Р Е Ш Е Н И Е
297 /1.4.2019г. ,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав,
на двадесет
и шести март през две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3519 по описа на ШРС за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба
от Ц.Н.Х.,
с ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Д. при ШАК, съдебен адрес:***, срещу „М. Ф. **“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „С.“ № ***,
представлявано от Д. Т. Г., като е предявен иск по чл. 128, т.2 от КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № *** /***г.
по чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, сключен между Ц.Н.Х., с ЕГН ********** и „М. Ф. **“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „С.“ № ***, представлявано от Д.
Т. Г., ищецът приел и се задължил да изпълнява длъжността „помощник-готвач“ в „М.
Ф. **“ ЕООД, ЕИК ***, код по НКИД ***, с основно трудово възнаграждение в
размер на 510 лв. на месец, с място на работа ресторант /бивш ирландски пъб/,
находящ се в гр. Шумен, обл. Шумен, бул. „С. В.“ В.. С договора е определен платен
годишен отпуск в размер на 20 работни дни. На ***г. трудовото правоотношение с
работника било прекратено, без да е получил заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, съобразно чл. 128, т.2 от КТ.
Твърди, че работодателят не е платил трудовото
възнаграждение на работника, вкл. и до настоящия момент, за следните месеци: м.
август - 14 работни дни - тр.
възнаграждение от 310лв и за м. септември 2018г
- 18 работни дни –тр. възнаграждение от 568лв. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
681,31лв., представляваща трудово възнаграждение за положен труд по трудов
договор за времето от ***г. до ***г., ведно със законната лихва от ***г.
Претендира направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен
представител- адв. Д. при ШАК, който поддържа иска, както е предявен.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок, от негова страна не е бил депозиран писмен отговор. В съдебно заседание,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Ответникът не изразява становище по
исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави
искания и не се представлява в първото по делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото заседание на 26.03.2019г., съдът,
с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК:
ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 14.12.2018г.,
постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се
позовава на следните приети по делото доказателства: трудов договор № * от ***г.,
трудова книжка, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, справка за социално
осигуряване, Удостоверение
за декларирани данни изх. № ***/***г., справка – данни за осигуряване по ЕГН за периода от
01.08.2018г. до 30.09.2018г., справка актуално състояние на действащи трудови
договори за ЕГН **********, за периода от 01.08.2018г. до 30.09.2018г., справка
от ТР и заключението по ССЕ.
Настоящият състав счита, че
изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл.
128, т. 2, КТ. Тоест, предявеният иск е вероятно
основателен и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
Видно от представените по делото доказателства е,
че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор № *** /***г., с посочено основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, с основно месечно
трудово възнаграждение 510лв. На ***г. трудовото
му правоотношение било прекратено, без да е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства.Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в
хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото
лице дава заключение, че дължимото неплатено възнаграждение на ищеца за
м.август, 2018г., е нето 240, 89лв., а за месец септември, 2018г., е сума нето
441,38лв .
При така установената фактическа обстановка по
отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, съдът приема от правна
страна следното:
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства и съдебно-счетоводна експертиза, се установява по безспорен
начин, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищецът е работил в
ответното дружество от ***г. до ***г. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира,
при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя, да бъде изплатено трудово възнаграждение в размер 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната, а разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ предвижда задължение
за работодателя в установените срокове да плати на работника уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. От представените
и посочени по-горе писмени доказателства се установява точният размер на
начисленото на ищеца и неизплатено трудово възнаграждение за периода на
престирания труд, включващ месеците август и септември, 2018г. В подкрепа на
извода на съда е назначената и изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че
начислени и неизплатени на ищеца трудови
възнаграждения за претендирания период са отразени
във ведомостите и са за месеците август
и септември, 2018г., като нетната неплатена сума за получаване общо е 682,32лв.
/предявената с иска сума е 681,31лв./ Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан до
претендирания размер и следва да бъде уважен за сумата от 681,31лв.,
представляваща неизплатената част от нетното трудово възнаграждение за месеците
август и септември, 2018г. При преценка на иска,
съдът съобрази отразеното в исковата молба, като се претендира нетната сума на
дължимо трудово възнаграждение. В този смисъл съдът съобрази и константната
съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която, при иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, може да се присъди брутното трудово възнаграждение
или остатъкът от чистата сума за получаване, след приспадане на дължимия данък
и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът, след приспадане на
брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски. В този смисъл е Решение №166 от 25.02.2010 год. на ВКС
по гр.дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290
от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009
год. на ОСГТК, е задължително за съдилищата.
Настоящото неприсъствено решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца и сумата от 300лв. за направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство, съгласно представен
списък.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството в общ размер от 150лв, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на ШРС 100лв. - възнаграждение за вещо лице и
50лв. държавна такса./.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ответника „М. Ф. **“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „С.“ № ***, представлявано от Д. Т. Г., ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Н.Х., с ЕГН ********** ***, общо сумата 681,31лв. (шестстотин осемдесети един лева и тридесет и
една ст.) – главница, представляваща неизплатена част от дължимото нетно
трудово възнаграждение за месец август и месец септември, 2018г., с правно
основание чл.128, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА ответника „М. Ф. **“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „С.“ № ***, представлявано от Д. Т. Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
на ищеца Ц.Н.Х., с ЕГН ********** ***, сумата
от 300лв. (триста) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника „М. Ф. **“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „С.“ № ***,
представлявано от Д. Т. Г., да заплати
в полза на държавата, по сметка на ШРС, сумата
от 150 лв. (сто и петдесет) лева, включваща сума за държавна такса и
разноски за възнаграждение на вещо лице.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението, на основание чл. 239, ал.
4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: