Р Е Ш Е Н И Е

1165/3.12.2019г, Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 28 (двадесет и осми) ноември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор Владимир Колев,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3096 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 549 и сл. от ГПК вр. чл. 14, ал. 1 от Закона за лицата и семейството.

В искането си молителката В.И.Д. твърди, че баща ѝ – И. И. ***. През месец юни 1992 г. същият напуснал жилището си и се отправил към Република Турция. Оттогава и понастоящем, липсвали каквито и да е сведения за него. Моли съда да постанови решение, по силата на което, поради изтичането на пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия И.М. и поради липса на сведения за него считано от м. юни 1992 г. донастоящем, да бъде обявена смъртта на същия, като за момент на смъртта бъде приета датата 30.06.1992 година.

Заинтересованото лице Община Венец не взема становище по направеното искане.

Заинтересованото лице – предполагаем наследник К.И., чрез пълномощника си изразява съгласие с направеното искане.

Представителят на ШРП участва в първото по делото заседание, вкл. в процеса на доказване по делото, като изразява становище за основателност на искането.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: от приложената служебно справка от 16.10.2019 г. от ГД „ГРАО” при МРРБ, с данни от НБД „Население се установява, че молителката В.И.Д. и К.И.И. са низходящи от първа степен по права линия на И.И.М., роден на *** ***. От цитираната справка е видно, че съвпадащите постоянен адрес и местоживеене на И.М. непосредствено преди изчезването му са: с. Венец, обл. Шумен, ул. „П.Я.“ № 1. В писмо рег. № 22165/04.11.2019 г. на ОД на МВР – Шумен се сочи, че лицето не е подавало заявление за издаване на лични документи – лична карта и паспорт. Горните данни съвпадат с отразяванията в ЛРК на И.М., съставен от Община Венец, от който се установява и че за лицето не е съставян акт за смърт. Съдът констатира от справка за съдимост от 28.11.2019 г., изд. от БС при ШРС, че лицето не е осъждано.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели О.К. и С.Т. сочат, че през 1989 г. цялото семейство на И.М. се изселило в Република Турция. По-късно, обаче, М. се завърнал сам и заживял в къщата в с. Венец, обл. Шумен, като съпругата му и децата му останали в посочената държава. На неустановена дата през м. юни 1992 г. същият уведомил близките си и приятелите си, че заминава в Република Турция. Оттогава липсвали каквито и да е сведения за М., както в Република България, така и в Република Турция, като същият не се свързал с когото и да е от близките и семейството си.

В съответствие с изискванията на чл. 550, ал. 2 от ГПК, извлечение от молбата на В.Д. *** (мястото на последния постоянен адрес на И. М.).

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеното искане се явява основателно и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЛС, след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът, по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. Тоест, единственото изискване за обявяване на смъртта на отсъстващ, е да е минал период от пет години, през който да няма никакви известия от лицето или за него. Според изричната разпоредба на чл. 16 от ЗЛС, съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт, като при липса на противни данни, за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Доказа се по делото, че последното известие за отсъстващия И.И.М. е от м. юни 1992 г., като след този месец не са налице никакви данни от и за лицето.

Ето защо, искането следва да бъде уважено чрез обявяване на смъртта на И.И.М. с ЕГН **********, като за ден на смъртта му бъде определен денят, за който се отнася последното известие за него – 30.06.1992 година.

На основание чл. 551 от ГПК вр. чл. 59, вр. чл. 56, пр. 2 от ЗГР, следва да бъде постановено да се състави акт за смърт на починалия, от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Венец – общината, на чиято територия са последният постоянен адрес на изчезналия.

Следва да бъде постановено, след влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Венец за изпълнение.

Водим от горното, на основание чл. 550, ал. 3 от ГПК вр. чл. 14, ал. 1 от ЗЛС, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА, по искането на В.И.Д. с ЕГН **********,*** и по отношение на К.И.И. с ЕГН **********,*** СМЪРТТА НА И.И.М. с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес и местоживеене непосредствено преди изчезването: с постоянен адрес:***, КАТО ОПРЕДЕЛЯ ДЕНЯ НА СМЪРТТА МУ – 30.06.1992 година.

На основание чл. 551 от ГПК вр. чл. 59, вр. чл. 56, пр. 2 от Закона за гражданската регистрация, ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ СЪСТАВИ от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Венец, обл. Шумен, акт за смърт на И.И.М. с ЕГН **********, съобразно с установените с настоящото решение факти.

Решението, на основание чл. 546, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община Венец, обл. Шумен за изпълнение.

Районен съдия: