Р Е Ш Е Н И Е

361/12.6.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3038 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №18 – 0869 - 002589/24.10.2018год. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178ж ал.1 пр.2 от ЗДвП на П.В.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необосновано.Оспорва изложената фактическа обстановка. Излага доводи, че не е осъществил вмененото му нарушение, тъй като изпълнявал разпореждане на контролните органи. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Ц.И. от АК гр.Търговище. В хода по същество се излагат доводи, че се касае за случайно деяние.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 08.09.2018г. около 09.00 часа свидетелите И.П.С., Й.Ж. Ж.и М.И.Р. – служители в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен били изпратени на Автомагистрала „Хемус„ км.355 поради настъпило ПТП, при което влекач с прикачено ремарке се е преобърнал. В следствие на настъпилото ПТП лентите за движение в посока гр.Варна били препречени от преобърналия се товарен автомобил. Частично свободна била аварийната лента, по която можело да се преминава бавно и с повишено внимание.Предвид създалата се ситуация били предприети действия за пренасочване на трафика от автомагистралата като за целта свидетелите В.Ж.В. и Р.Н.Ш. ***, били изпратени на пътен възел „Диамант“, за да пренасочват от етапната връзка към път I – 2 МПС, които се движели в посока гр.Варна по автомагистралата, а св. Х.Д.Б. бил позициониран на разклона за гр.Шумен и пренасочвал автомобилите идващи от към гр.Шумен също по път I – 2. Въпреки създадената организация за пренасочване на движението от автомагистрала Хемус по път I – 2, някои МПС след пренасочването им отново се връщали на автомагистралата заобикаляйки местата, където били позиционирани полицейските служители. Св. Б. забелязал действията на водачите, поради което с патрулния автомобил ги последвал по автомагистралата в посока гр.Варна. В резултат на тези неправомерни действия на водачите на мястото на ПТП се образувала колона от автомобили, между които и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 2288 МТ управляван от жалбоподателя П.В.В.. В същата колона били и свидетелите П. И.Н.В. Т.Ц.М.Р.Ф. с управляваните от тях МПС. Тъй като в този момент се извършвали процесуално – следствени действия автомобилите били спрени. В момента, в който контролните органи започнали да пропускат автомобилите по аварийната лента около 10.54 часа, забелязали че част от автомобилите в задната част на колоната направили обратен завой и предприели движение в обратна посока в същото платно на автомагистрала Хемус, което е за движещите се в посока гр.Варна. Същите били спрени на етапната връзка от св. В.В. и св. Р.Ш., по нареждане на св. Х. Б.. Между тези автомобили били и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 2288 МТ управляван от жалбоподателя П.В.В., както и МПС управлявани от свидетелите П. И.Н.В. Т.Ц.М.Р.Ф..

След пропускане на колона свидетелите Х.Д.Б., М.И.Р. и И.П.С. се придвижили до мястото, където били спрени върналите се автомобили и на водачите били съставени актове по ЗДвП. Св. И.С. в качеството си на мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Шумен съставил срещу жалбоподателя П.В.В. АУАН серия Д № 533339/08.09.2018г. за нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП, в който е отразено, че В. има възражения. Последният отказал да подпише акта, което е удостоверено от св. Х.Б.. На 12.09.2018г. В. депозирал писмено възражение, в което изложил, че е действал в изпълнение на дадено от полицейските служители, които се намирали на мястото на ПТП, устно и с жестове нареждане да обърнат срещу движението и да се върнат до отбивката за гр.Шумен. Във връзка с депозираното възражение св. И.Г. извършил проверка, резултатите от които обективирал в докладна записка до началника на сектор ПП. След като преценил събраните материали счел, че не е налице основание за прекратяване на администратинто – наказателното производство, а следва да бъде издадено НП.

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.178ж ал.1 пр.2 от ЗДвП на П.В.В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 10 контролни точки. Наказателното постановление му е връчено лично на 08.11.2018г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приобщените веществени доказателства – диск, предоставен от Дирекция „Национална система 112 – МВР“, Районен център 112 Варна, съдържащ файлове със записани обаждания на тел.112, диск предоставен от ОДМВР – Шумен със записи от АИС ВПК, монтирана в служебния автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно.

В акта и в НП е прието, че П.В.В. виновно е нарушил чл.58 т.4 от ЗДвП. Посочената нормата има императивен характер и с нея се установява забрана за водача да се движи в платното за насрещно движение по автомагистрала.

По делото не е спорно, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 2288 МТ в платното за насрещно движение на автомагистрала Хемус. Спорно се явява обстоятелството дали това е станало в изпълнение нареждане на полицейски служител, който се намирал на мястото на ПТП. По отношение това обстоятелство са съотносими показанията на свидетелите И.П.С., Й.Ж. Ж. Х.Д.Б., М.И.Р., И. С.Г., П. И.Н.В. Т.Ц.

Показанията на свидетелите И.П.С., Й.Ж. Ж. Х.Д.Б., М.И.Р., И. С.Г. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви. Свидетелите И.П.С., Й.Ж. Ж. Х.Д.Б. и М.И.Р. са били на мястото на ПТП и са категорични, че не са давали разпореждане на водачите да обърнат и да се върнат движейки се в насрещното. В момента, в който са предприемали действия за пропускане на автомобилите по аварийната лента в посока гр.Варна, част от водачите самоволно предприели движение в обратна посока в същото платно, което е за движещите се в посока гр.Варна, при която ситуация за тях се явява платно за насрещно движение, спрямо посоката, в която се върнали. Именно тези действия на част от водачите дали повод на св. Х.Б. да уведоми свидетелите В.В. и Р.Ш. и да нареди да бъдат спрени. Един от тези автомобили бил управляван именно от жалбоподателя. Съдът кредитира напълно показанията на И.П.С., Й.Ж. Ж. Х.Д.Б., М.И.Р., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водачите. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им изцяло кореспондират и с приобщения запис от камерата на патрулния автомобил /файл СВ6303КК_50026B7671037D98_ch01_2018… 11.09.2018 9:17/, на който ясно се вижда момента, в който част от автомобилите тръгват в обратна посока, без да им е било дадено твърдяното от свидетелите разпореждане устно и със жестове.

Показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на свидетелите П. И.Н.и В. Т.Ц.които подкрепят версията на жалбоподателя, че са изпълнявали нареждане на контролните органи. Съдът намира, че в тази част показанията им не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради изложените по – горе съображения, както и на приобщения запис от камерата на патрулния автомобил. В съдебно заседание и двамата свидетели обясняват, че нареждането да се върнат било дадено от един от полицейските служители със жестове, който застанал с лице към колоната, вдигнал дясната си ръка нагоре, след което посочил с ръка напред, след това направил кръгово движение с ръка и отново посочил напред, което те възприели като знак, че трябва да обърнат и да се върнат по същото платно. Според св. В. Ц.в този момент полицейският служител се намирал около третия или четвъртия автомобил от началото на колоната. На приобщения запис от камерата на патрулния автомобил /файл СВ6303КК_50026B7671037D98_ch01_2018… 11.09.2018 9:17/ началото на колоната се вижда ясно, вижда се и моментът, в който част от автомобилите се отправят в обратна посока и никой от полицейските служители не е жестикулирал по посочения от свидетелите начин. Също така доколкото тези неправомерни действия на водачите са извършени в момента, в който контролните органи са предприели действия за пропускане на автомобилите по аварийната лента в посока гр.Варна, няма логика да са дали разпореждане на водачите да се върнат обратно и в същото време да започнат и да ги пропускат напред. Също така от приобщения диск, предоставен от Дирекция „Национална система 112 – МВР“, Районен център 112 Варна, съдържащ файлове със записани обаждания на тел.112 се установява, че в 10.46 часа св. П. Н.се е обадил на тел.112 / файл 183071737/10.46 на 08.09.2018 г. от тел. № 0899816342/ като при проведеният разговор с оператора обяснява , че колите тръгнали да се изнасят в обратна посока и били спрени, и им пишели актове. Не посочва това да е станало по нареждане на контролните органи, каквито показания дава в съдебно заседание. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази и обстоятелството, че има индиция за тяхната заинтересованост казусът да се реши в полза на жалбоподателя, доколкото същите са наказани за идентично нарушение, извършено по същото време.

Съдът не възприема доводът, че се касае за случайно деяние, при което жалбоподателят обективно е причинил резултата, без субективно да съзнава това. В тази връзка от страна на процесуалният представител се излагат вероятни хипотези - било възможно жалбоподателят да не е разбрал правилно сигналите на контролните органи или да е бил подведен от действията на другите водачи. Както бе посочено по – горе от показанията на полицейските служители и приобщения запис от камерата на патрулния автомобил безспорно се установява, че никой от контролните органи не е давал каквито и да е сигнали, които биха могли да бъдат възприети от водачите за движение в обратна посока. В депозираното възражение и в жалбата до съда, жалбоподателят категорично твърди, че е изпълнявал изрично полицейско разпореждане, което било дадено както устно, така и с жестове, а не че е бил подведен от действията на останалите водачи или, че нещо не бил разбрал правилно. Подписал е и жалба адресира до началника на ОДМВР-Шумен, гл.секретар на МВР и министъра на вътрешните работи, в която се съдържат същите твърдения. Жалбоподателят е подал три сигнала на тел.112 на 08.09.2018г. в 10.11 ч, 10.23 ч. и 10.30 ч. в които също категорично заявява, че им било разпоредено от единият екип да се върнат, а другият екип ги спирал.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18 – 0869 - 002589/24.10.2018год. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178ж ал.1 пр.2 от ЗДвП на П.В.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: