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците
на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата. Чрез заключението на изготвената СТЕ се установи, че
в качеството си на собственик на 0,06515% ид. части от общите части на
сградата, В. Й. дължала припадащата ѝ се част от платената цена на
ремонтните дейности, която възлиза на 51,79 лева. Доказа се, че ответницата не
изпълнила задължението си, вменено му от цитираните по-горе разпоредби на ЗУЕС
и не платила припадащата ѝ се част от извършените от останалите
собственици разноски за извършване на ремонт на обща част на сградата. Същата,
обаче, през 2016 г. възложила извършването на ремонт на самостоятелния си
обект, в хода на който бил извършен и ремонт на общите части на сградата на
стойност 268,17 лева. Ето защо, след направено от пълномощника на ответницата
възражение за прихващане, същото следва да бъде уважено, като по този начин Й.
не дължи претендираната в настоящото производство сума, представляваща
полагащата ѝ се част в ремонтните дейности, извършени през 2015 г.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗУЕС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При направеното искане от ответницата, вкл. с
прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените разноски по
настоящото исково производство в размер на 200,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
СОБСТВЕНИЦИТЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА, В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ
НА ЖИЛИЩНА КООПЕРАЦИЯ „МЕЧТА“ с адрес гр. Шумен, ул. „Д.Д.“ № 12, бл. 1, вх. 1,
представлявани от В.С.М. против В.П.Й.
с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Г. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на 669,00 лв. (шестстотин шестдесет и
девет лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2018 г.
до окончателното плащане, представляваща задължение
за плащане на разходите за ремонт и реконструкция
на общите части на сграда в режим на етажна собственост, с адрес гр. Шумен, ул.
„Д.Д.“ № 12, по договори от 20.09.2009
г., 28.07.2015 г., неотчетена сума по договор от 29.09.2009 г. и дължими суми
за доставена електрическа енергия за периода 2010 г. – 2018 г., за което
вземане е издадена заповед № 1379/03.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2521/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна
собственост на жилищна кооперация „Мечта“ гр. Шумен да заплатят на В.П.Й. направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 200,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: