Р Е Ш Е Н И Е

1210/13.12.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 12 (дванадесети) декември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Й.-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова

гражданско дело номер 3357 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Й.С.Й. и Х.Е.Й. излагат, че са съпрузи от 21.08.1993 година. По време на брака си имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 21.08.1993 г., когато с акт №***/21.08.1993 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете, имащо общ произход от молителите – понастоящем пълнолетната Ж.Й.С., родена на *** г. (установимо от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане ***/27.02.1995 г. на Община Шумен).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 21.08.1993 г. с акт№ ***/21.08.1993 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между Й.С.Й. с ЕГН **********,*** и ХРИСТИНА (Х.) Е.Й. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Й.С.Й. и Х. (Х.) Е.Й. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Х.Е.Й. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – К..

2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

3. Молителите нямат взаимни претенции за движимо и недвижимо имущество.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Й.С.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Х.Е.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: