Р Е Ш Е Н И Е

562/6.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3567 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД за главницата по договор за заем от 08.01.2018г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Б.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Д.Г.С.от АК – Шумен, със съдебен адрес *** срещу ППК „Начало“ (в ликвидация) с ЕИК 837064453 със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от Е.М.Х.. Ищеца твърди, че между страните бил сключен договор за заем от 08.01.2018г., като ищеца - заемодател, в качеството му на член-кооператор, предоставил на кооперацията – заемополучател сума в размер на 6 100 лв. Договора бил със срок до 25.05.2018г. и бил безлихвен. Сключването му станало със знанието и съгласието на членовете на УС и бил нотариално заверен на 30.04.2018г. от Нотариус Г.В.. Предвид, че задължението не било изпълнено, по инициатива на ищеца било образувано ч.гр.д. № 2412/2018г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу заповедта длъжника възразил в срок, като за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск за вземането по заповедта. В заключение се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника произтичащо от Договор за заем в размер на 6 100 лева, представляваща дължима и непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като се претендират и разноски.

В писмения отговор на ответника се твърди, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Нямало доказателства по делото заема да е бил даван със знанието и съгласието на управителния съвет на кооперацията. Липсвало решение и на общото събрание за лихвата по заема. Като аргумент се сочи също, че предвид обстоятелството, че ищецът имал качеството председател на кооперацията, то той имал достъп и до средствата на кооперацията, което пораждало съмнение, че се касае за средства на ответника. Нотариалната заверка на договорите била поставена с много по-късна дата и тази била датата на всички шест договора за заем предоставени от ищеца на кооперацията. В заключение се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Д.С.от ШАК, като се поддържа иска и се моли за уважаването му. Подробни аргументи за това се развиват в представените писмени бележки.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Б.Г.от ШАК, който оспорва иска и моли за отхвърлянето му, като се мотивира подробно в представената по делото писмена защита.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2412/2018г. на ШРС по заявление по чл.417 от ГПК подадено от ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1178/21.08.2018г. и изпълнителен лист от 21.08.2018г. за сумата от 6 100 лв., представляваща незаплатено задължение по безлихвен Договор за заем от 08.01.2018г., с падеж на задължението – 25.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 565 лв. Срещу заповедта било депозирано бланково възражение от длъжника, в което е посочено, че не се дължи изпълнение по заповедта. В законоустановения месечен срок е предявен иск за вземанията и образувано настоящото исково производство.

От представения по делото Договор за заем от 08.01.2018г. се установява, че ищецът предоставил 6 100 лв. по банковата сметка на ППК“Начало“ – с. Добри Войниково, на основание чл.31, ал.6 от ЗК, със знанието на членовете на УС на кооперацията, като сумата следвало да се върне до 25.05.2018г. Договора бил нотариално заверен на 30.04.2018г. с рег. № 1508/2018г. Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 08.01.2018г. на „Алианц Банк България“, от което се установява, че в полза на кооперацията са преведени 6 100 лв. от името на ищеца, като е посочено основание „заем“.

Общо събрание на ППК „Начало“ било проведено на 31.03.2018г., което обявило в ликвидация кооперацията и за председател бил избран И.Г.И.. Представена е Нотариална покана до ищеца за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията на 26.01.2019г. Представена е и извадка от устава на Кооперацията, като видно от чл.33, ал.7 от него, членове на кооперацията могат да предоставят средства под формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски. Представени са и годишна данъчна декларация на ищеца и на ответника.

Видно от Покана за доброволно изпълнение изх.№ 6062/10.09.2018г. на ЧСИ Р.Р.(лист 29 от ч.гр.д.№ 2412/2018г. ШРС) по издадения изпълнителен лист в хода на заповедното производство било образувано изпълнително дело № 20189310411772 с длъжник Кооперацията. В хода на изпълнителното дело трето лице – В.Н.П.е привел сума, с която дълга на кооперацията бил погасен и на това основание била депозирана молба от кооперацията за прекратяване на изпълнителното дело. Сумата постъпила след продажба от кооперацията на недвижими имоти, за което се представя Нотариален акт № 47, том III, рег. № 5581, дело № 296/2019г. В нотариалния акт фигурира текст, че част от продажната цена, а именно сума в размер на 72 964.21 лв. следва да постъпи по сметка на ЧСИ Р.Р.за погасяване на задължения на кооперацията по общо седем изпълнителни дела, сред които и изп.д. № 11772, всички по описа на ЧСИ Р.Р., а остатъка по банковата сметка на кооперацията.

За изясняване на фактическата обстановка по делото били назначени две експертизи. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза (лист 58 от делото) по разплащателната сметка на кооперацията е постъпила сума от 6 100 лв. през месец януари 2018г. с основание „заем“. До 30.06.2018г. няма данни или счетоводни записвания сумата да е възстановена на ищеца. Общо кредитите дадени от ищеца до 30.06.2018г. на кооперацията били 52 700 лв. За периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. са изтеглени общо 114 400 лв. от банката., като са били осчетоводени като приход в касата на кооперацията и са били за разплащания с доставчици, рента и др. От заключението на повторната и допълнителна експертиза (лист 77 от делото) се установява, че за периода от 01.01.2017г. до 08.01.2018г. от сметката на кооперацията от ищеца са изтеглени 131 400 лв., осчетоводени като приход. Няма данни за получени от ищеца суми по банков път чрез превод от ответника за същия период.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на иска: Предявения иск е допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което срещу заповедта е входирано възражение и съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422 от ГПК, във връзка с ч.240 от ЗЗД: Съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, основаващите се на сключения Договор за заем от 08.01.2018г. Съгласно трайната съдебна практика, договорът за заем е реален, като задължението се поражда от постигнатото съгласие между страните и реалното предаване на сумата, посочена в договора. Този фактически състав на чл.240 от ЗЗД в случая е осъществен, тъй като са доказани и двата правопораждащи юридически факта. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на парите ответник, е да установи отрицателния факт на неполучаването. В този смисъл са Решение № 478 от 11.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013г., IV г.о. и Решение № 379 от 06.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 171/2012г., IV г.о. Ответникът не е доказал този факт, като не е доказал и твърдението, че паричната сума е получена на друго, различно от посоченото в исковата молба правно основание и от друго, различно от ищеца лице. Така при валидно съществуващо облигационно отношение между страните в тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на падежа, като при недоказване настъпват неблагоприятните за него последици, а именно основателността на претенциите.

В настоящия случай съдът следва на основание чл.235, ал.3 от ГПК да вземе предвид новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право, а именно, че сумата, предмет на изпълнителния лист, издаден в хода на ч.гр.д. № 2412/2018г. по описа на ШРС е събрана принудително в хода на изпълнителното производство № 11772 по описа на ЧСИ Р.Р.. Горното обстоятелство овен, че не се спори от страните се извежда от текста, който фигурира в нотариалния акт и от представена молба в изпълнителното производство, изхождаща от ответника - длъжник. В мотивите на т.9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че изпълнителната сила на заповедта в хипотезата на чл.417 от ГПК се стабилизира след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на присъдено нещо. В настоящото исково производство се съобразяват фактите от значение за съществуването на материалното право към момента на приключване на съдебното дирене, като обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират до момента на възникване на материалното право. Единственото изключение от това е при случаите, когато е осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, какъвто е именно и настоящия случай. В тази хипотеза съдът не следва да съобразява факта на плащането и на удовлетворяване на вземането чрез осъщественото принудително изпълнение. Следва да се отбележи, че повторно събиране на сумата, предмет на установителното производство не би могло да настъпи като последица, тъй като сумата е събрана именно въз основа на изпълнителното основание, предмет на настоящото производство.

По отношение на възражението, че договорът е с по-късна нотариална заверка, от което се прави извода, че ищецът е действал в ущърб на представляваната от него кооперация, съдът намира същите за неоснователно. Нотариална заверка на договор за заем не е необходимо и задължително условие за неговата валидност, поради което дори и извършено в последствие, това нотариално действие не влияе върху действителността му. Неоснователно е и възражението, че следва да бъдат взети предварително решения на ОС и УС на кооперацията във връзка с получаване на заема. Съгласно чл.31, ал.6 от Закона за кооперациите, пренесен текстово и в чл. 33, ал.7 от Устава на кооперацията членовете на кооперацията могат да предоставят средства на кооперацията под формата на заем. За това действие не се изисква предварително решение на органите на кооперацията. Ако в договора се уговаря лихва, каквато уговорка в случая липсва, то съгласно чл.31, ал.7 от ЗК размерът на лихвите по заемите по ал. 6 се определя от общото събрание на кооперацията. Решение на УС пък е необходимо условия, когато се взема заем от трето за кооперацията лице. В случая не се оспорва обстоятелството, че ищецът е член-кооператор и в това си качество е предоставил заем на ответника или не сме в хипотезата на чл.21, ал.2, т.1 от ЗК.

Предвид всичко гореизложено, претенцията се явява основателна и като такава следва да бъде уважена изцяло.

Предвид изхода на делото и искането за присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство, съдът намира, че такива се дължат от ответника. По заповедното производство те са в общ размер на 565 лв., от които 122 лв. за заплатена държавна такса и 443 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По исковото разходите са в общ размер на 957 лв., от които 122 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице и 635лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че ППК „НАЧАЛО“ (в ликвидация) с ЕИК 837064453, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявана от Т.Г.Т. дължи на Б.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С.от ШАК сума в размер на 6 100 лв. (шест хиляди и сто лева), представляваща главница по Договор за заем от 08.01.2018г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1178 от 21.08.2018г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2412/2018г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ППК „Начало“ (в ликвидация) с ЕИК 837064453 да заплати на Б.Н.Д. с ЕГН ********** сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 565 лв. (петстотин шестдесет и пет лева), както и разноските в настоящото производство в общ размер на 957 лв.(деветстотин петдесет и седем лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: