Р Е Ш Е Н И Е

1209/13.12.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 12 (дванадесет) декември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3560 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Н.С.Г. и П.А.А. излагат, че са съпрузи от 16.10.1988 година. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански брак от 16.10.1988 г. е, че молителите са съпрузи от 16.10.1988 г., когато с акт №***/16.10.1988 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Каолиново сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца, установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителката Г. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката – в размер на 72,00 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 16.10.1988 г. с акт № 75/16.10.1988 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Каолиново, между П.А.А. с ЕГН **********,*** и Н.С.Г. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. М.В. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.А.А. и Н.С.Г. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Н.С.Г. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Г.

2. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „С.“ № 3, ет. 2, ап. 8 се предоставя за ползване на Н.С.Г..

3. Н.С.Г. с ЕГН ********** се задължава да изплаща на П.А.А. с ЕГН **********, месечна парична издръжка в размер на 100,00 лв. (сто лева) за срок от три години, считано от 13.12.2019 г., по посочена от него банкова сметка в „Пощенска банка“ АД, с падеж десето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

4. Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото се поемат от молителката Н. Гичева.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА П.А.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Н.С.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА Н.С.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 72,00 лв. (седемдесет и два лева).

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, чрез пълномощника им.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: