Р Е Ш Е Н И Е

1051/6.11.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание проведено на седми октомври, две хиляди и деветдесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3671/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Лорекс груп“ ООД гр. София, против „М-стронг“ ЕООД гр. София, с която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение: обуславящ иск, с правно основание вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 5 266.30 лв. (пет хиляди двеста шестдесет и шест лева и тридесет стотинки) – неиздължен остатък от възнаграждение за приета работа по Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г., съгласно фактура № 997/02.03.2018 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху претендирания неиздължен остатък от възнаграждението считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.12.2018 г. до окончателно плащане и обусловен иск, с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 297.55 лв. (двеста деветдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неиздължения остатък от възнаграждението, за периода от 02.06.2018 г. до 21.12.2018 г., последващо, обективно, кумулативно съединени с насрещен обуславящ иск по чл. 309 ТЗ и цена 2 106.80 лв. (две хиляди сто и шест лева и осемдесет стотинки) – мораторна неустойка, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху претендираната неустойка, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 28.02.2019 г. до окончателно плащане и обусловен иск с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 158.59 лв. (сто петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху претендираната неустойка за периода от 02.06.2018 г. до 27.02.2019 г., както и насрещно възражение от ответника по насрещните искове, с правно основание чл. 95, хип. 2 ЗЗД, за забава на кредитора под формата недаване на необходимото съдействие, без което изпълнителят бил в невъзможност да изпълни задължението си.

Ищеца обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 07.07.2017 г. между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител, бил сключен Договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма /покривна конструкция и дограма с прекъснат термичен мост/, улучна система, елементи от бял еталбонд и хидроизолация, срещу заплащане на възнаграждение, в размер на 11 220 Евро без ДДС или 13 464 Евро, с ДДС, възлизащи на 26 333.29 лв. по фиксирания обменен курс на БНБ. Съгласно договореното възложителят следвало да плати аванс в размер на 50% от общото договорено възнаграждение, като от датата на плащане на аванса Договорът влязъл в сила (§1 от заключителните разпоредби на договора). Второто плащане, в размер на 30% от цената, следвало да се извърши при доставката на дограмата, а окончателното плащане, възлизащо на 20% от цената, се дължала при приключване на монтажните работи. Авансовото плащане било направено на 02.03.2018 г. Извършено било и междинното плащане. Ищецът издал фактура № 997/02.03.2018 г. на стойност 26 333.29 лв., т. е. за цялото плащане. На 01.06.2018 г. бил подписан Протокол за приемане на монтираната дограма. От тази дата следвало ответникът да плати на ищеца и последната вноска от дължимото възнаграждение в размер на 5 266.30 лв., което въпреки многократните разговори до момента не било направено. С ПДИ от 03.10.2018 г. длъжникът бил поканен, но не платил. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 5 266.30 лв. - неплатен остатък по фактура № 997/02.03.2018 г., както и сумата 297.55 лв. - мораторна лихва за периода от 02.06.2018 г. /датата следваща датата на приемане на работата/ до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба да окончателно плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, като намира исковете за допустими и основателни. Подава насрещна искова молба и иска прихващане обосновано с твърдението, че съгласно Договора изпълнителят е следвало да изпълни поръчката не по - късно от 50 календарни дни след получаване на авансовото плащане, което била на 02.03.2018 г., от която дата и започвали да текат и сроковете за него да изпълни поетите договорни задължения. Договорът бил изпълнен на 01.06.2018 г., или за 90 (деветдесет) календарни дни след плащането на аванса, т. е. изпълнителят изпаднал в забава от 40 (четиридесет) календарни дни. Съгласно чл. 8.1 от Договора при неспазване на срока виновната страна дължала неустойка, представляваща 0.2 % на ден върху договорената сума (26 333.29 лв.), която за периода на забавата от 40 календарни дни била в размер на 2 106.80 лв., както и законна лихва за забава, считано от датата на настъпване на изискуемостта - 02.06.2018 г. до 27.02.2019 г. - датата на подаване на насрещния иск, в размер на 158.59 лв.. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да плати на ищеца сумата от 2 106.80 лв. (две хиляди сто и шест лева и осемдесет стотинки) - неустойка за забава по смисъла на чл. 8.1 от цитирания договор, както и сумата от 158.59 лв. - законна лихва върху изискуемата, но неплатена неустойка в размер на 2 106.80 лв., считано от 02.06.2018 г. до датата на предявяване на настоящия насрещен иск - 27.02.2019 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва, върху претендираната неустойка считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателно плащане. Претендира разноски.

В отговора на насрещната искова молба ответникът счита насрещните исковете за неоснователни, като възразява, че причината за изпадане в забава на изпълнителя било поведението на поръчващия и нямал вина за късното изпълнение, като счите, че срокът за изпълнение започнал да тече едва в края на м. 04.2018 г., а предвид Протокола за предаването и приемането на работата от 01.06.2018 г. намира, че срокът от страна на изпълнителя бил спазен.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, ответникът не се явява и не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че страните са се намирали във валидни търговски отношения по силата на Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г. и размерите на извършените авансово и второ плащания, както и приемане на изработеното от възложителя с Приемо-предавателен протокол.

От приетия по делото Договор от 07.07.2017 г. /л. 6/ се установява, че на база представена Оферта от 03.01.2018 г. /л. 80/ за изработка, доставка и монтаж, страните са договорили обща стойност на Зимна градина в Германия от алуминий и стъкло в размер на 11 200 евро, без ДДС, като в цената били включени транспортните разходи и монтажа. Договореният начина на плащане бил: 1-во авансово плащане в размер на 50%; при доставка – 30%; след приключване на монтажните работи – 20%, което следвало да се извърши в деня на доставката след подписване на Приемо-предавателен протокол. Срокът на изработка бил 40 календарни дни, считано от авансовата вноска. Окончателното завършване на работите бил договорен не по-късно от 50 календарни дни от получаване на първото авансово плащане. Съгласно т. 8.1. от Договора при забавяне виновната страна дължи неустойка по 0.2% на ден, но не повече от 10% от договорената сума. Съгласно т. 8.2. при прекратяване на договора възложителят дължи на изпълнителя извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

Съгласно Протокол от 01.06.2018 г. /л. 9/ за приемане на монтирана дограма подписан от страните, ответникът е получил без забележки дограма, серия Е85 /покрив/; Е45 /дограма; цвят – бяло; обков: масо; стъклопакет покрив; Триплекс SG6 HP Nеutral 60/40 закалено/Триплекс 4.4.1.-32 мм; стъклопакет дограма; Триплекс 4.4.1 Енерджи/Триплекс 4.4.1. – 32 мм.

Съгласно Справки за детайли по транзация в ТБ „Сосиете експресбанк“ АД, на 02.03.2018 г. ответникът е превел на ищеца, сумата от 13 167 лв. /л. 11/ и на 08.06.2018 г. сумата от 7 899.99 лв. /л. 12/

От ответника е издадена Фактура № 000000997/02.03.2018 г. /л. 10/ за сумата от 26 333.29 лв., с ДДС.

С Покана /л. 13/, получена на 03.10.2018 г. /л. 14/, ищецът е поканил ответника доброволно в 7-дневен срок от получаване да преведе сума в размер на 5 266.30 лв., ведно с дължимото ДДС.

В полза на ищеца е издадена Обезпечителна заповед от 19.11.2018 г. по ГД № 72941/2018 г. по описа на СРС /л. 17/ за сумата 6 719.80 лв., въз основа на която по Молба № 72859/30.11.2018 г. от ищеца до ЧСИ с рег. № 838 /л. 18/ е образувано Изпълнително дело № 5835/2018 г., по което са направени на 30.10.2018 г. трансакция /л. 20/ за сумата 500.00 лв. и на 05.12.2018 г. трансакция /л. 19/ за сумата 462.00 лв.

От Справка /л. 15/ се установява, че по счетоводните книги на ищеца се води като дължима от ответника сума в размер на 5 266.30 лв., а съгласно електронен калкулатор /л. 16/ законовата лихва върху претендираната сума за периода от 02.06.2018 г. до 21.12.2018 г. възлиза на 5 266.30 лв.

Съгласно Заключението на допуснатата по делото ССчЕ задължението на ответника към датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2018 г. е в размер на 5 266.30 лв.; дължимата лихва за забава по Фактура № 997/02.03.2018 г., за периода от 02.06.2018 г. до 21.12.2018 г. е в размер на 297.18 лв. Общо задължението е в размер на 5 563.48 лв. Търговските книги, в случая счетоводните регистри, при ищеца са водени редовно.

От приетия Констативен протокол № 108, том 1, рег. № 1189/2019 г., се установява, че на 27.02.2019 г. пред Помощник - нотариус по заместване В. Б. се явило лицето Н. С. С., който поискал да му бъде извършена констатация за съдържанието на информация находяща се в електронна му поща, папка „входяща поща“ и папка „изходяща поща на адрес: saykov@bci-enerjy.com. При отваряне на папка „Входяща поща“ имало електронно писмо пристигнало в 09:28 ч. на 05.12.2018 г., а в папка „Изходяща поща“ имало писмо изпратено на 05.12.2018 г. в 16.05 ч. /л. 49/

От показанията на свидетеля В.Т.Т. - бивш служител при ищеца, работил върху проекта, се установява, че на 03.01.2018 г., била получена оферта от ответника. На база подадена спецификация от клиента бил изготвен проект, който бил придружен с чертежи, които след разговори с ответника били променяни два пъти, като вторият път бил през април. Тези промени по поръчка на клиента се налагали, тъй като той искал максимално голям наклон. След като направили второто изменение в периода 15-20 април започнали работа по окончателния проект. Всяка промяна на проекта коствала около две седмици подготовка. Произвели изделията и през месец май, в Касел, Германия бил монтажа, на който свидетелят лично присъствал и подписал Протокола за приемане на работа. Монтажът бил извършен за четири дни, в периода 25-30 май. Протоколът бил подписан в края на май, било събота, от Васил Генчев - техническото лице, което възлагало работата от името на ответника. От страна на клиента нямало никакви забележки.

Представени са и други неотносими към правния спор писмен доказателства

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Относно обуславящия иск по чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД. Страните са търговци, предвид което отношението между тях има характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващият – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже точното, във времево, количествено и качествено отношение, изпълнение на своите задължения. В процесния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото /писмени, гласни и заключение на ССчЕ/, еднозначно се установява, че изпълнителят – ищец по първоначалните искове в настоящото производство, е изпълнил в пълен обем своите задължения по Договора за изработка, доставка и монтаж на зимна градина от алуминий и стъкло от 07.07.2017 г. по одобрен проект на изпълнителя в гр. Касел, Германия. При така установеното поръчващия /ответникът по първоначалните искове в настоящото производство/, следва да установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си задължение - плащане стойността по договора, който той не отрича, че дължи, но не представя доказателства да е изпълнил. По изложените съображения, съдът намира предявения иск, с правно основание вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД за основателен в размер на претендираната сума от 5 266.30 лв., представляваща неиздължен остатък от възнаграждение за приета работа по Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г., съгласно фактура № 997/02.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба – 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Относно искът по чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена, както от основателността на обуславящият иск, с правно основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, така и от изпадането на длъжника в забава - съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата /мораторна лихва/. По правната си природа, мораторната лихва е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Поради основателността на обуславящият иск на изследване подлежи втората предпоставка: изпадането на ответника в забава. Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая ищецът претендира мораторна лихва върху сумата 5 266.30 лева, в размер на 297.55 лева, начислена за периода от 02.06.2018 г. до 21.12.2018 г. включително. Предвид, че денят за изпълнение на задължението на поръчващия да плати е определен /чл. 3.2 от Договора/ и не се касае за безсрочно задължение, при което длъжникът е в забава, след като бъде поканен, съдът приема, че началото на периода за забава е от 02.06.2018 г., независимо, че ищецът е изпратил Покана за доброволно плащане, получена от ответника на 03.10.2018 г., срокът за изпълнени по която е изтекъл на 10.10.2018 г.. За установяване размера на вземането, съдът взе предвид приетото и неоспорено Заключение на допуснатата по делото ССчЕ, съгласно което за периода от 02.06.2018 г. /подписването на Протокола/ до 21.12.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ размерът на мораторната лихва върху дължимата 5 266.30 лв. възлиза на 297.18 лева. По изложените съображения, съдът намира предявения иск, с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неиздължения остатък от възнаграждението за периода от 02.06.2018 г. до 21.12.2018 г., за основателен и доказан за сумата от 297.18 лв. като в останалата част до пълно предявеният размер от 297.55 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно насрещният иск по чл. 309 ТЗ съединен с възражение от ответника с правно основание чл. 95, хип. 2 ЗЗД. Насрещният осъдителен иск по чл. 309 ТЗ е за присъждане на мораторна неустойка в размер на 2 106.80 (две хиляди сто и шест лева и осемдесет стотинки) лева. По общо правило неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, което има обезпечителна, обезщетителна и наказателна, както и ограничаваща отговорността функция. Съглашението за неустойка има акцесорен характер. Акцесорността произтича от съществуването на главно, правно задължение, от което следва, че недействително ли е задължението, няма и неустойка, но ако задължението възникне, ще има и неустойка. Неустойката, като вид, освен компенсаторна, при разваляне на договор и зачетна, може да бъде и мораторна - това е неустойка за вредите от лошо изпълнение или забава, както е претендираната в настоящия случай. В съдебната практика са познати различни способи за определяне размерът на мораторна неустойка, в това число и като % върху договорена сума дневно, както е в настоящия случай. Основателността на искът за неустойка е предпоставено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелствата, на които се основава: наличието на клауза, от която произтича претенцията за неустойка, както и неизпълнение на конкретното задължение по договора, при което се дължи уговорената неустойка. В настоящият случай ищецът по този иск се позовава на клаузата на чл. 8.1. от Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г., съгласно която при забавяне на срока по раздел 4, виновната страна заплаща неустойка на изправната страна по 0.2% на ден, но не повече от 10% от договорената сума. Следователно на доказване подлежи, както неизпълнението съобразно срока по раздел 4, така и че това неизпълнение се дължи на виновно поведение от страна на изпълнителя. Съгласно клаузата на т. 4.1.2 изпълнителят следва да изпълни окончателно работите по предмета на Договора не по - късно от 50 календарни дни след получаване на авансовото плащане, което е било осъществено на 02.03.2018 г., от която дата са започвали да текат и сроковете за него да изпълни поетите договорни задължения – т. е. крайният срок за изпълнение е бил до 22.04.2018 г., а както бе посочено по – горе договорът е изпълнен на 01.06.2018 г., т. е. изпълнителят е изпаднал в забава от 40 (четиридесет) календарни дни. Ответникът по този иск подава насрещно възражение за неоснователност като се позовава на забава на кредитора – ищец. Правното основание на това възражение е разпоредбата на чл. 95 ЗЗД съгласно която кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В настоящият случай ответникът се позовава на забава на кредитора под формата недаване на необходимото съдействие, поради което бил поставен в невъзможност да изпълни задължението си в договорения срок. Предвид, че редица задължения не могат да бъдат изпълнени едностранно: трябва изпълнението да бъде прието или кредиторът следва, за да се стигне до изпълнението, да даде някакво съдействие, да направи нещо, то се оказва, че това поведение на кредитора е предпоставка за изпълнението, което ще освободи длъжника и когато то не бъде осъществено длъжникът ще изпадне в едно по-неблагоприятно положение. От приетите по делото писмени доказателства еднозначни се установява, че Договорът между страните е от 07.07.2017 г.. На 05.12.2018 г. между страните е имало писмена кореспонденция по електронната поща на ответника на адрес: saykov@bci-enerjy.com. Офертата на възложителя е получена при изпълнителя на 03.01.2018 г.. Съгласно клаузата на чл. 5.2 от Договора между страните изпълнителят е длъжен да спазва указанията на възложителя относно извършената работа, освен ако тези указания нарушават оперативната му самостоятелност или по естеството си излизат извън рамките на заданието и предмета на договора, които съгласно чл. 1.1 е зимна градина по одобрен от възложителя проект на изпълнителя. От показанията на свидетеля В.Т.Т., които съдът намира за обективни, се установява, че въз основа на офертата бил изготвен първоначален проект, който след разговори с възложителя бил променяни два пъти, като вторият окончателен проект бил изготвен в периода 15-20 април, които промени се налагали, тъй като клиентът искал да бъде постигната възможност за максимално голям наклон на конструкцията. Всяка промяна коствала около две седмици преработка на проекта. Монтажът бил извършен в периода 25-30 май. Съгласно Приемо – предавателния протокол от 01.06.2018 г. възложителят приел изпълнението на работата без забележки. При тези доказателства съдът намира възражението, с правно основание чл. 95, хип. 2 ЗЗД, за несвоевременно дадено необходимо съдействие от кредитора, без което изпълнителят не би могъл да изпълни задължението си, за доказано, а насрещният иск по чл. 309 ТЗ, за неоснователен.

Относно обусловеният иск за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху претенцията за неустойка за периода от 02.06.2018 г. до 27.02.2019 г., с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предявеният осъдителен иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена, от основателността на обуславящият иск, с правно основание по чл. 309 ТЗ. Поради неоснователността на обуславящият иск неоснователен се явява е обусловеният иск, поради което следва да бъде оставен без уважение.

Относно разноските. Двете страни са направили искания за присъждане на разноски, като ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, в който е посочил претенидраните от него суми, за който в материалите по делото се съдържат доказателства за плащане, в общ размер 1 150.65 лева, както следва: 260.65 лв. – държавна такса; 150 лв. – депозит за вещо лице; 720 лв. - адв. възнаграждение; 20 лв. - депозит за призоваване на свидетел, както и общо 1002 лева разноски по обезпечението, както следва: 462 лв. - такси към ЧСИ; 40 лв. - държавна такса за образуване на ГД № 72941/2018 г. и 500 лв. - адв. възнаграждение. Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по исковото и обезпечителното производства в общ размер 2 152.65 лева (две хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лева, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, Шуменски районен съд.

Р Е Ш И :

Осъжда „М-Стронг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Богдан“ № 17, партер, да плати на „Лорекс груп“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост“ 1, бл. 3А, вх. 1, ет. 5, ап. 29, сумата 5 266.30 (пет хиляди двеста шестдесет и шест лева и тридесет стотинки) лева – неиздължен остатък от възнаграждение за приета работа по Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г., съгласно фактура № 997/02.03.2018 г., платима по банкова сметка: *** „Алинац банк България“ АД, IBAN ***, ведно със законна лихва върху претендирания неиздължен остатък от възнаграждението считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.12.2018 г. до окончателно плащане, на основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД.

Осъжда „М-Стронг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Богдан“ № 17, партер, да плати на „Лорекс груп“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост“ 1, бл. 3А, вх. 1, ет. 5, ап. 29, сумата 297.18 лв. (двеста деветдесет и седем лева и осемнадесет стотинки) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неиздължения остатък от възнаграждението за приета работа по Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г., съгласно фактура № 997/02.03.2018 г., за периода от 02.06.2018 г. до 21.12.2018 г., платима по банкова сметка *** „Алинац банк България“ АД, IBAN ***, на основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като за разликата от 297.18 лева до пълния предявен размер от 297.55 лева отхвърля като неоснователен.

Отхвърля насрещният осъдителен иск предявен от „М-Стронг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Богдан“ № 17, партер, срещу „Лорекс груп“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост“ 1, бл. 3А, вх. 1, ет. 5, ап. 29, с правно основание чл. 309 ТЗ и цена 2 106.80 (две хиляди сто и шест лева и осемдесет стотинки) лева - неустойка за забава по Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г., като неоснователен.

Отхвърля насрещният осъдителен иск предявен от „М-Стронг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Богдан“ № 17, партер, срещу „Лорекс груп“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост“ 1, бл. 3А, вх. 1, ет. 5, ап. 29, с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 158.59 (сто петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната неустойка за забава по Договор за изработка, доставка и монтаж от 07.07.2017 г. за периода от 02.06.2018 г. до 27.02.2019 г., като неоснователен.

Осъжда „М-Стронг“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Богдан“ № 17, партер, да плати на „Лорекс груп“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост“ 1, бл. 3А, вх. 1, ет. 5, ап. 29, сумата 2 152.65 лева (две хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лева - разноски в исковато и обезпечителното производства, платима по банкова сметка: *** „Алинац банк България“ АД, IBAN ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2, ГПК.

Районен съдия: