Р Е Ш Е Н И Е
340/11.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 28 (двадесет и осми) март Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3525 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 239 от
ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2
от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на 25.07.2017 г. „Микро
кредит“ АД сключило с ответницата Ю.С.А. договор за потребителски заем, по
силата на който предоставило на последната сума в размер на 1200,00 лева.
Страните по договора се договорили общата дължима сума от А. да възлиза на 1443,84
лв., разсрочена на 48 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план. Освен
това, между посочените страни бил сключен и договор за допълнителни услуги,
като на А. бил предоставен пакет от допълнителни услуги. Ответницата не
извършила никакви плащания по двата договора. На 10.11.2017 г. между ищеца и „Микро
кредит“ АД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата
на който акционерното дружество прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземанията си по цитираните договори срещу А. Поради това, ищецът
депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2564/2018
г. по описа на съда. Заповедта за изпълнение била връчена на А. по реда и в
срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на
което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват
следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2564/2018 г. по описа на ШРС: в размер на 1200,00 лв., представляващо
задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 25.07.2017 г.;
в размер на 243,84 лв., представляващо
задължение за плащане на лихва за периода за периода 07.08.2017 г. – 02.07.2018
г. върху заета сума по договор
за кредит от 25.07.2017 г.; в размер на 45,39 лв., представляващо обезщетение
за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 25.07.2017
г., в размер на
345,60 лв., представляващо задължение за плащане на уговорени допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги от
25.07.2017 г.; в размер на 950,40 лв., представляващо задължение за плащане на
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги от
25.07.2017 г.; в размер на 40,75
лв., представляващо обезщетение за
неплатени в срок, главни парични задължения по договор за допълнителни услуги от 25.07.2017 г. за
периода от 08.08.2017 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК) – 31.08.2018 г. до окончателното плащане, като претендира и
разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 28.03.2018 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 21.12.2018 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за заем CrediHome № 1181-10171179 от 25.07.2017 г., искане за заем CrediHome № 1181-10171179 от 25.07.2017 г., договор за допълнителни услуги към заем № 1181-10171179 от 25.07.2017 г., становище по искане за заем № 1181-10171179 от 25.07.2017 г., искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10171179 от 25.07.2017 г., Общи условия към договор за заем CrediHome от 01.01.2017 г., Анекс № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2015 г., приложение № 6 към Рамков договор за продажба прехвърляне на вземания, Анекс № 3 към Рамков договор за продажба прехвърляне на вземания от 16.12.2016 г., Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.11.2017 г., известие за доставяне. и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Ю.С.А. в качеството ѝ
на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1253/03.09.2018
г. по ч.гр.д. № 2564/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест,
на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.
№ 2564/2018 г. на ШРС, събраните писмени доказателства и заключението по
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал.
1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществуват изброените
по-горе вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София от Ю.С.А..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените разноски по
настоящото исково производство в размер на 543,48 лв. и по заповедното
производство в размер на 106,52 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ю.С.А. с ЕГН **********,*** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1335,
обл. София, район Люлин, ж.к. „Л.-10“, бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от Ю.С.А. в размер на 1200,00
лв. (хиляда и двеста лева), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
25.07.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1253/03.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2564/2018 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ю.С.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Ю.С.А. в размер на 243,84 лв.
(двеста четиридесет и три лева и 84 стотинки), представляващо парично
задължение за плащане на лихва за периода за периода 07.08.2017
г. – 02.07.2018 г. върху заета сума по договор
за кредит от 25.07.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.11.2017 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1253/03.09.2018
г. по ч.гр.д. № 2564/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ю.С.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Ю.С.А. в размер на 45,39 лв.
(четиридесет и пет лева и 39 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор за кредит от
25.07.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.11.2017 г., за периода от 08.08.2017
г. до 31.08.2018 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1253/03.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2564/2018 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ю.С.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Ю.С.А. в размер на 345,60 лв.
(триста четиридесет и пет лева и 60 стотинки), представляващо парично
задължение за плащане на уговорени
допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 25.07.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и
ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.11.2017
г., за периода от 07.08.2017 г. до 02.07.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1253/03.09.2018 г. по ч.гр.д. №
2564/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ю.С.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Ю.С.А. в размер на 950,40 лв.
(деветстотин и петдесет лева и 40 стотинки), представляващо парично задължение
за плащане на застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги от
25.07.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.11.2017 г., за периода от 07.08.2017
г. до 02.07.2018 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1253/03.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2564/2018 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ю.С.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Ю.С.А. в размер на 40,75 лв.
(четиридесет лева и 75 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор за допълнителни
услуги от 25.07.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответницата,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.11.2017 г., за периода
от 08.08.2017 г. до 31.08.2018 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1253/03.09.2018 г. по
ч.гр.д. № 2564/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Ю.С.А. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 543,48 лв. (петстотин четиридесет и три лева и 48 стотинки).
ОСЪЖДА Ю.С.А. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2564/2018 г. на ШРС в размер на 106,52 лв. (сто и шест лева и 52 стотинки).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: