Р
Е Ш Е Н И Е
795/5.8.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3527 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК ***
с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, със законни представители: С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и
И.Х.Г. срещу Р.А.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в
размер на сумата от 10796.70 лева (десет
хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет ст.) - главница, дължима по договор за
потребителски кредит №3022070120 от 26.07.2017 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението в ШРС –
29.08.2018 г., до изплащане на вземането. Претендират се и разходите в
заповедното и съдебното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между
ответника и ищцовото дружество бил
сключен Договор за потребителски кредит №3022070120 от 26.07.2017 г. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Същата е връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Видно
от материалите по делото ответникът не е бил открит на посочения в исковата
молба адрес, като е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. До Адвокатска колегия-Шумен е
изпратено искане за определяне на адвокат от националния регистър за правна помощ за осъществяване
на особено процесуално представителство по делото, на непребиваващия на постоянния си адрес ответник по
иска. На
ответника е назначен особен представител на разноски на ищеца, Е.Г. – адвокат
от Адвокатска колегия - гр.Шумен.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание по същество на делото, особеният представител на ответника, сочи, че
иска е частично основателен. Според
представителя на ответника се касае за възникнало облигационно отношение, но има
факти и обстоятелства, които противоречат на Закона за потребителския кредит,
относно договорения и заплатен пакет допълнителни услуги в размер на 3143,52 лв.
Счита, че тези договорки в сключения договор за потребителски кредит са нищожни
и не могат изначално да породят правно действие. Сочи, че договарянето на този
пакет на допълнителни услуги е в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, защото реално не представлява плащане на суми по предоставени услуги, а
представлява прикрити разходи по кредита, тъй като именно с тях се увеличава
годишния процент на разходите и съответно и сумата, т.е. те са неправомерни и
по смисъла чл.143 от ЗПК. За това споделя мнение, че са налице основания да
бъде изцяло отхвърлен като неоснователен иска за признаване за установено, че
за Р.А.Б. съществува задължение на стойност в размер на 3143,53 лв. – размера
на въпросния пакет от допълнителните услуги. Отделно от това, оспорва като неоснователна и останалата искова претенция.
Алтернативно, предлага признаване на
частична основателност само до сумата 3870 лв., предвид погасяване от страна на
длъжника на три пълни и една частична вноска, на обща стойност 1130 лв.
Според ищеца, същият е изпълнил точно и в срок задълженията си. Длъжниците се
запознават внимателно и полагат подписа си под клаузите на договорите и общите
условия. Получават информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценява доколко предлагания договор съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: пълномощно, договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №3022070120/26.07.2017 г., споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия на Профи Кредит
България ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор
за потребителски кредит №3022070120/26.07.2017 г., молба от Р.Б. от 26.07.2017
г., преводно нареждане за сумата от 630 лв., преводно нареждане за сумата от
1738.04 лв., преводно нареждане за сумата от 225 лв., преводно нареждане за
сумата от 770 лв., преводно нареждане за сумата от 450 лв., преводно нареждане
за сумата от 820 лв., преводно нареждане за сумата от 366.96 лв., всичките с
наредител Профи Кредит България ЕООД, искане за отпускане на потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт от 20.07.2017 г., стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна
преддоговорна информация, анекс №1–29.11.2017 г. към Договор за потребителски
кредит №3022070120 за отлагане на вноски, погасителен план към Анекс №1 към
Договор за потребителски кредит №3022070120, извлечение по сметка към договор
за потребителски кредит №3022070120, уведомително писмо до Р.Б. от 30.03.2018
г., удостоверение изх. №20180611142737/11.06.2018 г. от АВ – София.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено
следното:
На
26.07.2017 г. страните сключили договор за потребителски кредит, според който
ищецът предоставил на ответницата сумата от 5000 лева. Уговорено било връщане
на сумата за срок от 36 месеца, с размер на вноската по кредита от 243,98 лева,
включваща главница и лихва в размер на 41,17% годишно, при ГПР от 49,89%, и
обща дължима сума по кредита от 8783,28 лева. Страните сключили и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който ответницата следвало
да заплати възнаграждение от 3143,52 лева, на същата падежна дата и брой
вноски, всяка от 87,32 лева. Така общото задължение по кредита и пакета
допълнителни услуги възлизал на 11926,80 лева, а размера на месечната вноска на
331,30 лева. Преди сключване на договора на ответницата била предоставена
информация под формата на единен Европейски формуляр.
С
част от отпуснатият кредит Р. А. Б. е пожелала да бъдат рефинансирани други
нейни задължение както следва: Задължение към „Фератум България“ ЕООД в размер
на 630,00 лв.; Задължение към „ИЗИ АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ“ АД в размер на 1738,04 лв;
Задължение към „София Комерс Кредит Груп“ АД в размер на 225,00 лв.; Задължение към „ Микро Креди-Г' АД в размер
на 770,00 лв.; Задължение към „Вива Кредит" ООД в размер на 450,00 лв.; Задължение
към „Неткредит“ ООД в размер на 820,00 лв..
Ищецът
е изпълнил задълженията си по договора, като на 26.07.2017г. превежда
останалата парична сума в размер на 366.96 лв. по посочена от длъжника Р.А. Б.
банкова сметка. *** по Договор за потребителски кредит № 3022070120, с месечна
вноска за срок от 36 месеца в размер на 331.30 лв.
На
29.11.2017г. длъжникът е подал заявление за промяна на погасителния план, като
е пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. Между страните е сключен Анекс, с който същите
се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 4, като тя трябва да бъде
заплатена в края на погасителния план. Погасителните вноски се променят от 36
на 37 броя.
Предвид
факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил само 3 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с
дата 02.11.2017г., договорът е прекратен автоматично от кредитора и е обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 30.03 2018г. на Р.А. Б. е изпратено
уведомително писмо, с което тя е информирана, че договорът е едностранно
прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Към датата на подаване
на исковата молба, размерът на погасеното задължение от длъжника е в размер на
1130,00 лв.
След
съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства
и на разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:
За
уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на
валидно правоотношение между страните (валиден договор); задължение за
ответника, произтичащо от същото правоотношение, да върне заетата сума;
предоставянето на заетата сума.
Съгласно Договора за потребителски кредит неразделна
част от него са общите условия. Видно от материалите по делото, длъжникът е
получил екземпляр от тях при подписване на договора. Договорът е бил подписан без
забележки, със задължение за спазването му, вкл. и на приложените към него общи
условия. На ответника е предоставен на хартиен носител и Стандартен европейски
формуляр. Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
Съдът
е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на
валидно облигационно правоотношение по процесният договор за паричен заем. С
подписването на договора, ищецът се е задължил да предостави на ответника
парична сума в размер на 5000,00 лева, представляваща главница. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора. Лихвеният процент е определен и фиксиран в договора. Обща
дължимата сума по кредита е в размер на 8783,28
лева.
Настоящият съдебен състав споделя мнението изразено
в ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г., че размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата па настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. С оглед на представените писмени
доказателства, съдът приема, че ищецът е отпуснал кредит, а ответникът е
останал задължен за сума в размер на
8783,28 лева. От тази сума длъжникът е погасил сума в размер на 1130,00
лева. Това обстоятелство не се оспорва от страните. Задължението на ответника е безспорно
установено, предвид приетите по делото доказателства и предвид сроковете на
плащане е и изискуемо. Съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на
датата посочена от ищеца в исковата молба, предвид посочените по-горе
съображения. Поради което, искът следва да бъде уважен в тази му част до размер
на 7653,28 лева, предвид установената погасена сума.
По
отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата и
договорната лихва, съдът намира същите за неоснователни, с оглед посочените
по-горе основания.
В исковата молба се претендират сумата от споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който ответницата следвало
да заплати възнаграждение от 3143,52 лева, на същата падежна дата и брой
вноски, всяка от 87,32 лева.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от ответника, касаещо посочените
по-горе плащания. Ответникът притежава качеството "потребител" по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на това понятие,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
На ответника в качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на доставчика и потребителя.
Всички посочени плащания имат вторичен характер, същите не рефлектират
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че тези клаузи противоречат на добрите прави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на
справедливост. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. В този смисъл в тази част исковете следва да
бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно адвокатското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. А.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на
кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***,
със законни представители: С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., следните вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1214/30.08.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№2486/2018г. по описа на РС-Шумен: сумата от 7653,28 лева – неизплатено задължение по
договор за потребителски кредит №3022070120 от 26.07.2017 г., както и законната
лихва от датата на подаване на
заявлението 29.08.2018 г., до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че Р. А.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
дължи на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК *** с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, със законни представители: С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г.,
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1214/30.08.2018г., постановена по
ч.гр.д.№2486/2018г. по описа на РС-Шумен: за сумата над 7653,28 лева до
10796.70 лева - неизплатено задължение
по договор за потребителски кредит №3022070120 от 26.07.2017 г., поради неравноправност на клаузата за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА
Р. А.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***,
със законни представители: С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., сума в общ размер на 1651,72
лева, от които 1384,98 лева, представляваща направени по настоящото дело
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 266,74 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№2486/2018г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: