Р Е Ш Е Н И Е

 

348/15.4.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                              десети състав

На девети април                                                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав                          Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3642  по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от  Р.З.И. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв. С.З.С.от ШАК, съдебен адрес ***, кантора 32 срещу „Темтейшън 75 Х“ ЕООД с ЕИК 204659605 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Р.М.Т.. В молбата се твърди, че ищцата работила в ответното дружество, считано от 17.07.2017г. на основание сключен между страните трудов договор № 42 от 14.07.2017г. на длъжността „технолог“ с място на работа – шивашки цех в гр.***. Договорът бил със срок за изпитване 6 месеца, като след изтичането се преобразувал в договор за неопределено време. С допълнително споразумение № 35 от 02.01.2018г., считано от 01.01.2018г. основното трудово възнаграждение на ищцата било 510 лв., като се изплащало до края на месеца следващ текущия. На ищцата било разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 17.08.2018г. – 04.09.2018г., включително или общо 11 работни дни. На 05.09.2018г. било прекратено трудовото правоотношение със заповед № 41 от 05.09.2018г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата, на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ след подадено от нея молба-заявление, като изрично било разпоредено на същата да бъдат изплатени дължимите ѝ обезщетения. Поради неизплащането на възнагражденията ищцата инициирала проверка от Инспекцията по труда на работодателя. До настоящия момент размерите на начислените обезщетения не били изплатени, което обосновило и правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли съда да уважи осъдителните искове, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на две брутни заплати, а именно 1 277.04 лв., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение и след придобиване на право на пенсия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 18.09 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за периода от 01.11.2018г. до 21.12.2018г.; сумата 70.94 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на два дена;  сумата общо от 264.86 лв., представляваща възнаграждение за ползвания от работника платен годишен отпуск, както следва за 9 работни дни през месец август 2018г. – сумата от 193.91 лв. и за 2 работни дни през месец септември 2018 г. – сумата от 70.95 лв.

Въпреки предоставената му възможност в рамките на срока по чл.131 от ГПК,  ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск, по обстоятелствата, на които се основава той, възраженията си срещу иска, както и не е посочил доказателства и конкретни факти, които ще доказва, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищцата се явява лично в съдебно заседание, заедно с процесуалния ѝ приставител адв. С.З.С.от ШАК. Поддържа се исковата молба и прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, поради наличие на основанията за това.

За ответникът, въпреки редовното му призоваване, не се е явил представляващият дружеството и не  изпраща представител по делото. По делото не е представена молба, с която да се взима становище по неговия ход, или да се сочат уважителни причини за неявяването на представляващия в съдебно заседание.

Въз основа на изложеното, съдът съобрази следното: Съгласно  чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника. Второто изискване, съгласно  чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е налице, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължащата се държавна такса за образуване на делото  в размер на  201.08  лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

С оглед на тези съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с  чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х“ ЕООД  с ЕИК 204659605 със седалище и  адрес на управление гр.***, представлявано от Р.М.Т. на основание чл.222, ал.3 от КТ да заплати на Р.З.И. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 1 277.04 лв.( хиляда двеста седемдесет и седем лева и четири стотинки), представляваща,  дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия обезщетение в размер на две брутни заплати, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х“ ЕООД  с ЕИК 204659605 на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на Р.З.И. с ЕГН ********** сумата от  18.09 лв. (осемнадесет лева и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за периода от 01.11.2018г. до 21.12.2018г.

ОСЪЖДА “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х“ ЕООД  с ЕИК 204659605 на основание чл.224 от КТ да заплати на Р.З.И. с ЕГН ********** сумата от  70.94 лв. (седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на два дена.

ОСЪЖДА “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х“ ЕООД  с ЕИК 204659605 на основание чл.177 от КТ да заплати на Р.З.И. с ЕГН ********** сумата общо от  264.86 лв. (двеста шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки, представляваща възнаграждение за ползвания от работника платен годишен отпуск, както следва за 9 работни дни през месец август 2018г. – сумата от 193.91 лв. и за 2 работни дни през месец септември 2018 г. – сумата от 70.95 лв.;

ОСЪЖДА “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х“ ЕООД  с ЕИК 204659605 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата общо от  201.08  лв. (двеста и един лева и осем стотинки), представляваща държавна такса за производството, както и 5 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х“ ЕООД  с ЕИК 204659605 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Р.З.И. с ЕГН **********  сумата от 350 лв.  (триста и петдесет лева), представляваща направени разноски от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.  

                                                                                                

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: