Р Е Ш Е Н И Е

 

701/12.7.2019г.  ,             гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми  състав

на девети юли, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:  

                                                                                                          Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 3610 по описа на ШРС за ***г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК вр.чл. 86 от ЗЗД от „А. С В “ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д П. Д. “ ***, офис сграда Л., ***, ***, срещу И.Д.Н., ЕГН **********, адрес: ***.

В условията на евентуалност, в случай, че не се уважат установителните искове, са предявени осъдителни искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от сключен на *** г. между „У. К. Ф.“ ЕАД /кредитодател/ и И.Д.Н. /кредитополучател/ Договор за стоков кредит №***. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ОУ към Договора, когато „У. К. Ф.“ ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от потребителя в търговски обект. В този случай сумата по кредита се превежда от кредитодателя директно към съответния търговец, от който кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец, със сумата на отпуснатия кредит. Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 940,00лв., като отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца на дата ***г., с което кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора. За предоставянето на процесната стока на ответника, търговецът „Р. ***“ ЕООД е издал на „У. К. Ф.“ ЕАД дубликат от фактура №***от ***г. за закупуването на стоката.

Съгласно сключения Договор, страните са постигнали съгласие, че главницата или общият размер на кредита е 1024.83лв., която сума включва цената на стоката в размер на 940,00лв. и еднократна застрахователна премия в размер на 84,83лв. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне в срока на договора, ведно с начислените лихви и разноски на кредитодателя. Уговорили се, че усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от търговския обект, като годишният лихвен процент е в размер на 25,59 %. Така, подписвайки договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 295,17лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1320,00лв., която, съгласно клаузите на Договора, е платима на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 55.00 лв..

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.07.2019г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ oт ОУ - неразделна част oт договора за кредит. 

Ищецът твърди, че на *** г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне В, ведно с Приложение 1 от същата дата, който е сключен на основание чл. 2.1. от Рамков договор за продажба и прехвърляне В /цесия, от ***г., /между „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК ***и „А. С В“ ЕАД, с ЕИК ***. По силата на договорите вземането на „У. К. Ф." ЕАД срещу И.Д.Н., произтичащо от договор за стоков кредит №***/***г., е прехвърлено на „А. С В” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор - вземане, индивидуализирано в Приложение 1 от ***г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне В /цесия/ от ***г. Представя по делото Приложение № 1/***г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне В от ***г. само с данните на длъжника И.Д.Н., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни.

Твърди, че на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, с Изх. № УПЦ-П-УКФ/*** от *** г. чрез „Б. П.“ ЕАД с известие за доставяне. Уведомлението е получено от ответника чрез неговата съпруга Р. Н. на ******г. Съгласно чл. 4.3. от договора за цесия, „А. С В“ ЕАД, в качеството на цесионер, се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А. С В“ има изрично пълномощно от „У. К. Ф.“ ЕАД.

Ищецът представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, с Изх. № УПЦ-П- УКФ/*** от *** г., като молят съдът да връчи на ответника същото, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Ищецът сочи, че в уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника, е съобщил на ответника за настъпила предсрочна изискуемост, поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, като го кани да изплати или разсрочи задължението си. Предупреждава го, че ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия С на дължимите суми, като и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.

Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от ответника, чрез неговата съпруга Р. Н., на ******г., отразено в Известие за доставяне. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя /освен всички просрочени и неизплатени месечни суми/ и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На длъжника е начислено обезщетение за забава върху незаплатените дължими суми в общ размер на 53,45 лв. за периода от 21.09.2017г. до датата на входиране на задължението в съда.

Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента е в размер на 110,00лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва - 43 лв., главница - 65,42 лв. и лихва за забава - 1,58 лв. Поради поведението на длъжника било образувано ч.гр.д. ***/***г. на ШРС и била издадена с Заповед за изпълнение № *** от ******г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С разпореждане на ШРС ищецът бил уведомен, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск относно вземането си. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 959,41 лева – главница, по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.09.2017 г. до 21.07.2019 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост; 141,84 лева - договорна/възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.09.2017 г. до *** г.; 51,87 лева - лихва за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли съда да осъди И. Д.Н. /като кредитополучател по Договор за стоков кредит №***/*** г./, да плати на ищеца следните изплатени по договора суми, а именно: 959,41 лева – главница, по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.09.2017 г. до 21.07.2019 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба; 141,84 лева - договорна/възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.09.2017 г. до *** г.; 51,87 лева - лихва за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.      

Ищецът заявява, че в съответствие с трайната практика на съдилищата и във връзка с предявения в условия на евентуалност осъдителен иск, с настоящата искова молба уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 14.12.***г. главници по вноски от № 17 до № 24 включително, съгласно погасителния план към Договора, равняващи се на общата сума от 354,13 лв., която сума е включена към претендираната в осъдителния иск главница от 959,41 лева. Прави доказателствени искания при условие, че бъде направено оспорване на обстоятелствата от страна на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК, отговор е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника на исковата молба.

В отговора се заявява, че установителният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Сочи, че „У. К. Ф." ЕАД е финансова институция по чл.3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредит на институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране, не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответника договор за стоков кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл сочи задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: Решение № 99/01.02.2013г. по 1.д. №610/2011г., I т.о. ТК. Освен това заявява, че доколкото ответникът по делото е физическо лице, на което, по силата на процесния договор е предоставен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1. т.3 от Закона за кредитните институции, е търговец, съгласно пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП относно неравноправност и нищожност на клауза на чл. 13 от ОУ на процесния договор за заем. Твърди се, че тази норма /чл. 13 от ОУ/ е неравноправна, защото дава възможност на кредитора да прехвърли вземанията си по него без съгласието на ответника - потребител, съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП. След като не е възпроизведена в съдържанието на самия договор за заем, намира, че тя е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В условията на евентуалност счита претенцията за неоснователна, поради ненадлежно упълномощаване на ищеца от УКФ за съобщаване на цесията, респ. същата не поражда действия в отношенията между „А. С В “ ЕАД и ответника И.Д.Н.. Приложеният към исковата молба Рамков договор за продажба и прехвърляне В съдържа инкорпорирано съгласие за уведомяване от името на цедента и за своя сметка. Така извършеното „упълномощаване“ смята за ненадлежно извършено, без нотариално удостоверяване на подписите, поради което, съобщаването на цесията било извършено от лице без представителна власт. Поради това счита, че претенцията на това основание е неоснователна.

По осъдителните искове, при условията на евентуалност, особеният представител на ответника твърди, че с разпоредбата на чл. 13, ал.2 от ОУ е прието, че УКФ има правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер при хипотези, посочени подробно в ОУ, като в т. “а“ - ако потребителят не е платил 2 последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/ и просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок. Съгласно ал. 3 на чл. 13, в срок от 15 дни от получаване на известието за предсрочна изискуемост потребителят трябва да изплати на УКФ дължимите суми, като при неизпълнение на задълженията на потребителя, УКФ може да пристъпи към принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер, по реда, установен в ГПК /чл.13, ал.4 от ОУ/, т. е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на договора. Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото дружество е изпратило уведомление до ответника за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост на ******г. /уведомлението получено от Р. Н./, ищецът счита, че спрямо него са неприложими изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и т. 18 от ТР № 4 /2013г. на ОСГТК на ВКС за обявяване на предсрочната изискуемост. Тези доводи на ищеца, според особения представител на ответника, се явяват неоснователни. Сочи, че предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което, за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки- обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Заявява се, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а не на цесионера/ към исковата молба липсват данни за упълномощаване на ищеца от УКФ за съобщаване за настъпила предсрочна изискуемост/, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по Тьлк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Твърди се, че срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Сочи се, че в настоящия случай, видно от приложения договор за стоков кредит, същият не съдържа клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски. Такава клауза е предвидена единствено в Общите условия. От друга страна, не е достатъчно изявлението на кредитора да съдържа единствено съобщението на факта за настъпила предсрочна изискуемост /в случая Уведомление за цесия и предсрочна изискуемост на договора/, а трябва да съдържа достатъчна информация за индивидуализиране на вземането. Поради тези съображения, смята, че и предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност, следва да се отхвърли.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца, като се депозира молба рег. № 12242 от ***г. със становище по съществото на спора. За ответника се явява назначеният му особен представител –адв. Х..

По делото е назначена и изготвена съдебно - икономическа експертиза. В заключението на същата вещото лице посочва, че размерът на главницата по договора е 959,41лв., договорната лихва е 141,84лв., а размерът на лихвата за забава е 68,60лв.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от представения Договор за стоков кредит №***, между ответника и „У. К. Ф." ЕАД е бил сключен договор за стоков кредит на ***г., с който кредитодателят отпуска стоков кредит за цената на стока, закупена от потребителя в търговски обект, на стойност 940лв. Сумата е преведена по банковата сметка на търговеца на дата ***г., с което кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора. За предоставянето на процесната стока на ответника, търговецът „Р. ***“ ЕООД е издал на „У. К. Ф.“ ЕАД дубликат от фактура №***от ***г., за закупуването на стоката. Съгласно сключения Договор, страните са постигнали съгласие, че главницата по кредита е 1024.83 лв., която сума включва цената на стоката в размер на 940,00лв. и еднократна застрахователна премия в размер на 84,83 лв.

Безспорно се установява по делото, че страните постигнали съгласие, че усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от търговския обект, като годишният лихвен процент е в размер на 25,59%. Така, подписвайки договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 295,17 лв. Т.е. общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит, е в размер на 1320,00лв., която, съгласно клаузите на договора, е платима на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 55.00 лв. Първата погасителна вноска е с падеж на 21.08.2017г., а последната - на 21.07.2019 г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.07.2019г.

За наличието на цесия ищецът представя по делото Индивидуален договор за продажба и прехвърляне В, ведно с Приложение 1, сключен на основание чл. 2.1. от Рамков договор за продажба и прехвърляне В /цесия, от *** г., /между „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК ***и „А. С В“ ЕАД с ЕИК ***. От тези доказателства се установява, че вземането на „У. К. Ф." ЕАД срещу И.Д.Н., произтичащо от договор за стоков кредит №***/***г., е прехвърлено на „А. С В” ЕАД – вземане, индивидуализирано в Приложение 1 от *** г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне В /цесия/ от *** г. В Приложение №1 е включено вземането по договор за стоков кредит №***/*** г. на ответника. Представено е потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД, с която „У. К. Ф.“ ЕАД е потвърдила извършената цесия на всички вземания от нея към „А. С В” ЕАД.

С пълномощно от ***г. „У. К. Ф.“ ЕАД е упълномощило „А. С В” ЕАД да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на „У. К. Ф.“ ЕАД, всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на „А. С В” ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне В от ***г. Ищецът е представил и пълномощно, с което „У. К. Ф.“ ЕАД упълномощава „А. С В” ЕАД с правата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД по вземания, които дружеството е цедирало на „А. С В” ЕАД, с Договор за продажба и прехвърляне В с приложение, в което е посочено вземането от ответника.

Уведомлението за извършената цесия и за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от ответника чрез неговата съпруга Р. Н., на ******г., което е отразено в Известие за доставяне. Съгласно чл. 4.3. от договора за цесия, „А. С В“ ЕАД /в качеството на цесионер/, се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А. С В“ ЕАД, както се посочи по –горе, има изрично пълномощно от „У. К. Ф.“ ЕАД./ стр. 31 от делото/. Уведомяването за извършената цесия и изявлението за предсрочна изискуемост на договора, в конкретния случай, е станало на ******г. /т.е. преди  подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/.

Съдът, във връзка с твърденията на ищеца за предсрочната изискуемост, съобрази ТР № 4 от 18.VІ.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е дадено тълкуване по въпроси, свързани със заповедното производство. В т.18 са разгледани и разяснени моментите, свързани с обявяването за предсрочно изискуеми вземания, произтичащи от договор за банков кредит, респ. предпоставките, условията и последиците от настъпването на предсрочната изискуемост, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Съгласно посоченото в ТР, за да настъпи предсрочната изискуемост, кредиторът следва да е упражнил това свое право да направи кредита предсрочно изискуем. В ТР е посочено, че „ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора или при настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено при подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.” Текстът на чл.60, ал.2 от ЗКИ, има за субект банките и предоставената им възможност да поискат издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, при неиздължаване на банкови кредити, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем.

От буквалния прочит и тълкуване на цитирания по-горе тълкувателен текст по т.18 на ТР №4/18.VІ.2014г. на ОСГТК на ВКС, в неговата цялост става ясно, че той се отнася за банковите институции и касае само вземания, произтичащи от банкови кредити. Доколкото ищецът по настоящото дело е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции, се явява лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност /на банковите и кредитните институции/ е извършване на една или повече от дейностите по чл.2 от ЗКИ. Дейността на финансовата институция е лимитирана в чл.3, т.1, т.2 и т.3 от ЗКИ, а именно: придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Съобразявайки гореизложеното, следва да се приеме, че чл.60, ал.2 от ЗКИ е неприложим за дейността на ищцовото дружество-небанкова финансова институция, а оттук и т.18 от посоченото ТР №4/2014 г. на ВКС не се отнася за настоящия казус, имащ за предмет вземане по договор за потребителски кредит, отпуснат от небанкова финансова институция.

Правният режим на договорите за кредит, сключвани с небанковите кредитни институции е уреден с разпоредбите по ЗЗД, с нормите в  действащия Закон за потребителския кредит, както и с неотносимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ.

            В разглеждания случай важат клаузите за предсрочна изискуемост, уредени в Общите условия - неразделна част от процесния договор, по които страните са се съгласили. По изложените по-горе съображения за неприложимост на т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, респ. и на чл.60, ал.2 от ЗКИ, при съществуващата договореност за настъпване на предсрочната изискуемост при наличието на предпоставките по чл.13 ал.2, т.“а“ от ОУ на Договора, без правно значение е обстоятелството дали изпратеното до длъжника уведомление за така настъпилата предсрочна изискуемост е достигнало до адресата си, т.е.обявяването /съобщаването/ на същата не е задължителна предпоставка за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, ако са налице останалите законови и договорни предпоставки за това. Безспорно обаче  в процесния случай  и се установява и от представените писмени доказателства, че уведомлението обявяване на предсрочната изискуемост /и това за извършената цесия /  е получено от ответника, чрез неговата съпруга Р. Н., на ******г., което е отразено приложеното доказателство по делото  в Известие за доставяне. Има надлежно сключен Договор за стоков кредит №***, който длъжникът-ответникът по настоящото дело не е изпълнил. Няма данни по делото за частично или изцяло изплащане на исковата претенция.

Доколкото в случая е налице цедиране на вземането по Договора за стоков кредит №***, съдът съобрази и следното:

За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да бъде направено от цедента /стария кредитор/, с цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и съгласно Решение № 123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, получаването на уведомлението за цесията в рамките на съдебното производство е факт, който не може да бъде игнориран и като такъв, от значение за спорното право, е да бъде съобразен при решаване на делото. В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело /въпреки наличните такива за връчване на съпругата на ответника Р. Н. на ******г./, с получаване на препис от исковата молба чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането и за изявлението за предсрочна изискуемост. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.

Възражението на особения представител за неравноправност на чл. 13 от ОУ, което  дава възможност на кредитора да прехвърли вземанията си по него, без съгласието на ответника - потребител по него, съгласно чл. 143, т. 15 от ЗЗП, съдът намира за неоснователно.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП - неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя: като т.1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; т.2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице, при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; т.3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т.4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай, че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; т.5. задължава потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; т.6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; т.7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; т.8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; т.8а. (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; т.9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т.10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание; т.11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно, без основание, характеристиките на стоката или услугата; т.12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; т.13. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; т.14. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; т.15. дава възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;

Съгласно Решение № 86/17.08.2015г. по т.д. №616/2015г. на ВКС, законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Последното изречение на чл. 13 от ОУ на договора  регламентира следното: „УКФ може да прехвърли на трето лице събирането на сумите, без предварително съгласие на потребителя и поръчителя“.

За да бъде неравноправна тази клауза от общите условия, следва фактът на прехвърлянето правата и задълженията по договора да води до намаляване на гаранциите за потребителя.

Понятието „гаранции“ в случая следва да се тълкува в смисъла, вложен в чл. 1, ал.2, т.3 от ЗЗП, посочваща, че целта на ЗЗП е да осигури защита на основни права на потребителите, между които е и право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките. Същевременно понятието„гаранции“ следва да се тълкува и съобразно смисъла му по глава V, раздел II на ЗЗП „Гаранция на потребителската стока“, имаща за цел да осигурява защита на потребителите при доставката на стоки, прехвърлянето на риска, съответствието на стоката с договора за продажба, гаранцията на стоките, предоставени по този закон и търговските гаранции. В случая няма данни, нито се твърди, че цесията е довела до влошаване на условията, при които е сключен договорът за потребителя или цесията да е довела до настъпване на конкретна вреда на потребителя, поради което съдът намира, че не е налице неравноправност в конкретния казус. Освен това, клаузите на договора и ОУ, вкл. и процесната норма чл. 13 изрично са приети от потребителя – ответник, което той е декларирал с полагането на подписа си под представените по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства.

            Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК се явяват основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца от ответника за следните суми - 959,41 лева – главница, по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.09.2017г. до 21.07.2019г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост; 141,84 лева - договорна/възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.09.2017 г. до *** г.; 51,87 лева - лихва за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** от ***18г по ч.гр.д. ***/***г. по описа на ШРС.

Съдът не следва да се произнася по евентуалния осъдителен иск, поради основателността на иска по чл. 422 от ГПК.

При направеното искане от ищеца, е приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство, в общ размер от 1075,00лв., включващи 150,00лв. за вещо лице, 125,00лв. - държавна такса и 350,00лв. юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител- 450,00лв, както и разноските по заповедното производство в общ размер от 75,00лв., включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** и „А. С В “ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д П. Д. “ ***, офис - сграда Л., ***, ***, че съществува вземане на „А. С В“ ЕАД от И.Д.Н., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр.чл. 99 от ЗЗД, в размер на 959,41лв. /деветстотин петдесет и девет лева и четиридесет и една ст./, представляващи главница, по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски, за периода от 21.09.2017г. до 21.07.2019г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане - вземане, прехвърлено чрез договор за цесия между „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК ***и „А. С В“ ЕАД, с ЕИК ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/****** г. по ч.гр.д. № ***/*** по описа на Районен съд – Шумен.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** и „А. С В “ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д П. Д. “ ***, офис - сграда Л., ***, ***,, че съществува вземане на „А. С В “ ЕАД от И.Д.Н., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД, вр.чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, в размер  на 141,84лв. /сто четиридесет и един лева и осемдесет и четири ст./ - договорна/възнаградителна лихва, начислена за периода от периода от 21.09.2017г. до ***г. – вземане, прехвърлено чрез договор за цесия между „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК ***и „А. С В“ ЕАД с ЕИК ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/****** г.. по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на Районен съд – Шумен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** и „А. С В “ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д П. Д. “ ***, офис - сграда Л., ***, ***, че съществува вземане на „А. С В “ ЕАД от И.Д.Н., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД, вр.чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, в размер на 51,87лв./петдесет и един лева и осемдесет и седем ст./ - лихва за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – вземане, прехвърлено чрез договор за цесия между „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК ***и „А. С В“ ЕАД, с ЕИК ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/****** г. по ч.гр.д. № ***/*** по описа на Районен съд – Шумен.

            ОСЪЖДА И.Д.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „А. С В “ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д П. Д. “ ***, офис - сграда Л., ***, ***, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1075,00 лв. /хиляда седемдесет и пет/ лева.

            ОСЪЖДА И.Д.Н.,ЕГН ********** адрес: *** да заплати на „А. С В “ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д П. Д.“ ***, офис - сграда Л., ***, ***, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № ***/*** по описа на Районен съд – Шумен, съразмерно с предявената част от вземанията, в размер на 75,00лв. /седемдесет и пет/ лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Шуменски окръжен съд.

 

                                                                                              Районен съдия: