Р Е Ш Е Н И Е
641/1.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 06 (шести) юни Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар
Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
3667 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 249, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба, ищецът
„Б” ЕООД гр. Шумен, представлявано от Р.П.С. твърди, че на 27.09.2018 г. сключил
с ответника „АЛ 91 и Ко“ ООД гр. Шумен, представляван от Х.Р.Б. и Е.А.Б.
неформален договор за заем за послужване. По силата на същия, ищцовото
дружество предоставило на ответното подробно изброен в исковата молба
строителен инвентар за срок от три дни. След изтичането на този срок, обаче,
заемателят не изпълнил задължението си да върне вещите. Моли съда да постанови
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му върне следните,
предоставени за временно ползване вещи: 108 бр. дървени греди с дължини: от
1,50 м до 3,00 м, 10/10 см – 58 броя и 50 бр. от 3,00 м до 4,00 м, 10/10 см; 20
бр. кофражни платна с размери: 1,22 м/2,44 м – 9 бр. /цели платна/ и 11 бр.
0,60 м/2,44 м /половинки платна/, предоставени въз основа на договор за заем за послужване, сключен между
страните на 27.09.2018 г. – при условията на евентуалност: ако вещите не
съществуват – да му заплати равностойността им – 1467,60 лв.; както и да бъде
осъден да му заплати сума в
размер на 500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствените му движими вещи, описани по-горе, за периода 20.11.2018 г. –
20.12.2018 г., както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът
подава отговор на исковата молба, с който оспорва изложените обстоятелства и
претенциите. Не отрича сключването на неформален договор за заем за послужване,
но твърди, че същият е с различен предмет, както и че изпълнил задълженията си
по същия. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени деловодни
разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно
от приложената нотариална покана рег. № 15345/14.11.2018 г. на нотариус рег. №
709 на НК е, че „Б“ ЕООД гр. Шумен поканило „Ал 91 и Ко“ ООД гр. Шумен да върне
подробно описан строителен инвентар в срок от пет дни след получаване на
поканата. По делото са представени договор, фактури и други писмени
доказателства, касаещи друг, сключен между страните по делото договор.
Съгласно
заключението
на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, размерът на пазарната наемна цена на процесните вещи за периода
20.11.2018 г. 20.12.2018 г. възлиза на 495,07 лева.
Разпитаните
в съдебно заседание свидетели Е.Р., С. С., Р.Б. и Т.С. излагат, че на
неустановена дата през лятото на 2018 г. между свидетеля Б. и законния
представител на ищеца – Р.С. била постигната устна уговорка, първият от тях
като пълномощник на ответното дружество, да вземе строителен материал, за да го
ползва в срок от три дни. В изпълнение на тази уговорка, Б. и С. посетили с
помощта на микробус, собственост на последния, обект на „Б“ ЕООД, находящ се в
гр. Шумен, зад сградата на „Уникредит Булбанк“ АД. Там същите натоварили
неустановено количество кофражни платна и дървени греди в буса, като това се
случило в присъствието на свид. Р. (работещ при ищеца). Тъй като след три дни
строителния материал не бил върнат, С. и свид. Б. разговаряли отново по
телефона. След около седмица, последният разпоредил на свид. С. и на друг
работник да върнат строителния материал и в изпълнение на това двамата отново
посетили обекта на „Б“ ЕООД и там разтоварили вещите от микробуса и ги поставили
на същото място. По време на това разтоварване присъствали работници на
едноличното дружество, но същите по това време работили.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът твърди, че между страните по делото се
създала облигационна връзка чрез сключването на неформален, реален договор –
заем за послужване, по силата на който предоставил на ответника за временно
ползване – за срок от три дни, подробно описан строителен материал.
Единствените доказателства в тази насока се съдържат в събраните свидетелски
показания. Освен това, налице е и признание на факти, извършено в отговора на
исковата молба. Съобразно тях, следва да се приеме за доказано, че на неустановена
дата в края на лятото на 2018 г. между двете дружества бил сключен неформален,
устен договор за заем за послужване. Представляващ ответника при постигане на
уговорките по същия бил свидетелят Р.Б., който действал без представителна
власт, н в съответствие с нормата на чл. 301 от ТЗ, следва да се приеме, че „Ал
91 и Ко“ ООД потвърдило тези действия, тъй като не се противопоставило веднага
след узнаването им. По силата на сключения договор, „Б“ ЕООД в качеството си на
заемодател предоставило безвъзмездно на заемателя вещи за временно ползване, а
последният се задължил да ги върне в срок до три дни. Доказа се, че ответното
дружество не изпълнило задължението си в срок, но чрез гласните доказателства
се установи, че върнало строителен материал около седмица след сключване на
договора. Съдът намира за недоказан по категоричен начин предмета на сключената
сделка, а именно – конкретния брой и вид предоставени на ответника кофражни
платна и греди. Освен, че липсват каквито и да е писмени документи, от които да
се установи това, то и свидетелските показания са неясни, неконкретни и
неустановяващи този релевантен по делото факт.
Поради това,
независимо, че се доказа сключването на договор за заем за послужване, по
делото останаха недоказани условията на договора, в частност – конкретните
вещи, предмет на същия. Следва да се приеме, освен това, че заемателят
изпълнил, макар и със закъснение задължението си да върне получените за
временно ползване вещи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявените от „Б“ ЕООД срещу „Ал 91 и Ко“ ООД гр. Шумен искове с
правно основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Относно
претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, по делото следва да бъде доказано
наличието на имуществено разместване, причинило обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника и второ, липсата на основание за това имуществено
разместване
Предвид приетото по-горе за установено, че
ответното дружество върнало получените вещи и липсата на доказателства за
ползването им в процесния период – 20.11.2018 г. – 20.12.2018 г., то и
претенцията за сума в размер на 500,00 лв., представляваща
обезщетение
за лишаване от ползването на собствени на ищеца движими вещи е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 400,00
лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БИЛД” ЕООД с
ЕИК ***, със седалище гр. Ш., адрес на управление гр. Ш., бул. „С. В.” № 67,
вх. 2, ет. 7, ап. 37, представлявано от Р.П.С. срещу „АЛ 91 И КО” ООД с ЕИК ***, със седалище гр. Ш., адрес на
управление гр. Ш., ул. „Д.” № 21, вх. 5, ап. 97, представлявано от Х.Р.Б. и Е.А.Б.,
иск с правно основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за връщане
на следните, предоставени за временно ползване вещи: 108 бр. дървени греди с
дължини: от 1,50 м до 3,00 м, 10/10 см – 58 броя и 50 бр. от 3,00 м до 4,00 м,
10/10 см; 20 бр. кофражни платна с размери: 1,22 м/2,44 м – 9 бр. /цели платна/
и 11 бр. 0,60 м/2,44 м /половинки платна/, предоставени въз основа на договор за заем за послужване, сключен между
страните на 27.09.2018 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният при условията на евентуалност от
„Б” ЕООД гр. Шумен срещу „АЛ 91 И
КО” ООД гр. Шумен, иск с правно
основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД
за сума в размер на 1467,60 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и седем лева и 60 стотинки), представляваща
равностойността на следните,
предоставени за временно ползване вещи: 108 бр. дървени греди с дължини: от
1,50 м до 3,00 м, 10/10 см – 58 броя и 50 бр. от 3,00 м до 4,00 м, 10/10 см; 20
бр. кофражни платна с размери: 1,22 м/2,44 м – 9 бр. /цели платна/ и 11 бр.
0,60 м/2,44 м /половинки платна/, предоставени въз основа на договор за заем за послужване, сключен между
страните на 27.09.2018 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б”
ЕООД гр. Шумен срещу „АЛ 91 И КО”
ООД гр. Шумен, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сума в
размер на 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените му движими вещи: 108 бр. дървени греди с дължини: от 1,50 м до
3,00 м, 10/10 см – 58 броя и 50 бр. от 3,00 м до 4,00 м, 10/10 см; 20 бр.
кофражни платна с размери: 1,22 м/2,44 м – 9 бр. /цели платна/ и 11 бр. 0,60
м/2,44 м /половинки платна/, за периода 20.11.2018 г. – 20.12.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ОСЪЖДА „Б” ЕООД гр. Шумен да заплати на „Ал 91 и Ко“ ООД гр. Шумен направените
разноски по делото в размер на 400,00
лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: