Р Е Ш Е
Н И Е
983/24.10.2019г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№3674 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.8 и сл. от ЗПК, чл.92 от ЗЗД и евентуално съединени
осъдителни искове, с правно основание чл.8 и сл. от ЗПК и чл.92 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, ***, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н., излага, че по
ч.гр.д. №3191/2017 г. по описа на ШРС, в негова полза срещу ответника Е.Х.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е издадена заповед за незабавно изпълнение за
следните суми: 8
103, 60 лв. - непогасена главница по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 07.05.2015 г.; 3 119,
07 лв. - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2016 г.
до 19.10.2017 г.; 20, 34 лв. - размер на обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода от 10.02.2017 г. до 19.10.2017 г.; 120, 00 лв. -
дължими заемни такси, като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповедта, както и извършените по
делото разноски. В молбата се излагат твърдения, че на 07.05.2015 г.
между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката е предоставила
на ответника кредитна карта MasterCard
Galaxy
с кредитен лимит от 10 000 лева. За предоставения кредит ответникът бил
поел ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна лихва, в размер на
променлив лихвен процент от 14, 95 % годишно или 0, 04 % на ден. Уговорена е падежна дата- десето число на
месеца, като е предвиден гратисен период от 15 дни и минимална сума за
револвиране на кредита 3%. Ответникът е ползвал активно картата до 12.09.2016
г., като считано за периода от 18.05.2015 г. до 10.06.2018 г. е усвоил, чрез
предоставената му кредитна карта, сума от 9 000.00 лева. Последното
погасяване на минималната сума за револвиране било направено на 31.08.2016 г.
Съгласно уговорките, при четири поредни месечни нереволвирания или револвиране
със сума по- малка от необходимата, правото на ползване на кредита се
прекратява. Към 09.02.2017 г. ответникът бил натрупал пет броя непогасени
минимални суми за револвиране и правото на кредита му е спряно, а на 10.02.2019
г.-прекратено. Съгласно нормативните изисквания, банката е предприела действия
по уведомяване на длъжника за упражняване на правото ѝ да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като с нотариална покана, връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, длъжникът се считал за уведомен. Натрупаните задължения
по договора не са погасени. Поради изложеното, с исковата молба моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 8 103, 60 лв. -
непогасена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 07.05.2015 г.; 3 119, 07 лв. - дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2016 г. до 19.10.2017 г.;
20, 34 лв. - размер на обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 10.02.2017 г. до 19.10.2017 г.; 120, 00 лв. - дължими заемни такси,
като се претендира и законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 1868 от 23.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 3191/2017 г. по описа на Районен
съд - Шумен. Претендира и разноски. При условие, че установителните искове
бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора, ищецът предявява, в условията на евентуалност,
осъдителни искове, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните
суми: 8 103, 60 лв. - непогасена главница по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 07.05.2015 г.; 3
119, 07 лв. - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 10.08.2016
г. до 19.10.2017 г.; 20, 34 лв. - размер на обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода 10.02.2017 г. до 19.10.2017 г.; 120.00 лв. -
дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В хода на делото е
допуснато изменение на някои от установителните искове, като размерът на иска
за признаване на за установено, че ответникът дължи възнаградителна лихва на
ищеца, е намален и се счита предявен за сума от 2 973, 34 лева. Намален е
и размерът на търсеното обезщетение за забава, като този иск се счита предявен
за сума от 17, 30 лева.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, в
който изразява становище за допустимост на исковете, но оспорва последните по
размер, излагайки правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника
Е.Х.О., ЕГН **********, за следните суми: 8 103, 60 лв. - непогасена главница
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 07.05.2015 г.; 3 119, 07 лв. - дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2016 г. до 19.10.2017 г.; 20, 34
лв. - размер на обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода
от 10.02.2017 г. до 19.10.2017 г.; 120, 00 лв. - дължими заемни такси, като е
присъдена и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповедта- 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и извършените по
делото разноски.
Заповедта на длъжника е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, Общи
условия към договора/, се установи, че на 07.05.2015 г. между Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен
договор за издаване и обслужване на кредитна карта, по силата на който на
ответника му е предоставено правото да ползва револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който се осъществява посредством кредитна карта, в
размер на 10 000.00 лева. Уговорена е възнаградителна лихва с променлив
лихвен процент от 14, 95 % годишно или 0, 04 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти с българска валута и надбавка 13, 769%. Определен е
годишен процент на разходите- 16, 02 и срок на кредита 36 месеца. Предвидено е
задълженията на ответника, възникнали с ползването на кредитния лимит да се
погасяват на всяко десето число на месеца, като е предвиден гратисен период от
15 дни и минимална сума за револвиране на кредита 3%. Няма спор, а се
установява и от доказателствата по делото, че кредитната карта, посредством
която ответникът има право да ползва уговорения кредитен лимит, му е
предоставена. Ответникът е декларирал, че са му предоставени необходимата
преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от ЗПК, Общи условия и всяка друга
информация, свързана с ползването на кредитния лимит. Съгласно заключението по
извършената по делото ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се
съмнява в правилността и обективността му, се установи, че ответникът е ползвал
предоставения кредитен лимит, като за периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2016 г.
от АТМ са използвани 9994, 54 лева, а от разплащания на ПОС- 2021, 61 лева.
Ответникът е погасявал частично задълженията си, чрез вноски, но вноските са
внасяни със забава, като платените минимални погасителни вноски по кредита
възлизат на стойност 4488,18 лева. ВЛ сочи, че неплатените минимални суми за
револвиране се равняват на сума от 4423, 52 лева и представляват пет броя
минимални погасителни вноски с падежи: 10.09.2016 г., 10.10.2016 г., 10.11.2016
г., 10.12.2016 г. и 10.01.2017 г. Видно от представените по делото писмени
доказателства /нотариална покана и протокол към нотариалната покана/, се
установи, че поради забавата на длъжника да погасява на уговорения падеж
задълженията си по договора, банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като в поканата е отразено, че считано от получаването
ѝ от длъжника, цялата непогасена главница по договора за кредит става
дължима и върху се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Видно от съставения от
длъжностното лице, отговорно за връчване на нотариалната покана на ответника,
протокол, се установи, че на 23.08.2017 г. и 28.08.2017 г., ответникът е търсен
на посочения в поканата адрес и не е открит, като по данни на съседи същият се
намира в Република Турция и липсва информация кога ще се върне в България. Адресът,
на който е търсен ответникът съвпада с адреса, посочен от длъжника в договора за
кредит. От горепосочения протокол става ясно, че на основание чл.47 от ГПК, е
пристъпено към връчване на съобщението чрез залепяне на уведомление.
Длъжностното лице, на 12.09.2017 г. е отразило, че в двуседмичния срок,
предвиден за получаване на книжата нито адресата, нито някое друго лице,
действащо от името на ответника, са се явили за получаване на уведомлението.
Поради този факт, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, длъжностното лице е
отразило, че поканата е надлежно връчена на ответника. Съгласно действащите към
датата на връчване, респ. към датата на констатацията на длъжностното лице,
отговорно за връчване на книжата, разпоредби /чл.47 от ГПК/, съобщението, с
което банката уведомява ответника, че поради неплащане в срок на задълженията
му по процесния договор за кредит, упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, се счита за надлежно връчено на длъжника, считано от
11.09.2017 г. Съгласно т.18 от ТР№4/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В разглеждания казус, безспорно се установи, че
длъжникът е преустановил плащанията по договора, като е изпаднал и в забава.
Съгласно договореното между страните, при четири поредни месечни нереволвирания
или револвиране със сума по- малка от необходимата, правото на ползване на
кредита се прекратява и вземането на банката за целия използван кредитен лимит,
независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна
надбавка за забава. Сочените последици настъпват автоматично, а ако законът го
изисква- след уведомление до клиента /чл.30 и чл.31 от Общите условия към
договора/. Ето защо, съдът стига до извода, че в случая са изпълнени
договорните и законови изисквания като са настъпили всички предпоставки за
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, като последната е
настъпила на 11.09.2017 г.- датата, на която е изтекъл последният ден от
законоустановения двуседмичен срок, в който длъжникът е имал възможност да
получи уведомлението, изпратено от банката- кредитор. Поради изложеното и с
оглед на установените факти, че вземанията са възникнали и изискуеми, се
поражда и задължението на ответника да погаси ползваната по договора главница,
ведно с уговорената възнаградителна лихва, изчислена към датата, на която
цялото вземане на банката е станало предсрочно изискуемо /12.09.2017 г./, ведно
с предвидените в договора санкционни, с оглед забавата на длъжника, задължения.
Според приобщеното заключение по извършената ССЕ, се установи, че размерите на
вземанията на ищеца по процесния договор за кредит са следните: 8 103, 60
лева-главница; 2 969, 49 лева- лихва, изчислена за периода от 10.08.2016 г. до
12.09.2017 г.; 20, 34 лева- лихвена надбавка, имаща характер на обезщетение за забава и 498, 17 лева- такси. Предвид
изложеното съдът стига до извода, че главният иск е изцяло основателен и
доказан, и следва да се уважи. По отношение на претенцията за възнаградителна
лихва, съдът счита, че следва да уважи същата частично, а именно за сума от
2 969, 49 лева, представляваща мораторно обезщетение начислено за периода
от 10.08.2016 г. до датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем
/12.09.2017 г./. За последното съдът се съобрази с т.2 от ТР№3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, според която размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост на договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Следва да бъдат уважени и останалите акцесорни претенции за
мораторно обезщетение и начислени такси, тъй като същите представляват
договорни, санкционни последици в
следствие забавата на длъжника и неизпълнение на основното му задължение да
плаща в сроковете и размерите ползваните от него суми по договора.
С оглед на факта, че съдът уважи главните искове и условието, при
което са предявени осъдителните искове не се е осъществило, счита, че не дължи
произнасяне по евентуално предявените осъдителни искове.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по делото както
в исковото, така и в заповедното производство, разноски, съразмерно уважената
част от исковете и с оглед прекратената част от производството, в общ размер на
1 866, 16 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Х.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, ***, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н., следните суми: 8
103, 60 лв. /осем хиляди сто и три лева и шестдесет стотинки/- непогасена
главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 07.05.2015 г.; 2 969, 49 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и
девет лева и четиридесет и девет стотинки/- дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2016 г. до 12.09.2017 г.; 17, 30 лева /седемнадесет лева и тридесет
стотинки/- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
10.02.2017 г. до 19.10.2017 г.; 120, 00
лв. /сто и двадесет лева/- дължими заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на
главното задължение, присъдени по ч.гр.д. №3191/2017 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Е.Х.О., ЕГН **********, с адрес:
***, да
заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ***, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н., сумата от 1 866,
16 лева /хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: