Р Е Ш Е Н И Е

73/28.1.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3456 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.107м, ал.1 от КТ, във връзка с чл.5.2.2 от Вътрешните правила за работна заплата на Шуменски университет „Еп.К.П.“ .

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.П.Я. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Шуменски университет „Еп.К.П.“ с БУЛСТАТ 000934863 и адрес гр.Шумен, ***, представлявано от Г.К..

В исковата молба се сочи, че ищцата е в трудови правоотношения с ответника, като работила като лектор във Факултет по „Турски език и литература“. На 04.10.2017г. ищцата придобила научна степен „доктор на науките“ с Диплом № 958/15.11.2017г. на БАН. Съгласно вътрешните правила на университета за организация на работната заплата за образователна и научна степен „доктор на науките“ до 31.12.2017г. на лицата притежаващи тази степен следвало да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 500 лв. , като след тази дата е увеличено на 600 лв., видно от Протокол № РД 05-04 от 15.12.2017г. на заседание на Академичния съвет на Университета. На 15.12.2017г. ищцата подала заявление за изплащане на допълнителното трудово възнаграждение, което ѝ се дължало, но до момента на депозиране на исковата молба не ѝ било заплатено. Това обосновило и правния ѝ интерес от водене на настоящото производство. В заключение моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да ѝ заплати частично дължимото трудово възнаграждение за периода от 04.10.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер на 750 лв., представляващо допълнително трудово възнаграждение за притежавана от нея научна степен „доктор на науките“, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 29.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока на писмен отговор ответникът депозирал такъв. В него се сочи, че предявените обективно съединени искове са допустими, но изцяло неоснователни. Не се оспорват фактите изложени в исковата молба, а именно, че между страните съществуват трудовоправни отношения, както и придобиването на научната степен от ищцата. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцата е подала заявление пред работодателя за придобитата научна степен. На ищцата било изплащано допълнително месечно трудово възнаграждение за м.октомври – м. декември 2017г. в размер на 250 лв. за научната степен на ищцата „доктор“. Предвид, че за процесния период съгласно действащите правила на университета допълнителното месечно трудово възнаграждение за научната степен „доктор на науките“ е в размер на 500 лв., то ответника заплатил разликата от 750 лв. на 17.12.2018г. по банков път, за което се представят доказателства. Предвид това и исковете към момента се явяват неоснователни и се моли за тяхното отхвърляне и присъждане на разноските в производството.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща и представител. Депозирано е становище по хода на делото, чрез адв. К.К.от АК-Велико Търново, като към становището е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Моли се предвид плащането направено след образуване на делото, съдът да счете, че е налице признание на иска от ответника и да постанови решение на основание чл.237 от ГПК.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. С.З.-С.от АК-Шумен, като се моли за отхвърлянето на предявените искове, като неоснователни. Сочи се, че вземанията по тях са заплатени изцяло и се представят доказателства в тази връзка. Не се споделя извода на процесуалния представител на ищеца за направено от ответника признание на исковете, тъй като такова волеизявление не е правено нито в писмения отговор, нито в съдебно заседание. Претендират се разноски, като се моли да не се уважава искането на ищеца за присъждане на такива, тъй като са направени под условието при уважаване на исковете. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Трудов договор № РД-08-1014 от 27.08.2007г. между страните по делото бил сключен договор, по силата на който ищцата била назначена във Факултет по Хуманитарни науки, катедра „Турски език и литература“ на длъжността „доцент – ½ щат“, с място на работа в ШУ „Еп.К.П.“. Договора бил безсрочен, като било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 273 лв. и допълнително възнаграждение за научна степен „доктор“ в размер на 60 лв. Към първоначалния трудов договор били сключени Допълнителни споразумения от 01.02.2008г., 01.08.2010г., 17.07.2012г. и 04.03.2013г., като всички касаят промяна в определените размери на основното и допълнителното възнаграждения, а последното и промяна на длъжността в „доцент на цял щат“. За притежаваната от ищцата научна степен „доктор“ към датата на депозирана от нея искова молба ѝ било изплащано допълнително възнаграждение в размер на 250 лв., видно от представен фиш за заплата.

По делото е представена диплома № 000958 от 15.11.2017г., видно от която на ищцата била присъдена научна степен „доктор на науките“ по Социология, антропология и науки за културата – Етнография. Към дипломата е представено и Решение на научното жури, с което била присъдена научната степен, считано от 04.09.2017г.

От приложените към делото Вътрешни правила на работната заплата на Шуменския университет (стр.88) в редакция от 30.06.3017г., съдът констатира, че съгласно чл.5.2.2 от същите, на преподавателите назначени на безсрочен договор за научната степен „доктор на науките“ се изплащало допълнително месечно възнаграждение в размер на 500 лв. С Протокол № РД – 05-04 от 15.12.2017г. са направени промени в цитираните вътрешни правила и възнаграждението е определено на 600 лв., считано от 01.01.2018г.

Видно от представени по делото с писмения отговор на ответника банкови документи на ищцата на 17.12.2018г. били преведени суми в общ размер на 750 лв., представляващи доплащане разликата в брутното трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2017г. С молба от 15.01.2019г. ответникът е представил и доказателства за заплащане на претендираната законна лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на заплащане на сумата от 750 лв., а именно 17.12.2018г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обуславя следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Настоящата претенция е допустима, като предявена от лице, което има правен интерес, като отсъстват отрицателните предпоставки, водещи до недопустимостта му.

По основателността на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ: За уважаването на иска е необходимо да се докаже наличието на трудово правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд, за който не е получил договореното между страните допълнително трудово възнаграждение, както и неговия размер.

Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства ( Трудов договор № РД-08-1014 от 27.08.2007г.) се установява по безсъмнен начин, че страните са били във валидни трудовоправни отношения. Не се оспорва, че ищцата на 04.09.2017г. прилобила научната степен „доктор на науките“. От страните не се оспорва и размера на уговореното между тях допълнително възнаграждение за притежаваната от ищцата научна степен. От представените по делото Вътрешни правила на Университета за организация на работната заплата за образователна и научна степен „доктор на науките“ в периода до 31.12.2017г. на лица с безсрочен трудов договор се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 500 лв. От представените по делото счетоводни документи се констатира, че в процесния период на ищцата е било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 250 лв., като в хода на настоящото производство от страна на ответника е последвало плащане на дължимите на преподавателя суми в общ размер от 750 лв., представляваща разликата до пълно дължимото допълнително трудово възнаграждение за притежаваната от ищцата научна степен. Сумата е заплатена с три банкови превода от по 250 лв. за месец септември, октомври и ноември 2017г., като преводите са извършени на 17.12.2018г. В последствие на 04.01.2019г. е заплатена и дължимата законна лихва върху сумата в размер на 3.96 лв. за периода от 29.11.2018г. до 17.12.2018г. От молбата, представена от пълномощника на ищцата се установява, че вземанията са изцяло удовлетворени. Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и размер.

Поради извършеното от ответника заплащане изцяло на претендираната от ищцата сума обаче, то искът се явява неоснователен, като погасен чрез плащане.

По отношение на разноските в производството: Направено е изрично искане за присъждане на направените разноски от страна на ищеца в настоящото производство, което съдът намира за основателно. Налице е трайно установена съдебна практика, според която задължението за разноски на ответника в хипотезата на отхвърляне на иска, поради плащане на исковите суми е в пряка зависимост от това дали същият е станал причина за завеждане на делото. В настоящия искът е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и затова ответника не се освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено доброволно. В този смисъл е Определение № 13 от 16.01.2016г. на ВКС по т.д. № 3644/2014г., II т.о. Поради това и аргумента на ответната страна, че искането за разноски е с оглед уважаването на исковете не се възприема от съда. В случая разноски от ответника за заплатено адвокатско възнаграждение се дължат на ищцата. Предвид този извод, то съдът следва да разгледа и направеното на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение заплатено на адв. К. от ищцата. В настоящия случай съдът намира същото за прекомерно. Съгласно чл. 7, ал.2, т.3, във връзка с чл.7, ал.1, т.1, предл.последно от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 300 лв. Предвид, че по делото действително не е налице нито фактическа, нито правна сложност, то съдът намира, че възнаграждението следва да се намали до минимума определен в Наредбата. Следва да се отбележи, че процесуалното представителство на ищцата се е изразило в депозиране на писмено становище по делото, след извършеното от ответника плащане, поради което и съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност за основателно. Изложеното мотивира съдът да намери, че искането на ответника за разноски е изцяло неоснователно и не следва да бъде уважено.

Доколкото настоящото производство е трудово, то въпреки че предявените от ищцата искове са отхвърлени изцяло, то ответникът следва да понесе отговорността си за разноски в производството по отношение на дължимата държавна такса, тъй като исковете са погасени в хода на производството. Така ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 50 лв. за образуване на делото.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Я. с ЕГН ********** с адрес *** срещу ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ„ЕП.К.П.“ с БУЛСТАТ 000934863 и адрес гр.Шумен, ***, представлявано от Г.К. осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.107м, ал.1 от КТ, във връзка с чл.5.2.2 от Вътрешните правила за работна заплата на Шуменски университет за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в общ размер на 750 лв.( седемстотин и петдесет лева), представляваща разлика в допълнителното възнаграждение от „доктор“ в „доктор на науките“ за месеците октомври, ноември и декември 2017г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА Шуменски университет „Еп.К.П.“ с БУЛСТАТ 000934863 да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото, както и 5 лв. (пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Шуменски университет „Еп.К.П.“ с БУЛСТАТ 000934863 да заплати в полза да заплати на В.П.Я. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща извършени от нея разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните, а именно - 05.02.2019г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: