Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3632/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от ***, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Е.Х.О., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 21377,71 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 21377,71 лева, представляваща 18396,31 лева главница – неплатени вноски по договор за кредит от 21.05.2015г., 2693,27 лева договорна лихва, за периода 09.08.2016г. – 19.10.2017г., 168,13 лева лихвена надбавка за периода 09.06.2016г. – 19.10.2017г. и 120 лева заемни такси и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ЧГД № 3192/2017г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата, евентуално осъждането му да заплати исковите суми.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че сумата по заема, не е получена от ответника, не му е връчвано уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита и той, не е подписвал договора за кредит. Оспорва истинността на договор за кредит от 21.05.2015г. и протокол от 21.08.2017г..

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора. С определение от 27.05.2019г. е постановено извършването проверка истинността на частен диспозитивен документ – Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2015г., по отношение неговата автентичност, както и официален документ – протокол от 21.08.2017г., по отношение неговото съдържание.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По договор от 21.05.2015г., ищецът предоставил на ответника сумата от 20000 лева кредит за текущо потребление, усвоен в периода 25.05.2015г. – 01.06.2015г.. Последната от уговорените погасителни вноски постъпила при кредитора на 31.08.2016г.. На 16.08.2017г., ищецът изпратил уведомления, че обявява вземанията си по три отпуснати на ответника кредита за предсрочно изискуеми. Нотариалната покана съдържаща уведомленията, не му била връчена, предвид отразеното в процесния протокол от 21.08.2017г., сочещ отсъствие на ответника от страната. Според заключенията на ССЕ ответното задължение към датата на твърдяната предсрочна изискуемост е в размер на 18396,31 лева главница, 2385,65 лева лихва/договорна/, 168,13 лева лихва за забава и 120 лева заемна такса, а към датата на съдебното заседание е в размер на 18396,31 лева главница и 13296,06 лева лихва/договорна/. На датата посочена в договора, ответникът се намирал в България според писмо на ОДМВР – Шумен.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По истинността на оспорените документи – Не се посочиха и събраха каквито и да е доказателства подкрепящи ответното твърдение, че подписа на договора за кредит, не принадлежи на ответника. Напротив неоспорените писмени доказателствата установяват, че както в деня на сключването му, така и няколко дни след това /когато е и усвояван кредита/, ответникът е бил в България и е посещавал няколкократно клон на банката. Това, при липса на преки доказателства е достатъчно да се приеме, че оспорването автентичността на договора за кредит, не е доказано. По отношение оспорения протокол се установи, че посочената за дата на съставянето му 21.08.2017г., предхождаща с дни времето на удостоверените действия – 23 и 28.08.2017г., е погрешно пренесена от съставителя – св. Н. от датата на пощенското клеймо, когато е получил документите за връчване. Тази грешка изключва неистинност на съдържанието на протокола, при условие, че на посочените дати и не само на тях се твърди, че ответникът е търсен на адреса, и не е бил открит.

По установителните искове – за уважаване на предявените, е необходимо да се установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.

Посочените, са налице, в настоящия случай – няма спор по валидността на правоотношението, предвид и разрешението по оспорването на договора като документ. Установени са и обективните предпоставките за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми – забава на плащанията над 90 дни – чл. 19.2 от общите условия. Тя обаче, не е настъпила, нито на посочената в извлечението от сметка, приложено по ЧГД № 3192/2017г., нито на посочената в исковата молба дата. Според възприетото, в изобилната по въпроса практика, фактическия състав на предсрочната изискуемост включва и уведомяване на длъжника. То, предполага достигане до него. В случая, уведомлението в процесната нотариална покана, не е достигало до ответника. Първата дата на която, пак според практиката, това се е случило, е тази, на която препис от исковата молба и доказателствата, съдържащи уведомлението, са връчени на особения му представител. Тя, е 20.02.2019г.. Това, изключва възможност да се приеме, че юридически факт е настъпил преди да се осъществи фактическия му състав, или иначе казано предсрочната изискуемост, не може да е настъпила преди уведомяването на ответника, на посочената от ищеца дата. Така, установителните искове следва да се уважат в предявените размери, предвид разрешенията в ТР № 3 и 8/2017г. на ОСГТК ВКС. Щом се дължи договорната лихва, по падежиралите вноски, до настъпване на предсрочната изискуемост, и тя е 20.02.2019г., то дължимата лихва значително превишава претендираната, до датата посочена от ищеца за настъпването и, като се има в предвид, че непогасената главница и уговорените заемни такси са в един и същ размер и не се влияят от датата, предвид спиране плащанията преди всички посочени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2475,58 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3192/2017г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете, представляващи 933,58 лева държавна такса по предявените искове, 300 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, 192 лева възнаграждение за вещо лице и 1050 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорването истинността на частен диспозитивен документ – Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2015г./л.12-14/, по отношение неговата автентичност и на официален документ – протокол от 21.08.2017г./л.40/, по отношение неговото съдържание, не е доказано.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Е.Х.О., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на ***, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Е.Х.О., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 21377,71 лева, представляваща 18396,31 лева главница – неплатени вноски по договор за кредит от 21.05.2015г., 2693,27 лева договорна лихва, за периода 09.08.2016г. – 19.10.2017г., 168,13 лева лихвена надбавка за периода 09.06.2016г. – 19.10.2017г. и 120 лева заемни такси и законна лихва върху главницата от 18396,31 лева от 20.10.2017г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Е.Х.О., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ***, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, сумата от 2475,58 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3192/2017г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: