Р Е Ш Е Н И Е

253/22.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3478 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д.Д.Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С.П. от ШАК, със съдебен адрес *** с ЕИК 000931721, с адрес гр.***, представлявана от Л.Х..

В исковата молба се сочи, че ищецът карал колелото си на 20.10.2018г. около 18.00 ч. покрай блокове 5 и 7 в гр.Шумен, когато бил подгонен от глутница кучета, а едно от тях го захапало по десния глезен и го съборило на земята. Случайни минувачи му помогнали да се изправи от земята, а ищецът се обадил на свой приятел – П.Р., който го откарал до спешното отделение на МБАЛ Шумен. Там било установено, че имал разкъсноконтузна рана на десния глезен, която била дезинфекцирана и му била поставен противотетаничен серум. Останал на домашно лечение около 10 дни. Своевременно подал сигнал в приюта за кучета и те го уведомили след няколко дена, че кучето, което го е ухапало е прибрано. След няколко дена посетил съдебен лекар, който му издал съдебномедицинско удостоверение. Сочи се, че вследствие на това преживял стрес, болки, изпитвал паника и стрес. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 2 500 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди вследствие претърпени болки, страдания, психически стрес и уплаха в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 20.10.2018г. в гр.*** между блок 5 и 7, както сума в размер на 35 лв. имуществени вреди за изготвено съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 20.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок за писмен отговор ответника депозира такъв. В него посочва, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Общината е сключила договор с фондация „Д.“ с цел намаляване и овладяване популацията на безстопанствените кучета, като ответникът твърди, че договорът се изпълнява стриктно. Сочи се, че изложеното от ищецът, че кучето е безстопанствено е само по негов разказ, още повече че няма постъпил сигнал за инцидент нито в Общината, нито в приюта. Така също няма доказателства, че се касае за ухапване от куче, тъй като няма пробождане от зъби, а охлузни рани, вероятно от друг инцидент. Моли се съда да приеме, че се касае за случайно събитие, като се счита и че размерът на неимуществените вреди е завишен, цитирайки се съдебна практика по сходни казуси.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с упълномощения си представител – адв. С.П. от ШАК, като се поддържа иска изцяло. В съдебните прения се излагат подробни доводи за основателността на исковата молба, като се моли да бъде уважена изцяло, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява старши юрисконсулт Й.С., която поддържа отговора на Община Шумен, като в хода по съществото на делото твърди, че исковата молба била неоснователна и недоказана, като моли за неуважаване на иска и присъждане на съдебните разноски.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2018г. около 18.00 часа ищецът управлявал велосипеда си по ул.*** до блокове 5, 7 в гр.Шумен. Приближавайки разположени на улицата контейнери за боклук бил нападнат от глутница кучета, като едно от тях го захапало за десния глезен, при което той паднал от колелото си. Случайни минувачи се притекли на помощ, като му помогнали да се изправи. Ищецът се обадил за помощ на приятел, който пристигнал с лек автомобил и откарал пострадалия в „Спешно отделение“ към МБАЛ Шумен. Видно от лист за преглед на пациент, основната диагноза поставена от лекаря била „ухапване от куче“, като след почистване на раната, същият напуснал Спешното отделение и преминал на домашно лечение. На 22.10.2018г. подал сигнал в Общинския приют за бездомни животни „Т.П.“ Шумен, като видно от приложено по делото Сведение № 6 от 29.11.2018г., изготвено от управителя на приюта, след неколкодневно търсене и обхождане на района, кучето, чийто описание било дадено от ищеца, било намерено и прибрано на 25.10.2017г. За горното бил информиран ищеца. На 05.11.2018г. посетил съдебен лекар, който изготвил Съдебномедицинско удостоверение № 303/2018г., в което било отразено, че се касае за завяхваща разкъсноконтузна рана с овална форма по външната страна на десния глезен. Причинено било временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е приложен Договор за съвместна дейност от 28.02.2017г., сключен между Община Шумен и Фондация „Д.“ с предмет установяване на контрол върху популацията на безстопанствени и домашни кучета, като се гарантира здравето и живота на хората; намаляване до минимум на рисковете от разпространение на заразни болести; развиване на чувството за отговорност и повишаване на културата на хората, отглеждащи кучета; овладяване на броя на безстопанствените кучета до трайното им изчезване; контрол върху отглеждането на домашни кучета и повишаване чистотата на селищната среда.

Приложени са и отчети за месец януари 2018г. – месец октомври 2018г., като за периода от м.януари до м.юни 2018г. са изготвени от Фондация „Д.“, а от м.август до м.октомври 2018г. са изготвени от СНЦ“Надежда за животните“. Представен е и Правилник за вътрешния ред на Фондация „Д.“.

По делото са разпитани свид. П.А.Р. – приятел на ищеца и свид. Д.Г.Г.– управител на приюта за бездомни животни. Свид. Р. разказва, че когато се е притекъл на помощ на своя приятел, глезена му бил в кръв. След това го закарал до Спешно отделение и оттам в къщи. След ухапването не можел да върви, затова свидетелят му носил някои продукти в къщи. Споделял му, че крака го болял доста време. Свидетелката Г. разказва за работата на специалистите към приюта, както и че след даденото от ищеца описание на кучето, същото било открито и прибрано в приюта, където и понастоящем се намира. Кучето нямало агресивни прояви към момента там. Всичките кучета във въпросната глутница били маркирани и чипирани. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото останали доказателства.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, като съдът изключва от доказателствата по делото Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на Община Шумен за 2012г.-2015г., като несъотносимо по делото, предвид, че е извън процесния период, доколкото датата на ухапване сочена от ищеца е 20.10.2018г.

По допустимостта на исковете: При извършената проверка относно допустимостта, съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това. Поради което е приел, че исковата молба е допустима.

По основателността на исковете: Настоящия съдебен състав счита, че в исковата молба ищецът е изложил твърдения, съобразно които предявените искове следва да се квалифицират по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа и осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от изпълнителя на работата, а именно: деяние (действие или бездействие); вреда; противоправност на деянието; вина и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД), като в тежест на ответника, в случая Община Шумен, е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

В настоящия случай Община Шумен – ответник по исковете не оспорва обстоятелството, че е носител на правното задължение да полага грижи и ограничава популацията на безстопанствените кучета, изпълнението на което е възложил на трето за спора лице – Фондация „Д.“, като обаче релевира възражения, че изпълнява в рамките на закона задълженията си за овладяване на популацията. В съдебното заседание се излага и твърдението, че ищецът чрез поведението си вероятно е способствал за настъпването на резултата.

В настоящия случай доколкото се твърди, че вредите са причинени от бездействието на ответника, за да е противоправно бездействието, то следва да е предписано нормативно задължение за действие. В Глава Пета от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.41 – чл.47 от ЗЗЖ). В настоящия случай безспорно се установи, че ищецът е нападнат и ухапан от куче от глутница безстопанствени кучета, които са били кастрирани и на които е бил поставен чип, като по делото не е установен точния им брой. В случая обаче кастрирането и чипирането на кучетата не е било достатъчно, за да приемем, че ответника е изпълнил нормативните си задължения въведени от Закона за защита на животните. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – чл.41, ал.1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал.3 от ЗЗЖ. В Решение № 488 от 07.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 988/2010г., IV г.о. се приема, че когато общината не предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, то тя дължи обезщетение. В този смисъл е и Решение № 383 от 27.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 424/2009г. IV г.о. В случая се установи по делото, че глутницата безстопанствени кучета се намират в жилищен район и придружават жена, която събира отпадъци от контейнерите за смет. Общината е следвало да предприеме мерки за ограничаване на тяхната популация или настаняването им в приют, предвид, че района е жилищен.

В тази връзка твърдението на Общината, че ищецът със собственото си поведение е предизвикал инцидента следваше да е доказано по делото. Представената от ответника справка за октомври 2018г., изготвена от Общински приют по Договор за съвместна дейност на СНЦ „Надежда за животните“ не изхожда от лицето, с което Община Шумен е подписало договор за съвместна дейност – Фондация „Д.“, като няма доказателства по делото за връзката на ответника с лицето, изготвило справката. Дори и да приемем, че има отношение, то за съда не става ясно дали е отразен сигнал за агресивно куче, доколкото при сборуване на сигналите подадени за агресивни кучета, лаещи кучета, новородени кучета, прибрани кучета при смърт на собственика, трупове на котки и кучета, блъснати котки и болни животни се получава числото 26, а като общо сигнали е посочена цифрата 24, така че не е доказано, че липсват сигнали за агресивните и лаещи животни. Възражението на ответника, че ищецът не е подал сигнал за ухапването е неоснователно, предвид, че има доказателства по делото, че такъв е подаден и въз основа на него кучето е заловено.

Съдът намира, че към 20.10.2018 г., когато е пострадал ищеца, е налице задължение на общината да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение е задължение на общината, на която законът е вменил това. Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение, ангажира нейната обективна отговорност спрямо ищеца за причинените му вреди.

Съгласно чл.51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на ищеца са причинени телесни увреждания, като от приетите по делото доказателства се установява, че те са свързани с изпитването на болки и физическия дискомфорт. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както се подчертава и в Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В случая причинените телесни увреждания действително не са съвсем сериозни и опасни за живота, а според съдебномедицинското удостоверение от 05.11.2018г. на съдебния лекар при посещението на ищеца на цитираната дата се касае вече за една завяхваща разкъсноконтузна рана. Или възстановяването на ищеца е протичало успешно на рамките на този около двуседмичен период. Не беше доказано твърдението на ищеца за по - продължителна неработоспособност, както и финансови загуби. Поради това съдът намира, че в случая следва да бъде уважен частично предявения иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 2 500 лв. съдът го намира за неоснователен и недоказан. Изцяло следва да бъде уважен и искът за имуществени вреди в размер на 35 лв., доколкото по делото за представени доказателства за заплащане на сумата, видно от фактура № 0000105964 от 05.11.2018г.

Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 224.56 лв., представляваща общо сума за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът, чрез процесуалния си представител прави възражение, че няма доказателства за заплатения адвокатски хонорар, което е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие (стр.10 от делото). Съдът определя възнаграждение на юрисконсулта на общината в размер на 100 лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, поради липсата на правна и фактическа сложност на делото, обосноваваща възнаграждение в максимален размер. От своя страна ищецът дължи на ответника сума в размер на 59.17 лв. за юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с БУЛСТАТ 000931721, с адрес гр.***, представлявано от Л.Х. да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.П. от ШАК на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от болки и страдания, както и сума в размер на 35 лв.(тридесет и пет лева), представляваща имуществени вреди от разходи направени от ищеца за съдебномедицинско удостоверение, в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 20.10.2018г., в гр.*** покрай бл. 5 и бл.7, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния му предявен размер от 2500 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с БУЛСТАТ 000931721 да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 224.56 лв.( двеста двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ 000931721 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 59.17лв. (петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: