Р Е Ш Е Н И Е
456/14.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в
публично съдебно заседание проведено на петнадесети април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Д.
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 3477/2018 г.,
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.И.О., против “Темакс България” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск, с
правно основание чл. 200 КТ и цена 8 000 /осем
хиляди/ лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат
на трудовата злополука, ведно с възражение от ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение, с правно основание чл. 52 ЗЗД, както и възражение
от ответника, с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ, че пострадалият, като е
допуснал груба небрежност, е допринесъл за трудовата злополука.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки,
че по силата на сключен Трудов договор № 253/31.05.2013 г. бил
назначен на длъжност “Работник зареждане на
рафтове”, в обект „Темакс - Шумен“, на пълно работно време, прекратен по взаимно съгласие на 17.05.2018 г., след претърпяна трудова злополука. Твърди, че в резултат на това събитие случило се около 10.00 часа на 08.03.2018 г., при което загубил съзнание, почти ежедневно продължава да изпитва болки в лявата
половина на главата и към днешна дата все още не бил възстановен. Моли
ответното дружество да бъде осъдено да му плати обезщетение в размер на 8 000 лева, за причинени болки и страдания от временна
неработоспособност. Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът
подава отговор на исковата молба, като изрично признава: че между страните е
имало валиден Трудов договор от 31.05.2013 г., прекратен на 17.05.2018 г., по
инициатива на ищеца; че на 08.03.2018 г. ищецът е претърпял трудова злополука,
както и че в резултат на тази злополука ищецът е получил лека степен на черепно
– мозъчна травма, в резултат на която е бил временно неработоспособен. Счита,
че твърдените болки и страдания са в резултат не от трудовата злополука, а от
ПТП през 2010 г., при което ищецът също претърпял травма в областта на главата.
Възразява, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен,
както и че пострадалият е допринесъл с груба небрежност за трудовата злополука.
Не претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените
становища.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че през периода от 31.05.2013
г. до 17.05.2018 г. между страните е имало валиден Трудов договор, по силата на
който ищецът е бил назначен на длъжност
„работник зареждане на рафтове”, както и че на
08.03.2018 г. е претърпял трудова злополука, в резултат на което е получил
травматично увреждане: лека степен на черепно – мозъчна травма и е бил временно
неработоспособен. В тази връзка от страните са представени и писмени доказателства
/л. от 9 до 30 по делото/.
Трудовият договор между страните е прекратен със
Заповед № 355/17.05.2018 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ /л. 11 по делото/, по инициатива на ищеца въз основа на Заявление за освобождаване от 15.05.2018 г. /л. 42 по делото/.
От Наказателно постановление №
27-0000464/20.04.2018 г., по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен
/л. 143 по делото/, неоспорено от ответника,
се потвърждава, че на 08.03.2018 г. при извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, от работодателя “Темакс България” ЕООД е допусната трудова злополука с работника
Е.И.О., с ЕГН **********. Съгласно отразеното в обстоятелствената част
контролният орган е установил, че на 08.03.2018 г. при осъществяване на неспецифична
трудова дейност: „монтаж на метален стелаж в магазина”, която не е разписана в
длъжностната характеристика на работника, работодателят не е изпълнил
задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, като не е провел извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа
за промяната на организацията на работа и въвеждането на нови съоръжения на
пострадалия работник. По делото не бяха представени доказателства Наказателно
постановление № 27-0000464/20.04.2018 г., по описа на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Шумен, да е обжалвано. От приетата по делото Длъжностна
характеристика /л. 43 по делото/ за длъжността „Работник зареждане на рафтове“
в ответното дружество се потвърждава отразеното в Наказателно постановление №
27-0000464/20.04.2018 г., по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен,
че ищецът не е имал разписано като трудово задължение: „Монтаж на метален
стелаж в магазина”
От
приетата Длъжностна характеристика за работна позиция „Продавач консултант“ в
„Практикер Ритейл“ ЕООД /л. 119/, каквато ищецът е заел след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника, се установява, че основните му задължения
при новият работодател са идентични на длъжността
„Работник зареждане на рафтове“ в ответното дружество.
От разпита на М. О., очевидец на
индицента се установява, че на въпросната дата при монтаж на метален стелаж в
магазина ищецът си удря главата в тилната част в следствие, на което пада на
земята и загубва съзнание, което продължило докато дойде линейката - около 10
минути. През този период от време свидетелят твърди: „Аз си помислих, че той
почина. Той беше в ръцете й и не мърдаше. Аз се паникьосах и не посмях. Чудя се
какво да правя, с колата ли да го закараме до болницата“. Твърди, че извън
служебните си задължения двамата често се виждали. Преди инцидента ищецът не
бил споделял за болки в главата или да е имал някакви други оплаквания. След
инцидента ищецът му споделял че има болки в главата, виждал размазано дисплея
на телефона си, няколко седмици не можел да управлява автомобил. През
последните няколко месеца ищецът не му се е оплаквал от болки в главата или да
е вземал лекарства.
Свидетелката Н. И. сестра на ищеца,
полагала медицински грижи за брат си, както в болницата така и в домашни
условия, твърди, че от злополуката ищецът имал в тилната област силен оток,
целия бил червен, изпотен и мокър. В болницата бил на системи, а лекарите не му
давали да става, не трябвало да ходи дори до тоалетната, а само да стои в
легнало положение - физически и психически покой. Когато вече бил в къщи лекарите
му забранили да гледа телевизия, да има интернет, телефон, да стои на шум, като
трябвало да е на тъмно. Всичко това продължило около месец. Пред това време
ищецът изпитвал дискомфорт и притеснение, че трябва да бъде обслужван от друг
човек. Преди инцидента рядко го боляло глава. След инцидента споделил, че
изпитва изключително голямо главоболие, трябвало да пие аналгитици за
обезболяване, защото когато се навеждал болката се засилвала. Изпитвал болка в
главата и при напрежение, стрес. Наложило се да се откаже от спорт, въпреки че
бил активно спортуващ. Не трябвало да има никакво физическо натоварване, както
и не трябвало да шофира.
Свидетелите Е. Р. и К. Ф. присъствали на
трудовата злополука твърдят, че след инцидента ищецът бил за кратко в
безсъзнание, а когато го качвали в линейката вече бил в съзнание, но
неадекватен.
С Констативен протокол, акт 30, том 1,
рег. № 761 от 2019 г., по описа на Нотариус рег. № 709, процесуалният
представител на ответника е представил по делото извлечения от съдържание
публикувано на интернет страница: www.facebook.com/*** /л. от 45 до 66 по делото/. От гласните доказателства по делото
/разпитите на М. О. и Н. И./ е установено, че е това съдържание е от профила във фейсбук на ищеца Е.И.О..
Относно доказателственото значение на тези писмени доказателства
настоящият състав намира следното: Представените извлечения от съдържанието качено на страница www.facebook.com/*** в профила на ищеца Е.И.О. по
своя характер са публикации в електронно издание, аналогични на публикациите в печатните
издания и са материали по смисъла на чл. 187 ГПК, които сами по себе си са
доказателство единствено за съществуване на публикацията, но не и за нейната
достоверност /в този смисъл са Р № 651/23.7.1985 г., ГД № 372/1985 г., ІІ г.
о.; Опр. № 299/18.3.2009 г., ГД № 355/2009 г.,
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 200 КТ вр. чл. 52
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване - ал. 3.
От тази законова разпоредба
следва, че фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя
при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен
характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/наличие на трудово
правоотношение между работодател и пострадал работник/служител; 2/професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода
на трудовото правоотношение и причинила телесно увреждане; 3/вреда, претърпяна
от пострадалото лице и 4/причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
Между страните не се спори,
а това се установява и от събраните доказателства, че между ищеца и ответника е
съществувало безсрочно валидно трудово правоотношение, както и че по време на
трудовото правоотношение /на 08.03.2018 г./ ищецът е претърпял злополука. Не се спори, че злополуката, която ищецът е
претърпял има характер на трудова по смисъла на чл.
55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в представеното,
прието и неоспорено по делото Наказателно постановление №
27-0000464/20.04.2018 г., по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има
двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение – в
този смисъл Р. № 410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г. на ВКС. От събраните по делото доказателства се установява
и наличието на причинени вследствие трудовата злополука неимуществени вреди
претърпени от ищеца. Ищецът безспорно е преживял болки вследствие удар в
тилната част на главата при монтаж на метален стелаж, довели до загуба на
съзнание за около 10 минути, затруднено предвижване и последващи, за период
около месец, силни болки в главата при напрежение и стрес, виждал размазано дисплея на телефона си, не можел да
гледа телевизия, да управлява автомобил, да има интернет, изпитвал дискомфорт и
притеснение, че трябва да бъде обслужван от друг човек, да стои на тъмно, да
пие аналгитици за обезболяване.
Възражението на ответника,
че твърдените в исковата молба билки и страдания, не са в причинна връзка с трудовата
злополука настъпила на 08.03.2018 г., а в резултат на претърпяна травма в
областта на главата при ПТП с МПС през 2010 г. не се подкрепя от събраните по
делото доказателства /л. от 124 до 133 по делото/. В тези
писмени доказателства се съдържат данни за причинена от Е.О. средна телесна повреда на друг участник в ПТП на
17.08.2010 г. – А. Д. А., но не и за претърпени от ищеца телесни увреждания, а
от гласните доказателства /разпитите на свидетелите М.О. и Н. И./, се установява, че преди инцидента ищецът
не бил споделял за болки в главата или да е имал някакви други оплаквания,
както и, че рядко го боляло глава.
Предвид изложеното съдът намира, че причинените неимуществени вреди на ищеца изразяващи се в лека степен на
черепно – мозъчна и последвалите психическа и емоционална травми, са в следствие трудовата злополука настъпила на
08.03.2018 г..
Относно възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност /виж Р. № 125/04.05.2016
г., ГД № 4417/2015 г. на IV г. о./. Съдът
намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за неоснователно, поради
следното: Доказването на грубата
небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал възражение по чл. 201, ал. 2 КТ. От една страна в
отговора на исковата молба не се излагат никакви конкретни твърдения, нито се
представят доказателства с действията си ищецът да е допринесъл за настъпване
на инцидента. От друга страна от приетото по делото и неоспорено Наказателно
постановление № 27-0000464/20.04.2018 г., по описа на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Шумен, еднозначно се установява, че възложената на 08.03.2018 г. за изпълнение от ищеца трудова дейност:
„Монтаж на метален стелаж в магазина” не е разписана в длъжностната му характеристика,
а работодателят не е провел извънреден инструктаж на работника по безопасност и
здраве при работа за промяната на организацията на работа и въвеждането на нови
съоръжения. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа без да
е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му
/виж Р. № 60/05.03.2014 г., ГД № 5074/2013 г., IV г. о./. В този смисъл възражението
е неоснователно.
Относно размера на неимуществените вреди
и обезщетението:
Независимо, че неимуществените вреди са
различни по характер, предвид, че увреждащото действие е едно (един
правопораждащ факт), а не отделни такива, предявеният иск е един и по него се
дължи едно обезщетение. Следователно евентуалната липса на фактическия състав
на непозволено увреждане за част от уврежданията, твърдени от ищеца, е от
значение за тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на
обезщетението, което следва да се съобрази, като критерият за определяне броя
на деликтите не е броят на телесните увреждания, а дали те са направени
(обективирани) по едно и също, или по различно време и място /в този смисъл Р.
№ 710/19.01.2011 г., ГД № 1824/2009 г. IV г. о. и Р. № 164/30.06.2016 г., ГД №
5255/2015 г., IV г. о./. Ето защо съдът следва да се произнесе в рамките на
общо посочения размер от 8 000 лева, като наличието или не на множество телесни
увреждания ще обуслови единствено размера на обезщетението, доколко трудовата злополука
от 08.03.2018 г., представлява единственият правопораждащ факт, т. е. налице е
един иск. По общо правило размерът на
обезщетението за доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие.
Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от
съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент /в този смисъл Р. № 33/04.04.2012 г., ТД № 172/2011
г., II т. о.; Р. № 198/3.10.2014 г., ГД № 2307/2014 г., III г. о.; Р. № 95/2013
г., ГД № 5805/2013 г. на III г. о.; Р. № 389/04.08.2014 г., ГД № 40/2013 г., IV
г. о. и др./. Принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
В процесния случай от доказателствата по
делото се установи, че претърпяна лека степен на черепно – мозъчна травма в областта на главата е причинила загуба на
съзнание, за около 10 минути, а последвалите психическа и емоционална травми са имали външно проявление за срок от
около един месец, като не се е наложило последващо медикаментозно и
рехабилитационно лечение. Следователно възстановяването на ищеца е продължило
за един непродължителен период от време след трудовата злополука /в рамките на
около 3 месеца като съдът взе предвид, че на 30.05.2018 г. същият е
започнал работа при друг работодател/. От една страна при определяне на размера на претърпените вреди, съдът
отчита, че ищецът е в активна възраст, като е бил принуден да търпи болки и
страдания, както и че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и
начина му на общуване с околните в един кратък период от време. От друга
страна, съдът съобрази, че от медицинската документация прието по делото
/последен Амбулаторен лист № 651/25.05.2018 г./, въпреки заявеното главоболие, обективното
здравословно състояние на ищеца е било добро, а показателите от проведените
изследвания са били в нормите, следователно към дата на подаване на исковата
молба 03.12.2018 г. следва да се приеме, че е налице пълно оздравяване от
травмите, получени от трудовата злополука. Субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва
да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /в този смисъл Р. №
204/07.11.2016 г., ТД № 3568/2015 г., I т. о./. Макар и обезщетението по
справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и
обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и съдебна
практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи – Р. №
200/13.11.2012 г., ТД № 249/12 г. на II т. о.; Р. № 148/19.10.2012 г., ТД №
39/2012 г. на II т. о.; Р. № 55/30.09.2013 г. ТД № 212/2012 г. II т. о. и Р. №
32/19.02.2016 г., ГД № ЗЗ35/2015 г. III г. о.. В този смисъл настоящият съдебен
състав е длъжен да отбележи отново, че посочените съдебни актове са само
сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по
конкретния казус и вътрешното убеждение на съда. Предвид всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на трудовата злополука
08.03.2018 г., съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде в размер на 3000 лева. Определянето на по-малък
размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би
бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
При това положение предявеният иск за
сумата в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова
злополука от ищеца на 08.03.2018 г., се явява основателен до размер от 3 000
лева, като за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер, искът следва
да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изложеното и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес като законна последица на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 3 000 лв. от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски се
дължат на страните по съразмерност. От
ищеца са претендирани разноски в размер на 996 лв. адвокатски хонорар и сумата
10 лв. за издаване на съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК /л. 146 по делото/ и доказателство за плащането /л. 31 по делото/. При това
положение на ищеца ще се присъдят съобразно уважената част от иска разноски в
размер на 382.28 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът
претендира разноски в размер на 830 лева, за което представя списък по чл. 80 ГПК /л. 147 от делото/ и доказателство за плащане /л. 67
по делото/. При това положение на ответника се дължи сума в размер на 514.60
лева, съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с
IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 120 лева, държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „Темакс България“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гp. Варна, ул. „***, да плати на Е.И.О., с ЕГН ********** ***, сумата от 3000.00 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания причинени от трудова злополука,
настъпила на 08.03.2018 г. при монтаж на метален стелаж, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
03.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200
КТ, вр. чл. 52
ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над 3000
лв. до предявения размер от 8 000 лв., като
неоснователен.
Осъжда „Темакс България“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гp. Варна, ул. „***, да плати на Е.И.О., с ЕГН ********** ***, сумата от 382.28 лв. (триста осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
Осъжда Е.И.О., с ЕГН **********
***, да плати на „Темакс България“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гp. Варна, ул. „*** сумата от 514.60
лв. (петстотин и четиринадесет лева и шестдесет ст.), представляваща сторени по делото от ответника разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Осъжда „Темакс България“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гp. Варна, ул. „***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 120.00
лв. (сто и двадесет лева), държавна такса в производството, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: