Р Е Ш Е Н И Е
622/24.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и девети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№3706 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл.
първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Водоснабдяване
и Канализация – Шумен“ ЕОД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „В. №1, представлявано от К.М., излага, че ответникът А.В.М.,
ЕТН **********, с адрес: ***, е потребител на услугите, предлагани от ищцовото
дружество, като при последното е заведено с партида №625105 касателно имот,
находящ се в ***. Сочи се в молбата, че за периода от 06.11.2014 г. до 09.08.2018
г. ответникът има консумирана и незаплатена вода, равняваща се на стойност от 1074,
45 лв. Ответникът бил надлежно поканен да заплати стойността на така ползваните
услуги, но същият не се отзовал, поради което ищецът, по реда на чл.410 от ГПК,
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено. Ищецът
сочи, че стойността на консумираната вода е дължима и не е платена, поради
което за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, като
моли съда да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1074,
45 лева, представляваща стойността на консумирана и неплатена вода, отвеждане
на отпадъчни води, и пречистване на отпадъчни води за имот, находящ се в ***,
за който имот при ищеца е съставена партида №625105; 127, 48 лева,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано за периода от 03.11.2016 г. до 17.10.2018 г. и от
01.07.2017 г. до 17.10.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, като становище по
основателността им ще изрази в хода на устните състезания. В съдебно заседание
излага становище за основателност на исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното: По ч.гр.д.№2968/2018 г. по
описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника, за сумата от 1074, 45 лева, главница за
консумирана и неплатена вода по партида №625105 касателно имот, находящ се в ***,
както и за сумата от 127, 48 лв. - лихва за периода от 03.11.2016 г. до 17.10.2018
г. Присъдени са законната лихва върху главница, считано от 18.10.2018 г. до
окончателното й изплащане и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя са дадени указания
по реда на чл.415 от ГПК. Не се спори между страните, че между тях е налице
валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел основното задължение
да предоставя на ответника, в горепосочения недвижим имот, водоснабдителни и канализационни
услуги, а последният е поел насрещното задължение да заплаща стойността на така
предоставените услуги. Прието е за безспорно, че през процесния период ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил услуги на ответника. Съгласно
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. От
изготвената справка за имот става ясно, че за имота, за който ищцовото дружество претендира, че е доставена
и незаплатена вода, има наложена възбрана, като длъжник е ответникът А.М.. Разпоредбата
на чл.8, ал.1 от същата наредба гласи, че получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода
се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора
и/или в имотите на потребителите, като показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг
от три месеца касателно потребители на питейно- битови нужди с консумация до 20
куб.м./мес. Текстът на чл.23, ал.3 от Общите условия предвижда, че в междинните
отчети между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В разглеждания казус, от представените по делото
писмени доказателства /карнети за отчитано в имота на ответника, като доставено
количество вода за процесния период/, се установи, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си ежемесечно да отчита количеството доставено, респ.
потребено в имота на ответника вода, като е отчитано месечно изразходвано
количество вода в рамките от 6 до 8 куб.м. Съобразно нормативните изисквания и
предвиденото в общите условия е извършвано и съответното изравняване с реалното
потребление, извършвано в присъствието на потребителя, респ. лице от
домакинството му. За последното обстоятелство съдът съобрази положените подписи
на карнетите в съответната графа. Ответникът не оспори така представените
документи относно автентичността на същите. Сочените обстоятелства се
установяват и от разпитания в полза на ищеца свидетел, инкасаторът, отчитащ
потребената в имота на ответника вода, който ясно заяви, че в този имот живеят четирима
човека, като в случаите, когато не е намирал достъп до имота е писал някаква
средна консумация, а когато му е осигуряван достъп е изравнявал количеството
изразходена вода, като това изравняване е извършвано в присъствието на лицето,
осигурило му достъп до водомера. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства,
тъй като същите са ясни, конкретни и изцяло кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства. Безспорно се
установи, че в имота на ответника е доставяна вода, респ. последният е ползвал
ВиК услуги през процесния период, като надлежно са отчитани и записвани количествата
доставяна вода, без наличието на някакви възражения при отчитането от
потребителя. На следващо място, съгласно чл.24, ал.3 от общите условия, при
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на
негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. Няма данни по делото, ответникът да е правил възражения
срещу така определените от ищцовото дружество суми, няма и наведени твърдения в
този смисъл. Поради изложеното заключава, че доколкото се установи, че за целия
процесен период ответникът, като клиент на ищцовото дружество, е ползвал услугите
на последното, редовно и съобразно договореното е отчитано изразходеното
количество вода, стойността на която, ведно с предоставените в този смисъл
услуги, е нормативно определена, за ответника се е породило насрещното
задължение да заплати тази стойност. Установена е и изискуемостта на
вземанията, като съобразно общите правила при забава за изплащане на парични
задължения /чл.86 от ЗЗД/, ответникът следва да си понесе и отговорността за
забавеното изпълнение. С оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя
размера на обезщетението за забавено изпълнение в размер на 127, 48 лева. За
определяне размера на мораторната лихва съдът използва общодостъпните в
интернет пространството калкулатори. Ето защо така предявените искове са
основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните
разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се общо на
сума от 414.14 лева /25.00 лв. -
разноски, извършени в заповедното производство и 389.14 лв. – в исковото
производство/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.М., сума в общ размер от 1201.93 лв. /хиляда двеста и един лева и деветдесет
и три стотинки/, от която 1074, 45 лева /хиляда седемдесет и четири лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на консумирана и
неплатена вода, отвеждане на отпадъчни води, и пречистване на отпадъчни води за
имот, находящ се в ***, за който имот при ищеца е съставена партида №625105,
считано за периода от 06.11.2014 г. до 09.08.2018 г.; 127, 48 лева /сто двадесет
и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 03.11.2016
г. до 17.10.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 18.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени по ч.гр.д. №2968/2018 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА А.В.М.,
ЕТН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.М., направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 414.14
лева /четиристотин и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки/- 25.00
лв. - разноски, извършени в заповедното
производство и 389.14 лв. – в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: