Р Е Ш Е Н И Е

591/12.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четвърти юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3566 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД за главницата по договор за заем от 31.10.2016г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Б.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Д.Г.С.от АК – Шумен, със съдебен адрес *** срещу ППК „Начало“ (в ликвидация) с ЕИК 837064453 със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от Е.М.Х.. Ищеца твърди, че между страните бил сключен договор за заем от 31.10.2016г., като ищеца - заемодател, в качеството му на член-кооператор, предоставил на кооперацията – заемополучател сума в размер на 5 000 лв. Договора бил със срок до 09.05.2018г. и бил безлихвен. Сключването му станало със знанието и съгласието на членовете на УС и бил нотариално заверен на 30.04.2018г. от Нотариус Г.В.. Предвид, че задължението не било изпълнено, по инициатива на ищеца било образувано ч.гр.д. № 2413/2018г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу заповедта длъжника възразил в срок, като за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск за вземането по заповедта. В заключение се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника произтичащо от Договор за заем в размер на 5 000 лева, представляваща дължима и непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като се претендират и разноски.

В писмения отговор на ответника се твърди, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Нямало доказателства по делото заема да е бил даван със знанието и съгласието на управителния съвет на кооперацията. Липсвало решение и на общото събрание за лихвата по заема. Като аргумент се сочи също, че предвид обстоятелството, че ищецът имал качеството председател на кооперацията, то той имал достъп и до средствата на кооперацията, което пораждало съмнение, че се касае за средства на ответника. Нотариалната заверка на договорите била поставена с много по-късна дата и тази била датата на всички шест договора за заем предоставени от ищеца на кооперацията. В заключение се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Д.С.от ШАК, като се поддържа иска и се моли за уважаването му, като излага аргументите си в хода на съдебните прения, както и в представената писмена защита.

В съдебно заседание за ответника се явява младши адв. М.А.от ШАК, редовно преупълномощена от адв. Б.Г.от ШАК, която оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Адв. Г. се мотивира подробно в представената по делото писмена защита по отношение на липсата на доказаност на претенцията.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2413/2018г. на ШРС по заявление по чл.417 от ГПК подадено от ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1179/21.08.2018г. и изпълнителен лист от 21.08.2018г. за сумата от 5 000 лв., представляваща незаплатено задължение по безлихвен Договор за заем от 31.10.2016г., с падеж на задължението – 09.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 505 лв. Срещу заповедта било депозирано бланково възражение от длъжника, в което е посочено, че не се дължи изпълнение по заповедта. В законоустановения месечен срок е предявен иск за вземанията и образувано настоящото исково производство.

От представения по делото Договор за заем от 31.10.2016г. се установява, че ищецът предоставил 5 000 лв. по банковата сметка на ППК“Начало“ – с. Д.В., на основание чл.31, ал.6 от ЗК, със знанието на членовете на УС на кооперацията, като сумата следвало да се върне до 09.05.2018г. Договора бил нотариално заверен на 30.04.2018г. с рег. № 1505/2018г. Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 31.10.2016г. на „Алианц Банк България“, от което се установява, че в полза на кооперацията са преведени 5 000 лв. от името на ищеца, като е посочено основание „предоставен заем“.

Общо събрание на ППК „Начало“ било проведено на 31.03.2018г., което обявило в ликвидация кооперацията и за председател бил избран И.Г.И.. Представен е и Устав на Кооперацията, като видно от чл.33, ал.7 от него, членове на кооперацията могат да предоставят средства под формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски.

Видно от представени от ищеца доказателства, а именно молба от длъжника по изпълнителното производство (лист 78), то въз основа на издадения в хода на заповедното производство изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20189310411774 по описа на ЧСИ Р.Р.с длъжник кооперацията. В хода на изпълнителното дело трето лице – В.Н.П.е привел сума, с която дълга на кооперацията бил погасен и на това основание била депозирана молба от кооперацията за прекратяване на изпълнителното дело. Сумата постъпила след продажба от кооперацията на недвижими имоти, за което се представя Нотариален акт № 47, том III, рег. № 5581, дело № 296/2019г. В нотариалния акт фигурира текст, че част от продажната цена, а именно сума в размер на 72 964.21 лв. следва да постъпи по сметка на ЧСИ Р.Р.за погасяване на задължения на кооперацията по общо седем изпълнителни дела, сред които и изп.д. № 11774/2018г., всички по описа на ЧСИ Р.Р., а остатъка по банковата сметка на кооперацията.

За изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена съдебно-счетоводна експертиза, чийто заключение не се оспорва от страните по делото. Съдът е приел експертизата, като обоснована и пълно дадена и я кредитира напълно. Вещото лице заключава, че сумата от 5 000 лв. е постъпила по счетоводната сметка на кооперацията на 31.10.2016г., като превода е направен от ищеца. Сумата е заведена в счетоводството на кооперацията, като не са налични данни да е възстановена до момента. Ищеца не е бил длъжен да декларира заема, тъй като сумата не надвишава 10 000 лв., така също няма данни получени от ищеца средства в качеството му на председател на кооперацията да не са отчитани.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на иска: Предявения иск е допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което срещу заповедта е входирано възражение и съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422 от ГПК, във връзка с ч.240 от ЗЗД: Съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, основаващите се на сключения Договор за заем от 31.10.2016г. Съгласно трайната съдебна практика, договорът за заем е реален, като задължението се поражда от постигнатото съгласие между страните и реалното предаване на сумата, посочена в договора. Този фактически състав на чл.240 от ЗЗД в случая е осъществен, тъй като са доказани и двата правопораждащи юридически факта. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на парите ответник, е да установи отрицателния факт на неполучаването. В този смисъл са Решение № 478 от 11.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013г., IV г.о. и Решение № 379 от 06.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 171/2012г., IV г.о. Ответникът не е доказал този факт, като не е доказал и твърдението, че паричната сума е получена на друго, различно от посоченото в исковата молба правно основание и от друго, различно от ищеца лице. Така при валидно съществуващо облигационно отношение между страните в тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на падежа, като при недоказване настъпват неблагоприятните за него последици, а именно основателността на претенциите.

В настоящия случай съдът следва на основание чл.235, ал.3 от ГПК да вземе предвид новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право, а именно, че сумата, предмет на изпълнителния лист, издаден в хода на ч.гр.д. № 2413/2018г. по описа на ШРС е събрана принудително в хода на изпълнителното производство № 11774 по описа на ЧСИ Р.Р.. Горното обстоятелство освен, че не се спори от страните, се извежда и от текста, който фигурира в нотариалния акт и от представена молба в изпълнителното производство, изхождаща от ответника - длъжник. В мотивите на т.9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че изпълнителната сила на заповедта в хипотезата на чл.417 от ГПК се стабилизира след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на присъдено нещо. В настоящото исково производство се съобразяват фактите от значение за съществуването на материалното право към момента на приключване на съдебното дирене, като обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират до момента на възникване на материалното право. Единственото изключение от това е при случаите, когато е осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, какъвто е именно и настоящия случай. В тази хипотеза съдът не следва да съобразява факта на плащането и на удовлетворяване на вземането чрез осъщественото принудително изпълнение. Следва да се отбележи, че повторно събиране на сумата, предмет на установителното производство не би могло да настъпи като последица, тъй като сумата е събрана именно въз основа на изпълнителното основание, предмет на настоящото производство.

По отношение на възражението, че договорът е с по-късна нотариална заверка, от което се прави извода, че ищецът е действал в ущърб на представляваната от него кооперация, съдът намира същото за неоснователно. Нотариална заверка на договор за заем не е необходимо и задължително условие за неговата валидност, поради което дори и извършено в последствие, това нотариално действие не влияе върху действителността му. Неоснователно е и възражението, че следва да бъдат взети предварително решения на ОС и УС на кооперацията във връзка с получаване на заема. Съгласно чл.31, ал.6 от Закона за кооперациите, пренесен текстово и в чл. 33, ал.7 от Устава на кооперацията членовете на кооперацията могат да предоставят средства на кооперацията под формата на заем. За това действие не се изисква предварително решение на органите на кооперацията. Ако в договора се уговаря лихва, каквато уговорка в случая липсва, то съгласно чл.31, ал.7 от ЗК размерът на лихвите по заемите по ал. 6 се определя от общото събрание на кооперацията. Решение на УС пък е необходимо условие, когато се взема заем от трето за кооперацията лице. В случая не се оспорва обстоятелството, че ищецът е член-кооператор и в това си качество е предоставил заем на ответника или не сме в хипотезата на чл.21, ал.2, т.1 от ЗК. В писмените бележки се въвежда отново възражението, че се касае за средства принадлежащи на кооперацията, като горното се потвърждава от заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, като наличността на касата на кооперацията за месеци май – август 2016г. е отрицателна, като са извършвани плащания от нея, което практически е невъзможно. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото на доказване от ищеца подлежи факта на постъпване на сумата в касата на кооперацията и невръщането ѝ до момента, който факт е доказан по делото. Останалите твърдения следва да бъдат доказани от ответника. В заключението на вещото лице (лист 70 от делото) се сочи, че сумите, които са получени от касата са харчени по предназначение и са отчетени до 31.10.2016г. За посочените по-горе месеци салдото е отрицателно и са харчени повече средства от наличните в касата. Няма парични средства, получени от ищеца от контрагенти на кооперацията, които да не е отчел в касата, но има данни за налични суми, които не са били своевременно осчетоводени през месеците май-август 2016г. Това според съда обяснява от една страна, че са похарчени средства, които счетоводно не са били отразени в касата, а от друга и мотива да бъде даден безлихвен заем на кооперацията с цел заздравяване финансовото ѝ състояние.

Предвид всичко гореизложено, претенцията се явява основателна и като такава следва да бъде уважена изцяло.

Предвид изхода на делото и искането за присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство, съдът намира, че такива се дължат от ответника. По заповедното производство те са в общ размер на 505 лв., от които 100 лв. за заплатена държавна такса и 405 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По исковото разходите са в общ размер на 880 лв., от които 100 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице и 580 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че ППК „НАЧАЛО“ (в ликвидация) с ЕИК 837064453, със седалище и адрес на управление с. Д.В., ***, представлявана от Т.Г.Т. дължи на Б.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С.от ШАК сума в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща главница по Договор за заем от 31.10.2016г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1179 от 21.08.2018г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2413/2018г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ППК „Начало“ (в ликвидация) с ЕИК 837064453 да заплати на Б.Н.Д. с ЕГН ********** сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 505 лв. (петстотин и пет лева), както и разноските в настоящото производство в общ размер на 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: