Р Е Ш Е Н И Е

903/7.10.2019г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 26 (двадесет и шести) септември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3668 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София твърди, че на 28.11.2013 г. „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД сключило с ответника Р.С.С. договор за потребителски кредит, по силата на който предоставило на последния сума в размер на 518,00 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от С. да възлиза на 697,71 лв., разсрочена на 22 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Ответникът преустановил плащанията на 03.01.2014 г. Общият размер на неплатените вноски по договора възлизал на 298,90 лева. Освен това, С. дължал и обезщетение за забава в размер на 137,17 лева. На 10.01.2017 г. между „Фронтекс интернешънъл” ЕАД и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното прехвърлило на ищеца вземанията си по цитирания договор за кредит срещу С.. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2452/2018 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на С. по реда на чл. 417, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2452/2018 г. по описа на ШРС: в размер на 298,90 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 28.11.2013 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.01.2017 г.; в размер на 137,17 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 28.11.2013 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.01.2017 г., за периода от 04.01.2014 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата 298,90 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 23.08.2018 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. Назначеният ѝ особен представител не подава отговор на исковата молба и не взема становище по претенциите.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от 28.11.2013 г. е, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София предоставило на Р.С.С. сума в размер на 563,58 лева. В договора е предвидено, че срокът на същия е 22 месеца, като размера на месечната погасителна вноска възлиза на 31,71 лв., като е посочен и размер на лихвения процент. Според чл. 3 от договора, при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на действащата законна лихва за съответния период. В чл. 8 от договора е посочено, че всички съобщения с изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат за получени и узнати, ако бъдат изпратени до адрес, посочен в договора. Съдът констатира от представения договор за покупко-продажба на вземания от 10.01.2017 г., че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит, описани в приложение № 1 към договора, между които и срещу Р.С.. По делото е приложено уведомително писмо, изготвено от цедента, чрез упълномошения цесионер, до С. за сключения договор за цесия.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между договор за кредит, на 28.11.2013 г. С. усвоил сума в размер на 563,58 лв. По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на Р.С. към ищеца, както следва: главница – 298,90 лв. и лихва за забава – 137,17 лв.. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от страна на ответника, като размерът на законната лихва за периода 94.01.2014 г. – 26.09.2019 г. възлизал на 173,75 лева.

От приложеното ч.гр.д. № 2452/2018 по описа на ШРС се установява, че „Фронтекс интернешънъл” ЕАД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 23.08.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1191/24.08.2018 г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника Р.С. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1191/24.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2452/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от 28.11.2013 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2452/2018 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението по изготвената ССЕ.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че на 28.11.2013 г. между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника Р.С.С. бил сключен договор за потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 22 месеца. По делото се установи, че след 11.12.2015 г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва да се приеме, че С. не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Установи се по делото, че заемодателят и ищецът сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу Р.С. по процесния договор за заем. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Доказа се, че ищецът изготвил уведомление до ответника. Надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Поради това, следва да се приеме, че С. е уведомен за сключения договор за цесия с получаване на преписите от исковата молба от особения му представител – на 10.05.2019 година.

Доказа се, че С. не изпълнил задълженията си по договора, като не платил всички дължими от него месечни вноски. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 298,90 лв., както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на същия.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД гр. София от Р.С.С. за парична сума в размер на 298,90 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 28.11.2013 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че Р.С. не изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. Ето защо, съобразявайки и заключението по извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в размер на 137,17 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 28.11.2013 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.01.2017 г., за периода от 04.01.2014 г. до 07.08.2018 г.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 505,00 лв. и по заповедното производство в размер на 75,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ гр. Шумен, ул. „Ж.П.“ № 17, ет. 4, ап. 12 и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1407, обл. София, район Лозенец, ул. „Х.И.” № 15, представлявано от А.В.Г., че съществува вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД от Р.С.С. в размер на 298,90 лв. (двеста деветдесет и осем лева и 90 стотинки), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 28.11.2013 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1191/24.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2452/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.С. с ЕГН ********** и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ***, че съществува вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД от Р.С.С. в размер на 137,17 лв. (сто тридесет и седем лева и 17 стотинки), представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 28.11.2013 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.01.2017 г., за периода от 04.01.2014 г. до 07.08.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1191/24.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2452/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

ОСЪЖДА Р.С.С. да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД гр. София направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 505,00 лв. (петстотин и пет лева).

ОСЪЖДА Р.С.С. да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2452/2018 г. на ШРС в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: