Р Е Ш Е Н И Е
575/10.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесети май, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 3707/2018
г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от И.Ф.О. ***, против “ТСП Транс“ ЕООД, седалище и адрес на управление: с.
Стан, Община Нови Пазар, област Шумен, в която са предявени, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както следва: искове,
с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и обща цена 35 851.43 лева - обезщетение
за вреди, от които имуществени, в размер на 851.43 и неимуществени, в размер на
35 000 лева, настъпили в резултат на трудова злополука, причинила временна
неработоспособност; иск, с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ и цена 47.96 лева,
изменена по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК от 250 лв. - обезщетение за разликата
между полагаемото трудовото възнаграждение и обезщетението по общественото
осигуряване за периода от 09.10.2018 г.
до 28.12.2018 г. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва
върху претенцията за неимуществени вреди, считано от датата на трудовата
злополука – 09.10.2018 г., до окончателното плащане, както и искане за
присъждане на законна лихва върху исковите претенции за имуществени вреди,
считано от датата на исковата молба – 28.12.2018 г., до окончателното плащане,
съединени за съвместно разглеждане с възражение за съпричиняване, с правно
основание чл. 201, ал. 2 КТ и с възражение за прихващане, с правно основание
чл. 55, ал. 1, хип. 3 ЗЗД.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че по силата на Трудов договор №
4/26.03.2015 година, със срок за изпитване от 6 месеца, сключен с ответника
работил като шофьор на товарен автомобил - международни превози. След изтичане
на срока за изпитване трудовият договор не бил прекратен, поради което се
превърнал в безсрочен. През месец октомври 2018 година, бил изпратен в Дания да
товари стока от складове на „ДСВ Роуд А/С“. На 9.10.2018 г., около 16.00 часа,
докато на рампа 25 товарели стоката в неговия камион тръгнал към рампа 21,
където имало врата със стълбичка. На съседна рампа 23 товарили стока с мотокар,
който давайки назад премазал крака му. Ударът бил с металната част на мотокара в
гръб и го съборил на земята, след което минал през крака му. Твърди, че от
болка изгубил съзнание за няколко минути, а когато се свестил, започнал да
крещи. Извикали „Спешна помощ“ и го приели в болница в Дания, където предстоял
11 дни. В болницата му направили временна фиксация с хирургическа тел и
зашиване на раните. На 20.10.2018 г. бил изписан. В издадената му Епикриза било
отразено, че е приет с тежка контузна рана на дясното стъпало прегазено от
колело на подемно-транспортна машина, като било посочено, че ще се наложи
извършването на крайна операция на тарзометарзалната става /става на Лисфранк/
на по-късен етап, както и ревизия на меките тъкани. Тази операция му била
направена и фактически цялата мъртва кожа и мускул под нея били отстранени. По
предписание на лекарите в Дания не трябвало въобще да стъпва на счупеното
ходило в рамките на 8-12 седмици, като след този период, медицинската тел
следвало да бъде отстранена. След изписването му от болницата работодателят му
изпратили лек автомобил, за да го върнат в България. Обратния път с шиниран
крак за него било изключително тежък. Твърди, че му предстояли още много
операции и не знае дали е възможно пълно възстановяване или тази злополука ще
се отрази върху целия му живот за в бъдеще. Болките и страданията, които
изпитал в момента на инцидента, при престоя му в болницата, по време на пътя и
които продължавал да изпитва до ден днешен били изключително силни. Бил в
тежест на семейството си. Имал нужда от непрекъснати грижи и помощ в личното
обслужване. Обречен бил да стои по цял ден в къщи, с вдигнат крак, без да може
да извършва сам дори най - елементарни дейности. Болките и страданията, които
изпитвал били ежедневни и ежечасни. Кракът му бил тъмно син на цвят, почти
черен. И двата му крака били силно отекли и подути. Не можел да спи. Изпитвал
силни болки и се събуждал непрекъснато. Изключително трудно ползвал тоалетната.
Вследствие на тоталното обездвижване наддал около 10 килограма. След инцидента
изпитвал ужас от автомобили и страх от шофиране, който продължавал и до днес.
На 28.11.2018 година му се наложила нова оперативна интервенция в МБАЛ Ш. с
наименование „радикална ексцизия на кожна лезия“, която била извършена, при
което му била издадена епикриза и предписано медикаментозно лечение. Твърди, че
преживяната трудова злополука променила коренно живота му. До този момент само
и единствено той издържал изцяло семейството. Съпругата му не работела, а имали
две непълнолетни деца. Сега нямал възможност да работи, а счита, че тежката
травма ще се отрази и на възможностите му да намери работа за в бъдеще. Моли
ответникът да бъде осъден да му плати имуществени и неимуществени вреди ведно
със законната лихва върху сумата за неимуществените вреди от датата на
трудовата злополука до окончателното плащане, а за имуществените вреди от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Неимуществените
вреди били за: невъзможност да се обслужва сам; ограничено движение, поради
шинирания крак; невъзможност да излиза никъде извън дома си; необходимостта
някой от близките да бъде непрекъснато до него, за да го подпомага в
извършването на елементарни дейности; невъзможността да работи и да издържа
семейството си; невъзможността да води нормален начин на живот; невъзможност да
се разхожда навън на чист въздух и да извършва ежедневните движения, на които е
свикнал; невъзможност да се среща с приятели, да води социален живот и да
задоволява културните си потребности. Претендираните имуществени вреди били към
настоящия момент за: лекарства, медицински консумативи, болничен престой и за
превод от датски език на епикриза и решение на инспекцията по труда. Претендира
разноски.
В
предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на исковата молба,
като намира претенциите на ищеца изцяло неоснователни, а в условията на
евентуалност оспорва размера на иска за неимуществени вреди поради
несправедливо завишен, както и същият в частта за претендирани пропуснати ползи
- недопустим, тъй като не бил уточнен по вид и размер, а и следвало да бъде
предявен като имуществен. Не оспорва, че между ищеца и ответника е било налице
валидно трудово правоотношение, че ищецът бил на длъжност „шофьор“ при
ответника, че на 09.10.2018 г. ищецът бил изпратен с управлявания от него
камион да натовари стока в Дания, че е бил длъжен да присъства при товаренето
на стоката, както и че ищецът е претърпял злополука. Счита, че претърпяната
злополука не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, както и че в нарушение
на задълженията си по Трудов договор, Длъжностна характеристика и в
несъответствие с Правилата на безопасност, в деня на събитието около 18.30 ч.
ищецът напуснал рампата, на която се е извършвало товаро-разтоварна дейност на
управлявания от него камион, преминал през аварийния изход на Хале I и бил
ударен от движеща се на заден ход подемно-транспортна машина в процес на
товарене през портал 23. Твърди, че от приложения снимков материал и от описания
в Решение на Инспекторат по труда, Инспекционна
служба Юг, Ландскронаде 33, Копенхаген, видеоклип се установявало ищецът
да е изскочил внезапно пред съседната рампа, като изглеждал разсеян и гледал в
обратна посока на движещата се машина, минал е напряко през мястото за
товарене, за да стигне до обозначената зона за пешеходци, като бил оставил
натоварения камион без надзор. Намира, че в момента на инцидента ищецът не е
изпълнявал трудовите си задължения – не е бил в ремаркето където бил длъжен да
стои докато се товари и разтоварва камиона, като в този смисъл счита, че е
налице съпричиняване в смисъл, че с поведението и действията си е проявил груба
небрежност /обстоятелство, което води до намалена отговорност за работодателя/,
предхождано от липса на елементарно старание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Предявява възражение за
прихващане, като твърди, че ищецът дължи на ответника сумата от 3 138.50 лева. Не
претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените
становища.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят и по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, наличие на валидно трудово правоотношение, по силата на което
на 09.10.2018 г. ищецът пристигнал с управляван от него камион в Дания да
получи и превози до България стока, като при товаренето бил ударен от товареща
стока на съседна рампа и движеща се на заден ход подемно-транспортна машина,
при което претърпял злополука. Съгласно
приета по делото и неоспорена Инструкция за безопасна работа с товарен
автомобил /л. 69/, която като вътрешен акт е задължителен
след
подписване от работодателя и следва да е поставена трайно на удобно място в
кабината, водачът (шофьорът) на автомобила има задължение да наблюдава работата
на товарачите (разтоварачите) от непосредствена близост, да поставя условия за
подреждане и осигуряване на стабилност на товарите и безопасност на движението
с автомобила - т. 2.4.
Съгласно
Епикриза /л. 23/ издадена на 22.10.2018
г. от Областна болница Хорсенс, отделение по ортопедична хирургия ОБХ, след
злополуката на 09.10.2018 г. ищецът е бил приет с тежка контузна травма на
дясното стъпало, което е било прегазено и довело до образуване на кървяща рана
в средната част. Установено било, че е получил множество фрактури на първата
клиновидна кост и фрактури на втората и третата клиновидни кости, фрактура на
петната кост до средната фасетка на субталарната става и недислоцирана фрактура
на ладиевидната кост. Направена му е временна
фиксация с хирургическа тел и зашиване на раните. При изписването бил с
препоръка да не стъпва на счупеното ходило в рамките на 8-12 седмици, като са
му предписани лекарства. Отразено е, че тъй като пациентът нямал застрахователно
покритие за болничен транспорт със самолет е транспортиран до България с
автомобил.
Съгласно заключението на приетата по
делото СМЕ в следствие на трудовата злополука ищецът е претърпял тежка съчетана
травма на дясно стъпало включваща смазване на меки тъкани /кожа, подножие,
мускули и връзки/, участващи в интегритета на сгъналото, както и множество
счупвания на кости, участващи в изграждането свода на ходилото, като: I-ва
клиновидна кост; II-ра и II 1-та клиновидни кости; петната кост; ладиевидната кост;
дисталпата фаланга на пазена. До приключване на съдебното дирене ищецът е
претърпял три оперативни интервенции, множество амбулаторни превръзки, спазена
е препоръката за имобилизация в рамките на поне 8-12 седмици. В издадените
епикризи след изписването на ищеца от болниците няма предписана терапия в дома
освен прием на обезболяващи медикаменти. При амбулаторните прегледи са
предписвани антибиотици, обезболяващи, лекарства подобряващи кръвотока и
намаляващи риска от емболия, препарат ускоряващи регенеративните процеси в
раната, които ищеца е закупувал. Рехабилитация и раздвижване е следвало да се
започне след зарастванего на раните и отстраняването на остсосинтезиия
материал, т. е. след 24.02.2019 година. Пълна неподвижност на ищеца не е
необходима и не е била, тъй като имобилизирано е било само дясното ходило.
Наложително е било обаче положение на крака по-високо от тялото в легнало
положение през по-голямата част от денонощието, тъй като в тази позиция
оттоците намаляват и болката отслабва. След травмата придвижване е било
възможно с патерици предвид гипсовата имобилизация на дясното ходило. Времето
на придвижване с помощно средство или с помощта на придружител, без да може да
се стъпва на крака, е започнало от момента на травмата, до зарастването на раните
и снемането на металната остеосинтеза т. е. до 21.02.2018 г.. В момента на
прегледа придвижването ставало с помощта на бастун. Поради добрите
регенеративни възможности, раните са зараснали вторично /чрез заместване със
съединителна тъкан/ и не се налага пластично възстановяване на остатъчен
мекотъканен дефект. Според заключението на вещото лице пълно анатомично
възстановяване при такава травма не е възможно, тъй като увредените езруктури
на ходилото /хрущяли, сухожилия, мускули/ са заместени със съединителна тъкан. Периода на
функционалното възстановяване при подобен комбинирана травма варира в рамките
от шест месеца до една година, през който
период ако се възстанови обема на движения на засегнатите стави може да се
говори за „пълно излекуване”. Възможна неблагоприятна последица може да бъде
ограничена подвижност в ставите, изграждащи ходилото и палеца. Поради липса на
тежка деформация и скъсяване на увредения крак трайно „куцаща” походка няма да
остане.
Според Решение на Инспекторат по труда, Инспекционна служба Юг, Ландскронагаде
33, Копенхаген Й, /л. 8/, в обекта е извършена инспекция на обстоятелствата, при които на 09.10.2018 г. с И.О. е настъпила злополука, относно организацията и охраната на труда. Резултатите от извършено разследване отразени в
заключението сочат, че причината за възникване на злополуката са: неясни правила за
вътрешен транспорт при едновременно придвижване на транспортни машини и
пешеходци; необособени пространства за движение на пешеходци и моторни превозни
средства; липса на маркировка на пода по продължение на трасето обозначаваща,
че зоната, където ищецът се е придвижвал не е пешеходна, както и липса на
маркировка или обозначение за опасност от движещи се подемно-транспортни
машини. Инспекционната служба е дала инструкции за
незабавно изпълнение като е задължила провереното дружество „ДСВ Роуд А/С“ да
обособи отделни пространства за пешеходци и МПС.
С Разпореждане № 74/11.12.2018 г., по
описа на ТД на НОИ Ш. /л. 30/, на основание чл. 60,
ал. 1 КСО, с приложен Протокол № 11/11.12.2018 г. /л. 31/, прието и неоспорено
от страните по делото, злополуката с И.Ф.О. на 09.10.2018 г. в складовете на „ДСВ Роуд А/С“ –
Дания, е класифицирана като трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
От ищеца са представени и приети по
делото фактури за закупени медикаменти и консумативи /л. 38-51/, както и фактура
№ 1000000332/20.12.2018 г. за платени 450 лв., с ДДС, за превод от датски език на
Епикриза и Решение от Инспекцията по труда /л. 99/.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че паричните средства изразходвани
от ищеца за лекарства медицински консумативи и болничен престой са в общ размер
на 401.43 лв., а размерът на полученото от НОИ обезщетението за временна
неработоспособност в сравнение с дължимото трудово възнаграждение е с 47.96 лв.
по-малко.
С отговора на исковата молба ответникът
е представил Длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор товарен
автомобил /международни превози/” - л. 63-65; Книги за проведен инструктаж за
безопастност и здраве при работа, като: Регистър
2017-2018 г. - л. 66-67 и Начален
инструктаж - л. 68, които са оспорени от ищеца по реда на
чл. 193 ГПК в частта относно подписа на И.Ф.О., във връзка, с което на представилата ги страна е дадена възможност по
реда на чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви дали желае да се ползва от тези писмени
доказателства. С молба рег. № 7319/25.04.2019 г. ответникът е заявил, че не
желае да се ползва от така оспорените документи, поради което същите са изключени от доказателствената съвкупност.
По делото от ответника са представени Извлечения
от сметка /л. 74 - 78/, за преведени по банков път на негово име по сметка с IBAN ***р 3 138.50 лв., както следва: на 10.10.2018 г. - 977.50
лева; на 16.10.2018 г. – 1 661.00 лева и на 08.11.2018 г. - 500.00 лева. Първата
сума в размер на 977.50 лв. е с посочено основание „фирмен аванс”, а втората и
третата суми, съответно 1 661.00 лева и 500.00 лева, с посочено основание
„фирмен заем“. От представено от ищеца Извлечение /л. 100/ се установява, че
сметката с IBAN ***, в ТБ „Банка ДСК“ АД, е
валутна, а сумата постъпила на 16.10.2018 г. в размер на 1 661.00 лева,
предоставена от ответника като „фирмен заем“, е превалутирана на 847.45 евро и
същия ден част от нея в размер на 650 евро са преведени с посочено основание плащане
на „advokat p.”.
От разпита на свидетеля Г. Г. /сестра на съпругата на ищеца/, се установява, че след
инцидента ищецът споделил с нея, че изпитвал „невероятна, много силна болка“, както
и че за момент изпаднал в безсъзнание. От Дания се прибрал с кола изпратена от
работодателя, като по време на пътя се чувствал некомфортно, а пътуването било
рисково защото било много продължително и при едно по-голямо друсване било
възможно отново разместване на счупванията. В България пристигнал на морфин,
като обезболяващо. През следващите инцидента 3-4 месеца се наложило да ходи ежедневно
в дома на ищеца, за да полага непосредствени грижи за него – да му сменя
превръзките и да му бие обезболяващи инжекции, поради „неописуемата болка“,
която изпитвал. Редовно пиел и продължавал да пие лекарствата преписани му от
лекарите в това число и за разреждане на кръвта. Психически бил
много изнервен, от обездвижването и от мисъл, че не може да се обслужи, че не
може да отиде до тоалетна сам. Когато го возела с кола, особено в началото,
искал да е много внимателна и да кара с 50-60 км и я карал да намалява
скоростта, защото изпитвал страх. Инцидентът се отразил на цялото семейство,
което било изцяло на негова издръжка, а всички били изнервени - съпругата му не
работела от година и половина, а имали двама ученика. Твърди, че работодателите
пожелали да се ангажира адвокат и превели по негова банкова сметка ***, който
бил нает чрез посолството в Дания от съпругата на ищеца
Свидетелят Н. А. твърди, че след злополуката ищецът изпитвал силни
болки, дискомфорт и бил много зле, защото не можел да се придвижва и да се
обслужва сам. Споделял за силно притеснение дали ще бъде възстановен кракът му,
как ще протекат операциите, ще може ли да работи, както и относно финансовото
им положение, тъй като бил единствения работещ в семейството и от него зависели
доходите им, а имали двама ученика. Психически бил изнервен и понякога реагирал
по-рязко. Злополуката се отразила на цялото семейство.
Свидетелят С. С., съпруга на
ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуална заинтересованост от изхода на делото, твърди че И. имал частична
загуба на паметта, като имало моменти от инцидента, които му се възстановявали по
свидетелски показания. Твърди, че съдействие от страна на ответника ищецът не
бил получил нито тогава, нито в момента, както и че пострадалият нямал
застраховка за чужбина, което било задължение за работодателя. Разноските по
престоят в болницата в Дания били покрити от Европейска здравна карта, която била
извадена преди събитието лично от пострадалия, а не от работодателя, който не
се интересувал от случилото се и това предизвикало възмущението на лекарите и
медицинския персонал. Пътуването от Дания до България продължило 3-4 дни, с
шофьор и автомобил на работодателя, което било противопоказно с оглед
състоянието му след инцидента. По време на пътуването шофьорът го е обслужвал в
това число му бил обезболяващи инжекциите с морфин в корема, както и хапчета. Твърди,
че поради незаинтересоваността на работодателя се наложило свидетелката лично да
осъществи контакт с посолството в Дания за съдействие и с тяхна помощ намерила
датски адвокат. Твърди, че имали разговор с работодателя да бъде платен
хонорара на адвоката, но била преведена само една сума от 850 евро, за която последният
взел Епикризата от болницата и от Бюрото по труда в Дания, чиито преводи
свидетелката платила лично, а когато адвоката поискал 1250 евро за завеждане на
дело работодателят само обещавал, но нищо не платил. Твърди, че поради
бездействието на работодателя лично тя подала заявление в Инспекцията по труда,
за да бъде регистрирана злополуката като трудова. Намира след инцидента ищеца
като объркан, изнервен, мнителен, променен и изпитващ силен страх от
автомобили. Не можал да спи тъй като кракът трябвало да бъде дигнат. Преди
инцидента спортувал и не било проблем да върви 10-15 км, а сега бил обездвижен,
което допълнително го изнервяло, защото се чувства непълноценен. Към момента
нямал работа, но се надявал да си намери работа.
Свидетелят М. Г., превозил
ищеца от Дания до България по нареждане на работодателя счита че след като е
бил изписали от болницата, състоянието на пострадалия било стабилно, но според
него е имал болка. Твърди, че му помагал да излиза от колата, но сам ходел до
тоалетна с две патерици и лично му сложил една инжекция в корема с лекарство за
разреждане на кръвта, което било изписано в Дания.
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предявените обуславящи осъдителни
искове са за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вредите от трудова злополука, както и за присъждане на пропусната полза - разликата между полагаемото
трудовото възнаграждение и полученото обезщетението по общественото осигуряване за периода от 09.10.2018 г. до 28.12.2018 г. поради
временната неработоспособност от трудовата злополука.
Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 %
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи и обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - чл. 200,
ал. 3 КТ. От тази законова разпоредба
следва, че фактическите състави за възникване на отговорността на работодателя
при увреждане здравето на работника/служителя, имаща по същество обективен
характер, кумулативно включва следните предпоставки: 1/наличие на трудово
правоотношение между работодател и пострадал работник/служител; 2/професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода
на трудовото правоотношение; 3/вреда, претърпяна от пострадалия и 4/причинна
връзка между трудовата злополука и вредата.
Между страните не се спори,
а това се установява и от събраните доказателства, че между страните е
съществувало безсрочно, валидно, трудово правоотношение по време, на което /09.10.2018 г./ ищецът е претърпял злополука в складове на „ДСВ
Роуд А/С“ - Дания, където бил командирован от ответника да получи и превози
стока, както и като е бил длъжен да присъства при товаренето е бил ударен от
товареща стока на съседна рампа и движеща се на заден ход подемно-транспортна
машина
Съдът намира, че злополуката,
която ищецът е претърпял има характер на трудова, а възражението на ответника в
обратния смисъл за неоснователно поради следното: Квалификацията на злополуката
като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в представеното,
прието и неоспорено от страните по делото Разпореждане № 74/11.12.2018 г., с приложен Протокол № 11/11.12.2018 г., по описа на ТД
на НОИ гр. Шумен, съгласно което злополуката с И.Ф.О. на 09.10.2018 г. е трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение - от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение – в този смисъл Р. № 410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г.
на ВКС.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства еднозначно се установява наличието на
причинна връзка между трудовата злополука и имуществени и неимуществени вреди
претърпени от ищеца, както и пропуснати ползи в размер на разликата между полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 09.10.2018 г. до 28.12.2018 г. поради
временната неработоспособност от трудовата злополука
и полагаемото
трудовото възнаграждение.
Относно размера на имуществените
вреди съдът съобразява заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което паричните средства
изразходвани от ищеца за лекарства, медицински консумативи и болничен престой
са в общ размер на 401.43 лв., а паричните средства изразходвани от ищеца за
превод на документация от датски език съгласно неоспорената по делото фактура №
1000000332/20.12.2018 г., са в размер на 450 лв. с ДДС. Придвид наличието на
пряка причинна връзка между тези имуществени вреди и трудовата
злополука, настоящият състав на ШРС намира искът по чл. 200, ал. 1 КТ като основателен, в предендирания
размер от 851.43 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва върху претенцията, считано от датата на исковата молба –
28.12.2018 г., до окончателното плащане.
Относно размера на имуществените
вреди по чл. 200, ал. 3 КТ, е налице
съдебна практика, съгласно която обезщетението по
чл. 200, ал. 3 КТ е свързано със задължението на работодателя да обезщети една
имуществена вреда. Тази вреда се изразява в разликата между плащаното преди
непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатото след това обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. В този случай имуществената вреда
/пропусната полза/, която се дължи от работодателя се изразява в разликата
между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност или пенсия /Р. № 492/19.7.2010 г. ГД № 1114/2009 г.,
III г. о.; Р. № 548/06.12.2010 г., ГД № 1119/2009 г., III г. о./. Приема се, че
вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което
работникът или служителят би получил, ако беше здрав и работеше и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между
тези величини има причинно-следствена връзка /Р. № 119/12.07.2013 г., ГД №
675/2012 г., на IV г. о./. Приетото и неоспорено Заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза сочи, че между полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 09.10.2018 г. до 28.12.2018 г. поради
временната неработоспособност от трудовата злополука и полагаемото трудовото
възнаграждение, има разлика в размер на 47.96
лв. по-малко, поради което искът е основателен, в предендирания размер, както и
искането за присъждане на законна лихва върху претенцията, считано от датата на исковата молба –
28.12.2018 г., до окончателното плащане.
Относно неимуществените вреди съдът
намира за еднозначно установено от доказателствата по делото, че ищецът е
изпитал силни болки и страдания вследствие получената на 22.10.2018 г. тежка,
контузна, комбинирана травма на дясното стъпало, включваща смазване на меки
тъкани /кожа, подножие, мускули и връзки/, участващи в интегритета на
сгъналото, както и множество счупвания на кости, участващи в изграждането свода
на ходилото, като: I-ва клиновидна кост; II-ра и II 1-та клиновидни кости;
петната кост; ладиевидната кост; дисталпата фаланга на пазена, от колело на
подемно-транспортна машина. Стъпалото е било имобилизирано в рамките на поне
8-12 седмици, като през по-голямата част от денонощието е било наложително
положение на крака по-високо от тялото в легнало положение. Предписвани са му и
е закупувал антибиотици, обезболяващи и лекарства подобряващи кръвотока и
намаляващи риска от емболия, както и препарат ускоряващи регенеративните
процеси в раната. След травмата, предвид гипсовата имобилизация на дясното
ходило, придвижване е било възможно с патерици. Времето на придвижване с
помощно средство или с помощта на придружител, без да може да се стъпва на
крака, е започнало от момента на травмата, до зарастването на раните и
снемането на металната остеосинтеза т. е. до 21.02.2018 г.. Рехабилитация и
раздвижване е следвало да се започне след зарастванего на раните и
отстраняването на остсосинтезиия материал, т. е. след 24.02.2019 година. До
приключване на съдебното дирене е претърпял три оперативни интервенции и
множество амбулаторни превръзки. Периода на функционалното
възстановяване при подобни травми варира в рамките от шест месеца до една
година, през който период, ако се
възстанови обема на движения на засегнатите стави може да се говори за „пълно
излекуване”. Заключението на СМЕ е, че пълно анатомично възстановяване при
такава травма не е възможно, тъй като увредените езруктури на ходилото
/хрущяли, сухожилия, мускули/ са заместени със съединителна тъкан, но поради
липса на тежка деформация и скъсяване на увредения крак трайно „куцаща” походка
няма да остане, а като възможна неблагоприятна последица може да бъде
ограничена подвижност в ставите, изграждащи ходилото и палеца. От
обездвижването и от мисълта, че не може да се обслужи сам, ищецът бил изнервен,
объркан, променен, понякога реагирал по-рязко и изпитвал страх, когато го возели
с кола. Споделял за силно притеснение дали ще бъде възстановен кракът му, как
ще протекат операциите, ще може ли да работи, както и относно финансовото им
положение, тъй като бил единствения работещ в семейството и от него зависели
доходите им, а имали двама ученика. Преди инцидента спортувал и не било проблем
да върви 10-15 км, а сега бил обездвижен, което допълнително го изнервяло,
защото се чувства непълноценен.
Предвид изложеното съдът намира, че
причинените неимуществени вреди на ищеца подлежат на обезщетяване, като
определянето на размера на обезщетението е предпоставено от произнасяне по възражението
на ответника за съпричиняване с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на
вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. Следователно при
трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата: 1/без
необходимото старание и внимание и 2/в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност /Р. № 125/04.05.2016 г., ГД № 4417/2015 г. на IV г.
о./. Доказването на грубата небрежност е
в тежест на работодателя, който е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ. В настоящия случай от
една страна ответникът - работодател не представя доказателства в подкрепа на
твърдението, че с действията си ищецът е допринесъл за настъпване на инцидента,
а предвид отразеното в приетото и неоспорено по делото Решение на Инспекторат по труда, Инспекционна служба Юг, Ландскронагаде
33, Копенхаген Й, че причините за възникване на злополуката са: неясни правила за вътрешен транспорт при
едновременно придвижване на транспортни машини и пешеходци; необособени
пространства за движение на пешеходци и МПС; липса на маркировка на пода по
продължение на трасето обозначаваща, че зоната, където ищецът се е придвижвал
не е пешеходна, както и липса на маркировка или обозначение за опасност от
движещи се подемно-транспортни машини, следва извода, че това са предпоставки и
обстоятелства, чието отстраняване не зависи от субективните възможности на
ищеца. От
друга страна съгласно представената от
ответника Инструкция за безопасна работа с товарен автомобил т. 2.4 ищецът е имал
задължение да наблюдава работата на товарачите (разтоварачите) от
непосредствена близост, да поставя условия за подреждане и осигуряване на
стабилност на товарите и безопасност на движението с автомобила, което
предполага пребиваването му извън кабината на комиона и то в близост до товаро –
разтоварната дейност. На трето, но не на последно място, ответникът е заявил, че не желае да се ползва от оспорени от ищеца по
реда на чл. 193 ГПК документи /Длъжностна характеристика и Книги за проведен инструктаж/,
имащи отношения към изпълнение задълженията на роботодателя да проведе инструктаж на работника по безопасност и
здраве при работа, от което се налага извода, че твърдението ищецът
да е пренебрегнал
основни технологични правила и правила за безопасност, се явява недоказано, тъй
като по делото не е установено такива да са му били вменени. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на
работа без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата
за безопасност, то поведението на работника не може да бъде окачествено като
груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му /Р. №
60/05.03.2014 г., ГД № 5074/2013 г., IV г. о./. В този смисъл възражението е
неоснователно, поради което размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи по общите правила.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал
социални помощи или обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те
обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени неимуществени вреди. В
този смисъл полученото
обезщетение по общественото
осигуряване, за периода от 09.10.2018 г.
до 28.12.2018 г., поради временната неработоспособност от трудовата злополука,
не следва да се приспадне от определения размер на обезщетението по чл. 200,
ал. 1 КТ. Независимо, че неимуществените вреди са различни по характер,
предвид, че увреждащото действие е едно (един правопораждащ факт), а не отделни
такива, предявеният иск е един и по него се дължи едно обезщетение. Следователно
евентуалната липса на фактическия състав на непозволено увреждане за част от
уврежданията, твърдени от ищеца, е от значение за тежестта на увреждането и,
респективно, за справедливия размер на обезщетението, което следва да се
съобрази, като критерият за определяне броя на деликтите не е броят на
телесните увреждания, а дали те са направени (обективирани) по едно и също, или
по различно време и място /в този смисъл Р. № 710/19.01.2011 г., ГД № 1824/2009
г. IV г. о. и Р. № 164/30.06.2016 г., ГД № 5255/2015 г., IV г. о./. Ето защо
съдът следва да се произнесе в рамките на общо посочения размер от 35 000 лева,
като наличието или не на множество телесни увреждания ще обуслови единствено
размера на обезщетението, доколко трудовата злополука от 09.10.2018 г., представлява единственият правопораждащ факт, т. е. налице е един
иск. По общо правило размерът на
обезщетението за доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент /Р. № 33/04.04.2012 г., ТД № 172/2011 г., II т. о.; Р.
№ 198/3.10.2014 г., ГД № 2307/2014 г., III г. о.; Р. № 95/2013 г., ГД №
5805/2013 г. на III г. о.; Р. № 389/04.08.2014 г., ГД № 40/2013 г., IV г. о. и
др./. Субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени вреди от деликт, следва да
има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /Р. № 204/07.11.2016 г., ТД №
3568/2015 г., I т. о./. В този смисъл принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
В процесния случай от доказателствата по делото се установи, че претърпяната от
ищеца травма е причинила болки, страдание и имобилизиране на стъпалото за 8-12
седмици, като през този период през по-голямата част от денонощието е било
наложително положение на крака да е по-високо от тялото в легнало положение, като
се е наложило и последващо медикаментозно и рехабилитационно лечение, а последвалите психическа и емоционална травми са имали и все още
имат външно проявление. При определяне на размера на обезщетението
за претърпените морални вреди, от една страна съдът отчита, че травмата
безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина му на общуване с
околните в един продължителен период от време. От друга страна от приетата по
делото медицинската документация съдът съобрази, че към датата на подаване на
исковата молба следва да се приеме, че не е налице пълно оздравяване от
травмите, получени от трудовата злополука - възстановяването на ищеца е
продължило и до около една година след трудовата злополука все още ще
продължава. От трета страна съдът взе предвид, че ищецът е в активна възраст,
но поради получените травми все още не е започнал работа, както и че би имал затруднения при
намиране на работа като международен шофьор. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки
конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият
съдебен състав съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията,
посочена в писмените бележки от процесуалния представител на ищеца, от която се
установява, че действително в подобни случаи съдилищата в страната присъждат
обезщетения в широк диапазон, чийто среден размер е по - висок от предявения. В
този смисъл настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи отново, че
посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто
са фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното убеждение на
съда. Предвид всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на трудовата злополука
09.10.2018 г., съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде в размер на предявение от 35 000 лева.
Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
С оглед основателността на главните
искови претенции, както за имуществени така и за неимуществени вреди, съдът
дължи произнасяне и по отношение на въведеното от ответната страна възражение
за прихващане, с правно основание чл. 55, ал. 1, хип. 3 ЗЗД предявено за
съвместно разглеждане в условията на евентуалност. В тази връзка, както бе
посочено по – горе, от ответника са представени доказателства за преведени по
банков път на името на ищеца по сметка с IBAN ***р 3 138.50 лв., както следва: на 10.10.2018 г. - 977.50
лева; на 16.10.2018 г. – 1 661.00 лева и на 08.11.2018 г. - 500.00 лева.
Първата сума в размер на 977.50 лв. е с посочено основание „фирмен аванс”, а
втората и третата суми, съответно 1 661.00 лева и 500.00 лева, с посочено
основание „фирмен заем“. От представено от ищеца Извлечение се установява, че
сметката с IBAN ***, в ТБ „Банка ДСК“ АД, е
валутна, а сумата в размер на 1 661.00 лева, предоставена от ответника като
„фирмен заем“, е превалутирана на 847.45 евро и същия ден част от нея в размер
на 650 евро или 1 271.29 лв. /при курс 1.95583 лв./ са преведени с посочено
основание плащане на „advokat p.”. Ищецът
твърди, а и от гласните доказателства се установява, че този превод е извършен
със знанието и съгласието на ответника. Ищецът претендира, че извън частта от
сумата преведене на адвоката в Дания т. е. остатъка до 3 138,50 лв. в размер на
1 867.21 лева са трудово възнаграждение и командировъчни за пребиваването му в
чужбина, които по Наредбата за командировките в чужбина били в размер на 35
евро на ден. Доколкото посоченото основание за превеждане на сумата от 977.50
лв. е „фирмен аванс” и това основание е посочено от ответника, то съдът намира претенцията
на ищеца като подкрепена от представеното от ответника доказателство. Относно
остътъка в размер на 889.71 лева, преведени на основание „фирмен заем“,
предвид, че от ищеца не е доказано основанието за получаване да е друго, доколкото
право на кредитора – ответник е да иска връщане на даденото на отпаднало
основание, следва възражението за прихващане, с правно основание чл. 55, ал. 1,
хип. 3 ЗЗД, да бъде уважено в този размер.
При това положение обезщетението по искът
за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищеца на 09.10.2018 г.,
се явява основателен до размер от 34 110. 29 лева, като за пълно предявения
размер от 35 000 лева, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане, в размер на 889.71 лева.
Относно обусловената искова претенция с правно основание чл.
86 ЗЗД за присъждане мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес като законна последица от уважаване на иска за неимуществени вреди на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
сумата от 34 110. 29 лева, считано от датата на трудовата злополука – 09.10.2018 г.,
до окончателното изплащане. Събраженията
за това са следните: Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи обезщетение от
момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт -
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т. е. от момента на изискуемостта на вземането, а не
от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ /Р. № 217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г., IV г. о./. Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност
на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се
прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при
изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят,
дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука /Р. № 5/02.02.1995 г. ГД № 565/1994 г. на IV г.
о./. Предвид, че предявеният иск за неимуществени
вреди в размер на 35 000 лева, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпяна трудова злополука от ищеца на 09.10.2018 г., се явява основателен до размер от 34 110. 29 лева, като законна
последица на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 34
110. 29 лева, от датата на настъпване на трудовата злополука /09.10.2018 г../ до окончателното плащане на сумата, като за
разликата над 34 110. 29 лева, до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Относно разноските: Ищецът претендира
разноски в общ размер на 2 070 лв., от които адвокатски хонорар – 1 620 лв. и
450 лв. за превод на приложени писмени доказателства от датски на български
език, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 152 по делото/ и
доказателство за плащане. Предвид, че съдът е признал като дължима сумата от
450 лв. по иска за имуществени вреди, то тази сума не следва да бъде уважена
като разноски. Ответникът претендира разноски в размер на 1200 лева, за което
представя списък чл. 80 ГПК /л. 153 от делото/. При този изход на спора
разноски се дължат на страните по съразмерност. На ищеца следва да бъде уважена
сума в размер на 1 571.40 лв. представляващо адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а на ответника
се дължи сума в размер на 36.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска за
неимущаствани вреди, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца за един адвокат. Уговореното и платено от ищеца възнаграждение
е в размер на 1 620 лв., което е почти до минималния размер съгласно чл. 7, ал.
1, т. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения /с последна редакция в сила от 23.05.2017 г./, като
с оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуално представителство
по три иска и защита по две възражения, както и осъществената от адвоката на
ищеца дейност съдът счита, че същото не се явява прекомерно, а възражението в
този смисъл не следва да бъде уважено. Ответникът следва да бъде осъден да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 1 364.41 лева, държавна
такса и сумата 350 лв. възнаграждения за вещи лица по допуснатите
съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „ТСП Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Стан,
Община Нови Пазар, област Шумен, ул. „Хаджи Димитър“ № 16, да плати на И.Ф.О.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 34
110.29 лв. (тридесет и четири хиляди сто и
десет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания причинени от трудова злополука, настъпила на 09.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 09.10.2018
г. до окончателното плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, като
до пълно предявения размер от 35 000 лева, отхвърля иска като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане в размер на 889.71 лева.
Осъжда „ТСП Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Стан,
Община Нови Пазар, област Шумен, ул. „Хаджи Димитър“ № 16, да плати на И.Ф.О.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата
851.43 лв. (осемстотин петдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди – медицински консумативи, лекарства, болничен
престой и превод на документи от датски на български, в следствие от причинена
трудова злополука, настъпила на 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Осъжда „ТСП Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Стан,
Община Нови Пазар, област Шумен, ул. „Хаджи Димитър“ № 16, да плати на И.Ф.О.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
47.96 лв. (четиридесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 09.10.2018 г. до
28.12.2018 г., в следствие на получено по-малко обезщетение от НОИ в сравнение
със заплатата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателно плащане, на основание чл. 200,
ал. 3 КТ.
Осъжда „ТСП Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Стан,
Община Нови Пазар, област Шумен, ул. „Хаджи Димитър“ № 16, да плати на И.Ф.О., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1
571.40 лв. (хиляда петстотин седемдесет и
един лева и четиридесет стотинки), представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
Осъжда И.Ф.О.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „ТСП Транс“ ЕООД, с ЕИК 203163086, седалище и адрес на управление:
село Стан, Община Нови Пазар, област Шумен, ул. „Хаджи Димитър“ № 16, сумата от 36.00 лв. (тридесет и шест лева), представляваща сторени по делото от ответника
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Осъжда „ТСП Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Стан,
Община Нови Пазар, област Шумен, ул. „Хаджи Димитър“ № 16, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата
1 714.41 лв. (хиляда седемстотин и
четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки), държавна такса и възнаграждение за вещи лица, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: