Р Е Ш Е Н И Е
1240/23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
19 (деветнадесети) декември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3070
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
150 от СК.
В исковата си молба малолетният Д.Н.К., представляван от
Б.Е.Ш. твърди, че ответникът Н.К.Ш. е негов
баща. По силата на решение по гр.д. № 2220/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен,
последният бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 80,00
лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, а
ответникът реализирал висок доход. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 80,00
лв. на 200,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019
г., както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва
размера на предявения иск. Излага, че винаги се
е грижил за детето си, като при кратките си завръщания в страната (тъй като
полага труд във Федерална република Германия) му купувал подаръци. Освен това,
в чуждата държава получавал минималната за нея работна заплата, а се грижил и
за друго малолетно дете. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна, в частта ѝ над 140,00 лева, като му бъдат присъдени
деловодни разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от *** г.,
изд. въз основа на акт за раждане №***/17.11.2008 г., съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Б.Е.Ш. и Н.К.Ш. са родители
на детето Д., роден на *** година. От приложеното решение № 611/05.07.2011 г.
по гр.д. № 2220/2011 г. по описа на ШРС се установява, че по силата на същото, Н.Ш.
се задължил да заплаща на детето си Д. месечна издръжка в размер на 80,00 лева,
считано от 05.07.2011 година. По делото е представено удостоверение № 37/26.09.2019
г., изд. от II ОУ
„Д-р П.Б.“ гр. Шумен, от която се установява, че детето посещава учебното заведение.
Съдът констатира от удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт
за раждане № 187/20.02.2017 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Шумен, че ответникът е родител и на детето К., род. на ***
г. по делото са представени удостоверения за доходите на Н.Ш., изд. от „Х.Б.“
ГМБХ, Федерална република Германия, от които се установява, че същият получил
следните брутни трудови възнаграждение – м. май 2019 г. – 2857,60 евро; м. юни
2019 г. – 2588,79 евро и м. юли 2019 г. -2880,40 евро.
В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Шумен социален доклад се сочи, че детето редовно посещавало училище.
Майката го отглеждала при добри битови условия, като същата полагала труд и
получавала месечно възнаграждение в размер на 640,00 лв.
Не са налице доказателства за алиментни задължения на Б.Ш.
към други лица.
В показанията си, разпитаните като свидетели по делото С.М.
(съжителстващ на съпружески начала с Б.Ш.) и Е. А. (дядо на ищеца) излагат, че грижите
по отглеждането на детето Д. се полагат от майката, която понастоящем съжителствала
на съпружески начала със свид. М. в с. Драгоево, обл. Шумен. Засега детето не
посещавало извънкласни дейности, като се придвижвало до учебното заведение с
автобусен транспорт. Свидетелите С.А. (майка на ответника) и Н.Ш. (сестра на
ответника) описват случаите, в които Ш. правил подаръци на сина си. Същият
понастоящем се установил във Федерална република Германия, където създал ново
семейство.
Предвид установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От
предходното определяне на издръжката, дължима от Н.Ш. на детето му Д. са
изминали повече от осем години, през който период потребностите на детето са
нарастнали в значителна степен, като същото се отнася и за материалните
възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск
частично основателен и доказан.
Досежно размера на
издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от
нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие
дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.
В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на
детето, обусловени от 11-годишната му възраст, както и материалните възможности
на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Д. в размер на 300
лв., от които бащата следва да заплаща по 180,00 лв. месечно, а останалите
следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката
и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за
финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК, както и наличието на алиментни задължения на ответника към други
лица. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че
непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се
понася от майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на
депозиране на исковата молба – 15.10.2019 г., ведно със законната лихва за всяко
забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка. Следва да се отбележи, че фактът на направени
подаръци от страна на родител на дете е ирелевантен по делото и не касае
определянето на дължима издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до
пълния предявен размер – 200 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 144,00 лв. – върху размера
на увеличението на издръжката.
По разпределението на разноските по делото:
Искане
за присъждането им се прави и от двете страни, като никоя от тях не представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, отразяващ размера им.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния представител на ищеца –
Б.Ш. сумата 291,67 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
законният представител на ищеца – Б.Ш. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата 50,00 лв. – частта от направените разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с влязло в сила на 05.07.2011 г. решение №
611/05.07.2011 г. по гр. д. № 2220/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен
издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима
от родителя Н.К.Ш. с ЕГН **********,*** на своето малолетно дете Д.Н.К. с ЕГН **********,
изплащана чрез неговия родител и законен представител Б.Е.Ш. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. А.А. ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 80,00 лв. (осемдесет
лева) на 180,00 лв. (сто и осемдесет лева)
месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 15.10.2019
г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане,
на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за
изменение на издръжката в останалата му част над 180,00 лв. до пълния предявен
размер от 200,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл.
69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Н.К.Ш. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер на 144,00
лева върху размера на увеличението на издръжката.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Н.К.Ш. да заплати на Б.Е.Ш. сумата 291,67
лв. – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Б.Е.Ш. да заплати на Н.К.Ш. сумата 50,00
лв. – направени разноски по делото, съразмерно с отвърлената част от иска.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, считано от 23.12.2019
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: