Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

316/4.4.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на първи април 2019 година

в открито заседание, в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.  

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3512/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.  

Искова молба от пълномощник на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Р.Р.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 641,08 лева главница и 76,05 лева лихви.

Ищецът сочи, че осъществявал водоснабдителна и канализационна услуга на ответника, през периода 13.08.2015г. – 13.08.2018г.. Издал за това фактури, по които ответникът му дължал сумата от 717,13 лева, представляваща 641,08 лева главница и 76,05 лева лихви за забава, върху всяко месечно задължение от падежа му, до 17.10.2018г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 2969/2018г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор. Отговор постъпва след изтичане на месечния срок, като в него се излагат причини, препятствали своевременно заплащане на исканите суми, без да се оспорва дължимоста им.  

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът, не се явява и не изпраща представител.  

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :  

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответницата ползва услугите на ответното дружество в жилището си на посочения в исковата молба адрес. За твърдяната главница на вземането, представляваща цена на употребена вода, кредиторът – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия, за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК – Шумен” ООД, фактури /л. 9-41/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен срок, след датата на фактурата. Представените копия от протоколи и показанията на разпитания свидетел, установяват, че е извършвано в присъствието на ответницата живуща в жилището, отчитане на средството за търговско измерване, по допустим от общите условия начин. След издаване на заповедта по чл. 410 ГПК, ответницата заплатила сумите, по четири, от включените в нея фактури.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, поради липса на каквито и да е възражения – това по 414 ГПК е бланкетно, а подаденият след срока отговор, не може да бъде взет в предвид.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 100 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2969/2018г., представляващи държавна такса.

Водим от горното и на посочените основания, съдът  

Р  Е  Ш  И :

                       

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Р.М., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от 717,13 лева, представляваща 641,08 лева главница – цена на ВиК услуги, за периода 13.08.2015г. – 13.08.2018г. и 76,05 лева лихви за забава, върху всяко месечно задължение, за периода от 01.11.2015г. до 17.10.2018г., в едно със законната лихва, върху главницата от 641,08 лева, считано от 18.10.2018г., до окончателното плащане.  

ОСЪЖДА Р.Р.М., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ООД със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 100 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2969/2018г., по описа на ШРС.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: