Р Е Ш Е Н И Е
1244/27.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
23 (двадесет и трети) декември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3781 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл.
50 от СК.
В молбата си до съда молителите Д.К.Р.
и М.Л.Ц. излагат, че са съпрузи от 08.02.2014 година. По време на брака си
имали родено едно дете – К., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали
сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички
лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с
което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за
прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.
В съдебно заседание молителите се явяват
лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за
прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 08.02.2014 г.,
когато с акт №***/08.02.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Кметство Мадара, община Шумен, сключват граждански брак. От брака
си имат родено едно дете – К.М.Р., роден на *** г. във Федерална република
Германия, видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане
№***/12.10.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община
Варна.
Предвид изразеното от молителите
сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че
са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна
и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се
издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на
изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да
защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.
На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по
ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото
в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.
Молителят Ц. следва да заплати държавна такса върху размера на определената
издръжка, в размер на 113,04 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен
на 08.02.2014 г. с акт №***/08.02.2014 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Кметство Мадара, община Шумен, между М.Л.Ц. с ЕГН **********,***
и Д.К.Р. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.Л.Ц.
и Д.К.Р. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:
1. Местоживеенето на роденото
от брака дете К.М.Р. с ЕГН ********** се определя – при майката – Д.К.Р., на
адрес ***.
2. Упражняването на
родителските права по отношение на детето К.М.Р. се предоставя на майката Д.К.Р..
3. Определя
се режим на лични отношения на бащата М.Л.Ц. с детето К.М.Р.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00
часа до 17,00 часа (без преспиване), както и 20 дни през лятото и 10 дни през
зимата, като това време не съвпада с годишния платен отпуск на майката.
4. Бащата М.Л.Ц. с ЕГН **********
се задължава да заплаща на детето К.М.Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д.К.Р. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 157,00
(сто петдесет и седем) лева, с падеж – 5-то число на месеца за който се отнася,
считано от 27.12.2019 г., до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
5. Ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Мадара, обл. Шумен, ул. „М“ № 44, след прекратяването
на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ на Д.К.Р., като М.Ц. го е напуснал и няма претенции за
ползването му.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при
допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00
(четиридесет) лв., като ОСЪЖДА М.Л.Ц. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА Д.К.Р. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер
на 20,00 лв.
ОСЪЖДА
М.Л.Ц. да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в
размер на 113,04 лв. (сто и тринадесет лева и 04 стотинки).
Решението, на
основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Районен съдия: