Р Е Ш Е Н И Е

408/3.5.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осми април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3513/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД, чрез юрисконсулт К., срещу В.К.З. *** която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца – ВиК оператор, съществува парично вземане, произтичащо от Договор за ВиК услуги, сключен при Общи условия, между ищеца и ответника - потребител, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 2974/2018 г., по описа на PC Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 1438/19.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва: по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 998,26 лева представляваща сбор от неплатени суми за предоставени ВиК услуги по издадени фактури, за периода от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г., от които: 795.24 лева – цена на доставена вода за питейно - битови нужди; 53.52 лева – цена за отвеждане на отпадъчни види и 149.50 лева – цена за пречистване на отпадъчни води, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на Заявление по чл. 410 ГПК, до окончателно плащане; по чл. 86 ЗЗД и цена 76.15 лева - мораторна лихва представляваща сбор от обезщетения за забава на всяка неплатена главница, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни от издаването на всяка фактура до 17.10.2018 г., като ответникът се позовава на Закона за защита на потребителите без да конкретизира основания за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че за времето от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г. ответникът получил и ползвал ВиК услуги, при публично извести Общи условия от ВиК оператор, изразяващи се в ползване на вода за питейни и битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадни води. В качеството му на потребител на ВиК услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия, на името на ответника, за адрес: гр. Ш., ***, се водила партида под № 635157, по която се отчитало потреблението на вода през два водомера – аб. № 635157 и аб. № 635159, като за периода от 16.12.2016 год. до 20.08.2018 г. ищецът извършил своевременно засичане на измервателните уреди, определял стойността на потребените ВиК услуги и ежемесечно издавал фактура за всяка отделна доставка. На основение чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителят бил длъжен да плати дължимите суми в 30 дневен срок след датата на фактуриране. След изтичането на този срок, върху главницата по всяка издадена фактура, потребителят дължал плащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законовата лихва. Твърди се, че тъй като потребителят не бил плащал получените ВиК услуги, ищецът подал Заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед № 1438/19.10.2018 г., ЧГД № 2974/2018 г., по описа на PC Шумен. Пред заповедния съд длъжникът подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК, в което твърдял, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите, както следва: 998,26 лева представляваща сбора от неплатени суми за предоставени ВиК услуги по издадените фактури, за периода от 16.12.2016 год. до 20.08.2018 год., от които: 795.24 лева – цена на доставена вода за питейно битови нужди; 53.52 лева – цена за отвеждане на отпадъчни види и 149.50 лева – цена за пречистване на отпадъчни води, както и сумата 76.15 лева - мораторна лихва представляваща сбора от обезщетенията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху всяка една неплатена главница, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни от издаването на всяка една фактура, до 17.10.2018 г., ведно с искане за присъждане на законова лихва вьрху главницата от 998,26 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, като намира исковите претенции за неоснователни. От една страна твърди, че не е потребител на ВиК оператора, тъй като не е подавал Заявление - Декларация съгласно Общите условия, а ищецът едностранно, без да го уведоми, го е направил абонат и е открил на негово име партида, в противоречие с разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4/2004 г. В тази връзка твърди, че с Писмо изх. № 50/08.01.2016 г., отправено до титуляра на партида за ВиК услуги на адрес: гр. Ш., ***, поканили лицето Д. С. да се яви ВиК-Шумен като в противен случай заявили, че считано от 11.08.2014 г., едностранно, ще го направят абонат на ВиК услуги за процесния адрес, което намира за незаконно. От друга страна счита, че ищецът не е представил първични документи, подписани от абоната, които да установяват реално изразходени количества вода, а издадените и приложени към исковата молба фактури, като частни документи, не били годно основание за плащане понеже също не били подписани от абонат, поради което моли да не бъдат приемани като доказателства. От трета страна прави възражение за пълно неизпълнение на договорните отношения като счита, че ВиК оператора не доставя питейна вода на абонатите си, а само вода за напоителни нужди, обосновано с твърдението, че Язовир Тича нямал разрешително за използване за питейни нужди, а за гp. Шумен нямало пречиствателна станция, което било всеобщо известен факт. Претендира разноски.

В проведените по делото съдебни заседания ищецът поддържа исковата молба, а ответникът отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от приобщеното ЧГД № 2974/2018 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 16205/18.10.2018 г., по описа на РС Шумен, в полза на “ВиК Шумен“ ООД срещу В.К.З. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, относно парично вземане в размер на: 998.26 лв. – главница за предоставени и неплатени ВиК услуги за имот в гр. Ш., ***1 и 76.15 лв. - лихва за периода от 01.03.2017 г. до 17.10.2018 г.; че в срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение; че настоящата искова молба е подадена едномесечен срок. От приетите писмени доказателства /л. 8-27 по делото/ се установява, че за процесния период от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г. ищецът е отчел по водомер с партида № 635/157 потребление общо 46 куб. м., а по водомер с партиден № 635/159 при показание 2157 от 16.12.2016 г. и показание 2428 от 20.08.2018 г. потребление на общо 272 куб. м. вода, за което е издал фактури, както следва: отчетен период от 16.12.2016 г. до 17.01.2017 г. - ф-ра № 2007786194/01.02.2017 г., на стойност 37,03 лв.; отчетен период от 17.01.2017 г. до 17.02.2017 г. - ф-ра № 2007842925/01.03.2017 г. на стойност 35.09 лв.; отчетен период от 17.02.2017 г. до 16.03.2017 г. - ф-ра № 2007899677/03.04.2017 г., на стойност 24,98 лв.; отчетен период от 16.03.2017 г. до 19.04.2017 г. - ф-ра № 2007956603/02.05.2017 г., на стойност 43,44 лв.; отчетен период от 19.04.2017 г. до 17.05.2017 г. - ф-ра № 2008014265/01.06.2017 г., на стойност 34,22 лв.; отчетен период от 17.05.2017 г. до 20.06.2017 г. - ф-ра № 2008072942/03.07.2017 г. на стойност 47,52 лв.; отчетен период от 20.062017 г. до 18.07.2017 г. - ф-ра № 2008192861/01.08.2017 г., на стойност 50.16 лв.; отчетен период от 18.07.2017 г. до 16.08.2017 г. - ф-ра № 2008192861/01.09.2017 г., на стойност 50,16 лв.; отчетен период от 16.08.2017 г. до 18.09.2017 г. - ф-ра № 2008252648/02.10.2017 г., на стойност 47,52 лв.; отчетен период от 18.09.2017 г. до 18.10.2017 г. - ф-ра № 2008311750/01.11.2017 г., на стойност 50,71 лв.; отчетен период от 18.10.2017 г. до 20.11.2017 г. - ф-ра № 2008369795/01.12.2017 г., на стойност 66,62 лв.; отчетен период от 20.11.2017 г. до 15.12.2017 г. - ф-ра № 2008427402/02.01.2018 г. на стойност 47,45 лв.; отчетен период от 15.12.2017 г. до 17.01.2018 г. - ф-ра № 2008484.392/01.02.2018 г., на стойност 68.89 лв.; отчетен период от 17.01.2018 г. до 20.02.2018 г. - ф-ра № 2008541102/01.03.2018 г., на стойност 58,72 лв.; отчетен период от 20.02.2018 г. до 16.03.2018 г. - ф-ра № 2008597582/02.04.2018 г., на стойност 38,75 лв.; отчетен период от 16.03.2018 г. до 18.04.2018 г. - ф-ра № 2008653843/02.05.2018 г., на стойност 59,82 лв.; отчетен период от 18.04.2018 г. до 22.05.2018 г. - ф-ра № 2008711439/01.06.2018 г., на стойност 53,14 лв.; отчетен период от 22.05.2018 г. до 20.06.2018 г. - ф-ра № 2008769895/01.07.2018 г., на стойност 54,90 лв.; отчетен период от 20.06.2018 т. до 19.07.2018 г. - ф-ра № 2008828325/01.08.2018 г., на стойност 53,21 лв.; отчетен период от 19.07.2018 г. до 20.08.2018 г. - ф-ра № 2008887072/03.09.2018 г., на стойност 75,83 лв. От Справка - извлечение № 3892/17.10.2018 год., по описа на В и К Шумен, /л. 28 по делото/ се установява, че за процесния период от 16.12.2016 год. до 20.08.2018 г., счетоводно ищецът е начислил на ответника общо сумата от 1074.41 лева, от която 998.26 лв. - главница и 76.15 лв. – лихва. С Покана за доброволно плащане /л. 30 по делото/, доставена на 20.08.2018 г. и редовно връчена на Янка Георгиева Зидарова - съпруга, ищецът поканил ответника да плати начислените суми. От Констативен протокол, съставен от служител на ищцовото дружество, в присъствието на съпругата на ответника – Я. З. и подписан от нея без възражения /л. 31 по делото/, се установява, че на 20.08.2018 г. е извършена проверка на водомерите на адрес: гр. Ш., ***, като са засечени показанията, при което е установено, че към тази дата водомер с партида № 635/157 /кухня/ показва потребление на 46 куб. м., а водомер с партиден № 635/159 /баня/ - 2428 куб. м. вода, при показание на този водомер в началото на процесния период от 2156 куб. м.. Представена е и Справка за консумация на водомер с партида № 635/157 /л. 32 по делото/, съгласно която към 20.08.2018 г. са потребени 46 куб. м. По реда на чл. 192 ГПК, от трето неучастващо в делото лице – РЗИ Шумен, са получени писмени доказателства - Протоколи за физикохимичен анализ /л. 118 - 206 по делото/ с резултатите от проведени, в периода от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г., изследвания на водата за питейно-битови цели, доставяна от „ВиК Шумен“ ООД, от които се установява, че в интервала от 27 февруари 2018 г. до 8 май 2018 г. е отчетено сезонно покачване броя на нестандартните проби по показател „мътност“ /л. 167, л. 170, л. 173, л. 176, л. 179, л. 182, л. 185,л. 188, л. 191 и л. 194, л. по делото/ От свидетелските показания на П. Н. – инкасаторка при ищеца, които съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че ответникът живее в процесното жилище със съпругата и синът си. В повечето случаи на ежемесечните отчитания показанията на водомерите присъствал ответникът, като по-рядко присъствали синът и съпругата му, а веднъж годишно се съставял Контативен протокол. Твърди, че никога при посещенията присъстващите не създавали пречки и не изразявали несъгласие във връзка с отчитането, както и не били възразявали за качеството на водата. Когато ответникът забавял плащанията свидетелката го била уведомявала, на което той отговарял, че няма финансова възможност и затова не плаща. Други мотиви не бил изтъквал. Ищецът е представил Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР /л. 33-53 по делото/; Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – Шумен /л. 34 - 72 по делото/; извадка от вестник „Топ новини“; извадка от вестник „Новинар“ /л. 73 - 77 по делото/, както и доказателства за утвърдени цени на водоснабителните и канализационни услуги: Заповед № 516/26.04.2012 г. на управителя на „ВиК- Шумен“ ООД за утвърждаване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги /л. 208 по делото/; Решение № Ц-12/26.04.2012 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги /л. 209 - 221 по делото/; Заповед № 84/29.09.2017 г. на управителя на „ВиК- Шумен“ ООД за утвърждаване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги /л. 222 по делото/; Решение № БП-Ц-15/25.09.2017 г. на КЕВР за утвърждаване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги /л. 223 - 273 по делото/; Заповед № 114/20.12.2017 г. на управителя на „ВиК- Шумен” ООД за утвърждаване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги /л. 274 по делото/; Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР за утвърждаване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги /л. 275 - 303 по делото/.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитор за установяване на вземане срещу длъжник, за което вземане е издадена съответна Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за допустимост обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен иск са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложени по заповедното производство /ЧГД № 2974/2018г., по описа на РС Шумен/, документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 1438/19.10.2018 г., по описа на РС Шумен, длъжникът е подал възражение рег. № 17666/12.11.2018 г., по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, в което твърди, че не дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение, както и че искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане по издадената Заповед за изпълнение, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 1438/19.10.2018 г., по описа на ШРС. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна страна, така и от обективна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът установява, че е налице пълен, както субективен, така и обективен идентитет между цената на предявеният иск и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед за изпълнение на парично задължение № 1438/19.10.2018 г., по описа на ШРС, поради което положителните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, са допустими.

Основателността на исковата претенция за присъждане цена на доставени ВиК услуги в размер на 998,26 лева, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, че по силата на Договор за ВиК услуги при Общи условия, страните са се намирали във валидно облигационно правоотношение; че действително е предоставил в количествено и качествено отношение договореното: вода за питейно - битови нужди, отвеждане на отпадъчни види и пречистване на отпадъчни води, както и изискуемост на претендираното вземане.

Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните ищецът установява чрез представените писмени доказателства: Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Шумен; извадка от вестник „Топ новини“; извадка от вестник „Новинар“, от които се установява, че „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, е оператор, който предоставя на потребители от обслужваната територия ВиК услуги, при Общи условия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и влезли в сила след публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от тези Общите условия, потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С Наредбата № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е регламентиран правният режим за сключване на договор за ВиК услуги. Наредбата предвижда два режима за присъединяване и получаване на ВиК услуги - за заварени и за нови потребители. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата касае лица, които са нови потребители по отношение на имоти, които все още не са присъединени към експлоатирани ВиК системи, а разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 - отношенията между ВиК оператор и заварените потребители. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 заварените потребители в срок до 30 дни след влизане в сила на публично известени Общи условия предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР имат право да предложат различни условия. В противен случай, по аргумент от противното, както и при непостигане на споразумение по предложени от заварен потребител различни условия - остават в сила Общите условия на ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 8 не прави разлика между потребители физически и юридически лица. След като правоотношенията на ВиК оператора и потребителите са еднакви за физическите и юридически лица, по аналогия с уредбата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ, следва да се приеме, че потребителите - нетърговци, които са знаели, респективно са били длъжни да знаят, оповестените в централен ежедневник Общи условия и не са ги оспорили в 30-дневен срок, са ги приели мълчаливо. Следователно ответникът, в качеството си на заварен потребител - собственик на имот в етажна собственост, находящ се на обслужваната територия в гр. Шумен, ул. Владайско въстание № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 61, е обвързан от публично известните Общи условия на „ВиК - Шумен” ООД, без да е необходимо сключване на индивидуален писмен договор /чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/, като на името на съшия има открита партида под № 635175. В този смисъл възражението на ответника, че не е потребител на ВиК оператора, тъй като не е подавал Заявление - Декларация съгласно Общите условия, а ищецът едностранно, без да го уведоми, го е направил абонат и е открил на негово име партида, в противоречие с разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4/2004 г., се явява неоснователно, а Писмо изх. № 50/08.01.2016 г., отправено до титуляра на партида за ВиК услуги на адрес: гр. Ш., *** - Д. С., с което е поканен да се яви ВиК-Шумен, съдът намира за неотносимо към правния спор.

Относно предоставените от ищеца ВиК услуги за доставената вода, отвеждане на отпадъчни види и пречистване на отпадъчни води, в количествено и качествено отношение.

Изпълнение на задължението си в количествено отношение, ищецът установява с представените писмени и гласни доказателства. Част от представените писмени доказателства отразяващи доставените количества вода като: фактури /л. 8-27 по делото/, Справка - извлечение № 3892/17.10.2018 год. /л. 28 по делото/, Справка за консумация на водомер с партида № 635/157 /л. 32 по делото/, представляват частни, изходящи от ищеца документи, които установяват благоприятни за него обстоятелства и тъй като отразяват констатирани от лице - служител на ищеца количества потребена вода за процесния период са непротивопоставими на ответника, доколкото същите не носят негов подпис, поради което нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, но от Констативен протокол /л. 31 по делото/, /както и Покана за доброволно плащане /л. 30 по делото//, съставен от служител на ищцовото дружество, в присъствието на съпругата на ищеца – Я. Г. З. и подписан от нея без възражения, еднозначно се установява, че на 20.08.2018 г., при извършена проверка на адрес: гр. Ш., ***, са засечени показанията на водомерите, като е констатирано, че към тази дата водомер с партида № 635/157 /кухня/ показва потребление на 46 куб. м., а водомер с партиден № 635/159 /баня/ - 2428 куб. м. вода, които количества съответстват на отразените в останалите писмени доказателства представени от ищеца и се подкрепят от свидетелските показания на инкасаторката – П. Н., които в частта относно начинът на месечно отчитане и годишното съставяне на Констативен протокол с показанията на водомерите в процесното жилище, съдът кредитира изцяло. От друга страна ответникът не представи никакви доказателства, въпреки, че с доклада по делото съдът изрично, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал че не сочи доказателства за изпълнение на основното си задължение - плащане на дължимите суми. С оглед изложеното настоящият състав на ШРС намира за доказано, че в количествено отношение доставената вода на адрес: гр. Ш., ***, за периода от 16.12.2016 год. до 20.08.2018 г., през водомер с партида № 635/157 /кухня/ е 46 куб. м., а през водомер с партиден № 635/159 /баня/ е 272 куб. м. /2428 куб. м. съгласно Констативен протокол от 20.08.2018 г. - 2156 куб. м. старо показание съгласно ф-ра № 2007786194/01.02.2017 г./. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът не е представил първични документи, подписани от абоната, които да установяват реално доставени количества вода, а издадените и приложени към исковата молба фактури, като частни документи, не били годно основание за плащане понеже не били подписани от абонат, съдът намира за неоснователно.

Изпълнение на задължението на ищеца в качествено отношение ответникът оспорва като се позовава на получените, по реда на чл. 192 ГПК, от трето неучастващо в делото лице – РЗИ Шумен и приети по делото Протоколи за резултатите от проведените в периода от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г. анализи на водата за питейно-битови цели, доставяна от „ВиК Шумен“ ООД. От тези писмени доказателства се установява, че в интервала от 27 февруари 2018 г. до 8 май 2018 г. е отчетено сезонно покачване броя на нестандартните проби по показател „мътност“, съгласно изискванията регламентирани с Наредба № 9/16 март 2001 г. на M3, МРРБ и МОСВ за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели (ДВ бр. 30/2001 г.). Настоящият състав на ШРС намира възражение на ответника за пълно неизпълнение на договорните отношения, тъй като ВиК оператора не доставял питейна вода на абонатите си, а само вода за напоителни нужди, понеже Язовир Тича нямал разрешително за използване за питейни нужди, а за гp. Шумен нямало пречиствателна станция, което било всеобщо известен факт, за неоснователно, поради следните съображения.

От една страна доказателствата сочат, че констатираното отклонение в показателя „мътност” е нарушен само за част от периода: от 27 февруари 2018 г. до 8 май 2018 г. От друга страна ответникът не е провел пълно и главно доказване, че начислената, през процесния период от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г., вода представлява риск за здравето при ползване. Единственото доказателство, което коментира обстоятелство „мътност” е съпроводителното писмо на РЗИ - Шумен, рег. № 5606/29.03.2019 г., по описа на ШРС, в което е посочено, че изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно битови – нужди са регламентирани с Наредба № 9/16.03.2001 г., на МЗ, МРРБ и МОСВ, както и, че влошеният показател на водата „мътност” е поради интензивното снеготопене и обилни валежи през този период от годината, обяснимо с липсата на пречиствателно съоръжение за водите от повърхностния водоизточник язовир „Тича“, за което населението в зоната на водоснабдяване е било надлежно уведомено, като било препоръчано водата през периода от 27 февруари 2018 г. до 8 май 2018 г., да не се ползва за пиене. Настоящият състав на ШРС намира, че консумираните количества вода, предвид възможността те да бъдат използвани за други битови нужди, следва да бъдат заплащани, защото е не е налице пълно неизпълнение на договорните задължението от ВиК оператора за доставка на водата, каквото се твърди от ответника. Цитираната в съпроводителното писмо на РЗИ - Шумен Наредба № 9/16.03.2001 г., на МЗ, МРРБ и МОСВ, не може да се разглежда като нормативно установено изискване, което следва да освободи ползвателите на вода да заплащат същата. Наредбата установява стандарт за доставяне на водата за питейно-битови нужди, за да се гарантират интересите на потребителите, с оглед предприемане на мерки за недопускане риск за здравето при ползване на водата, както и при наличие на потенциална опасност за човешкото здраве. Това се илюстрира от дадената възможност да бъде доставяна вода, в отклонение на стандартите по наредбата, но когато това не представлява опасност за здравето на потребителите - чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/16.03.2001 г., на МЗ, МРРБ и МОСВ, съгласно която разпоредба в случаите, когато не съществува алтернативна възможност за водоснабдяване и подаване на водата за питейно-битови цели в зоната на водоснабдяване, министърът на здравеопазването може, без да се допуска опасност за здравето на потребителите, да разреши ползването на вода за питейно-битови цели с отклонение от изискванията по приложение № 1, таблица Б, до определена от него максимална стойност. Както бе коментирано по-горе ответника, в чиято доказателствена тежест бе това, не е установил, че доставената му вода е с такива отклонения, които представляват риск за здравето.

Съгласно чл. 33, чл. 2 от одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Шумен, потребителите са длъжни да плащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането, поради което съдът намира за установено по делото изискуемост на претендираното вземане.

Предвид изложеното съдът намира искова претенция, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за основателно в претендирания размер от 998,26 лева

Поради основателността на обуславящата искова претенция, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, основателна се явява и обусловената исковата претенция, за присъждане мораторна лихва върху главниците, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни от издаването на всяка фактура до 17.10.2018 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, поради което следва да бъде уважена в претендирания размер от 76.15 лева.

Относно разноските:

При този изхода на спора ответникът дължи разноски, съобразно уважената част от предявените искове, като според даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е представил направил искане за присъждане на сторените разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, като има право на разноски в претендираните размери: 25 лева - държавна такса в заповедното производство и 75 лева - държавна такса в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено, по иск на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Воин” № 1, предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че ответникът В.К.З., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 998,26 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и 26 стотинки), представляваща сбор от неплатени суми за предоставени ВиК услуги, през периода от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г., за имот, находящ се в гр. Ш., ***, партида № 635157, по издадени фактури, от които: 795.24 лева – цена на доставена вода за питейно - битови нужди; 53.52 лева – цена за отвеждане на отпадъчни види и 149.50 лева – цена за пречистване на отпадъчни води, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2018 г., до окончателно плащане на вземането, платима по банкова сметка ***: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 16205/18.10.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2974/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1438/19.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по иск на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Воин” № 1, предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че ответникът В.К.З., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 76,15 лв. /седемдесет и шест лева и 15 стотинки/ - мораторна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 17.10.2018 г., представляваща сбор от обезщетения за забава на всяка неплатена главница, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни от издаването на всяка фактура до 17.10.2018 г., платима по банкова сметка ***: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 16205/18.10.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2974/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1438/19.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД.

Осъжда В.К.З., с ЕГН ********** ***, да плати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Воин” № 1, сумата 100 /сто/ лева, от които 75.00 лв. (седемдесет и пет лева) разноски в настоящото производство и 25.00 лв. (двадесет и пет лева) разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка ***: ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2974/2018 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: