Р
Е Ш Е Н И Е
793/5.8.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на девети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3603 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК ***
с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, срещу Г.Ф.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на
сумата от 4 235,56 лв. /четири
хиляди двеста тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки / - главница за
неизпълнение на задължение по Договор за потребителски кредит №
3015862023/10.10.2017 г. и законната лихва
от датата на подаване на заявлението в ШРС – 29.08.2018 г., до изплащане
на вземането. Претендират се и разходите в заповедното и съдебното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между
ответника и ищцовото дружество бил
сключен Договор за потребителски кредит № 3015862023/10.10.2017 г.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива
на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с
уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес
от провеждане на избраната форма на искова защита.
Видно
от материалите по делото ответникът не е бил открит на посочения в исковата
молба адрес, като е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. До Адвокатска колегия-Шумен е
изпратено искане за определяне на адвокат от националния регистър за правна помощ за осъществяване
на особено процесуално представителство по делото, на непребиваващия на постоянния си адрес ответник по
иска. На
ответника е назначен особен представител на разноски на ищеца, С.С. – адвокат
от Адвокатска колегия - гр.Шумен.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че
предявените искове по същество са недопустими и неоснователни.
В съдебно
заседание по същество на делото, особеният представител на ответника, сочи, че
искът е недопустим и неоснователен. Според представителя на ответника е налице
несъответствие между претенцията от една страна по исковото и заповедното
производство, а от друга страна с издадената Заповед по чл.410 от ГПК относно
момента на сключване на договора, относно изпадането на длъжника в забава,
относно изпълненото от страна на ответника задължение, както и в направеното от
страна ищеца искане за осъждане на ответника. Оспорва се факта на предсрочната
изискуемост. Сочи, че се касае за възникнало облигационно отношение, но има
факти и обстоятелства, които противоречат на Закона за потребителския кредит. Счита, че договорките в сключения договор за
потребителски кредит са нищожни и не могат изначално да породят правно
действие. За това споделя мнение, че са
налице основания да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен установителният
иск, като се позовава на ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г., относно това, че размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата па настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си. Длъжниците се
запознават внимателно и полагат подписа си под клаузите на договорите и общите
условия. Получават информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценява доколко предлагания договор съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Съдът е събрал като относими по делото представените
с исковата молба писмени доказателства: искане за
отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №3015862023 от
29.12.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 30.12.2016 г., договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №3015862023 от 30.12.2016 г., погасителен план към Договор за
потребителски кредит №3015862023/30.12.2016 г., молба от Г.П. до Профи Кредит
България от 29.12.2016 г., преводно нареждане с наредител Профи Кредит България
ЕООД за сумата от 650 лв. от 03.01.2017 г., преводно нареждане с наредител
Профи Кредит България ЕООД за сумата от 1450 лв. от 11.12.2018 г., заявление за
промяна на погасителен план по ДПК №3015862023 от 23.03.2017 г., Анекс №1 към
Договор за потребителски кредит /ДПК/ №3015862023 за отлагане на вноски от
30.03.2017 г., погасителен план към Анекс №1 към Договор за потребителски
кредит, извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №3015862023,
уведомително писмо от 19.10.2017 г., удостоверение изх.
№20180611142737/11.06.2018 г. на АВ – София.
В хода на производството е назначена и изготвена
съдебно - счетоводна експертиза. Същата в п.2 от заключителната част дава
заключение, че е ако налице дължимост на претендираните компоненти по кредита
главница и договорна лихва и като се вземат предвид направените плащания,
размерът на задължението възлиза на обща
стойност от 2250,54 лева, от които 1547,42 – главница и 703,12 лева лихва.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
На
30.12.2016 г. страните сключили договор за потребителски кредит, според който
ищецът предоставил на ответницата сумата от 2100 лева. Уговорено било връщане
на сумата за срок от 36 месеца, с размер на вноската по кредита от 102,47 лева,
включваща главница и лихва в размер на 41,17% годишно, при ГПР от 49,89%, и
обща дължима сума по кредита от 3688,92 лева. Страните сключили и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който ответницата следвало
да заплати възнаграждение от 1898,28 лева, на същата падежна дата и брой
вноски, всяка от 52,73 лева. Така общото задължение по кредита и пакета
допълнителни услуги възлизал на 5587,20 лева. Преди сключване на договора на ответницата
била предоставена информация под формата на единен Европейски формуляр.
С
част от отпуснатият кредит Г.Ф.П. е пожелала да бъдат погасени с част от
отпуснатата сума по кредита, задължение в размер на 650 лв. към „ Изи Финанс“ ЕООД.
Ищецът
е изпълнил задълженията си по договора, като на 26.07.2017г. превежда
останалата парична сума в размер на 1450,00 лв. по посочена от длъжника банкова
сметка. *** по Договор за потребителски кредит №3015862023, с месечна вноска
за срок от 36 месеца в размер на 155,20 лв.
На
23.03.2017г. Г.Ф.П. е подала заявление за промяна на погасителен план. Между
страните е сключен анекс за отлагане на една погасителна вноска, като длъжникът
се задължава да изплаща задължението си по процесния договор по нов погасителен
план, който се променя от 36 на 37 погасителни вноски.
Предвид
факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил само 8 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с
дата 26.01.2018г., договорът е прекратен автоматично от кредитора и е обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 19.10.2017г. на ответника е изпратено
уведомително писмо, с което тя е информирана, че договорът е едностранно
прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Към датата на подаване
на исковата молба, размерът на погасеното задължение от длъжника е в размер на 1438.38
лева.
След
съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства
и на разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:
За
уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на
валидно правоотношение между страните (валиден договор); задължение за ответника,
произтичащо от същото правоотношение, да върне заетата сума; предоставянето на
заетата сума.
Съгласно Договора за потребителски кредит неразделна
част от него са общите условия. Видно от материалите по делото, длъжникът е
получил екземпляр от тях при подписване на договора. Договорът е бил подписан без
забележки, със задължение за спазването му, вкл. и на приложените към него общи
условия. На ответника е предоставен на хартиен носител и Стандартен европейски
формуляр. Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
Съдът
е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на
валидно облигационно правоотношение по процесният договор за паричен заем. С
подписването на договора, ищецът се е задължил да предостави на ответника
парична сума в размер на 2100,00 лева, представляваща главница. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора. Лихвеният процент е определен и фиксиран в договора. Обща
дължимата сума по кредита е в размер на 3688,92
лева.
Настоящият съдебен състав споделя мнението
изразено в ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г., че размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата па настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. С оглед на представените писмени доказателства, съдът
приема, че ищецът е отпуснал кредит, а ответникът е останал задължен за сума в
размер на 3688,92 лева. От тази сума
длъжникът е погасил сума в размер на 1438,38 лева. Това обстоятелство не се
оспорва от страните. Задължението на
ответника е безспорно установено, предвид приетите по делото доказателства и
предвид сроковете на плащане е и изискуемо. Съдът приема, че предсрочната
изискуемост е настъпила на датата посочена от ищеца в исковата молба, предвид
посочените по-горе съображения.
Във
връзка с горното, съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза обсъдено по-горе, според която, размерът
на задължението възлиза на обща стойност
от 2250,54 лева, от които 1547,42 – главница и 703,12 лева лихва. Поради което, искът
следва да бъде уважен в тази му част до размер на 2250,54 лева,
предвид установената погасена сума.
По
отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата и
договорната лихва, съдът намира същите за неоснователни, с оглед посочените
по-горе съображения.
Съдът
не споделя по принцип становището изразеното по същество, че ответникът, който
се явява неизправна страна по договора не следва да връща взетите от него в
заем парични средства. Независимо от видът на исковата претенция, всеки дееспособен
длъжник следва да върне дължимата от него парична сума, която е получил
непосредствено и лично.
В исковата молба се претендира сумата от споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който ответницата следвало
да заплати възнаграждение от 1898,28 лева.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от ответника, касаещо посоченото
по-горе задължение. Ответникът притежава качеството "потребител" по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на това понятие,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
На ответника в качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя.
Всички посочени плащания имат вторичен характер, същите не рефлектират
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че тези клаузи противоречат на добрите прави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на
справедливост. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В този смисъл в тази част исковете следва да
бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно възнагражденията
за особен представител и юрисконсулт, съдът намира, че са дължими в размера определен
от съда и посочен в списъка за разноските.
Размерът им, съпоставен с минималните размери на адвокатските
възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ф.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, следните вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1234/31.08.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№2487/2018г. по описа на РС-Шумен: сумата от 2250,54 лева – неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № 3015862023/10.10.2017 г. и
законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 29.08.2018 г., до изплащане на вземането, до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че Г.Ф.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на кредитора „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, следните вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №1234/31.08.2018г., постановена по ч.гр.д.№2487/2018г. по описа на
РС-Шумен: за сумата над 2250,54 лева до 4235,56 лева - неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № 3015862023/10.10.2017 г., поради неравноправност на клаузата за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
ОСЪЖДА
Г.Ф.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, с ЕИК *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, сума в общ размер на 1149,65 лева,
от които 1014,94 лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни
разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 134,71 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№2487/2018г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: