Р Е Ш Е Н И Е

 

596/13.6.2019г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На четвърти юни , през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:  

                                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3569 по описа на ШРС за *** год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявен е положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на *** год., в качеството си на член- кооператор на ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.Д. В., общ. Х., обл. Шумен, ул. „Б.“ ***, сключил договор за паричен заем в качеството си на заемодател с ППК „Н.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.Д. В., общ. Х., обл. Шумен, ул. „Б.“ ***, като заемополучател, за сумата от 5 000лв., при условията на чл. 31, ал.6 от ЗК и със знанието и съгласието на членовете на УС. Била извършена нотариална заверка с рег. ****** на ***г. на подписите на заемодател и заемополучател в договора, от нотариус Г. В.. Срокът, посочен в договора, бил до ***г. След изтичане на договора, поради невръщането на парите, ищецът инициирал производство по чл.417 от ГПК пред ШРС, по повод, на което му били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на ищеца, на ***г. било образувано изпълнително дело №***по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№***, с район на действие ШОС, с предмет на делото- сумите по издадения изпълнителен лист, а именно 5000 лева. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на ***г., на представител на ликвидационната комисия на ППК „Н.“ в ликвидация и в законовия срок е подадено възражение, поради което, за ищеца възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Предявява положителен установителен иск срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК *** дължи на ищеца сумата от 5000 лева -главница, представляваща дължима сума по договор за паричен заем, сключен при условията на чл. 31 ал.6 от ЗК, със знанието и съгласието на членовете на УС, договор с нотариална заверка на подписите от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –*** год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по заповедното производство, за която претенция по ЧНД ***/***г. по описа на ШРС е издадена заповед ******/ ***г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ от ШРС и изпълнителен лист.  Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски и разноските по заповедното производство. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна и чрез процесуален представител е бил депозиран писмен отговор.

Ответникът заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Сочи, че в преводно нареждане е посочено основание за плащане „заем“, но не било ясно кой на кого е предоставил заем –дали ищецът превежда сумата като заем на кооперацията или ищецът връща на кооперацията сума, взета като заем. Заявява, че узнаването от кооперацията за твърдения от ищеца заем, е станало едва с образуването на изпълнителното производство. Заявява се, че освен този договор, на посочената в ИМ дата, са нотариално заверени още шест договора за заеми, предоставени от ищеца на кооперацията. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. С. при ШАК, за ответника се явява адв. Г. при ШАК.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д. №***/***г. по описа на ШРС, по реда на чл.417 и сл. от ГПК, са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца Б.Н.Д., ЕГН **********, срещу ответника ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК ***, за сумата от 5000 лева, представляващи невъзстановен до падежа – ***г. безлихвен паричен заем по Договор за паричен заем от ***г., ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на сумите, както и деловодни разноски по настоящото производство в общ размер на 505.00 лв., от които 405.00лв. - адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 100.00лв. Вземане, произтичащо от следните обстоятелства: неизпълнение по Договор за паричен заем от ***г., невъзстановен до падежа – ***г. В законоустановения двуседмичен срок от длъжника е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Видно от приложения по делото договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, сключен на ***г. между  ищеца като заемател и ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК ***, като заемополучател, седалище и адрес на управление: с.Д. В., общ. Х., обл. Шумен, ул. „Б.“ ***, представлявана от Б.Н.Д., ЕГН **********, в качеството  му на председател, заемодателят предава на заемополучателя  парична сума в размер на 5000лв. - безлихвен паричен заем, която следвало да се върне в срок до ***г. По делото е представено преводно нареждане от ***г. за сумата от 5000лв., с наредител ищецът Б.Н.Д. и посочено основание заем.

Искът е предявен от Б.Н.Д., ЕГН **********, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление, в качеството му на кредитор, срещу ответника ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК *** в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ ******/***г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №***/***г. по описа на ШРС, и след направено от длъжника възражение.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът  е допустим.

По основателността

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, включва няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената сума, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД- съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и  реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Тези елементи, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца .Ответникът следва да проведе насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. Съгласно трайната съдебна практика, договорът за заем е реален. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. В конкретния случай относно факта на предаване на процесната сума е представено преводно нареждане от ***г. за 5000лв. относно извършен превод по банковата сметка на ППК „Н.“ в ликвидация в ТБ „ОББ“ АД от сметката на ищеца Б.Н.Д., ЕГН ********** с посочено основание заем. В горния смисъл  фактическия състав на чл.240 от ЗЗД безспорно е осъществен. В тежест на оспорващия ответник  бе да докаже твърденията си, и твърденията си  че сумата е дадена на друго различно от посоченото в ИМ основание, съгласно константната практика / Решение № 478 /11.02.2014г. ВКС по гр.д. № 2670/2013г., IV г.о. ; Решение № 379/ 06.01.2014г. ВКС по гр.д. ***71/2012г., IV г.о./  

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.6 от ЗК, членовете на кооперацията могат да й предоставят средства под формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски. Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че Б.Н.Д., ЕГН ********** към ***г. е член на ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК ***. Съгласно чл. 30, т.5 от ЗК, заемите са сред източниците на средства на кооперацията. Видно от приложения по делото договор за заем /стр. 4/, в чл. 3, ал.2 от Договора, заемополучателят не дължи на заемодателя лихва за срока на договора.

От заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че по разплащателната сметка на кооперацията е постъпила сумата от 5000лв. от ищеца, с основание: „заем“ и е заведена в счетоводните книги по сметка *** “Получени дългосрочни заеми“  в лева, партида 3, „Б.Н.Д., през месец ноември ***г.„.

Вещото лице посочва, че не са налични данни или счетоводни записвания за възстановяване на сумата на ищеца  до ******г . Експертът е посочил също, че няма осчетоводявания от сметка 501 „каса“ за пряко получени суми от ищеца. Няма данни за получени от ищеца в брой от контрагенти на кооперацията, които да не са отчетени.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че всъщност не е налице договор за заем или че дори и да се докаже, че физическото лице Б.Н.Д. предоставило парични средства на ППК „Н.“, представлявано от  Б.Н.Д., то средствата са предоставени на друго правно основание, а не на договор за заем. От събраните по делото доказателства и от заключението на СИЕ се установи по безспорен начин, че е сключен договор за заем между физическото лице- ищецът Б.Н.Д. и ППК „Н.“, представлявана към ***г. от председателя Б.Н.Д., като по сметката на ответника е постъпила сумата от 5000лв., със срок на връщане на сумата- *** г. Съдът намира, че са установени всички елементи на договора за заем, поради което е безспорно доказано наличието на облигационно отношение между страните, което поражда и съответното задължение за заемополучателя да върне на падежа дадената му в заем парична сума. Не се представиха по делото доказателства за изплащане на сумата или за погасяване по някакъв начин, а в тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил точно задължението си.

  Съдът, при преценката си дали да уважи иска или да го отхвърли, съобрази и представените от ищеца доказателства в последното съдебно заседание относно новонастъпили обстоятелства - съобщения по ИД ***по описа на ЧСИ Р.Р., с рег № *** за прекратяване на ИД, поради свършване на същото, молба от ответника по настоящото производство - ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК *** /длъжник по ИД *********/, с която потвърждава извършеното плащане от негово име и за негова сметка на дълга по ИД *********, а именно сумата от 5000лв., която е изплатена със средства от продажба на имуществото си.

Преценката, която следва да направи съдът, съобразявайки горните новонастъпили факти, е дали следва да се уважи установителната претенция на ищеца по чл.422 от ГПК при тези обстоятелства, съответно да се присъдят деловодни разноски или да се отхвърли, поради осъщественото плащане по принудителното изпълнение. В тази връзка настоящата инстанция съобрази мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК, където  е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. 415, ал. 1 от ГПК. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 от ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на присъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство, искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска,  съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В съответствие с тази постановка е и постановената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика - Решение №99 от 12.07.***г. на ВКС по гр.д.№60330/2016 г., I г.о., Решение №184 от 04.07.*** г. на ВКС по т.д.№60361/2016 г., IV г. о., Решение №86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№6766/2013 г., IV г. о. и др., в които е прогласено принципното приложение на чл.235, ал. 3 от ГПК, по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Подобно разрешение е обусловено и от необходимостта от стабилизиране на изпълнителното основание, въз основа на което е събрано принудително вземането, и препятстване на възможността за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. В същото време, позитивният установителен диспозитив не би могъл да доведе до повторно събиране на сумата, доколкото тя е събрана именно въз основа на изпълнителното основание - предмет на настоящото производство. Именно такава е хипотезата и на процесния казус, поради което съдът намира, че установителната претенция е основателна. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, в общ размер на 1265,00 лева /505,00лева- в заповедното производство и 760,00 лева в исковото/.

Водим от горното, съдът

                                                                       Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ППК „Н.“ в ликвидация , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.Д. В., общ. Х., обл. Шумен, ул. „Б.“ ***, дължи на Б.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сума от 5000,00 лева /пет хиляди/ лева, представляваща задължение по Договор за паричен заем от ***г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - ***г., до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ и изпълнителен лист  по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №***/*** г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА ППК „Н.“ в ликвидация, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.Д. В., общ. Х., обл. Шумен, ул. „Б.“ ***, да заплати на Б.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1265,00 лева /хиляда двеста шестдесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски /505,00 лева- в заповедното производство и 760 лева в исковото/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: