Р Е Ш Е Н И Е
51/21.1.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
– Шумен седми състав
На 17 (седемнадесети)
януари Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3624
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно
съгласие,
образувано
по молба с правно основание чл. 50 от СК.
В
молбата си до съда молителите О.Н.А. и В.С.А. излагат, че са съпрузи от 13.12.2017
г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл.
51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени
отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне
развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на
брака и да одобри представеното споразумение.
В
първото по делото заседание молителката А. се явява лично, а молителят А. се
представлява от изрично упълномощен адвокат и всеки от тях потвърждава
сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански
брак от 13.12.2017 г. е, че молителите са съпрузи от 13.12.2017 г., когато с акт
№ ***13.12.2017 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в
Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца, установимо
от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи
на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане
на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на
молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 13.12.2017 г. с акт №***/13.12.2017 г. съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между О.Н.А. с ЕГН **********,***
и В.С.А. с ЕГН **********,***3, и двамата със съдебен адресат – адв. С.Т. ***, ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между О.Н.А. и В.С.А. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както
следва:
1. След
прекратяването на брака В.С.А. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – А.
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Молителите не са придобивали недвижими имоти.
4. Придобитите от молителите движими вещи са
поделени извънсъдебно.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като
ОСЪЖДА О.Н.А.
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00
лева и В.С.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС сума в размер на 15,00 лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: