Р Е
Ш Е Н
И Е
316/4.4.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на първи април 2019
година
в открито
заседание, в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3512/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на “***”
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Р.Р.М., ЕГН : **********,
с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 641,08 лева
главница и 76,05 лева лихви.
Ищецът сочи, че осъществявал
водоснабдителна и канализационна услуга на ответника, през периода 13.08.2015г.
– 13.08.2018г.. Издал за това фактури, по които ответникът му дължал сумата от
717,13 лева, представляваща 641,08 лева главница и 76,05 лева лихви за забава,
върху всяко месечно задължение от падежа му, до 17.10.2018г.. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД №
2969/2018г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира да се
признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор. Отговор постъпва след изтичане
на месечния срок, като в него се излагат причини, препятствали своевременно
заплащане на исканите суми, без да се оспорва дължимоста им.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата
молба, а ответникът, не се явява и не изпраща представител.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответницата
ползва услугите на ответното дружество в жилището си на посочения в исковата
молба адрес. За твърдяната главница на вземането, представляваща цена на употребена
вода, кредиторът – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия,
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК – Шумен”
ООД, фактури /л. 9-41/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума за всеки от
претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2
от общите условия потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен
срок, след датата на фактурата. Представените копия от протоколи и показанията
на разпитания свидетел, установяват, че е извършвано в присъствието на ответницата
живуща в жилището, отчитане на средството за търговско измерване, по допустим
от общите условия начин. След издаване на заповедта по чл. 410 ГПК, ответницата
заплатила сумите, по четири, от включените в нея фактури.
Така установената фактическа обстановка,
сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за
съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в
забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, поради липса
на каквито и да е възражения – това по 414 ГПК е бланкетно, а подаденият след
срока отговор, не може да бъде взет в предвид.
С оглед така посоченият изход на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 100 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2969/2018г.,
представляващи държавна такса.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Р.Р.М., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува
вземане за сумата от 717,13 лева, представляваща 641,08 лева главница – цена на
ВиК услуги, за периода 13.08.2015г. – 13.08.2018г. и 76,05 лева лихви за
забава, върху всяко месечно задължение, за периода от 01.11.2015г. до 17.10.2018г.,
в едно със законната лихва, върху главницата от 641,08 лева, считано от 18.10.2018г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.Р.М., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “***” ООД със седалище и адрес на управление – ***, сумата
от 100 лева, представляваща разноски
в настоящото производство и по ЧГД № 2969/2018г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: